РУСИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

ПРОМЕНИТЕ В РУСИЯ:/1999 год./

Посещавайки САЩ 1 месец след войната в Югославия руския премиер Сергей Степашин увери американските бизнесмени,че комунистите никога повече няма да дойдат на власт в Русия и призова американския бизнес да инвестира в нова Русия. Днес светът е друг.Днес бизнеса движи политиката, а не политиката бизнеса. Това е най-голямата гаранция, че конфликтите по света ще намаляват. 1999 година не е 1989 година, 10 години преди това вероятноста от световен конфликт при същите обстоятелства би била огромна. /например заради българските турци/.Може би не всички си дават ясна представа за необратимостта на промените.Разпадането на „Съветската империя” на 15 отделни държави, забраната на КПСС след народната революция в Русия последвала опита за преврат тласнаха нещата в необратима посока. Промените в Русия бележат ясна граница в историята, която се съизмерва с граничната черта прокарана от чехи, поляци и унгарци през 1989 година или от нас българите през 1997 година. Западни анализатори смятат, че Русия все още не е преминала своя вододел към демократично развитие. Това не е така. Западът смята, че Русия не е изживяла своята 1989 год, че връщане назад е възможно подобно на Беларус.Тези опасения са безпочвени,при условие че в Русия няма значими социални катаклизми и ЗАПАДЪТ се държи с Русия като с равноправен партньор,зачитайки руската чест и достойнство.Според мен е грешна политиката да се изтласква руското влияние от Средна Азия и Кавказ. В този район държавите са много по-недемократични от Русия, управлявани от авторитарни режими. При всички случай руското влияние е благотворно за тези режими. Русия може да допринесе за навлизане на демокрация по тези части на бившия СССР. Ако това може да се постави като цел на руската външна политика ще е голяма победа за демократичната общност. Още повече, че руските искания за зачитане правата на руските малцинства е стъпка именно към зачитането на правата на човека. Ограничаването на руското влияние в постсъветското пространство се приема на нож от руското общество и не води до нищо добро, а до укрепване на авторитарните режими в цялото постсъветско пространство. Руското влияние може да бъде спирачка за този процес  и Западът трябва да действа успоредно с Русия в тази насока. Образуването на авторитарен режим в Чечня, доказа че колкото е по-слаба Русия толкова е по-голяма вероятността от поява на подобни режими в цялото постсъветско пространство. Нима не би било по-добре за Демокрацията в Казахстан да има една проруска партия и една проказахстанска партия начело със сегашния президент Нурсултан Назърбаев,на които шансовете за властта да са 50 на 50. Не е признак за демокрация че президента Назърбаев е преизбран с над 90 % от гласовете. Русия и Западът могат да действат заедно за налагането на демокрацията в цялото постсъветско пространство ,което не е преживяло своята 1989 год.

Според мен САЩ и Европа по всякакъв начин трябва да подкрепят опитите за интеграция на Президента на Беларус със Русия. Точно руското влияние ще доведе до демократизирането на режима в Беларус. Колкото повече интеграцията се засилва толкова повече властта ще се изплъзва от Минск и ще отива в Москва.Така беларуското общество ще стане част от действащи демократично избрани Парламент и Президент.

Много анализатори дават като  пример за евентуално връщане назад, реакцията на руското общество по повод войната в Косово.Реакцията на руското общество по нищо не се отличава от реакцията на гръцкото, българското, румънското, македонското общество дори източно- германското общество видя в САЩ някаква сила готова да господства над по-малките и бедни народи. Но това не ни дава да говорим че източна Германия се връща към времето на фюрера или Гърция, България към минали периоди от развитието си. Руското общество е засегнато че не го вземат на сериозно, но то не е готово на нова студена война, на нови лишения в името на огромни военни разходи. Руското общество чисто и просто иска да го смятат равноправно общество със западните общества, а не да воюва с тях. Впрочем на същата основа е реакцията на Балканските общества, вкл. Гърция, хората на Балканите смятат, че Западът ги има за втора категория хора, самите те се имат за такива. Затова те не могат да се отъждествят със Западът който притежава тези свръхмодерни оръжия, които бомбардират, а се отъждествиха с тези, върху които падат бомбите. Така в Русия си задаваха въпроса няма ли да сме ние следващите върху които ще падат бомбите, същия въпрос си го задаваха и в България.Това показва, че тези общества не вярват напълно в демокрацията, а може би и не вярва, че техните общества се спазват напълно човешките права. Защо в Дания над 70% бяха за сухопътна атака на НАТО в Югославия: тези хора се смятат за първа категория хора т.е. тези които пускат бомбите и второ: датчаните са убедени че на тяхна територия се спазват правата на човека т.е. няма за какво да бъдат бомбардирани. Точно обратно е положението в България, Македония, Русия – тук хората сами се числят към втора категория лица т.е. за тези за които са предназначени бомбите и второ те смятат че винаги може да се намери причина, за да им се пуснат бомбите, макар и да не нарушават човешките права т.е. те не вярват в Демокрацията в устойте на които се гради западното общество. Те не са убедени, че когато се решава да се пуснат бомбите върху една или друга държава това става по определени критерии – спазването на човешките права.За тях това е проява на някакво произволно хрумване, субективно видение на западен лидер. Това определено може да стане в едно тоталитарно общество,в каквото живяха източноевропейците. От там е и този тип мислене. В демократичните общества контрола върху управляващите от страна обществени организации, медии, опозиция е изключително силен така, че решението да се започнат военни действия не е така лесно. Точно затова демокрациите мразят войните, поради огромната трудност за постигане на консенсус още повече по въпроса за воденето на военни действия. Но нерешителността на Демокрациите да започнат сухопътни действия, доведе до сбъдването на техните опасения, избиването на стотици босненци и албанци, до продължителна операция, която постави под въпрос отношенията с Русия и Китай.

За да могат всички хора на европейския континент да се имат като представители на една категория лица е нужно всички европейски народи включително руския да се обединят в една единна общност. Но вземането на решения с консенсус от повече от 40 държави ще блокира ЕС.Нужна е реформа и решенията да се вземат с мнозинство. Реалното отдаване на национален суверенитет ще имаме едва когато отпадне блокиращия глас на страните членки.

СЪБИТИЯ И ОЦЕНКИ:

В отчета си пред американската нация американския президент Бил Клинтън заяви, че нито един американски войник не е убит при военни действия в конфликта в Югославия/уникален факт във военната история, поредно доказателство за американското превъзходство във военната област/. Няколко месеца по-късно в една от републиките на Русия избухна конфликт между ислямиски бунтовници и централната руска власт. Ако Русия бе страна със стабилни демократични традиции преди да се задълбочи този конфликт властта би се опитала да го разреши, чрез преговори. По силата на стари имперски рецидиви цар Борис се опита да реши проблема със сила. На втория ден след атаката на руските сили официални руски източници обявиха 4 убити и 14 ранени руски войници, за бунтовниците статистика не се води. Поредното доказателство, че живота на човек  в Русия този жалък, мизерен животец не струва и един пробит долар, пардон рубла. Но дали така мислят руските майки. В Русия както и в България социологическите проучвания не значат нищо за болните амбиции на властимеющите. В САЩ американския президент се събужда едва ли не всеки ден със своя социологически рейтинг. Той знае, че всеки убит американски войник значи загубата на гласовете на роднините и приятелите на този човек. САЩ винаги са ценели живота на своите войници, това особено пролича по време на безмислената военна стратегия във войната с Виетнам и ярко котрастира на фонана пълната липса на съпротива в Руското общество по време на афганистанския конфликт. При пленяването на тримата американски войници от сърбите СNN веднага даде пълната им биография. Телевизионни екипи бяха изпратени по родните им места. На екрана се появиха техните близки, родители, съпруги. Хората видяха притеснението, майчината болка, съпружеската обич, страха за бъдещето на своето дете. Картина която е способна да пресъздаде само американска медия, която не отстъпва на най-големите холивудски продукции.

Но това не стъписа САЩ ,не стъписа американския народ той е готов за “мисията” с която е натоварен – да бъде защитник на страдащите и угнетените. Америка изживя виетнамската криза и си извади поуки. Днес тя е в нов етап в цивилизационното си развитие. До края на войната подкрепата за военните действия не спадна под 50 %. Американския народ бе готов да изпрати своите синове на другия край на света в защита на един непознат, но подтиснат народ. Положението в останалите страни членки на НАТО бе същото. Тези народи бяха готови да жертват своите синове за освобождението на албанците от сръбска окупация. Какво бе положението в България то може да се опише с една дума “истерия”-масова полуда сред преса медии, население. Всички единодушно правеха сравнение с Виетнам и обявяваха Милошевич за краен победител. Апокалиптичните прогнози на заслепението валяха една след друга : “във война сме” се провикваше цялата преса. Самозвани евролеви политолози предричаха партизанска война за САЩ в Косово. Интересно като във Косово живееха албанци за каква партизанска война бълнуваха. Може би албанците ще се бият срещу своите освободители. От България се искаше не да участва със своите войници, а даде небето си и ако се наложи територията си за да минат освободителните армии. Въпреки тази малка жертва народа едва не изпадна в полуда. Той не можеше или не искаше да види очевидните истини, че 19 държави не могат да бъдат победени от една малка балканска държава. Здравия разум определено бе напуснал българина. Това е поредното доказателство, че народа ни е аборигенски много далеч от цивилизацията и много по-близо в културното си развитие до Гърция, Турция, Иран, Индия, Азърбайджан, Таджикистан, Русия и други слабо развити държави.

Друго доказателство в тази насока бе Слънчевото затъмнение от 11 август 1999г.Истерията в български вариант се повтори.Пресата започна да ни засипва с апокалиптичните си прогнози за края на света, за това как човек ще ослепее. Затъмнението започна в Западна Европа мина през Средна Европа и навсякъде хората се бяха събрали по площадите да се порадват на това изключително рядко природно явление. По това време си бях във Враца и наблюдавах с група ентусиасти града и явлението от Врачанския балкан. Целия град бе умрял като че ли неутронна бомба бе паднала и населението бе умряло, а сградите останали непокътнати. Като че ли сръбски паравоенни части са минали и обезлюдили този град. Населението се бе свряло в “миша дупка” , за да не ослепее или да не го стигне второто пришествие. Подобно бе положението в Цялата страна за същото се чуваше в Румъния. В Турция с удряне на тигани се опитваха да прогонят затъмнението. В Иран хиляди се стекоха в джамиите да се молят да омилостивят несъществуващия господ. В Индия 700 000 се окъпаха в някакво езеро по подобни причини. ”О,времена о нрави” би възкликнал цивилизования европеец.

Неадекватната реакция на някои народи се дължи на една единствена причина слаба образованост и полуграмотност на населението.

СЪВПАДЕНИЯ В СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКАТА: През август 1999 год. на срещата на Шанхайската петорка /Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан./ Елцин в типичното си полутрезво състояние заяви че е ”готов на бой със западняците”. Два дена по-късно цялата западна преса разтръби за незаконен износ на капитали от Русия за над 10 млр.$, в което е замесено и президентското семейство. Дали това е съвпадение или Западът свали доверието си от Елцин?!

РУСКИТЕ ПРОБЛЕМИ: Войната в Кавказ е показателна за нестабилността на руското общество, състоящо се от стотици националности. Бунтовете на ислямистите в Кавказ, освен с тежкия живот, руското насилие в миналото и днес, могат да се обяснят и с позицията на Русия по време на войната в Косово, когато тя пренебрегна гласовете в самата Русия за по умерена позиция. Това може да доведе до размирици в самата Русия, именно в мюсюлманските райони, в които живеят около 30 милиона мюсюлмани около ¼ от населението на Русия.

КНИГА ВТОРА

ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО: ”Антитерористичната” акция при която Русия използва над 100 000-на армия срещу своето собствено население е върха на лицемерието. Резултата е над 200 000 бежанци поне досега. Мястото на руските военни е в един кюп със Слободан Милошевич и компания. По време на кампанията в Косово всички в медиите в България тръбяха, че тя трябва да приключи преди зимата, за да могат да се завърнат бежанците  у дома. За тези 200 000 бежанци никой не мисли, че зимата ги завари под открито небе, на руснаците явно им е позволено всичко. Телевизионни кадри до световната общественост така и недостигат вследствие на недопускането на чуждестранните медии до лагерите на бежанците. А руската клакьорска журналистика нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Поразителна е разликата по която бе посрещната руската армия в Чечения и Западните армии в Косово. В Косово КFOR бе като освободител с цветя и радостни възгласи на множеството. За Руските окупатори в Чечения нямаше “хляб и сол” от местното чеченско население. От кадрите при влизането на руснаците в втория по-големина град на свободна все още Чечения – Гудермес се видя потресаваща картина на разбити прозорци, изтърбушени сгради, опожарени коли  и разрушения по улиците. На тази картинка шпиц-команда от бронетранспортьор и въоръжени лица в четирите краища на машината, оглеждащи се подозрително да не би от някъде да ги застигне възмездие. За съжаление никой не е дочакал руските “освободители” на Чечения, както ги нарича нашата преса. Тези “руски освобождения” са добре известни в Източна Европа, Афганистан, Средна Азия, Кавказ и т.н. Преди руската имперска политика бе прикрита под лозунга за “световната комунистическа революция” сега под “борбата с тероризма”. Дали това са терористи или борци за национална независимост само историята ще каже. Това се отнася и за АОК,ЕТА,ИРА,ПКК.

По време на войната в Косово Русия за първи път успя да се представи като посредник и миротворец, но не за дълго. Много скоро този ценен капитал бе проигран от некадърната руска политическа класа. Русия е отново агресор на собствена територия срещу собствения си народ, срещу хора които тя смята за съставна част от своята федерация без някога да е искано мнението на същия този народ.

Докато на Запад имаше дискусия дали трябва да се месят в Косово, то руското обществено мнение бе единодушно в полза на милитаризма. Колкото по войнствено е настроен даден генерал или политик, толкова повече руското общество го величае. Целия руски комплекс за малоценност натрупван през годините по време и след Горбачов се изля върху чеченците, за да закърпи авторитета и самочувствието на руския народ и управляваща класа пред самите тях.

ИЗБОРИ РУСИЯ/1999 год./: На изборите за руската “ДУМА” в Сибир и Далечния изток най-много спечелиха комунистите и “либералите” на Жириновски, това явление освен с носталгията и по-неграмотното население в тези райони отколкото в европейска Русия може да се обясни с заразителния пример на комунистически Китай. По тесните връзки в пограничните райони, увеличаването на търговията и икономическите контакти очевидно водят и до проникване на китайския комунистически мироглед, още повече че това не е нещо непознато за региона. За съжаление за тези райони на Русия пример не е демократична Япония, и това ще е така докато двете неуредят отношенията си от втората световна война т.е. да подпишат мирен договор. Това възпрепятства и японските инвестиции в района.

ЧЕЧЕНИЯ: Морала изискваше Запада да действаше срещу Русия, така както действа срещу Югославия. Нямам предвид да и обяви война, това е лудост, но трябваше да и наложи тотално ембарго. Към него ще се присъедини със сигурност целия арабски свят. Русия щеше да пострада и да се откаже от налудничавите си имперски амбиции.

ЧИНГИЗ ХАН:

В световните летописи има много армии прочути със своята жестокост от монголите на Тимур и Чингиз хан, през османските турци, до немската фашистка армия, но т.нар. Червена армия ще остане ненадмината със своята жестокост. Конфликта в Чечения за пореден път го доказва. Този азиатски башибозук, които пороби Източна Европа и извърши нечувани издевателства над народите от този район. Като всяка азиатска армия в нея няма ред и дисциплина, които град е превзет от нея е подложен на грабежи, убийства и изнасилвания. Показателен е примера на завладения Берлин, след падането на немската столица десетки хиляди немски жени са изнасилени едва ли не по заповед от руското командване, а хиляди мирни граждани на немската столица са избити. Но тази армия и днес се подвизава в края на 20 век, /уж век на цивилизацията/ в поробена Чечения. Половин милионен Грозни бе обезлюден, бе превърнат в призрак, кервани от бежанци минават заснежените хребети на Кавказ подгонени от руските еничари. Още няколко града с над 100 000 хиляди жители бяха сринати до земята от руската артилерия. Какво ли става когато пияните казаци влязат в някое чеченско село. При тези издевателства международната общност, начело с администрацията на Клинтън  я няма никаква.

На тази армия в центъра на българската столица все още има паметник, за това че ни окупира за половин век и изби хиляди българи. Срамът и позорът български нямат край.

ПАРАДОКСИТЕ НА ИСТОРИЯТА:

Със Суецката криза САЩ развенчаха Франция и Великобритания като Велики сили,със акцията в Косово НАТО развенча Русия като Велика сила.

РУСИЯ И НАТО:

Противници на сътрудничеството между НАТО и Русия са само чугунените глави на комунистите и руския генералитет, който се издържа от непрестанно растящите разходи за въоръжение, загробващи Русия и нейния народ.Докато САЩ могат да си позволят увеличаване на разходите за отбрана, страна от третия свят като Русия само може да ги съкращава.

Между Русия и Германия бе подписан договор за износ на електричество за Западна Европа. В строеж скоро ще бъде и проекта за строеж на газопровод „Син поток” през Черно море до Турция. Всички тези факти неусетно трайно обвързват Запада и Изтока и конфликтите между тях стават още по нежелани. /цената на газа по проекта “син поток”стана причина за голям конфликт между Русия и Турция през 2003 год./

РУСИЯ И НАТО:/писано някъде в началота на 2 000 год./

Путин заяви че Русия може да подаде молба за членство в НАТО. За да запази ролята си на световен лидер Русия има само един път  – членство във всички структури на Западния свят включително НАТО и ЕС. Членство в НАТО гарантира, че нищо в света не може да стане без съгласието на Русия, защото решенията в НАТО се взимат с консенсус, като всяка страна им по един глас, нещо което не е много справедливо държава без армия като Исландия да  е равнопоставена със САЩ. Членството на Русия в НАТО ще гарантира същността на съюза, а именно съюза е отбранителен, а не нападателен. Той ще гарантира, че между най – големите врагове на 20 век – Русия и САЩ, няма да възникне война през 21 век. Учредителният Вашингтонски договор задължава държавите членки на НАТО да уреждат отношенията си чрез преговори по мирен начин, а не чрез война.

Членството на Русия в ЕС ще постигне целта на Сталин да отдели цяла Европа от американската сфера на влияние. Членството в ЕС е свързано с отдаване на суверенитет в определени области, щом Франция, Великобритания и Германия успяха да ограничат суверенитата си, то и Русия ще успее. Ако за германската марка и британската лира има за какво да се съжалява, то заменянето на руската рубла със силното евро може само да зарадва руснаците. Този избор е неизбежен за Русия колкото по –бързо хората в Европа и Русия разберат това толкова по добре за света.

СТАЛИНИЗМА:

23 Февруари  е ден на депортацията на чеченци и ингушети от единия край на света до другия. По този повод френската преса изнесе факта как един руски офицер, поради липса на вагони за депортацията /в главата ми изникват вагоните натъпкани с евреи/ и за да се спазят крайните срокове на Сталин наредил да се разстрелят над 700 мъже, жени и деца, за което бил награден със съветски орден. Абсурдните обвинения за сътрудничество със нацистите на цял един народ беше характерна черта на комунизма. Само най-големия главорез Сталин може да измести цели народи по географската карта като шахматни пешки. Но на този диктатор, освен безчовечност му е нужна и армия от безмозъчни същества, каквито в Русия има в изобилие.

Пишейки за тази депортация не можем  да не се сетим и за депортацията на българските турци от диктатора Живков, както и депортацията на албанците в Косово от Милошевич. Жертвите на най-срамния акт в историята на България “Възродителния процес” все още нямат паметник в центъра на българската столица. Но за какъв паметник можем да говорим, когато няма нито един осъден за извършените престъпления, които са все още табу за българските медии. Демокрацията е процес и България е все още в началото на пътя.

НАТО и ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ:

Според официални данни на НАТО съобщени на срещата в Торонто в края 1999 год. Европейските страни членки на НАТО отделят 60% от американските годишни разходи за отбрана. В същото време европейските държави имат едва 10% от американската боева мощ. Според специалистите това се дължи на некординираността и конкуренцията на европейските държави във въоръжаването. Много европейски държави имат собствена военна промишленост, която поддържат като и дават поръчки. Но поради този криворазбран национализъм не винаги се купува най-доброто оръжие последен модел. Този извод за пореден път доказва безсмисленото съществуване на националните армии на европейските държави. Каква е ползата от белгийската, португалската, датската или люксембургската армии. Тези малки армии не могат да защитят тези страни от техните по-големи съседи. ЕС като държавно образование трябва да има обща армия която да защитава територията на държавите членки. Ако тези малки армии на 15 страни членки /а в бъдеще над 30 страни членки/ бяха някакво формирование от армията на ЕС, то това би била непобедима сила.

Отнемайки армията на такива големи държави като Германия, Франция, Англия, Италия, Турция и вливайки ги в единната европейска европейска армия ще бъде отнета възможността на последните да подпалват нови световни войни /имайки предвид неуравновесения характер на французи и немци/ и да заплашват по-малките си съседи. Макар че европейската армия ще се командва пак от големите държави.

Какво би представлявал САЩ ако липсваше единна американска армия, а всеки щат си имаше отделна армия т.е. бихме имали 50 американски армии, които щяха да са слабо въоръжени без да могат да използват космически спътници, невидими самолети и друго модерно въоръжение. САЩ биха били държава, с която никой не би се съобразявал в света, впрочем както никой не се съобразява с ЕС в момента. САЩ, Русия, Китай не контактуват толкова с ЕС колкото с отделните държави членки. Европейските държави се отказаха от собствена валута признак на собствен суверенитет, за да могат да изградят световна валута, която да конкурира долара. /Днес всички слушат какво ще каже председателя на ЕЦБ,а не председателите на ЦБанки на Гърция или Португалия. – края на 2003 год./ Те ще се откажат и от собствени национални армии, за да могат рамо до рамо с американската армия да бранят демокрацията и човешките права по света, макар че първоначално сигурно новата армия ще се роди като конкурент на американската.

ДНЕШНА РУСИЯ:

Русия все повече се оттегля от световната политика и се затваря във вътрешните си проблеми, които ще нарастват. Това не е желание на много руски политици, но страната е принудена под натиска на вътрешни етнически, политически и социално-икономически проблеми. Подобно на други разпадащи се империи Русия също е залята от вълна на етнически тероризъм.

Генезиса на проблема в Кавказ трябва да се търси в миналото, когато Руската империя при постоянната си експанзия завладява нови и нови земи с други етноси и религии, включително исляма. Новите народи са непокорни вдигат бунтове, въстания, които са потъпкани с огън и меч от руския царизъм и съветския комунизъм. Цели народи са заличени от географската карта, други са преселени в Сибир. Много от тези народи получиха свобода след разпада на СССР. Но голяма част от тях останаха в рамките на Руската федерация. В опитите си да се откъснат от Русия те попадат от един вид подтиснически режим – комунизма на друг ислямския фундаментализъм. Намирайки се в безизходица те започват да си служат с античовешки средства за борба като тероризма. В случая Русия се намира в омагьосания кръг, при който „насилието ражда насилие”. Отговорът на руската власт избрана след демократични избори по нищо не се различава от отговорът на генералите на руския царизъм и комунизъм, разрешаване на проблема с огън и меч както е ставало столетия преди това. Днес руската армия изравнява със земята десетки дагестански и чеченски села и градове, това не борба с тероризъма, а чист геноцид срещу мирните жители на Северен Кавказ. Тези мерки няма да повишат доверието на мюсюлманите в централната власт в Москва, а напротив ще го разрушат. Убийствата на техните роднини в съседното село или град могат да подтикнат много от тях към партизанска война. Тогава Северен Кавказ ще се превърне в кървяща рана по подобие на конфликта в Северна Ирландия. Какъв е изхода; изхода го показа правителството на друга бивша империя – Великобритания и той е преговори. Централната власт в Москва трябва да преговаря с ислямските терористи, колкото и да е трудно това. Трябва да се преговаря най-малкото за да се печели време ,докато се водят преговори ще има затишие по фронта.

Интересно защо руското общество реагира толкова бурно когато НАТО бомбардираше с хирургическа прецизност Югославия с цел минимум жертви, а когато руската армия извършва истински геноцид срещу народ от Руската федерация сме свидетели на нескрито одобрение от руското общество.

В зависимост по кой от двата пътя ще тръгне Русия 1/пътя на преговорите или 2/на войната ще се определя и нейното влияние в Международен план. Ако тръгне по пътя на преговорите тя несъмнено ще играе по сериозна роля в международната политика, ако тръгне по втория път в следващото хилядолетие тя ще затъне във вътрешни конфликти, нейното внимание ще се съсредоточи преди всичко във вътрешен план. /Подобно на Индия, която се е затворила в себе си и не може да разреши с години етническите си проблеми в Кашмир./Единствения път и за двете държави /Русия и Индия/ са преговорите и даване на по-голяма автономия на етническите и религиозни малцинства.

Преди време във Квебек единствената френско говоряща провинция на английско говоряща Канада имаше сепаратиски тенденции, но въпроса бе разрешен не чрез оръжието присъщо на слабо развитите цивилизации, а чрез преговори, диалог, избори и референдум в провинцията. Това е пътя за който Русия, Индия, Испания/баските/, Турция/кюрдите/ и Франция /баските и Корсика/ не са дорасли.

ЧЕЧЕНИЯ:

На 22.10.1999 година Грозни бе изравнен със Земята, бе сринат, бе унищожен. Реакция от САЩ и ЕС нямаше. Заради мекушавия си президент САЩ решиха да не си развалят хатъра с цар Борис. ЕС призова с възможно най-мекия си тон Москва към преговори с ръководството на Чечения. Нека си спомним как реагира Москва, когато американците бомбардираха Белград. Ами чисто и просто руснаците заплашиха с ядрена война. Буквално това бяха думите на руския президент Елцин.

Европа за пореден път доказа, че възприема по болезнено умирането на невинни в конфликт разположен в самата нея отколкото в някоя затънтена точка на света. За пореден път живота на един европеец пък бил той и косовски албанец не е равен на живота на един азиатец – в случая чеченец от свободомислеща Чечения отхвърлила руското робство.

Правилната политика за Русия е само даване на независимост на републиката като се гарантира по този начин мира и сигурността в самата Русия, чрез спиране на безсмисления тероризъм.

Правилната политика към Русия от страна на САЩ и ЕС е само една – тази страна от добра дума не възприема, само политиката на силата е тази от която разбират всички в Русия, а и по света. Русия никога не е разбирала от политика на дипломацията и „протегнатата ръка”, но винаги  е разбирала от политиката на силата. Това е правилната политика спрямо нея. Тя определено ще помогне много повече за нейното демократизиране и напредък по пътя на реформите. Политическата класа в Москва с всеки изминат месец става по разединена в политиката си спрямо Чечня. На 21.10.1999 год. един от влиятелните опозиционни лидери Евгени Примаков отказа среща с Елцин и заяви: ”това, което става в Чечня е пагубно за Русия”. Огромна част от Руската федерация се състои от републики като Чечня с неруско население. Една смазваща саморазправа с един член на федерацията определено надали е посрещнат с ентусиазъм от тях. Така,че Западът определено имаше достатъчно съмишленици в Русия, на които да се опре.

В едно интервю във вестник „Капитал” с някакъв руски интелектуалец, сред многото глупости които изказа, заяви че бъдещето на света зависи от пътя по които ще тръгне Русия, с което аз съм напълно съгласен. Ако бъдещето на Западна Европа след ІІ световна война зависеше от това по какъв път ще поеме Западна Германия. Път на изолация или сепаратиско договаряне със СССР. Западна Германия избра правилния път на част от западната общност-на зачитане на човешките права, на частната собственост и пазарната икономика. Благодарение на американската помощ днес Германия е преобразена до стълб на свободата и демокрацията по света. /както се видя по време на иракската криза от ІІ.2003г. съм избързал с изводите. Германците се оказаха  защитник на поредния безчовечев диктаторски режим,но те явно имат слабост към такива изроди-виж историята 1933г-1945г/. Днес бъдещето на света зависи от това дали Русия ще последва Германия и дали САЩ и ЕС ще успеят заедно да превърнат Русия от едно разрушено общество в една богата и просперираща демокрация, каквато тя никога не е била. Още от времето на Петър Велики Русия винаги се е стремяла неуспешно да се превърне в цивилизована европейска държава. Този стремеж в руските хора не е угасвал и не може да угасне, ако има съответната европейска подкрепа. /прост пример защо Европа въвежда визи за руснаците,ако иска по-тясна руска интеграция с демократичния свят не трябва да  пречи на руските хора да опознаят Европейския континент и да се интегрират в него. Същото се отнася и за отношенията САЩ-Мексико/. Руснаците ясно виждат предимствата на европейския начин на живот пред азиатския, така че не е мислимо едно обръщане на руското общество на Изток. Защо руснаците не емигрират в страната на военния комунизъм –Китай. Азия не може да предложи нищо на Русия,освен глад и мизерия,каквито тя си има в изобилие. Европейската интеграция на тази огромна страна не подлежи на съмнение.

Положението на руското общество разпънато между Изтока и Запада е подобно на положението на Германия между двете световни войни, разгледано от Пол Джонсън в „Съвремеността”. Германия се лута между парламентарната демокрация и тоталитаризма. Тя избира второто, не защото германското общество е глупаво. Това е една от най-образованите нации за времето си, а защото демокрациите се оказват глупави и водят силна антигерманска политика. Франция жертва на собствените си фобии, първо налага съсипващ мир, а после окупира Рур. Това води до огромна икономическа катастрофа и идването на спасителя-Хитлер. Така отблъскването на Германия от страна на Западните демокрация води до завой към азиатска диктатура.Както винаги Франция е водила доста неразумна външна политика, от което си е патила и ще продължава да си пати./доста прозорлива мисъл имайки предвид войната в Ирак/. Днес все пак сме края на 20 век и Русия трудно би избрала пътя на тоталитаризма. Но поставянето и в изолация от страна на Запада може да я тласне в непредвидими посоки.

Историческия ход на събитията има своя неумолим ход на развитие. Демокрацията се роди в Америка и Англия, стъпи на европейския континент в Холандия и Франция. След втората световна война се утвърди и в Германия, а в края на века и в Русия .Обединена демократична Германия ще реши бъдещето на Европа, а дано Демократична Русия да реши бъдещето на света по пътя на пазарната икономика и представителната демокрация. Дано благодарение на руския завой на Запад, Китай направи своите стъпки по пътя на изграждането на едно многопартийно плуралистично общество.

В подкрепа на горното твърдение, че Русия все пак върви по пътя на демокрацията е руската реакция на военния преврат в Пакистан. Всички демокрации апелираха към възстановяване на представителната демокрация в страната. Руското външно в Министерство също призова военните да дадат управлението в Пакистан в ръцете на избрано от народа управление. Докато Китай не реагира. Това е малко доказателство че Русия върви в правилната посока.

ЧОВЕШКА ДРАМА:

През август 2000 година бе освободен последния военнопленик от втората световна война. /медийно събитие, което не бе отразено подобаващо от българската преса/. Унгарски войник през втората световна война е хванат от руската армия и заведен в Русия, където е настанен в психиатрична клиника. Младежа, който е бил тогава на около 20 години е прекарал в империята на злото 53 години. Едва 15 години след Горбачов и 9 години след разпада на империята този човек е пуснат на свобода. Но неговия живот си е отишъл, на 75 години той се връща в Будапеща, спомня си някои от забележителностите на унгарската столица, спомня си миналото, но къде да отиде? Като всеки друг мъж той няма жена, деца, няма внуци, при кого да отиде. Но поне има унгарския народ, който скърби заедно с него и мрази руснаците, както аз ги мразя. Но даже майка му и баща му да са живи представете си шока в този възрастен човек, напуснал Унгария на 22 години. В спомените му неговата майка и баща са сигурно 40 годишни и днес когата види 90 годишни старци. Но по вероятно е да има най-много щастието да положи цветя на гроба на своите родители, които може и да са били живи по време на перестройката на Горбачов. Този случай не видях да предизвика дискусии в руското общество, какви хора има в руските психиатрични клиники; има ли още политически затворници там; но явно руснаците са прекалено заети с ликвидирането на чеченците, за да обръщат внимание на такива маловажни въпроси. В нормалните държави веднага по искане на депутати би се създала анкетна комисия, която би разнищила положението във всяка една психиатрия в съответната държава. Огромна е трагедията на 20 век, фашизма и комунизма смятаха хората с различно мнение за по нисши същества подлежащи на претопяване или лица с психически отклонения, поради което подлежаха на медикаментозно и психическо-психологическо лечение с цел промиване на съзнанието. Както казва поговорката: „с каквито ходиш, такъв ставаш”. И най-нормалния човек ако 53 години живее с луди би полудял.

КУРСК:

118 човека на 100 м дълбочина в Северния ледовит океан в мрак и студ поемат последните глътки кислород, който им е останал преди да отидат в отвъдното. Най-точното определение за случая го даде един български журналист, който го определи като катастрофа на старото мислене. Първото официално съобщение за катастрофата бе съобщено с 24 часа закъснение, след още 48 часа закъснение бе поискана чуждестранна помощ. Трето руски вестник трябваше да даде 640 долара подкуп на руски офицер за да може обществото да разбере списъка на загиналите. Съветската мания за секретност за наш ужас продължава да обладава руската военщина. Не знам кога щяха да бъдат съобщени имената на хората в подводницата може би след 30 години, както по съветско време, когато хората научаваха за подобни инциденти с четвърт век закъснение. Проява на манията за секретност е и нежеланието да се допуснат и западни спасители до подводницата, да не би да им разкрият свръх секретни военни тайни. За пореден път руските военни поставиха една купчина желязо пред човешкия живот. Това не изненадва никого, още по сталиново време се пускаше първо пехотата да разчисти минното поле, за да могат да минат после танковете. В тая държава човешкия живот никога не е струвал нещо. Кой е виновен; не е Путин според мен макар, че всеки западен ръководител би бил свален, ако се излежаваше на плажа в Сочи без да прекъсва почивката си. Тези 118 подводничари са жертва на руския народ, на руската мания за величие неотговаряща на икономическия и научен потенциал на страната. Италиански вестник се запита дали Студената война наистина е свършила. Изкуственото форсиране на руската военна машина при Путин, многобройните учения без съответна подготовка, ресурси и обезопасяване неминуемо доведе до тази трагедия.

Запада също закъсня с реакцията си трябваше руски самолет да пренася британската мини – подводница, а можеше да го направи британски. Подводницата по неизвестни причини бе стоварена в норвежко пристанище, а не в Мурманск, който е по близо до подводницата. Това за пореден път доказа нуждата от руско членство в НАТО. Ако това бе факт, то взаимните подозрения щяха да бъдат по-малки, а реакциите по-бързи.

ВЪЗМЕЗДИЕ:

Днес научих две интересни новини от РТР /юни 2000 год/.В Латвия съдят някакъв партизанин бил се срещу хитлерофашизма, но участвал в установяването на руската окупация на Латвия. Дано го осъдят. Поне един комунист в Източна Европа да си плати за зверствата на комунистическия терор. По мой впечатления в нито една бивша комунистическа държава от Полша до България не е осъден нито един комунист за престъпленията на комунистическата система.

АНАРХИЯ:/юни 2000 год./

РТР съобщи, че някакво руско военно поделение окупирало електростанция, защото им спрели тока за неплатени сметки. На руския башибозук взе да му става навик да окупира собствената си страна. Само си представям поделение на американската армия да окупира частна електростанция. Американската армия ще бъде осъдена да плати космическо обезщетение за този акт на бандитизъм и незачитане на частната собственост, което би вкарало америанския федерален бюджет в сериозни дългове. Ето защо в Русия няма чужди инвестиции, кой луд ще си вложи парите там, където те не са защитени, където частната собственост не е свещена и неприкосновена.

ЛУДОСТ:

На 5 август 2000 год. гледах някакво открито студио  по РТР.Темата бе руската армия. Дискусия нямаше, а цареше единодушие – армията е слаба, разходите за отбрана трябва да се увеличат поне 2 или 3 пъти. Според едни заплахата идва от НАТО, според други от Китай, а според трети и от двете страни. Горкият руски народ сега живее със 20$ на месец, след нова военна надпревара ще трябва да се задоволи с едноцифрено число долари на месец. Бразилия също е голяма държава, по население по-голяма от Русия, но защо на нея не и хрумне пагубната идея за военен паритет с САЩ. Канада също е голяма държава, но и е добре под американски чадър.

КЛАСАЦИЯ ЗА ГИНЕС:

В началото на новото хилядолетие /3.01.2001 год/ различните вестници, информационни агенции се надпреварваха да правят различни класации за личност на хилядолетието. Някакъв руски вестник, не му чух името също направил опит в това отношение. Жалкия му опит също бе докладван от БНР във вечерната емисия на 03.01.2001 год.: десетте личности на хилядолетието са 1. Чингиз хан 2. Мартин Лутер 3. някакъв папа от средновековието,не му чух номерацията 4.Ленин 5.Жана Дарк 6.Оливър Кромуел 7.Наполеон 8. Някакъв руснак,неизвестна фигура 9.някакъв руски император, различен от Петър Велики и Екатерина Велика 10.Аятолах Хомейни. Тая карикатурна класация, ако не за друго е показателна за деформираната ценностна система на руснаците. Ако трябва да се прави класация на отрицателните личности на хилядолетието т.е. за хората избили най-много хора, наред с Чингиз хан, Наполеон, Кромуел, Ленин и Хомейни трябва да включим и Хитлер, Сталин, Мао Дзедун, повечето дейци на френската революция. Всички те определено имат заслуги в избиването на милиони. В моята класация за личности на хилядолетието липсават руснаци, а в тази на руския вестник има цели трима. Папите тези радетели на светата инквизиция и религиозните войни също нямат място в нея. Ако в класацията има англичани и французи то определено това няма да са Наполеон и Кромуел. Истинските личности на хилядолетието като Айнщайн, Нютон, Монтескьо и Русо, Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин липсват. Но не само за руското общество личности на хилядолетието са кръвопийци и мародери, а и за българското. За 15 % от българите личност на столетието е диктатора от Правец, а незначителен брой хора посочват Димитър Пешев човека с основни заслуги за спасяването на 50 000 евреи през втората световна война. Подвиг нямаш аналогия в Европа. По още 10-15% от запитаните са посочили за личност на миналия век Ботев и Левски т.е. личности от 19 век, което е поредното доказателство за пълната неграмотност на този народ, който според някакви български проучвания бил на трето място след евреите и японците по образованост. Нали американците не учеха история, а ние я изучаваме. Резултата е че 20% от населението не знае през кой век са живели двамата основни национални герои на страната.

РАЗШИРЕНИЕТО НА НАТО:/февр.2001 год./

При посещение в Москва – генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън обяви, че не изключва в по-далечно бъдеще членство на Русия в НАТО. Аз също, но в по-близко бъдеще.

НЕПОПРАВИМИ:

Ужас руснаците продължават да спорят по РТВ дали земята да може да се продава или не – 25.02.2001 год.  Докога ще обсъждат дали слънцето трябва да изгрява или не.

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ:

В началото на февруари 2001 год. американска подводница при излизането си на повърхността удари японски риболовен кораб и го потопи. На подводницата и нямаше нищо. Имайки предвид, че в руските подводници се влага повече желязо от американските нелогично звучат обясненията на руските военни за потъването на “Курск” вследствие на сблъсък с кораб на повърхността. Явно експлозията в торпедното отделение звучи най-вероятно.

ТРАГЕДИЯ:

На 26.04.2001 год. се навърши още една годишнина от най-голямата промишлена авария в историята на човечеството  – ядрената експлозия в Чернобил. Количеството радиация изхвърлено в атмосферата е колкото 200 атомни бомби със силата на тези над Хирошима и Нагасаки. Според един украински филм излъчен по МSAT на 26.04.2001 год. над 3 200 000 са страдащите от болести хора над 500 000 са починалите и техния брой продължава да расте. Според филма Горбачов прави изявление за случилото се цели 18 дни след аварията. /Путин след аварията с Курск направи изявление след два, три дни т.е. има напредък/.

Някои в България продължават да говорят за двете атомни бомби пуснати по време на ІІ световна война, които предотвратиха многократно повече жертви. Но никой не говори за престъпленията на съветския комунистически режим срещу украинския, беларуския и другите европейски народи.

ДЕН НА “ПОБЕДАТА”:

Днес е 09.05.2001 год.  Ден на победата над Хитлеристка Германия. БНТ излъчи филм на BBS по този повод. За пореден път се убеждавам, че ние българите явно не знаем историята на ІІ световна война. Филмът изключително обективно представи, освен престъпленията на нацистите и тези на комунистите. Армията на червените окупатори е изнасилила около 2 милиона немски жени, сериозно постижение на водкаджиите. Два милиона руски военнопленници веднага сменят нациските лагери с “Гулаг”, заради обвинение по чл.58б от руския наказателен кодекс – измяна на родината т.е. не са дали живота си за нея. Един милион човека от кавказките народи са пратени в Сибир, където 1 на всеки 4 умира от студ и глад. Филма показа наказателните роти на НКВД в тила на руските части. Престъпленията на нацизма не ми се коментират, защото те са ми до болка втълпявани в ученическите ми години и с тях няма незапознат човек в България.

На фона на милионите жертви в тази война много по ясно изпъква подвига на цар Борис ІІІ. Човекът спасил 50 000 български евреи и  стотици хиляди български войници, които не са изпратени на Източния фронт, за което заплаща с живота си. Не трябва да забравяме, че съседна Румъния дава половин милион жертви биейки се срещу червените азиатски орди на Изток.

Дефакто царя и българските управляващи заемат най-правилната позиция през Втората световна война. България не може да се противопостави нито на едномилионната немска армия в началото на войната, нито на руските пълчища в края на войната без подкрепата на Демокрациите – САЩ и Англия. Такава тогава не е имало. Така, че нагаждаческата, конформистка позиция е най-малкото зло в случая. Тя е разумната позиция. Иначе страната да е понесла много повече разрушения и смърт на каквито жертва стават Югославия и Гърция. Две доста наперени държави, на които разума им изневерява и днес.

Впрочем днес на 09.05.2001 год. американци и британци от посолствата на тези държави в България отново поднасят цветя пред паметника на армията окупаторка. Не е ли ги срам, нямат ли капка уважение към страданията на този народ през последните 45 години комунистическа тирания. Но ние сме си виновни след като в центъра на столицата ни се издига този срамен паметник на Съветската армия, която не е дала нито една жертва на българска територия, защото българската армия не е изстреляла нито един куршум срещу червените орди. След като няма и жертви не може да има и паметник. На червената армия са издигнати повече паметници от комунистическия режим отколкото на българската армия, дала стотици хиляди жертви през ХІХ и ХХ век.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *