АЗИЯ, АФРИКА, ЛАТИНСКА АМЕРИКА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

ДИКТАТОРИ И ИМУНИТЕТ:

Войната в Югославия поставя с пълна сила въпроса за имунитета, с който се ползват държавните глави. Конвенциите и националните конституции трябва да бъдат променени, включително и българската конституция, която създава привилигирована каста с имунитет -Президент, депутати, магистрати. Наличието на така наречения имунитет е дискриминация спрямо обикновените хора. С какво тези дами и господа заемащи тези постове  са нещо повече та се ограничава възможността да бъдат разследвани и съдени за извършени престъпления.

За зверствата извършени в Косово, Босна освен преките извършители несъмнено вина носи и човека издал заповедите за изселване на албанци и босненци и тяхното ликвидиране – Милошевич.

Пред ООН с пълна сила стои въпроса за създаването на специализирана, международна, световна съдебна инстанция за съдене на бивши и настоящи държавни глави. Престъпления на  диктатори като Милошевич, Пиночет, Фидел Кастро, Ким Чен Ир, Кадафи, Садам Хюсеин и многобройните африкански, арабски и азиатски диктаторчета не може да останат ненаказани.

Трябва да се създаде страх в бивши и настоящи държавни глави за извършеното от тях по време на мандата им.Такъв страх може да създаде само един международен съд пред когото да може да се води и задочно производство т.е. без присъствието на подсъдимия,като всички държави членки на ОНН се задължат при възможност да задържат осъдения и да го предадат за изтърпяване на присъдата.Делата трябва да могат да се водят и от частни лица /бежанци репресирани от режима,например/,освен от прокурори. В залавянето на тези диктатори може да се включи и ИНТЕРПОЛ.

Има ли смисъл народите да страдат,както в случая със сърбите,а САЩ да обявяват че били подписали конвенция, която забранява задържането и ликвидирането на държавни глави извършили престъпления срещу човечеството. Това е смешно. Може да измират от бомбардировките невинни хора, а виновника не може да бъде пипнат с пръст. Лица като по горе изброените заслужават по един куршум в главата, за да могат техните народи да живеят нормален живот.

Дискусиите на Запад се увеличават и момента, в които ще бъде създаден такъв Световен съд наближава. Убеден съм че появата му ще има положителен ефект за демократизацията на държавите по света. /Няколко години по късно една от грешките във външната политика на Буш е позицията му по въпроса за международния съд./.

КИТАЙ, ИРАН И ДЕМОКРАЦИИТЕ:

Най-голямата заплаха за човечеството през следващите десетилетия естествено ще идва от държавите със силни тоталитарни системи и това са Китай и Иран. Ненавистта към другомислещия която проповядват двете идеологии – комунистическата и ислямската е основната опастност за мира и стабилността в света. Яростния антиамериканизъм залял Китай след като по погрешка бе ударено китайското посолство в Белград е доказателство за тоталното промиване на мозъците на това население.Друг обезпокояващ факт са проучванията на общественото мнение в Китай, които напълно одобряват военна намеса в Тайван ,ако острова обяви независимост / 90% са на това мнение/.Това при пълното съзнание че Тайван е част от американската система за сигурност,че подобно на Южна Корея има двустранен договор за защита със САЩ при евентуално нападение.Всичко това може да буди недоумение в западния човек но не и в източноевропееца познаващ методите на комунистическата пропаганда и промиването на мозъци.

Изводът на по-горното социологическо проучване е че  90% от 1 млрд китайци са готови на война със САЩ. Този извод трябва да стресне администрацията на президента Клинтън, която напоследък дава прекалено много аванти на комунистическия режим.

В скоро време Иран ще достигне 100 млн. души.С икономическия потенциал, петролните си залежи ислямския режим е в състояние да създаде ядрено, бактериологическо и химическо оръжие. Индия и Пакистан също имат ядрено оръжие но те са условно казано демократични държави. /по-късно демокрацията в Пакистан бе заменена от военен режим/. След неуспешните студентски демонстрации в Техеран от лятото  на 1999г десетки хиляди в контра митинг скандираха, че са готови да дадат кръвта, която тече във вените им на своя духовен водач – Аятолах Хомейни, на тези както и на умопобърканите от националсоциализма сърби една изтрезняваща бомбардировка би им се отразила добре.

Фанатизма независимо дали е породен от ислямска или комунистическа идеология е опасно нещо,той превръща хората в животни, в роботи изпълняващи безчовечни заповеди  в името на “човещината”. Пращането на бездомни деца да разчистват минни полета със телата си във войната с Ирак е едно от престъпленията на аятоласите, които ги нареждат до Сталин и Хитлер.

Останалите тоталитарни и авторитарни режими представляват по-малка заплаха за новия световен ред поради малките размери на държавите в които са на власт.

Демократичната общност от държави има едно голямо предимство пред групата от тоталитарни и авторитарни режими. Тя е готова на обединение: /Примери: ЕС,НАТО/ нещо което не е в състояние да направят недемократичните държави – те могат да влязат в съюз, но не и да се обединят в единно цяло, защото ще се появят борби за власт между отделните диктатори. Примера на ЕС е непостижим за държави с недемократична форма на управление. Голямата възможност на демокрациите е да се обединят в единно цялостно образование обхващайки цели континенти – Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и Океания. На тази мощна единна световна държава ще противостоят малки, слаби, разпокъсани и враждуващи по между си авторитарни и тоталитарни режими.

Второ предимство на Демокрациите е свободата. Прогреса и изобретенията, рационализациите и иновациите са дело изключително на мисълта на свободния човек. Робът не е в състояние да създава самолети, коли, компютри и каквато и да е друга техника. Пропастта в развитието между богатите напреднали демокрации и бедните, изоставащи, недемократични режими ще се задълбочава и то с по-бързи темпове. Колкото повече интеграцията между демокрациите се задълбочава толкова по-голяма ще става технологичната пропаст с диктаторските режими. Един ден може би Северна Корея поради икономическата изолация и липса на ресурси ще се върне в първобитнообщинния строй, а световната общност ще се разселва на Луната, Марс и др. небесни тела.

Северна Корея не е заплаха, истинска заплаха може да бъде Китай, ако има това желание.

Китай е бъдещия най-голям пазар в света и затова западните компании и правителства се държат прекалено дружелюбно с една тоталитарна държава, нарушаваща човешките права. Повечето анализатори залагат икономическите реформи да доведат до политически промени по еволюционен път.

В света има различни режими за чуждестранни инвестиции:

1.       Първия режим дава предимство на националните компании пред чуждестранните./Русия/

2.       Нормалния режим поставя в равнопоставено положение местни и чуждестранни компании./САЩ/

3.       В Китай чуждестранните компании имат определени привилегии пред местните бизнесмени /вече не е така/. Това е режим подобен на капитулациите в Османската империя. Това положение е оправдано поради желанието за привличане на чуждестранен капитал и ноу-хау, какъвто китайските компании нямат. Но тук има и нещо друго нежеланието поне в началото на китайските власти да създадат силна състоятелна класа от китайски бизнесмени, защото богатия човек е свободен човек. Възпрепятсвайки развитието на местния капитал местното и централно китайско ръководство ще стане зависимо не от местния, а от чуждия капитал. Естествено и обратната зависимост ще е факт, но в много по-малка степен,защото инвеститора винаги може да избере друга държава където да вложи парите си. Но тези разсъждения са повече в минало време, защото китайския капитал става по-силен и има все по-голяма подкрепа от местните власти.

Веднъж стъпили чуждите компании на китайския пазар те ще се нуждаят от независима съдебна система,за да разрешават справедливо споровете по между си и с държавата. Тези малки стъпки един ден могат да доведат до смяна на комунистическия режим,което ще е най-важното събитие след идването на Горбачов на власт.

Но съществува и друг процес западните компании направили инвестиции в Китай чрез данъците които плащат ще поддържат съществуването и укрепването на комунистическия режим. Укрепвайки икономически от западните инвестиции, събирайки повече данъци Китай ще може да отделя повече средства за нови оръжия за масово унищожение, което той и дефакто прави. Така Китай може да измести Русия от надпреварата във въоръжаването, но това е малко вероятно поради обвързаността на двете икономики /китайската и американската/, обвързаност която липсваше при между СССР и САЩ. Присъединяването на Хонконг, а по-късно вероятно и на Тайван ще е вътрешна пречка за една конфронтация.

Индия, Русия и Пакистан са държави, от които може да зависи много в международен план, но те са нестабилни демокрации със слаби полупазарни икономики.

Индия е най-старата и стабилна демокрация от трите, но демократично политическо устройство без пазарна икономика, частен бизнес, свободно предприемачество не може да има сериозно бъдеще. Войните които води с Пакистан води до невъзможност двете държави да заемат полагащото им се място в световната общност. /Мнението ми днес за Индия е съвсем друго/.

Русия днес се опитва да създава някакви триъгълни оси с Китай и Индия /след войната в Ирак с Франция и Германия/. Такъв съюз е 99% невъзможен поради липса на общи културни,икономически и политически връзки. Между Русия и Китай може и да има някакво общо комунистическо минало и настояще, но Индия е неутрална и държава. Индия и Русия са полудемократични държави, а Китай е тоталитарна. Икономическия стокообмен между трите държави е малък. Трите култури нямат допирни точки. Китай има териториални спорове с другите две, между Русия и Индия няма обща граница,което възпрепятства връзките им.

Това което ги свързва е бедността и мизерията и желанието да се противопоставят на демократичната общност водена от САЩ.Но едно желание не стига, трябва да имаш и възможности.

Русия днес не е заплаха за Демокрациите по света,въпреки несъвършенствата на политическата система тя има плуралистичен обществен живот,свобода на медиите,доколко в тях се изразяват различни противоположни и противоборстващи мнения. А основен признак на демокрацията е конкуренцията на идеи. Собствеността в Русия е изцяло частна, но до голяма степен концентрирана в шепа хора. Собствениците на тези руски групировки не искат връщане назад,защото това би означавало национализация. Народът също не би искал едно такова връщане,руското общество се отвори подобно на българското за света. Младите хора могат да пътуват в чужбина,част от тях емигрираха и на запад така че едва ли биха искали едно затваряне от света. И то в още по тесни граници,защото източна Европа и бившите съветски републики няма да са част от това изолиране за света. Самата Русия би загубила отколкото спечелила от този ход. Народът надали го интересува на кой е собствеността в държавата, защото той и по съветско време не бе нейн собственик.За него по важното е да живее добре.Ако някои се опита да наложи диктатура в Русия то тя би била изключително нестабилна, поради липсата на финансови средства и напредналите демократични реформи.Тази диктатура никога не би добила онзи завършен вид от предгорбачовата епоха.Тя не би устояла на социалната напрежение вътре в страната и ще бъде лесно манипулируема от вън.Но аз съм убеден че до диктатура в Русия няма да се стигне и тя ще продължи по този криволичещ път на развитие поне още 10 год.

За процесите в Индия и Пакистан не съм голям познавач но те ще заемат своето достойно място в света едва когато разрешат териториалните си спорове и успеят да изградят отворена към световния пазар пазарна икономика основаваща се на частната инициатива и собственост.Това важи за всяка една държава в света.

ОТЖИВЕЛИ СТРУКТУРИ:

В историята на човечеството няма нито един пример за организация или съюз от държави основан на принципа на неравнопоставеността и да е оцелял.ООН няма да направи изключение.Пример за равнопоставен съюз е САЩ,Швейцарската конфедерация,ЕС,НАТО, Германия и ред други конфедерални държави и съюзи.ООН няма бъдеще ако продължи да се основава на принципа на неравнопоставеност между държавите.В ООН дефакто членуват 5 държави: САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, останалите държави са параван. Само тези пет държави имат право на вето в световната организация или всички държави трябва да имат право на вето или никоя от тях не трябва да има такова право. С членуването си в ООН малките държави дефакто легитимират договорките между великите сили.

ООН е организация създадена след втората световна война,която напълно отразява тогавашното статукво. Днес това е остаряла и догматична институция неотговаряща на новото положение в света.Ако тази институция не успее да се реформира тя е обречена на гибел. ООН поставя държавата и нейната независимост и суверенитет в центъра,а не човешките права и тяхната защита.

Всеобщия пакт за правата на човека,Международния пакт за социални,икономически и културни права и множество други конвенции приети от ООН си остават записани на хартия без реална защита в диктаторски държави./нещо като останалата на хартия френската декларация за правата на човека и гражданина /.

Обратния път на развитие ясно личи в Европа. Европейската конвенция за правата на човека предвижда ясен механизъм за нейното приложение и защита – чрез създаването на Европейски съд за по правата на човека в Страсбург.

Не е достатъчно правата да бъдат прокламирани, трябва да се намери механизъм за тяхната защита в световен мащаб – Световен съд.

ЛАТИНСКА АМЕРИКА.СВЕТОВНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ.

Когато стъпват първите португалски и испански заселници на американския континент те не намират мексиканци, бразилци, аржентинци и т.н. Отделилите се административни единици  от Метрополията образуват новите държави населявани от испанци, португалци, африкански роби и индиански племена, последните каквито и различия да имат по между си в съзнанието ми са едно цяло. Коренът на Латинска Америка е общ, а държавите там са изкуствени образования създадени от местни диктаторчета. Така с течение на времето хората са се отчуждили и са създали отделни общности-аржентинска, бразилска, чилийска и т.н.,но те имат общ език испански или португалски и обща култура латиноамериканска. Не отричам съществуването на отделните латиноамерикански нации, но те са се образували, защото хората са били държани разделени по между им е имало труднопреодолими граници, поради което хората от пограничното село, не са могли да контактуват с хората от селото от другата страна на границата. Техните транспортни структури, пощи, преса са били насочени към вътрешността на страната, а не към съседното село оттатък границата. В такава обстановка много лесно е да се насъскват отделни общности, да се води пропаганда, да се внушават различия, на края да се водят войни. Начело на тези две държави са стояли диктатори, военни хунти които не са могли да си поделят властта и така са създали изкуствено две отделни държави от един народ вместо една по-голяма обща държава. Днес обединението също е възможно. За отделен народ и нация можем да говорим, когато този народ има собствен език и писменост. В Латинска Америка това нещо е на лице, така че различията са по-малки от нещата които ги свързват.

Ако трябва да давам прогноза: противоборството в световен план между отделните държави ще е все повече в икономически план, отколкото в идеологически. Все повече са страните с демократичен политически режим, така че политическите различия ще се сведат до минимум и такива ще се появят в икономически план. Конкуренцията в икономически план ще пречи на интеграцията на ЕС и САЩ, въпреки еднаквата демократична политическа основа. Тези два икономически конкурента могат да бъдат основа на два икономически блока 1.ЕС и Русия  2.САЩ и Тихоокеанския регион/включая Латинска Америка/, но това са за момента фантастични планове. Русия още от времето на Петър І се е стремяла да стане европейска страна. Не трябва да се забравя желанието на Русия да няма една свръх сила в света, желание което може да се използва от ЕС за създаването на нов конкуриращ Америка икономически и политически център. Според мен в Югоизточна Азия не може да се образува самостоятелен център без наличието на САЩ. Страхът от комунистически Китай или от бившата империалистична сила Япония в малките островни държави в региона все още съществува. След втората световна война в следствие действията на САЩ в Тихоокеанския регион срещу империалистична Япония американското влияние нараства. Освободени от колониалното японско попечителство тези островни държави създават икономики по американски образец т.е. икономики основани на свободния пазар и конкуренцията. Американския модел не е копиран изцяло, защото пазарната икономики върви редом с демократично политическо устройство,а в много от тези държави можем само условно да говорим за наличие на демокрация. Въпреки това благодарение на благотворното американско влияние азиатските тигри са едни от най-развитите държави в света. Икономическия обмен на САЩ със Югоизточна Азия все повече ще измества този с Европа. Много сингапурски, тайвански, южно корейски фирми работят изцяло за огромния американски пазар.

Извън тези два центъра на икономическо и политическо господство /които не се взаимоизключват защото са центрове на демокрацията./ остават индийския субконтинент, арабския свят и Африка. Но и това може да се промени ако интеграционните процеси постигнат горните резултати. Целия арабски народ смята разделението на арабската нация за изкуствено, следствие на европейската колонизаторска политика. Това е точно така. Повечето араби мечтаят за своето обединение.Може би ще има нежелание в по-богатите арабски държави да приемат своите по-бедни роднини, но това са преодолими пречки.

Ислямските фундаменталисти са най-горещите подръжници на тази идея. По това те си приличат на привържениците на евроинтеграцията в Европа и с моя милост, но само по това.

ЧОВЕШКИ ПРАВА И НАЦИОНАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ. ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ:

Ако вървейки си по улицата ви срещне журналист и ви попита ”какво мислите за 40 изклани жени и деца в църква/джамия-не знам точно/ в Източен Тимор /или в Косово/.”Отговорите могат да бъдат два:

1.Осъждам насилието и смятам че международната общност трябва да се намеси във вътрешните работи на Индонезия /Югославия/.

2.Това е вътрешна работа на съответната държава Международната общност няма право да се меси.

Намеса или ненамеса – това е въпроса. Бих поставил въпроса –ако собственото ви правителство реши, че трябва да изтреби или да унищожи част от собственото си население, между които сте и вие – смятащия, че това е вътрешна работа на съответната държава. /както впрочем се случи по време на съветската окупация на Източна Европа тогава нямаше никой, който да спре изтреблението на антикомунистите в тези страни/.

Защо международната общност да не се намеси за свалянето на слаби недемократични правителства, подтискащи собствения си народ  като тези на Муамар Кадафи, Хафез Асад /тогава бе още жив/, Садам Хюсеин /тогава бе на власт/, Фидел Кастро/бе жив/. Тези режими не могат да окажат сериозна съпротива на западната техника и армии. Ако тези армии не действат самостоятелно, а единно свалянето на тези режими няма да струва скъпо в пари и човешки животи. Всеки човек е ценен, включително живота на войниците от западните демокрации, но колко хора умират и ще умрат в бъдеще от тези безчовечни режими. Те трябва да бъдат свалени с риск след свободни избори на власт да дойдат ислямиски или националистически режими. Достатъчно е тези режими да гарантират че след 4 години ще има отново свободни избори, ако нарушат това свое обещание и те трябва да бъдат свалени. Трябва ли да чакаме 5,15,20,30 години докато поредния диктатор се спомине, с надеждата че новото управление ще тръгне по демократичен път на развитие. Чудя се какво още спира САЩ да направят интервенция в Куба и да свалят режима на Кастро. Определено интервенция в Латинска Америка няма да им е за първи път. И докато преди не винаги това е правено в подкрепа на демократични режими, а в подкрепа на по-малко авторитарните, то сега това ще в името на кристално морална цел – свалянето на последния авторитарен режим в Латинска Америка и установяването на демократично управление. Не е реалистично, че Русия или Китай ще подпалят трета световна война, заради някои от тези диктатори. Ако се опитат да наложат икономически санкции на САЩ, то от тях ще пострадат те самите, а не САЩ. Свалянето на режимите в Куба, арабския свят, Виетнам, Северна Корея трябва да стане един по един след съответната инсценировка. Например Северна Корея прави ежемесечно предизвикателни акции срещу Южна Корея. С половин милионна високотехнологична армия без проблеми може да се разбие 1 милионна армия на Севера. Вярно ще загинат много северно корейци, но кой е виновен на тези хора, че те подкрепят един човеконенавистен режим. /От днешна гледна точка при наличието на атмона бомба в режима на Северна Корея това си е чиста авантюра, но когато са писани тези редове режима нямаше атомна бомба./

Споделям напълно вижданията изказани от много западни историци след втората световна война – за съучастието на немския народ в престъпленията на нацизма, за вината на целия народ в това дело. Можем ли да съжаляваме за 120 000 цивилни граждани на Лайпциг убити от бомбардировките, близките им да, но ние не. Можем ли да съжаляваме за хилядите японци жертва на атомната бомбардировка, знаейки какъв режим са подкрепяли, още повече че при сухопътни действия на японска територия жертвите биха били милиони. Въпросите за мен са риторични. Реално погледнато и вие не съжалявате за нито един загинал германец през втората световна война, освен ако не сте немец. Не можем да съжаляваме за хора, които се борят в защита на тоталитарно или авторитарно управление или са пасивни съучастници на режима.

Между труповете ясно трябва да разграничим кои са на жертви, кои на защитници на жертвите, кои на убийци или съучастници на убийци. Все още в по-голямата част от човечеството за убийство се дава смъртна присъда, а каква присъда заслужава лице от мъжки пол постъпило в армията, за да защитава режима на Кастро, Ким чен ир, Садам Хюсеин или аятоласите в Иран.

Мекушавото отношение на Бил Клинтън спрямо такива режими се разбира погрешно от тези държави, като слабост на самите САЩ, а не на техния президент. Като слабост на демократичното общество да понесе определено количество жертви в името на демокрацията. В гигантския сблъсък между над 1 милион войници в Кувейт САЩ дадоха 141 жертви. В Югославия ако изключим катастрофите на два хеликоптера при тренировъчни полети-нито една. Нито една от тези държави, които изброих няма по-силна армия от иракската, напротив по-слаби са.

Човечеството няма причини да чака столетия докато някои държави излязат от Средновековието и изкарат на власт демократични политически режими. Свободния свят, който е на столетия пред тях просто трябва да им помогне да наваксат изоставането.

Представете си че в 2100 година след разпъването на оня самозванец на кръста дето се мислил за бог, свободния и демократичен свят /Европа и Америка/, обединен в една държава е започнал да се разселва на планетите от Слънчевата система, технологиите са напреднали неимоверно, докато в Северна Корея при управлението на Ким Чен Ир ІІІ хората ядат корени и събират плодове като в първобитната ера. Какво остава на свободния свят, освен да отвори очите на тези хора и да им покаже правилния път на развитие като свали Ким Чен Ир ІІІ от власт. 

ИРАН:

В края на 1999 год. мина едва забележимо едно важно събитие – САЩ опитаха да възстановят дипломатически отношения с Иран. Техеран отказа. Грешен ход, защото без затопляне на отношенията с Америка, Иран не би могъл да вземе превъзходство в борбата за влияние с Турция и Русия в Кавказ и Средна Азия. Затоплянето на отношенията с Америка ще увеличи  тежестта на Иран в международен план, вследствие излизането от международната изолация под която е поставена страната поради американски натиск. Възстановяването на дипломатическите отношения ще  доведе и до сваляне на американските санкции пред компаниите които инвестират в Иран. Така иранските природни богатства ще стигат по-лесно до международния пазар.

Иран въпреки, че подкрепя палестинския тероризъм е много по-демократичен от страните в Персийския залив. На проведените президентски и парламентарни избори участваха две ясно обособени фракции, условно казано на “реформатори “и “догматици”, което напомня за двупартийна политическа система.

ОТСТЪПЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА:

Липсата на интеграционни процеси в Азия, Африка и Латинска Америка по подобие на европейските основани на демократичните ценности, които ценности имат свои поддържащ център от държави в Западната част на континента, доведоха до идването през 1999 год. на власт в Пакистан, Кот Д,ивоар, Венецуела на политически режими скарани с демократичните ценности. Военни преврати в Пакистан и Кот Д ивоар. Избиране за президент на Венецуела на лице, обявяващо се за привърженик на кубинския път на развитие. Резултата е разпускане на парламента и съставяне на нова конституция във Венецуела. Въпреки разочарованието в Източна Европа от промените, тук процеси на завръщане към диктаторски режими не се забелязват – ролята на Съвета на Европа, съда в Страсбург, ЕС и други организации е огромна, както и демократичните традиции в държави – като Чехия,Унгария и Полша също оказват влияние. /Това твърдение вече е малко спорно, ако погледнем Унгария на Орбан/.

ФАЛИТА НА ДЪРЖАВИ:

Когато една компания фалира тя се поглъща от обикновено по-голяма добре управлявана компания. Така е в пазарната икономика. Какво се случва когато една държава фалира – нищо тя продължава да съществува в своето жалко полуразпадащо се състояние . Когато Мексико фалира защо да не бъде погълнато от по-добре функциониращата държава САЩ. Има ли смисъл от съществуването на държави като България /от 1996-1997г/, както и от тези на Африканския континент. Няма смисъл. Това са зле организирани, зле управлявани системи, носещи глад и мизерия на своите народи. Те просто трябва да бъдат реорганизирани  в нови окропнени държавни образования по примера на ЕС. Няма смисъл от тяхното съществуване. Надявам се, че съм добре разбран – има смисъл от съществуването на български народ, език, култура същото важи и за африканските народи, но няма смисъл от техните държави. Днешната държава като организация на обществото е една отживелица, която рано или късно историята ще отрече. Какво представлява държавата в Африка това е военна клика начело с диктатор, а в България – корумпирано правителство с огромна бюрократична машина. /правителството на Костов и тези преди тях имам предвид/.Днес бих добавил и след тях/

АФРИКА И ЛАТИНСКА АМЕРИКА:

През последните два века двата южни континента Африка и Латинска Америка бяха под покровителството на Западния свят, ако това е точната дума. Латинска Америка бе под влиянието на САЩ, Африка под властта на Европа. Въпреки по пълната си власт в Африка европейските държави претърпяха пълен провал, Африка се гърчи под напора на граждански войни, глад, мизерия и болести. Америка успя да проправи пътя на почти всички латиноамерикански държави към демокрация и пазарна икономика. Въпреки непостоянството си по пътя на демократичното развитие Латинска Америка се справя определено по-добре от Африка. Франция, Великобритания, Италия, Португалия, Белгия не направиха нищо, за да установят демокрация и пазарна икономика, а просто дезертираха от африканския континента, а глупака Де Гол води и война в Алжир. На африканските народи не бе даден равен глас с този на гражданите на метрополията, така бе изпусната златна възможност за създаване на евро-африкански нации, но нали европейците винаги са се мислели за нещо повече от “диваците“ в Африка. От двете големи колониални империи на африканския континент – британската и френската, бе пропусната възможност да бъдат създадени две големи африкански държави съответно англо и френскоговоряща. Франция и Великобритания можеха да останат в продължение на 10-на 20-на години  с войски, с което да гарантират създаването на конституционни държави с многопартийна система и многоетнически демокрации основани на пазарната икономика още повече, че нямаше широка съпротива срещу метрополиите и в повечето случай те доброволно напуснаха континента, дезертирайки от задълженията си.

CRY FREETOWN:

По CNN гледах документален филм за гражданската война в Сиере Леоне, една от многото войни в Африка. За разлика от конфликта в Косово американското и европейското обществено мнение не обръща никакво внимание на случващото се в Африка и позволява на диктатори и бандитски формирования да дерибействат сякаш се намират в Средновековието. Африка определено днес не е по напред в развитието си и за съжаление върви назад, а не напред. След филма за пореден път се утвърди в мен мнението за излишното съществуване на някои държави. Какъв е смисъла от съществуването на държави като Сиера Леоне, Судан, Еритрея, Етиопия, които не могат да дадат мирно съвместно съществуване на отделните религиозни и етнически групи в тези общества. На такива държави независимостта им трябва да бъде отнета подобно на фалирала компания, в която е назначен синдик от съда. В случая съда трябва да е ООН, синдика трябва да е временния представител на ООН, управляващ областта, както в Косово, а реда трябва да се поеме от военни сили на ООН. За държави изпаднали в икономическа несъстоятелност като България от 1997 год. и Екуадор от 1999 год. трябва да се прилага същия принцип, но само по отношение на икономическата независимост, като тук органи аналогични на ООН са МВФ и СБ. Държавите с граждански конфликти и държави в икономически колапс са две категории на които световното обществено мнение и националното обществено мнение трябва да откаже пълен суверенитет.

ИРАН И САУДИТСКА АРАБИЯ:

След Турция Иран се оказва една от най-демократичните държави в мюсюлманския свят. Там има две ясно обособени партии от реформатори и консерватори, с което наподобява на системата в САЩ и Англия, но само наподобява. На изборите от 18.02.2000 год. участваха над 6 000 кандидати за 200-300 места. В някои от арабските страни като Саудитска арабия липсва институцията Парламент, камо ли различни партийни образования. Ливан въпреки демократичните политически традиции не го включвам в класацията, защото не е независима държава, а сирийска колония.

СВОБОДНИЯ ПАЗАР:

Политиката на икономически санкции и ембарго спрямо недемократични режими е тотална грешка. Тази политика капсулира режимите в Куба, Ирак, Иран и Югославия. Дефакто наказанието е срещу народа, а не срещу режима. Наказва се обикновения човек, че е избрал такъв диктатор като Кастро, Садам, Милошевич. Но за съжаление в повечето случай обикновения човек не е избирал, кой да го управлява, защото режима е дошъл с преврат или режисирани избори на власт. Какво може сам човек да направи, освен да се примири с положението наложено от държавната машина. Под въздействието на държавната пропаганда на тях им се внушава, че Запада ги мрази, че искат да ги унищожат, че света е против тях, че икономическите санкции са против народа, а не срещу режима. И това звучи правдоподобно защото от санкциите страдат обикновените хора, а не тънещия в разкош режим.ѝ

Политиката на САЩ и ЕС трябва да е коренно противоположна – да се предложи на тези режими зона за свободна търговия. Няма икономика на авторитарен или тоталитарен режим по света, която да не бъде смачкана от силата ана американската и европейската икономика. Една зона за свободна търговия за Куба ще означава тотален крах на кубинската икономика, фалит на над 90% от индустриалните предприятия, с изключение на тютюневата и туристическата индустрия. Ако Кубинската държава тръгне да подпомага губещите държавни предприятия това означава да изпадне в дългова зависимост от западни банки. Така кубинската икономика ще стане част от световната икономика, а Куба ще бъде в пълна икономическа зависимост. В страната в следствие на усилените икономическите връзки със Запада ще се появи по заможна класа от кубинци, които ще могат да влияят на външната политика на страната. Това важи и за Ирак, Иран, Югославия. Ако тези държави откажат зона за свободна търговия със Запада, то те няма да могат да обяснят на собствения си народ, защо отхвърлят този приятелски жест, имащ за цел икономическо и културно сътрудничество, а не военна и политическа конфронтация. Невъзможността да обяснят непоследователната си политика, първо оплаквайки се от ембаргото, а после отхвърлящи икономическата интеграция неминуемо ще разклати режимите в тези държави. Ако все пак има санкции то те трябва да са за държавните фирми, но не и за частноправните търговски субекти. Включването в световната икономика на такива големи държави с много ресурси като Иран, Ирак, Либия и Югославия ще разшири пазарите за американските и европейски компании, а от там и тяхната сила. Интегрирането на тези държави в световната икономика ще ги направи зависими, защото ще създаде здрави културни и икономически връзки с външния свят. Санкции трябва да се налагат когато има какво да се засяга, ако преди да са създадени тези икономически връзки се налагат санкции те не засягат никакви интереси, затова и народа на тези държави не реагира. На тези хора само им се отнема възможността за създаване на тесни отношения със Запада, което е в ущърб и на двете страни.

АФРИКА:

На всички държави в Африка които зачитат демокрацията и пазарната икономика трябва да се предоставят всевъзможни преференции за достъп до пазарите на САЩ и ЕС, и Япония. /писано 1999г/.

В началото на 2002 год. САЩ предоставиха на Афганистан възможност за безмитен внос в Америка на множество стоки. Това не е достатъчно, ако искат да задържат реформисткия режим в страната то трябва да започнат субсидиране на вноса на афганистански стоки в САЩ. Помощите, които Запада дава годишно в размер на милиарди за финасирането на различни правителствени и неправителствени проекти в третия свят са напълно неефективни. Както казва Мадлин Олбрайт: „ние искаме не да ви дадем рибата в ръцете ,а да ви научим как да си я ловите сами.”

ВИЕТНАМ:

Непрестанно слушах в българските медии около войната в Косово за американския агресор във Виетнам и ако това не е изопачаване на историческата истина здраве му кажи. За всеки нормално трезво мислещ човек който поне малко е чел за тази война е ясно, че агресора в тази война е Северен Виетнам, ако той не бе нападнал Южен Виетнам в южната част на страната все още демокрацията щеше да бъде факт. Положението би наподобявало Корея, просперираща южна част и тънещ Север в мизерия.

ДНЕВНИК НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА:

Говорейки за глобализация се има предвид свободно движение на услуги, стоки и капитали което е несправедливо спрямо по-бедните държави. Либерализацията в тези сектори е в изгода на силните икономики и във вреда на слабите икономики. Говорейки за глобализация трябва да имаме предвид свободното движение на услуги, стоки, капитали и работна сила тук е интереса на бедните държави и болното място на богатите страни. Но в Глобализацията интересите трябва да се съчетават – друг път няма.

ДРУГА ГЛЕДНА ТОЧКА.АРАБСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ:

Хората трябва да се научат да гледат с очите на другите. Ако САЩ поставим на мястото на Израел, а Канада на Ливан, какво би се получило. САЩ окупират част от Канада, вследствие на необмислени военни провокации от канадска страна. В свободната част на Канада /Ливан/ се заражда партизанско движение за освобождението на окупираната от САЩ /Израел/ част от Канада /Ливан/. Международната общност в лицето на Русия /САЩ/, която се явява посредник за урегулирането на конфликта натиска свободна Канада да смаже партизанското движение. Как би реагирала обществеността в Канада /Ливан/? Най-вероятно ще има антируски /антиамерикански/ протести, на които ще изгори руското /американското/ знаме. Русия ще бъде обвинена, че поддържа окупаторска Америка, а няма да бъде похвалена че се бори с тероризма.

От друга страна арабите трябва да разберат, че чрез взривяване на американски пътнически самолети до никъде няма да стигнат в борбата за освобождение на арабските територии от израелска власт.

Като цяло арабската нация все още не е свободна, защото арабите нямат своя държава. Саудитска арабия не може да представлява всички араби от Мароко до Ирак. Арабското население се освободи от колониалната зависимост, но не се освободи от множеството миниатюрни държавици начертани от административните области на колонизаторите. В момента все още има единен арабски дух, култура, чувство за принадлежност, но ако тези държави се запазят още 100 години. Алжирци, либийци, египтяни, иракчани все повече ще се чувстват такива и по-малко ще се възприемат като араби. Арабската нация така ще изчезне от картата на света. Но имайки предвид интеграционните процеси в Европа, можем да сме оптимисти за бъдещото обединение на всички араби в една държава. А тази държава може да бъде и ЕС.

РЕЛИГИОЗЕН ФАНАТИЗЪМ:

Папата не се извини за организираната от католическата църква клада на Джордано Бруно, чиято смърт преди 400 години се отбелязва в Италия. Католическата църква все още го смята за еретик. Ако мюсюлмани бяха изгорили Бруно и днес мюсюлмански духовник откаже да се разкае за това дело, всички щяха да отдадат този факт на изостаналите и слабо образовани фанатични араби. Какво да кажем за фанатизма на католическата църква.

БРАКА,РАВНОПРАВИЕТО,ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА:

Личната ми мнение е че в страни като България, където Семейния кодекс предвижда човек да сключва само един брак и където има значителни мюсюлмански малцинства се нарушават правата  на малцинството с изискването за моногамия. Обичайте и религията на мюсюлманите като по различни трябва да се зачитат от християнските държави. Откъде накъде държавата ще казва колко брака трябва да сключиш???? Виждането кое е морално и кое не в различните държави е различно. Но борейки се за равноправие между половете може да се разреши на жените-мюсюлманки да сключват и те повече от един брак. В българската конституция и повечето европейски конституции е записано че брака е съюз между мъж и жена. Но никъде в нашата конституцията не е казано, че човек може да има само един брак. Така че може да се мисли за промяна на Семейния кодекс, като се разреши на хората от някои религиозни групи да имат повече от един брак противното е нарушение на човешките права.

ЛИБИЯ И БЪЛГАРИЯ.

През последните години от отминаващия си век /1999-2000/ се заформи скандал между християнска България и мюсюлманска Либия. В Либия 6-ма български медици бяха обвинени в умишлено заразяване на близо 400 либийски деца с вируса на СПИН, от които към началото на процеса над 20 починаха. Българите бяха обвинени в заговор към либийската държава. Явно болката в либийското общество е била доста голяма за да се повдигнат тези несъстоятелни обвинения срещу българските граждани.

В същото време в българската преса се вихреше антилибийска, антиарабска и антимюсюлманска истерия. Изрази като „либийско бесило” /24 часа/ станаха ежедневие. Шесте обвиняеми едва ли не бяха превърнати в национални герои. Само се питам как би реагирало българското общество, ако това се бе случило в България, а не в Либия. Ако в България някои лекар бе заразил не 400, а 40 деца със СПИН. Сигурен съм, че пред Министерство на здравеопазването щяха да протестират близките на тези деца и ще искат да линчуват докторите и министъра на здравеопазването. Пресата щеше да обрисува доктора като най-големия изверг съществувал някога.

Е да ама сега се отнася до либийски, мюсюлмански дечица, а не до българчета. Кой го е грижа за тях, поне в България никой. Трябва да сме благодарни, че Либия е диктатура и не е възможно родителите на обречените деца да протестират и да линчуват заподозрените. Можем ли да си представим черните забрадки на тези 400 майки, да си представим едно детско гробище от 400 малки гроба, за да видим болката на либийското общество.

 За 10 години демокрация българската преса не можа да намери баланса в отразяването на събитията.

Абсурдните обвинения на либийската прокуратура в заговор срещу държавата не са оправдани от нищо, но ако някой не си е изпълнявал добросъвестно задълженията и е довел до смъртта на тези деца, то той трябва да лежи в либийски затвор, независимо дали е българин, американец, китаец и т.н. Проявите на български шовинизъм не трябва да го спасят от носенето на отговорност за действията му.

АРАБИТЕ И СУВЕРЕНИТЕТА:

За арабите държавния суверенитет не значи нищо. За тях е безразлично дали ще ги управлява режима на Хафез Асад, Садам Хюсеин или този в Кувейт. Войната в залива в защита на държавния суверенитет на Кувейт бе за тях нещо ефимерно, чуждо.

Европейските държави са формирани от векове. В отделните нации чувството за държавност е силно вкоренено. Въздушните атаки срещу Югославия, при които се наруши държавния суверенитет в защитата на човешките права бе също толкова чуждо за балканското мислене както и за мюсюлманите по време на войната в залива.

ВЕРИЖЕН ПРОЦЕС:

След свалянето на фашистко-националистическия режим в Хърватия идва ред и на сръбския комунистически режим. Сърбите разбират това. Предпоследния комунистически режим в Европа си отива бавно но сигурно. /беларуския явно ще си отиде последен/. Подобно на процесите в Източна Европа от 1989 год, които бяха навързани във верига, същото се случва и в бивша Югославия, където народите живяха заедно повече от 80 години. Те вземат пример един от друг. Дано положението при Китай и Тайван да е аналогично. След 51 – годишно управление на националистическата партия ”Гоминдана” в Тайван тя е свалена след мирни и демократично проведени избори. Режима в Пекин се опасява не толкова от сепаратиските виждания за окончателно отделяне на острова от континентален Китай, проповядвани от новия президент, а от заразителния пример на свободния избор на държавен глава в Тайван. Нов Президент, който ще проповядва в региона на Югоизточна Азия ценностите на Западната Демокрация. Така бе разбит още един мит, че демократичните ценности на зачитане на човешките права и правата на малцинствата са несъвместими с психологията на народите от Югоизточна Азия. Това е така само в главите на диктаторите в Сингапур и Малайзия.

ЗАПАДА И БОРБАТА С БЕДНОСТТА:

Запада може да помогне на най-бедните държави не като им опрощава дългове, защото корумпираните режими пак ще ги натрупат, а като отвори пазарите си за стоки от тези 30 или 50 най-бедни държави и то основно в сектори като текстилната промишленост и селското стопанство, където те могат да бъдат конкурнтноспособни.

Ако Западът иска да помогне на бедните държави то левите антиглобалисти в западните общества, които също са част от бедните прослойки там, трябва да настояват за свободен достъп до трудовите пазари в Америка и Европа на работна ръка от Третия свят. Може да се поставят условия за това като например, че тези бедни държави да отделят за военни нужди под 1% от брутния си вътрешен продукт или че няма да разработват оръжия за масово унищожение. Бизнеса на Запад с радост би прегърнал тази идея, защото това ще намали цената на работната сила от там и цената на стоките произвеждани на Запад. Още повече че това е мярка която единствено би дала сериозен резултат за увеличаването на благосъстоянието на хората от Третия свят решили да станат част от първия. Проблема е че антиглобалистите ще са против даването на свободен достъп до трудовите и стоковите пазари на работна сила и стоки от третия свят, защото гастарбайтерите ще им изядат работните места. Макар, че повечето от антиглобалистите надали са работили някога през живота си. Имайки предвид, че основната им идея е да вземат имуществото на богатите, тези които са се трудили и да го раздадат на бедните, тези от третия свят които ги мързи да работят.

РЕЛИГИОЗНИТЕ ВОЙНИ:

В света безспорно има две основни религии – Християнството и Исляма. Защо точно в мюсюлманския свят се зародиха антизападни, нтиамерикански чувства? Защо например в Латинска Америка не се зародиха? Уловията на пръв поглед са еднакви – и латиноамериканската и ислямските държави са бедни, голямо част от населението е слабо образовано, лошо здравеопазване, липса на свобода на печата от тук липса на достоверна информация за световните проблеми. Условия, които благоприятстват революционните идеи. Но латиноамериканското общество е християнско общество към католическия му клон, докато мюсюлманските държави са от друга различна религия, различно от християнството. Противопоставяйки се на всичко западно, исляма несъзнателно се противопоставя на християнизирането си. Двете религии са свързани. Упадъка на едната ще води до упадък и на другата. Ако християнството престане да съществува, то ще сложи началото на края на исляма и всички други религии. Няма да има възможност за противопоставяне, защото ще липсва единия полюс на противостоене.

ЕДИНСТВОТО И РАЗДЕЛЕНИЕТО:

Мюсюлманската култура бележи връх тогава когато е била в рамките на единна общност – Арабския халифат. По същото време “варварска” Европа е парцелирана на множество малки враждуващи държавици.

Днес положението е различно християнска Европа все повече е едно цяло, а мюсюлманската общност е сепарирана, разделена и враждуваща.

УПАДЪКА НА РЕЛИГИИТЕ:

След упадъка на християнството исляма ще загуби своя основен антипод и противник. Това ще доведе до упадък и изчезване на исляма като религия. Изчезването на християнската религия във всичките и форми е неминуемо, защото съвременното светско, демократично общество е несъвместимо с религиозната набожност и фалш. Съвременният човек е мислещ човек, а не животно движимо от клишета и то клишета тип фантасмагории ”отвъден живот”, ”бог”. Примирението и Покорството, които са в основата на религиозния човек са несъвместими с мисленето на съвременния свободомислещ човек. Религиозния морал е фалшив морал, псевдо морал, нямащ нищо общо с морала. Морала, нравствеността е светско понятие. Морала е човешко екзистенциално нерелигиозно понятие. Да не убиваш,да не крадеш, да уважаваш по възрастните е човешко поведение, а не религиозно поведение. Човешкото общество няма да стане по безнравствено, ако липсваха религиите. Напротив човечеството ще спечели от тяхната липса, защото така хората ще разберат, че са еднакви, че не ги разделят толкова неща колкото са си мислили, защото ще изчезнат много конфликти по земята, в които се нарушават по-горни изначални човешки принципи, откраднати от религиите, които пък разделиха човеците.

          Най-неморални са обществата, които са дълбоко набожни, в които религията /идеологията/ играе основна роля. /средновековна Испания от време на инквизицията, ислямски Иран, комунистическа Русия/.

ПРОГНОЗА:/направена е някъде в края на 1999г-нач.2000г/

В бъдеще Международните интервенции като тези в Кувейт, Югославия и Индонезия от единични случай ще станат практика. Човечеството все повече осъзнава, че не може да търпи самозвани диктатори, където и да е по света. Възможно е в бъдеще да се образува армия за налагане на ред в дадена точка от света. С тази функция може да се нагърби и НАТО. Националния суверенитет все повече ще отстъпва пред уважението на човешките права.

ФОРМИ НА БОРБА /АКТИВНИ ИЛИ ПАСИВНИ/

Политиката на ненасилие проповядвана от Ганди в борбата му за индийска независимост и пасивната съпротива на властта оказвана от Мартин Лутер Кинг и последователите му обърква властта и ги парализира, те не знаят как да действат, след като срещу тях няма войнствена тълпа, която да обуздават. Но такава политика носи резултати само в демократични държави в тоталитарни общества като китайското, корейското или кубинското дори мисловната съпротива е забранена камо ли демонстрираното пасивно неподчинение от една религиозна секта като „Фалон гун” в Китай.

КОМУНИЗЪМ:

Ислам Каримов печели в Узбекистан изборите със 99,9% /1999г-2000г/ от подадените гласове след 9 години на власт. Неговия конкурент в изборите призовава да се гласува за Каримов. Разпадът на СССР не бе нужен, дотолкова колкото доведе на власт нов вид тоталитарни националистически режими в отделилите се азиатски републики. В случая Запада водеше погрешна политика като се бореше против руското влияние и за укрепване на независимостта на тези еднолични диктатури. Повече руско влияние е равносилно на по-голяма нестабилност на тези режими и по-голяма демокрация и плурализъм. Новите режими в Средна Азия се опитват да подтискат руското малцинство и неговата култура, което е в разрез със защитаваните от самия Запад принципи.

ФАНАТИЗЪМ:

/ХРОНОЛОГИЧЕСКИ СЪБИТИЯТА СА ПО НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО/

Талибаните наредили на всички хиндуисти в страната да носят постоянно жълта лента на ръката./май 2001год./. АП коментира че това напомня нациската практика спрямо евреите. С декрет се забранява на мюсюлмани и хиндуисти да живеят под един покрив. Те трябвало в срок от три дни да се разделят, ако живеят в една къща. С декрета се забранява строежа на нови хиндуистки храмове. Информацията от Афганистан не се нуждае от коментар, явно някои азиатски държави все още са в средните векове.

ФАНАТИЗЪМ:

През август 2000 год. на мен ми стана известен един любопитен факт. Някакъв си религиозен лидер на някаква си еврейска религиозна партия ”Шаас” дал първото си интервю за пресата от 14 години. Този факт затвърждава у мен виждането че религиозните хора са умствено деформирани. Аз не мога да си представя кой нормален човек би гласувал за фантомна партия, чиито лидери се явяват на показ веднъж на 14 години. Тази партия има 16 депутати в израелския парламент, ако пресата не ме е  излъгала. Колко смахнат народ има на този свят, добре че ние българите сме малко атеисти.

РЕЛИГИЯТА-ОПИУМ ЗА НАРОДА:

Няколко седмици се чудех какво да пиша за тая лудост разразила се в Близкия Изток. От една страна симпатизирам на всеки народ, който иска да създаде своя държава – кюрди, палестинци, чеченци, баски, корсиканци, ирландци и т.н. Но от друга страна палестинците ми са много противни. Четирима евреи бяха задържани в палестински полицейски участък. Тълпата просто влезе изкара ги и с подръчни материали ги уби. Гледайки кадрите по СNN се питах в кой ли век живеем, може би през средновековието по време на Светата инквизиция на Любимата католическа църква, когато тълпата от средновековни диваци си нарочва някоя жена и тя бива изгорена на кладата или убита с камъни, защото дявола се е вселил в нея. Европейските народи отдавна са забравили този период от духовното си развитие, но палистинците са още в 14 или 15 век в културното си израстване. Много ми е интересна тяхната революция, албанците 40 – 50 годишни мъже създадоха АОК и тръгнаха да се освобождават. Тук 12, 13 годишни хлапета след като се приберат от училище и се напапкат родителите им казват ”сега идете и похвърляйте малко камъни срещу една от най-добре въоръжениет армии в света”. Палестинската революция е детска революция. Възрастните палестинци – мъже и жени явно им харесва израелско управление щом не протестират. Все пак е за предпочитане да живееш като израелец, вместо като беден арабин в авторитарните режими на Сирия, Йордания и Египет. Рано или късно палестинците ще имат своя държава, но какво ще я правят, ще си изберат един диктатор, който да ги дои и стриже и да ги държи в послушание подобно на другите арабски държави от Мароко до Ирак и Саудитска арабия и ще завиждат на евреите за свободата и богатството, което са постигнали сами, въпреки агресията на арабския свят. Единствено подкрепата на Америка, крепеше този малък и горд народ, от агресията на арабските диктатори. Няма държава зад която САЩ да стоят и която да е бедна.

Но за всичко е виновен Ехуд Барак, който отказа да върне на палистинците всички земи включително Източен Ерусалим. Да им даде целия Ерусалим, за какво им е на евреите, САЩ ще им построят нов Ерусалим. Ако питате роднините на тези над 100 убити досега /след края на мирните преговори/, какво предпочитат ”светите места” да бъдат изравнени с земята или техните близки да се съживят. То и палестинци и евреи биха заложили шашките с динамит под джамии, синагоги, църкви, стени на плача, гробове на този или онзи нещастник и да се свърши веднъж за винаги с тези спорове. Ако евреи и палестинци изберат една купчина камъни, пясък и цимент наречена “свети места”, пред която балами от цял свят ходят да се кланят вместо живота на своите близки, то те си заслужават съдбата. Те заслужават още 1 000 години да се бият по между си. Но за да ги облекчим може да помолят американците да облекчат агонията им и да пуснат по една атомна бомба за евреите и една за палестинците и 10 атомни бомби за Ерусалим. Съжалявам, че Сталин не е жив, за да ги пусне той. Той обичаше да разрушава църкви и джамии, единственото хубаво нещо, което е правил през живота си. Амин.

НЯМАМ ДУМИ:

/Ноември 2000 год./ В окупираните територии в Израел бе взривен автобус с еврейски ученици беше убита тяхната учителка майка на четири деца, а няколко деца бяха ранени. До тук нищо ново под слънцето това се случва всеки ден в този дивашки регион и е обикновено дело и на двете страни. Кое е важното в случая – три арабски терористични организации /според почти целия свят/ и революционно – освободителнни/според араби и палестинци/ се надпреварваха коя първа да поеме отговорността за това “богоугодно” дело. Дали човечеството се е побъркало не знам, но знам със сигурност, че вярващите в бог са луди хора, същества без втора сигнална система – животни.

СЪДБА:

Към края на ноември 2000 год.  още един диктатор сдаде властта Алберто Фухимори, след 10 години управление в Перу рече да избяга в Япония, сигурно е спестил някой друг милион, за да изкара старините. Явно се е наговорил със своя сръбски колега, който също след 10 години си отиде, но явно и двамата бяха решили да векуват начело на държавите си.

ФАНАТИЗЪМ:

За пореден път човек доказа, че е примитивно създание. Много често животинската същност надделява над човешкото в нас. Талибаните в Афганистан решиха да унищожат всички културни паметници с не ислямски произход. При цялото си напрягане на умствения си потенциал не мога да разбера какво им пречат глинени съдове, каменни статуи и т.н. За хората мога да разбера, те винаги създават проблеми. Сталин бе казал “има човек има проблем, няма човек няма проблем“, но не знам какъв е проблема в каменните статуи на Буда. Някога през миналия век червените фанатици през 1917-1918 год. взривяваха църкви с надеждата, че като унищожат една конкурентна идеология ще извисят своята. Още няколко века по-рано католическата църква е изгаряла на кладата еретиците и техните книги. Но идеите на Джордано Бруно за устройство на Вселената останаха живи, както и християнството в Русия и Будизма в историята на Афганистан. Настоящия полски папа отказа да се извини от името на прокажената католическа църква /от педофилия, както стана ясно по-късно през 2002 год./ за убийството на Джордано Бруно, комунистите в България и Русия не се извиниха за престъпленията си, талибаните също няма да го направят, защото са фанатици в по-голяма или по-малка степен.

На този фон идеологията на демокрацията е още по-жизнена, защото такава идеология няма. Идеологията на демокрацията е другите идеологии да могат да съществуват съвместно, без да се дава предимство на някоя от тях. Във връзка с фанатизма е и следния случай.:

Тези дни в Ростов на Дон започна делото срещу руския полковник изнасилил и убил 18 годишна чеченска девойка. Държавната руска телевизия РТР намери за уместно да даде като репортаж как 30-на бръснати глави, руски националисти протестираха срещу процеса, а една хубава рускиня бе издигнала плакат “Гордеем се с вас другарю полковник”. Не знам колко години им трябват на руснаците, за да израсне младо поколение мислещо с главата си и не обременено от 70 години комунистическо промиване на мозъците.

ВИЦ:

Чух един виц по Дарик, който бил от преди десетилетия, но не го знаех –“Живели два червея – син и баща в едно човешко черво. Отишъл човека в гората и се навел по-голяма нужда. Показал се червея-син и попитал :какво е това зеленото тате? Трева сине – отвърнал червея-баща. А какво е това синьото? Небе – казал бащата. А защо при такава красота ние се врем в тая тясна и смрадлива дупка? – Родина сине.

Сигурен съм че ако в Америка, Западна Европа и Япония може и да не  разберат вица, то в Афганистан, Куба, Ирак, Русия, Северна Корея, България цяла Африка и Латинска Америка и почти цяла Азия ще го разберат.

ЧЕСТВАНЕ:

През Януари 2001 год. се навършват 10 години от войната за Освобождението на Кувейт от иракска окупация. Повече от 1 месец мислих как да коментирам това събитие,но последното развитие на нещата ме вдъхнови. През осем годишното управление на Клинтън със САЩ се подиграваха в международен план. Буш просто показва кой командва парада :

1. задържането в американски затвор на шефа на съюза Русия-Беларус Павел Бородин въпреки протестите на последните.

2.въздушни удари по Ирак напук на арабския свят, Русия, Китай и Франция

3. Твърдата решеност за изграждане на американската противовъздушна отбрана, въпреки резервираността на съюзници като Великобритания, Германия и Франция, които в крайна сметка ще дадат зелена светлина на проекта “Звездни войни”. Но темата бе за Ирак.

Не трябва да се трогваме от вида на умиращи от глад и болести иракски деца. За техните страдания са виновни техните бащи и майки. Всеки народ си заслужава управниците. Щом иракчаните се чувстват добре под ръководството на този сатрап и не протестират заслужават живота, който водят. Никой не им е виновен. Мадлин Олбрайт заяви, че през 2000 год. по програмата петрол срещу храни Ирак е имал по-голяма квота за износ на петрол отколкото преди войната от 1991 год., но от това се е облагодетелствал преди всичко режима, а не народа. Няма никаква гаранция, че ако падне ембаргото положението на народа ще се подобри с нещо. Но е сигурно, че ще се подобри положението с иракските военни програми. Ръцете на този сатрап ще бъдат развързани да използва рядко срещано петролното богатство за военни цели. Наглостта на иракския главорез стигна до там да дари от името на мизерстващия си народ няколко милиона за бедните, къде – в Америка. След като може да пилее ограничените финансови средства на собствения си народ ние ли да сме загрижени за Ирак. Иракският народ е свикнал с мизерното си съществуване, 10 години война с Иран, война за Кувейт, 10 години ембарго. Мизерията е негово обичайно състояние. Той би се изненадал, ако положението му бе друго. Неговото съзнание е деформирано. Народът боготвори своя диктатор. Той така е възпитаван. Това не са свободомислещи хора в едно свободно общество. Те са колелца в една машина. „Хората“ не мислят с главата си, какво да мислят им казва техния любим ръководител, на когото скандират до припадък името по площадите. Тези човешки същества са превърнати в животни. Нека нито един западняк, който се трогва при вида на умиращо иракско дете да няма съмнението, че тези надъхани същества ще се бият до последната капка кръв срещу Запада, ако Садам получи ракети и атомни бомби след падането на петролното ембарго /ожесточената съпротива на надъханата садамова армия в първата седмица на войната през 2003 год. доказа това. Можем само да си представяме как щяха да се бият иракските войници ако Садам имаше атомно оръжие/. В крайна сметка е напълно случайно създаването на това огромно петролно богатство точно на територията на Ирак и то не принадлежи на иракския диктатор, а на човечеството. Убийците на иракските деца са техните родители скандиращи по митинги името на Садам, а не ние. Ние /свободните народи/ трябва да спасим света от такива диктатори. Тези хора никога няма да бъдат свободни даже и да падне режима на Садам ще трябва да минат няколко поколения, за да се родят свободолюбиви и мислещи личности.

Много добре си спомням истерията до която бе докаран българския народ от Живковия режим през 1988 – 1989 год. Диктаторът бе готов да хвърли народа си и самия народ бе готов да води свещена война срещу неверниците – турци, срещу десетократно по-голямата турска армия, добре че Горбачов го свали.

Чрез ембарго нито един режим не е свален, но определено може да бъде държан под контрол. Интересна е позицията на Франция. Направо французите стават за смях. Видите ли те не били информирани от САЩ и Великобритания за ударите срещу Ирак, от което са възмутени. Явно търговията с диктатори добре се отразява на Париж. Тези за какви се мислят. Париж утре ще поиска да има вето върху американската външна политика. В другиден не само право на вето, а ще поискат и да одобряват едно или друго действие на Вашингтон. Съюзниците явно са леко объркани по въпроса кой командва парада, но ще им стане ясно/оказах се прав/. Чисто и просто французите са се самозабравили, вирнали са си носа, както обикновено правят гърците.

ХОЛОКОСТА:

Днес е 09.04. Международен ден на жертвите от Холокоста. Обикновено когато се чества един ден се чества нещо положително, а не смъртта на милиони. Така че ние българите можем да се гордеем със своето велико и нямащо аналогия дело спасяването на своите 50 000 евреи. Но ме е срам да слушам претенциите на някои самозвани политици за специална благодарност, която някой ни дължал. Както каза един млад политик от СДС: “ не можеш да искаш благодарност от човек, затова че не си го убил”, още повече че това е дело на нашите предшественици, а не на днешните българи, защото ако днес трябваше да се спасява народ от геноцид, този въпрос надали би интересувал българина.

Трагичното на този ден е че същия този народ подложен на геноцид преди 60 год.  Днес е този, който подлага на гонения, етническо прочистване и избиване друг народ. Но толкоз ли е трудно да се разбере, че историята ще ражда фанатици и терористи, докато ти окупираш чужди територии. Единственото разрешение за два народа, които не могат да живеят заедно е разделянето им в две етнически чисти области с телени огради и Берлински стени, и международни сили с танкове, хеликоптери и кучета, които да следят за обособяването им.

Но ако някои е виновен за това положение, то това не е Шарон,а Арафат. Последният преди една година имаше възможност да сключи мир и да получи като резултат независима международно призната палестинска държава върху почти 100% от окупираните територии, но той се оказа алчен, искайки завръщането на палестинските бежанци в еврейските земи и по този начин връщайки няколко милиона палестинци в Израел да промени етническия облик на еврейските земи и да заграби още територии. Резултата сега е че ако получи въобще нещо то ще е много по-малко като територии от това което му бе предлагано.

Както виждаме арабския свят е напълно безпомощен срещу третата по сила армия в света и е разединен в опитите да помогне на палестинския народ. Още повече, че и не знае как. Може пък тези трагични събития да доведат до обединителни процеси в арабския народ по подобие на ЕС и това да доведе до сваляне на безполезните, некадърни и корумпирани арабски диктатори начело с тоя изкуфял старец Арафат.

Самият факт, че в саудитската преса се появиха статии които описват евреите като хора пиещи детска кръв идва да ни покаже, защо половината от фанатиците терористи от 11.09.2001 год. бяха поданици на Саудитска арабия, както и че този режим трябва да бъде включен в оста на злото редом до Иракския, Иранския и Севернокорейския.

Започнах книгата преди три години /1999 год./ с един конфликт на Балканите, който за наша радост е на път да залинее и завършвам същата с друг конфликт също с дълбоки исторически корени и който дано един ден да последва пътя на този на Балканите. Въпреки, че бе конфликт на Балканите, разпадането на Съглашенска Югославия имаше предимството, че бе в близост до ЕС – общност, която не би могла да търпи масовите етнически чистки в сърцето на Европейския континент. Дано един ден конфликта в Близкия изток да бъде толкова близо до ЕС, за да е напълно неприемливо за съюза съществуването на този конфликт до самите му граници. Ако Турция стане член на ЕС до края на това десетилетие, то тогава е възможно и конфликта в Близкия изток да бъде победен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *