РАЗМИСЛИ ВЪРХУ КНИГИ ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

З.БЖЕЖИНСКИ: В книгата си “Голямата шахматна дъска”

Бжежински разсъждава като човек на миналото, на Студената война, даже като човек от времето на колониализма. Разглеждайки ЕС той се чуди Франция или Германия ще управлява обединена Европа. Всички разсъждения върху лидерството на една от двете страни са нелепи. Не е възможно Европа да се ръководи нито от Берлин, нито от Париж, защото ще и се ръководи от Брюксел. Германия с 80 милиона и Франция с 60 милиона население са малцинство, дори взети заедно камо ли по отделно в една 540 милионна Европа. Къде остава Великобритания, Италия, Турция, Полша тези държави не ще се водят по френска или немска свирка. Разглежданата от него Европа под доминацията на определена държава би била империя, а не съюз на равноправни държави. Бъдещето ще докаже, че малките държави ще дърпат конците в ЕС. А френските и немските амбиции ще бъдат претопени в европейското пространство, за да се родят европейските цели, следвани от целия континент.

На стр.101 в българското издание на книгата Бжежински чертае някакво “ядро на европейска сигурност към 2010 год.” – Франция, Германия, Полша и Украйна. Интересно какво търси Украйна в това ядро, една изключително нестабилна в икономическо и политическо положение страна и Полша държава, която във военно отношение е нищо особено. Все пак това е разбираемо Бжежински е поляк. Същевременно липсват Великобритания, Турция, Италия и Русия като част от това ядро на сигурността. Бжежински не е първия които е подценявал добрата стара Англия, Турция е с най-голямата армия в Европа, а за сигурност в Европа без Русия просто забравете.

“АНАТОМИЯ НА ВЛАСТТА” – В “Анатомия на властта” Джон Кенет Гълбрайт

пише за три вида власти принуждаваща,компенсаторна и условна.

Принуждаващата власт печели подчинение със способността си да налага друг противоположен на предпочитанията на индивида или групата избор, отклонението от който е достатъчно неприятно  и болезнено, така че собствените предпочитания се изоставят”.

“Компенсаторната   власт напротив печели подчинение чрез прилагането на положително възнаграждение – чрез предоставянето нещо ценно на подчиняващия се индивид”.

“При принуждаващата и компенсаторната власт подчиняващия се индивид осъзнава своето подчинение”.

“В сравнение с тях условната власт се упражнява ,чрез промяната на мисленето. Убеждението, образованост и социално обвързване е онова, което изглежда естествено, уместно или правилно, кара индивида да се подчинява на чужда воля. Подчиняването, отразява предпочитаната посока на поведение, а фактът на подчинение не се осъзнава.”

Тези три вида власт освен за отношенията между хората важат и за отношения между държави, защото последните се състоят от хора и се управляват от хора. В съвременния свят за предпочитане е използването на условната и компенсаторната власт. Използвайки компенсаторната власт Запада може да подпомогне демократични промени в държави като Куба и Иран. Ако са наложени икономически санкции върху съответната държава, то те трябва да засягат само държавните предприятия, но не и частния бизнес. За иранския частен бизнес, кубинския частен бизнес, доколкото го има трябва да има пълен, свободен достъп до западния пазар. Колкото по-обвързан е частния бизнес и икономиката на една тоталитарна държава с Запада толкова възможността за политическо влияние ще е по-голяма.

 Компенсаторната власт във външната политика винаги дава по-добри резултати от прилагането на принуждаващата власт. Пример за това е и евентуалното благоприятно развитие на мирния процес в Близкия изток, които ще бъде платен от американските данъкоплатци./мир който не се състоя поради твърдоглавието на Арафат/.

Според Гълбрайт – три са източниците на власт: 1.личност /индивидуалност/ 2.собственост  3.организацията. От анализа му може да се схване, че в далечното минало личността е била основен източник на власт /Христос, Мохамед/, по-късно  собствеността – буржоазните общества при началното натрупване на капитала, днес най-важна била организацията – синдикати, политически партии, корпорации, неправителствени организации. Дефакто организацията е била източник още в дълбока древност – римските легиони, монголските завоеватели, църквата. Собствеността е играла роля  още след излизането на човека от родово – общинния строй. А личността е източник на власт и днес, особено днес при развитието на комуникациите – политици, спортисти, певци и музиканти са кумири за милиони по света, така че и трите източника на власт са действали през всички епохи на човешко развитие. За отношенията между държавите  – значението на организациите като НАТО, ЕС И ООН е голямо.

Гълбрайт се обявява против възпитанието на младежта в “култ към достойнствата на системата на свободно предприемачество” и че “решенията на едно демократично правителство са по презумция мъдри”. За първото не е прав, а по второто решенията на едно демократично правителство са по презумция по мъдри от тези на тоталитарното управление т.е и за второто не е прав.

“Всяка проява на власт предизвиква появата на друга власт, противоположна, макар и не задължително равна на нея.” При условната власт възниква най-слабо съпротивление, а може  и да не възникне.” Условната власт е гарантирана от първата поправка на Американската конституция – свободата на словото, мисълта и вероизповеданията.”

“Една от слабостите на личността като източник на властта е, че тя е ограничена от естествената продължителност на своя живот. Тази слабост е била преодоляна от църквата посредством организацията.”

Нищо не е толкова значимо за защита на съвременната корпорация, колкото аргументът, че властта и не съществува – че цялата власт е в ръцете на сляпата пазарна стихия, че всички решения се взимат в съответствие с предписанията на пазара.”

За религиозно посветените Библията и Коранът имат нови заместители в лицето на новопоявили се религии като “Капиталът” и “Комунистическия манифест” на Маркс. Интересен е факта, че в най-развитото капиталистическо общество – американското  идеите на Маркс не намират почва, в Западна Европа дълго време те имат своите привърженици без да станат господстващи. Такива те стават във феодални държави като Русия и Китай, където работническа класа дефакто липсва.

“Впечатляваща черта на века на организацията е огромният брой организирани групи – профсъюзи, професионални асоциации, комитети за политическо действие, фермерски сдружения – които се стремят да се доберат до инструментите за власт, принадлежащи на държавата, в свои интерес. Още по-голям е броят на организациите вътре в структурата на самата държава – министерства, агенции, държавни корпорации и военни ведомства, които са се превърнали в първоизточник на власт.”

Влияние на бизнес групировки, на религиозни течения, на военнопромишления комплекс, на движения за или против абортите, за или против носенето на оръжие и т.н. В съвременната демократична държава разпространението на властта е все по дифузно. От време на време възниква безпокойство по повод влиянието на тези организации. Но това е безпочвено, безпокойство може да има при концентрация на власт, не и при дифузното разпръскване в много отделни общности и структури, които взаимно се неутрализират и допълват. Гълбрайт заявява”ако властта бе силно концентрирана в рамките на държавата, тези организации не биха съществували. Не би съществувала власт която да е обект на споделяне. Те функционират, защото са в състояние да влияят на правителството и да си присвоят известна част от неговата власт.”

Едно от големите достижения на човечеството е теорията на Монтескьо, която раздели дотогава единната държавна власт на три отделни независими една от друга и взаимно контролиращи се власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Днес дори тези власти делят властта си със структури на гражданското общество, като четвъртата власт – медиите. Дори функциите на дадена власт днес се поделят с други субекти. Съдебната власт в гражданското правораздаване се конкурира с арбитража, в случая частноправни субекти елиминират държавни структури. Изпълнителната власт прехвърля много свои контролни функции принадлежащи на държавни органи на професионални организации и неправителствени структури. Законодателната власт се децентрализира, прехвърля към структури на местна  или регионална власт.

“Допълнителен принос за дифузията на властта има и ефектът на благоденствието. То отслабва ролята на собствеността, а съответно и на компенсаторната власт. Нуждаещия се потребител е подчинен на властта на земевладелеца, лихваря, промишления производител. Монополът е източник на власт в бедно общество. В богата страна монополът подсеща хората да търсят алтернативи. Бедният и гладен работник се подчинява на работодателя си. Добре платения усеща по-слаб натиск. Принудата е отслабена, ако съществува доход  под формата  на помощи за безработни или на социална помощ като алтернатива на глада и лишенията.”

ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ:

10.11.1989 година е дата, която ще остане записана със златни букви в най-новата история на България. Тя ще се нареди редом до 3.03.1878 година, до 6.09.1885 год., до 22.09.1908 год., до 9.06.1923 год. Надали трябва да обяснявам, защо деня на Освобождението/3.03.1878г/ и деня на Съединението/6.06.1885г/ са светли дати в новата ни история.Деня на независимостта е по-малко известен,но също толкова безспорен. Юридически до 1908 год, България е васална на Османската империя едва от 22.09.1908 год. е независима държава. От този ден държавния глава на България се титулува цар. Двата преврата от 09.06.1923 година и 10.11.1989 година също ще останат като светли дати, защото трасират пътя на демокрацията в страната, те са извършени в името на запазването на демокрацията. 9-то юнския преврат предпазва страната от налаганата оранжева диктатура на земеделците на Стамболийски, а 10 ноемврийския преврат слага край на комунистическата диктатура.

След идването си на власт Александър Стамболийски започва усилена саморазправа с политическите си противници. Държавната администрация е прочистена с верни на БЗНС хора. Провеждат се няколко пъти манипулирани избори след всеки, от които БЗНС увеличава присъствието си в Парламента. Касирани са 14 депутати от БКП, за да може БЗНС да има мнозинство. Създадена е оранжева гвардия, която сее терор в страната. Тя е своеобразна държава в държавата. Преврата от 09.06.1023 година връща страната в лоното на Демокрацията и Законността. Веднага са проведени честни и демократични избори/ноември 1923г/. Този демократичен период продължава до преврата от 19.05.1934 год. Военните след преврата от 9.06.1923 год. се оттеглят и предават властта на политиците от старите буржоазните партии подтискани от диктатурата на Стамболийски.

 Ако тези два преврата са що годе светли дати в новата ни история то други два преврата ще останат записани с черни краски в тази история. Превратите от 19.05.1934 година и 09.09.1944 година са извършени не в името на запазването на демокрацията, а напротив в името на нейното унищожаване и потъпкване на човешките права. Военните вземат властта през 1934 година, но този път не я дават на политиците. Този път преврата е извършен срещу един демократичен политически режим, а не срещу диктатор като Стамболийски. Политическите партии са разпуснати. Хвърляйки поглед в световен мащаб този период е най-голямата криза на капиталистическото общество. След голямата депресия от 1929 година обществата в Европа и света се радикализират. В Германия идват на власт националсоциалистите на Хитлер, в Италия-Мусолини. От цяла Европа единствено във Франция и Великобритания демократичния политически режим е запазен. Преди преврата от 1934 година България е последната крепост на демокрацията на Балканите. В Гърция управлява военен режим, в Югославия авторитарно управление на краля, в Румъния на власт е фашистка партия. Притиснато от икономическата криза и изправено пред невъзможността на буржоазните партии да се справят със нея /това е било положението не само в България/ българското общество не се противопоставя на военния преврат. С умели политически ходове цар Борис успява да изземе властта и да отстрани превратаджиите.  Политическия режим е смекчен, българското общество е все още плуралистично, но партиите в страната не са възстановени. Превратаджиите от 19.05.1934 год са имали доста леви възгледи, обявявали са се за сваляне на монарха и създаване на република от съветско-нацистки модел.

Най-черната дата от новата ни история определено е другия преврат 09.09.1944 година. На тази дата страната е окупирана лишена от своята независимост превърната в колония, която в продължение на десетилетия ще бъде източвана от московските си господари. За губернатор на новата “Задунайска губерния” е назначен Георги Димитров. Периода на неговото управление ще се запомни като най-голямото избиване на българи от българи. Целия интелектуален елит на българската нация граден за 70 години свободно съществуване е унищожен. Над 30 000 лекари, учители, журналисти, архитекти, военни, фабриканти, земеделци, кметове, народни представители, министри и тримата регенти на младия български цар са физически ликвидирани, ръководейки се от Сталинския принцип: “има човек има проблем, няма човек няма проблем”. Българската нация е духовно осакатена, най-качествената част от нея е унищожена или емигрирала. Простолюдието започва да гради собствен елит – от политици, лекари, учители, професори в университета. Всичко от начало.

АМЕРИКАНСКАТА,ФРЕНСКАТА И РУСКАТА РЕВОЛЮЦИИ /сравнение/:

Ролята на американската революция е че тя дава свободата като факт, като реална действителност съществуваща някъде по земното кълбо.

В първобитното общество, където човек не е бил зависим от човек, където не е имало обществена йерархия, човек е бил частично свободен, но зависим от природата. Хилядолетия след това при сходни първични условия, натрупал опит през вековете човек успява да изгради в Новият свят йерархично общество, в което свободата може да вирее. До този момент всички общества в Стария свят /с изключения на Англия/ не успяват да постигнат това.

Някои историци се опитват да правят аналогии между Американската и Френската революции. Но според повечето историци и според мен място за аналогии няма, що се отнася до резултатите. Американската революция е борба за независимост на една колония с цел запазване на справедливото обществено устройство на самоуправление установено сред заселниците в Северна Америка. Докато Френската революция се бори за нов по справедлив обществен строй подобно на Руската революция. В този смисъл руската революция е продължение на френската. Приликите между Френската и Руската революции не са само относно целите, но по отношение на средствата – масов терор и резултатите – пълен провал.

И двете държави Франция и Русия преживяват най-срамните си страници от своята история по време на революциите. еки от братоубийствена кръв заливат континенти.

Поставили си за цел много красиви и възвишени идеали и принципи – равенство между хората, ратство, ремахване на експлоатацията те дефакто постигат точно обратното – експлоатация и тирания от страна на свръх-държавата. Всички идеи остават написани на книга без реално проявление в действителността.

Тук е основната разлика от Революцията в Северна Америка, това което не става факт във Франция и Русия е осъществено напрактика в Америка. Освободените колонии започват  мирно да градят едно общество нямащо аналог по света. Ново общество в основата, на което аз откроявам три фундамента:

1. Конституция гарантираща човешките права и свободи /включително правото на собственост/.

2. Избори   гарантиращи представителност на органите на управление.

3. Икономиката основана на пазара и конкуренцията, даваща възможност на този, който е упорит и трудолюбив да успее.

Някои смятат че Френската и Руската революции тласкат тези страни на пред в развитието им. /Пример Русия е феодална държава по времето на царизма след революцията става индустриална, но едноличната феодална власт се засилва и дефакто икономиката е върната назад от революцията/. Ако не бе революцията Франция много по-скоро би възприела принципите на демокрацията, подобно на Англия. 70 години след френската революция наличието на изборно представителна демокрация е доста относително понятие. Като доста по изостанала държава Русия едва през нашия век преживя своята Френска революция, която също забави демократизирането на страната с около 70 години. Ако тази периодичност се запази да се надяваме, че Китай ще последва примера на Франция и Русия през 2015 година.

Демократичния път на развитие на Англия и САЩ, до голяма степен еволюционен прави тези страни първостепенни сили в продължение на 2 века за Англия и 1 век, които продължава за САЩ. Те успяват да постигнат на практика своите цели, осланяйки се на принципите на Демокрацията, докато Русия и Франция се провалят.

СИАМСКИ БЛИЗНАЦИ:

Френската и Руската революция си приличат и по общата съдба на монарсите на двете империи, както и по факта, че революциите не прекратяват съществуването на империите, а напротив засилват тяхната безчовечност. Генезиса също е един и същ тежкото положение на селските маси, които са основна част от населението на двете страни.

ПРИЛИКА МЕЖДУ ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ:

След Френската революция религията е забранена, църквата е подложена на репресии, свещениците се избиват, конфискуват се църковните имоти. В Русия след революцията религията е обявена за опиум за народа. В Германия Хайнрих Химлер един от лидерите на National Sozialistishe Deutshe Arbeitpartei обявява нацизма за религия. Той издава указ за прекратяване на християнското богослужение в Германия. Религиозните празници като Коледа са заменени с празници на древни езически немски божества настоява за поставяне на пречупен кръст на олтара вместо кръст. За комунистите същото значение имаше червената петолъчка.

          Докато двете революции и нацизма искаха да наложат нова религия, която не търпи различията. Англия и САЩ успяват да пригодят институциите си и разбиранията се според изискванията на времето, без да скъсват тотално, окончателно със миналото и да се опитват да “скачат” във времето. Пример за това е модернизацията на монархическия институт в Англия или постоянното осъвременяване на американската Конституция чрез тълкуване.

РЕЛИГИЯТА – ОПИУМ ЗА НАРОДА:

Екзекутирането на кралете Чарлз І и Луй ХVІ е важен момент в Средновековната европейска история. На абсолютните монарси се е гледало като на богове, владетелите са начело на светската власт, но личността им е излъчвала някаква религиозна власт. Екзекуцията на тези човеци-богове е шамар за мисленето на средновековния човек. Един мит е разбит. Митът за краля-слънце, даже бих казал че мита за богочовека е унищожен. Няколко века по-късно човечеството трябва да се раздели с мита за „истинския” богочовек – Христос. Такъв просто няма. Това е една измислица, в която неразумно вярват много народи от всички континенти. Крайно време е човечеството да изтрезнее след 2000 години пиянство и лъжи за „богочовека”, за „отвъдния живот”, „смирението и покорството” и множество други лъжи.

 Какво биха казали християните, ако наистина има бог и той е алах, а неговия пророк е Мохамед, а не Христос. Какво биха казали мюсюлманите, ако наистина има бог и неговия пророк е Христос. Само се чудя как може 20 века човечеството да е толкова полудяло, че да вярва в толкова безсрамни лъжи. Явно религиите със своя мистицизъм се оказват най-дългата лъжа в историята на човечеството, от която то още не се е освободило. По случай края на века и хилядолетието имаше много класации за събитие или личност на хилядолетието. Моята класация за лъжец не само на второто хилядолетие, но и на първото е Христос. Трябва да признаем, че евреите са прави смятайки го тоя за смешник и самозванец. Мене ме е срам, че съм човек и искам да съм извънземно. Как може интелигентно същество каквото претендира да е човека да бъде така нагло лъгано и да живее в измислен, сюреалистичен  свят в продължение на хилядолетия. Как може в съвременния свят религиозните чувства да са толкова силни, че християните да стоят на страната на християните в един конфликт, независимо дали са прави, а мюсюлманите да стоят на страната на мюсюлманите. Какво им дава толкова тази религия – смърт и разрушение. Религиите се предназначени да разделят човешкия род и тяхното изчезване ще е най-голямото постижение за човечеството през следващото столетие. Ако се случи все пак. Аз ще се радвам да съм жив да видя този факт.

Единственото положително нещо на комунизма е неговата трактовка, че „религиите са опиум за народа”. Но на комунизма бе необходимо да се освободи празно пространство в главите на хората за комунистическата религия, когато никои няма да работи, всички ще бъдат равни по богатство, а от небето ще пада мед и масло т.е. рая на Земята. Това се отнася и за религията на националсоциализма на Мусолини и Третия райх на Хитлер. По това тези религии от християнската до комунистическата се отличават от демокрацията, която допуска на нейна почва да виреят всякакви фанатични и взаимоизключващи се схващания, вярвания. За съжаление комунизмът не тръгна да изкоренява религиите по пътя на убеждението, образованието и просвещението, а по пътя на унищожението но свещеници и църкви т.е. по същия път по които е налагано през вековете християнството над езическите племена в Европа, Латинска Америка и Африка.

Нито един конфликт за територии, включително І и ІІ световни войни не е довел до толкова човешки жертви, колкото религиозните войни и изтреблението по религиозни причини. Като се започне от преследването на самите християни по религиозни причини от страна на Римската империя, мине се през кръстоносните походи на християните и техния отговор свещената война – джихад на мюсюлманите. Преследването на евреите от всички и за всичко. Средновековните войни в Европа – Англия /католици, англиканци, пуритани/, Франция /католици и хугеноти/, Испания /католици, маври, евреи/. Особената жестокост на гоненията на светата инквизиция на католическата църква. Тридесет годишната война в Централна Европа между католици и протестанти, която се смята за последната религиозно война и първата с геополитически цели води до 13 милиона убити или 70% от населението на германските земи по онова време. Цифра, която за тогавашното развитие на военната техника е умопомрачаваща. Безчет са жертвите и на водените между сунити и шииити религиозни войни. Опитите за помюсюлманчване на християните в Югоизточна Европа от Османската империя, христянизирането на Азия с огън и меч от Русия, на Латинска Америка от испанските констистадори, дават картина на десетките милиони жертви на опиума за народите наречен – религия.

Лошото е, че днес светска Европа и САЩ не се борят срещу този опиум, а го поощряват. Бил Клинтън като баптист редовно ходи на църква, а за американците техния президент е заразителен пример за подражание. Не знам само как сексуалния му живот се вписва в редовното ходене на църква, може би за да иска по често опрощение.

Религиите учат, че човек е нищо, че има нещо по висше от него, че той е подвластен на съдбата, внушават му страх и подчинение. Много познати, когато ги запитам вярващи ли са, отговарят че „не са ревностни християни, но вярват че има нещо”. Но какво е това нещо и те не знаят. Когато им се случи нещо хората се примиряват, че така им било писано, къде  им е записано в Тефтера на свети Петър ?!?!? Религията ражда хора с робско мислене, научени на примирение. Религиите раждат войни, конфликти, фанатици готови да отвлекат и взривят самолет  – Локърби. /11.09.2001 год. все още не бе факт/ или да извършат масово жертвоприношение. Религията не е донесло нищо хубаво на човека, а е спирала прогреса и развитието му. Не трябва да се бърка морала с религията. Всяко едно младо поколение трябва да се възпитава в морално поведение, но не е нужно да се използва религията за това. Светския морал, който децата получават от родители и учители в училищата е достатъчен за да бъдат примерни граждани на страната си. Хубаво е че в България няма религиозни училища. От религията освен 10-те божии заповеди те научават примирението, приспособенчеството, нетърпимостта към други религии. Те няма да са свободни хора, а подвластни на някаква измислица, за този който стои над тях и непрестанно ги наблюдава. Направо досущ като „Големия брат”на Оруел. Всевиждащ и наказващ провинилите и награждаващ верните последователи на папството.

Някой би казал, че войнствения ми атеизъм е пак проява на някаква религия, но това не е така защото не предлага ново вярване в нещо. Хората просто трябва да се научат да бъдат самостоятелни и да взимат сами решения за бъдещето си.

“СБЛЪСЪКА НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ” С.Хънтингтън:

Три са предпоставките за цивилизационно предифиниране на една раздвоена страна 1.Политическия и икономическия елит на една страна трябва да е като цяло “за” идеята 2.Оществото да е склонно да се примири с идеята за предифиниране на идентичността 3.Доминиращите елементи в цивилизацията домакин да са склонни да приемат обърналата се в нова вяра страна. /цитат стр.196/ Според Хънтингтън до сега няма случай на цивилизационно предифиниране на една страна. Той дава за пример Турция, Русия, Мексико като случай на неуспешна трансформация в Западен тип общество и ги нарича раздвоени страни между две цивилизации.

Ако трябва да сме точни тези три страни днес са по – близо до Запада от когато и да е в своята история. Хънтингтън не дава отговор какво разбира под цивилизационно предифиниране – той казва че цивилизацията домакин трябва да е склонна да приеме обърналата се в нова вяра страна. Да приемем ли, че мюсюлманска Турция трябва да стане християнска или православна Русия – католическа. Предполагам, че не е имал това предвид, но така и не разбираме кога според него процеса на предифиниране ще е приключил, когато приемат Русия за член на НАТО и ЕС, а Мексико за 51 щат на Америка, кога?

Според Хънтингтън историята не познава случай на цивилизационно предифиниране. Според мен историята познава множество случай на насилствено цивилизационно предифиниране, но и на доброволно цивилизационно преместване. Пример за насилствена цивилизационна трансформация е Босна, където преди 6-7 века са живели християни след османското нашествие приемат мюсюлманската вюра. Но по важен е примера на доброволна трансформация. Според Хънтингтън т.нар. Западна цивилизация е единно цяло, но не е. Западната цивилизация днес е съставена от три други в миналото отделни цивилицации -католическа, протестанска и една православна държава – Гърция. Западната цивилизация се роди след 5 вековна борба на други две цивилизации -протестанската и католическата, ако имаме предвид тлеещия конфликт в Северна Ирландия тази борба все още не е приключила напълно. ХVІ век е век на религиозни войни, които довеждат до нечувани погроми в човешката история. Една трета от европейското население умира. 70% от населението на германските земи са убити или измрели от глад и епидемии по време на 30 годишната война. Това са около 13 милиона човека. През втората световна война Германия дава 6-7 милиона жертви, но това е много по-малък процент от общото население. През ХVІ век са разрушени 1630 немски градове и 18 хиляди немски села. До средата на ХІХ век Германия престава да е фактор в Европа. И всичко това заради един самозванец поискал да остане в историята като увисне на кръста. Това ли е единната европейска цивилизация на Хънтигтън, факт е че света върви към по-голяма интеграция и размиване на цивилизациите и самата история на създаването на единната Западна цивилизация говори за това.

“ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА”:

Американския политолог Самюел Хънтигтън, автор на книгата “Сблъсъка на цивилизациите” изказва мнението, че Западът е в упадък, впрочем това е основната му теза в книгата и правилното и заглавие трябва да бъде “Залезът на Запада”, но като повечето лъжепророци и той греши. Моята теза е точно обратната и невиждам някой нормален човек да вижда, усеща или предчувства този залез, наротив Западът се развива с бързи темпове и влиянието му се разширява с всеки изминат ден. Най-простият пример е България. До преди 10 години най-верния сателит на СССР днес най-големите предприятия се държат от западни компании плюс 90% от банковия сектор. Поради икономическата криза в Югоизточна азия Южокорейските компании скоро ще бъдат погълнати от по-големи американски и европейски компании, което е доказателство за разширяващата се глобализация. /лоша прогноза/ Най-важния извод от цялата книга е че сблъсъка на идеологиите характерен за ХХ век –комунизъм, фашизъм, национализъм  и либералната демокрация ще отстъпи пред сблъсъка на цивилизациите и основно религиите през новия 21 век. Сблъсъка на европейските идеологии изчезна по една проста причина, единствено една от тях се оказа годна за осъществяване и съществуване в едно нормално общество. Другите идеологии правеха обществото шизофренично, параноично, ненормално, водеха народите към гибелни химери – Третия райх, Светлото бъдеще на комунизма, Велика Сърбия и т.н. Тези идеологии са рожба на една от 8-те цивилицации, за които говори Хънтингтън Западноевропейската. Америка единствената от западната цивилизация, която роди единствено оказала се правилната идеология тази на либералната демокрация води три световни войни, от които две горещи и една студена за да отхвърли налагането от европейците на една единствена идеология – комунистическа, фашистка или националистическа /имперска/ в името на равноправното съществуване на всички  идеологии и религии в едно общество. Това е същността на либералната демокрация тя дава възможност на всички други идеи да съществуват под нейния покрив, доколкото не са заплаха за плурализма в обществото. Останалите религии и идеологии взаимно се изключват /християнска и мюсюлманска, комунизъм и фашизъм, последните две и религиите/.

Спорно е дали сблъсъка на идеологии е останал в миналото, в 20 век. През 20 век сблъсъка бе между демократичното, либералното общество и тоталитарното общество. Такъв ще е сблъсъка и през 21 век. Много от арабските авторитарни режими веднага след освобождението си от колониално владичество яхнаха вълната на национализма, когато СССР раздаваше щедри помощи в Африка и Третия свят, за да останат на власт започнаха да строят социалистическо общество. След разпада на СССР е на мода религиозното разделение. И режимите в цяла Африка го експлоатират на принципа разделяй и владей само и само да се задържат на власт. Ако не дай си боже настъпи този щастлив ден на Земята, когато религиите изчезнат, тези авторитарни режими ще измислят ново разделение, за да се задържат на власт и да не въведат плуралистична демокрация в своите общества. Пак ще бъде намерен врагът, за да бъде държано в страх и подчинение обществото. Без враг – тоталитарните и авторитарните общества не могат да съществуват, иначе не биха могли да оправдаят тоталния контрол върху обществото, ограничаването на човешки свободи.

Хънтингтън дели човешката раса на 8 цивилизации : 1. западна, 2.ислям 3.синоиска 4.индуиска 5.православна 6.японска 7.африканска и 8.латиноамериканска. Интересно е, че Хънтингтън определя Русия и мюсюлманския свят чрез религията, но не прави това със Запада. Защо не определя Западната цивилизация като Християнска цивилизация. За мен отговора се крие в борбата между либералната демокрация и последната тоталитарна идеология със сериозна почва на запад – християнството; днес Запада има десетки църкви наред със католическата, претендиращи да са християнски; днес във Франция има 5 милиони арабски мюсюлмани, милиони турци в Германия. Днес Запада е повече демократичен отколкото християнски, обратното Русия е повече православна отколкото демократична, исляма още повече. Делението на Хънтингтън за мен е напълно условно. Като студент ми попадна една книга написана на три езика, на китайски, японски и корейски, докато не ми казаха, че това са три различни езика си мислех, че това е един език. Обособяването на Китай и Япония в отделни цивилизации само защото са големи държави, надали е най-умното нещо. Четири от цивилизациите на Хънтингтън са големи държави – Китай, Индия, Русия и Япония, в такъв случай предлагам да обособим Бразилия в самостоятелна цивилизация имайки предвид, че там се говори португалски, а в останалата част от Латинска Америка -испански. Това на шега. Латинска Америка е католическа и в този смисъл е част от Западната християнска цивилизация, Русия е част от християнската западна цивилизация и в това няма съмнение. Така цивилизацииите на Хънтингтън останаха пет 1. Християнска/западна/ 2. ислям 3.индуиска 4.източноазиатска и 5.африканска, като за последните две основен разгарничаващ признак е расовия, а не религиозния. Ако чуя по софийските улици някой да говори на испански по нищо не може да се познае дали е испанец, аржентинец или чилиец, но ако чуете някои черен нигериец да ви говори на английски не бихте го сбъркали с кореняк европеец. Расовия признак също споява и източноазиатската цивилизация /Китай, Корея, Япония, Монголия, Виетнам, Тайланд и др./ Но колко са цивилизациите в момента не е най-важния въпрос, в зависимост от признаците, по които се извършва делението те могат да бъдат сведени до две /демократични  и недемократични/ или разширени до двадесет, в зависимост колко държави бихме обособили като отделни цивилизации /например Бразилия, Иран, Пакистан, Индонезия, Австралия и т.н./, което не е далеч от истината, защото всяка голяма държава е уникална сама за себе си. В момента в така обособените цивилизации либералната демокрация господства в  Християнската /Западна, Православна и Латиноамериканска/ и Индуиската цивилизации. Това е и основната причина  на стр.354 в българското издание на гнигата на Хънтингтън отношенията между тези две цивилизации да се разглеждат по-малко конфликтни. В исляма либералната демокрация не намира все още достатъчно почва. Източноазиатската цивилизация е разделена по въпроса, както и Африканската. Но в Африка режимите са слаби и ако има достатъчно воля от западните общества лесно би се установила повсеместна демокрация в християнска Африка.

Като цяло “Сблъсъка на цивилизациите “ навява впечатлението, че Западът ще става все по слаб, а лидерите на съответните цивилизации и самите цивилизации по – силни т.е. властта ще се разпределя по – равномерно ще имаме многополюсен свят. В книгата е дадена много фактология в подкрепа на тази теза: демографски криви, висока раждаемост сред мюсюлманите, ниска на Запад, но тук не се отчита емиграцията. Цитира се какъв процент от земната суша е владеел Запада в началото на века и какъв сега, но факта, че Запада е владеел Африка не значи, че тя е била част от Западната цивилизация. Хънтингтън привежда данни, че веднага след ІІ световна война САЩ дават 50% от световния брутен продукт, в края на века 20-30% с тенденция към намаляване, все повече държави имат ядрено оръжие и ракети, с които застрашават Запада. Това, че Америка е произвеждала половината от световния брутен продукт не значи, че влиянието и в световен мащаб е било повече от днес, когато произвежда 25%. Напротив влиянието и днес е по-голямо, защото Западът се е увеличил, много страни са възприели американския икономически и политически модел – основно в Латински Америка, Източна Европа, Русия и Югоизточна Азия. Погледнато в регионален план Турция не е западна страна, но погледнато в световен тя е западна страна една от 19-те страни членки на НАТО от всички 200 страни в света. В регионален план Южна Корея също не е западна страна, но в световен е такава. Докато преди 60 – 70 години Турция, Япония и несъществуващата като самостоятелна държава Корея, фашистка Германия не са западни общества. Това е най-яркото доказателство, че Запада се разширява, а не се стеснява. Стеснява се влиянието на отделните западни държави – Франция, Великобритания, Германия поради отдаването на национален суверенитет на Международни структури като ЕС. Ако след втората световна война 200 милиона американци са контролирали 50% от световната икономика днес това е невъзможно, благата са разпределени по равномерно, защото повече държави са възприели западните ценности за управление на обществото и икономиката. Но влиянието на Запада не е намаляло, защото неговите ценности са възприети от повече хора.

Многополюсния свят на Хънтингтън няма да се състои ще имаме еднополюсен свят на либералната демокрация, в рамките на който като междинен вариант ще имаме непрестанно доближаващи се полюси. Най-вероятно от т.нар. Западна цивилизация на Хънтингтън ще се родят два непрекъснато разрастващи се полюси, които ще погълнат останалите регионални сили – Русия, Китай, Индия, Япония и Австралия. Единствено Вашингтон и Брюксел ще могат да оказват глобално влияние върху всички континенти и целия свят, включително регионалните сили. Влиянието на регионалните сили ще се ограничи само до техните съседи, без възможност за такова върху по – далечни земи. На стр.354 от книгата Хънтингън не предвижда взаимодействие между Индия, Русия и Китай от една страна и по – далечни цивилизации като Латиноамериканската и Африканската. Малко е вероятно това разделение на Западната цивилизация да не настъпи, поради нарастващата мощ на ЕС. Единствената възможност е САЩ и Канада да станат част от ЕС или европейските държави да станат щати на САЩ. Тогава ще имаме една обща икономика, армия  и обща парична единица евро – долар. Но преди това да се случи е възможно да видим едно разширяване на САЩ под формата на ЕС в рамките на един Американски съюз с Канада и Латинска Америка. И едно разширяване на ЕС със Православната, Ислямската и Африканската цивилизации или части от тях, например: православни Гърция, България, Румъния, Украйна мюсюлмански Турция, Босна, Мароко, Алжир, африканска Нигерия и ЮАР. Ако един ден ЕС приеме само една арабска държава, аз съм убеден, че арабската нация скоро ще бъде обединена и силна, защото нито една арабска страна няма да иска да е сама с Турция в този християнски клуб и ще натиска за членство и на останалите арабски държави. Така 150 милионната Арабска общност ще стане най-голямата общност в рамките на ЕС, надминаваща 100 милиона немско говорящи или 80 милиона турци.

Възниква въпроса дали ЕС желае членство на мюсюлмански държави и дали последните искат да са членове на ЕС. Отговорът го дават милионите емигранти, които гласуват с краката си. Милионите кюрди, афганистанци и араби от Северна Африка и Близкия изток, които щурмуват Западна Европа. Въпреки трудностите, които изживява Запада от тази вълна от милиони емигранти има нужната търпимост и липса на ксенофобия сред мнозинството от хората. Европейския център на Запада има много повече шанс да стане водещ център, защото отношенията му с други цивилизации и по-специално с Русия, исляма и Китай са по-малко конфликтни. Но с увеличаването на мощта и влиянието на ЕС за сметка на САЩ положението ще се променя и отношенията с тези цивилизации ще станат по-конфликтни. В крайна сметка двата западни центъра пак ще бъдат заедно.

ТЕОРИИ:

Имах щастието да прочета една книга на Збигнев Бжежински „Голямата шахматна дъска”, една от основните тези е :”Америка днес е единствената глобална свръх сила, а Евразия е централната световна арена”. Това по същество са два извода. С първия съм напълно съгласен -Америка няма да има конкурент, докато Европа няма армия и федерално устройство, начело със силно правителство или президент. По втория извод може да се спори. Според Бжежински борбата за световно господство ще се води във Евразия със някоя евразийска сила. /ЕС, Русия, Китай, Япония, Индия, Пакистан./ Това е така и не е така. Единствено в Евразия може да се появи нова супер държава, която да измести САЩ, в Африка и Южна Америка е ясно че няма да се случи това, ако арабската нация не реши да се обедини или Латинска Америка по примера на ЕС не реши да се обедини, но това е малко вероятно в близко бъдеще. Какво е Индия сама на международната сцена, нищо, но друго би било ако цяла Африка стоеше зад нейните виждания по международни проблеми. Намесата на САЩ в азиатските и европейските държави би довело до ожесточена съпротива от някои държави, би довело до формирането на нетрадиционни съюзи от типа на Русия, Китай, Индия и Иран или /по време на войната с Ирак-съюза Русия, Франция и Германия/ за да бъде изтласкан САЩ от този регион на света.Според мен този регион трябва да бъде оставен сам на себе си, в тази част на света има прекалено големи държави, които взаимно се неутрализират. Прекалено многото териториални спорове /Индия-Пакистан, Индия – Китай, Русия – Китай, Русия – Япония/, които правят тези държави слаби, но не достатъчно слаби, за да бъдат манипулирани от САЩ. В Африка положението е друго има много слаби и малки държави, които лесно могат да бъдат направлявани в желаната от САЩ посока. В Америка има само две големи държави Бразилия и Канада и отчасти Мексико и Аржентина, но всички тези държави са свикнали с американското лидерство в региона и света. Ако САЩ искат да конкурират Европейската свръхдържава, то единствения им изход е да отворят границите си за емигранти, за да конкурират 500 000 000 население на Обединена Европа или да станат инициатор на Обединена Америка от Канада до Аржентина. Първоначално това обединение може да включва само Канада и Мексико, а после и цяла Латинска Америка. Ако Обединена Европа има силно желание да изземе лидерската позиция на Обединена Америка, то единствения изход е разширяването на изток към Русия и Казахстан и/или на юг към бившите колонии от Африка. Същевременно по същото време азиатските сили, на които се предрича световно лидерство взаимно ще се неутрализират. За разлика от Европа, където всяка държава е обградена от съседи – приятели  и това се дължи на демократичната система в тези държави, то в Азия положението е противоположно всяка държава особено големите са обградени от държави – врагове  и това се дължи на авторитарните  или тоталитарните политически системи. Китай се неутрализира от враждебността на Виетнам, Индия, Русия и Япония. Но е възможно при постоянна американска намеса в региона, всички да се обединят срещу САЩ. Влиянието на Индия се неутрализира от Китай, Пакистан и Бирма /съюзничка на Китай/. Тя е заклещена между тези държави. Иран е във лоши отношения със страните от Персийския залив, Ирак, Турция, Азърбайджан, Афганистан т.е. със всички свои съседи. Териториалните спорове между Русия и Япония, подозренията между Русия и Китай са напълно достатъчни да неутрализират руското влияние в Азия, американска намеса не е нужна. Единствения регион в Азия, в който американското присъствие е наложително с оглед американските интереси е Персийския залив, заради петрола, но даже и Америка да се оттегли от там и в района да избухне мюсюлманска революция и на власт да дойдат режими от рода на на този в Иран, то нещата няма да се променят. Арабите не могат да пият петрол вместо Кока Кола, естествено че пак ще го продават на този, който може да го купи т.е. Запада. Ако спрат кранчето с петрола, то тези режими ще бъдат свалени от разглезеното население, заради мизерията, която ще настъпи в резултат на липсата на петро-доларите. Честно казано няма смисъл и от американското присъствие в Япония и Корея това са две богати и силни държави, които сами могат да се грижат за своята сигурност, а не да лежат на гърба на американските данъкоплатци. Отношенията с Япония са уредени на изключително на неравноправна основа, докато САЩ са ангажирани с сигурността на Япония, то Япония не поема никакви ангажименти към САЩ. Затова единствения изход е Япония да стане член на НАТО и както Великобритания, Франция и Германия да поеме ангажимент към сигурността на САЩ т.е. отношенията да бъдат на равноправна взаимоизгодна основа. Част от силите разположени в Япония и Южна Корея трябва да бъдат преместени в Тайван,защото заплахата за този съюзник на САЩ е значително по-голяма и трудно може да реагира на китайска инвазия.Присъствието на САЩ в Европа също е безсмислено особено в Германия, Балканите са район който значително повече се нуждае от американско присъствие. Американския данъкоплатец не трябва да плаща за сигурността на силни икономически държави като Япония и Германия,които сами могат да се грижат за сигурността си. Американския данъкоплатец трябва да плаща за сигурността на бедни държави.

ПРОРОЧЕСТВО:

Поради непреходното и пророческо значение на статията на проф.Стив Ханке, съветник на президента Стоянов дадена за в-к “Стандарт” /22.12.2000 год./ я препечатвам почти изцяло.

Статията е в отговор на въпроса “Как виждате бъдещето на света в новото хилядолетие”.

Откакто класическите икономисти поставиха основите на модерната икономика през ХVІІІ век е ясно, че икономическата свобода /либералната икономика/ поражда благополучие. И не е изненадващо, че равната възможност, свързана с икономическата свобода, също поражда по-равно разпределение на доходите. Емпиричните доказателства подкрепят тези предложения и са неоспорими. Като преглед на данните, позволете ми да ви препоръчам изследването, което направихме заедно със Стивън Уолтърс /“Икономическа свобода, благоденствие и равенство: Проучване”, 1997 г./ поръчано от Смесената икономическа комисия на Конгреса на САЩ.

Възраждането на либералната икономика като манталитет и дело бележи последните две десетилетия на ХХ век. Правителствата приватизираха държавни предприятия, съкратиха бюрокрациите си, дерегулираха икономиките си, мъчеха се да намалят данъците и разходите, а някои осъществиха смели парични реформи.

В международен план тенденциите към либерализация също се ускориха.

В развиващите се страни, обема на експортни стоки нарастваше средно с 3,2 %  годишно през 80-те год. Този темп се ускори до 8,3 % годишно през 90-те. години. И не е изненадващо, че реалния растеж на БВП в развиващите се страни нарасна от 4,1 % среден ръст през 80-те до 5,5 % през 90-те.

Дали тези тенденции ще продължат и през новото хилядолетие? Две предпоставки са необходими, за да успее икономическия либерализъм: стабилни пари и господство на закона. Когато започна ХХ век, парите бяха общо взето стабилни. Класическия златен стандарт бе в зенита си и в целия свят имаше само 18 централни банки. Следователно правителствата бяха ограничени в степента, в която можеха да си позволят парични своеволия.

С първата световна война настъпи паричен хаос. В Западна Европа през 1914 год. имаше само 10 валути, всички конвертируеми към златото във фиксирано съотношение. Към 1920 год. в Европа вече имаше 27 валути, и нито една от тях не беше обвързана със златото или със фиксиран валутен курс. Тази тенденция продължи през по-голяма част от последния век. В действителност днес в света има 173 централни банки.

Все пак през последното десетилетие се наблюдават обнадеждаващи тенденции унификация на валутите, било чрез приемане на валутен борд като България или чрез доларизация, започна да променя валутния пейзаж. От 1991 год. насам бяха въведени пет нови валутни борда. Това сложи усмирителни ризи на още пет централни банки и направи националните им валути стабилни. А от 1999 год. насам 15 национални валути бяха заменени от по-стабилни такива. Това е обнадеждаващ знак, защото валутните бордове и доларизицията гарантират стабилност на парите, една от основите на либералната икономика.

По думите на проф. Вилем Бюитер – старши икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, “за всички /развиващи се страни/ независима национална валута е скъп лукс, без който те спокойно могат да минат.” Или както неодавна каза д-р Стенли Фишер,  първи зам.управляващ директор на МВФ : “В дългосрочен план поддържането на национална валута от една малка икономика носи малко облаги и значителни вреди”.

Като човек, който прекара последното десетилетие в убеждаването на бивши комунистически страни, Латинска Америка,Африка и части от Азия в нуждата от стабилни пари, аз приветствам това развитие.

Освен това аз наистина вярвам, че тенденцията към унифициране на валутите ще стане още по-ясно очертана през новото хилядолетие. В действителност, в края на това столетие, по света ще има по-малко централни банки. Благодарение на закона за валутния борд БНБ е в монетарна “усмирителна риза” и България с пълно право може да се смята за лидер в новата тенденция към стабилни пари.

Втората, но еднакво важна предпоставка за постигане на икономическа свобода е върховенството на закона. Това условие включва кодекс от стандарти, приниципи, поведение и скала на ценности за осигуряване на един минимум от взаимно доверие и сигурност. Върховенството на закона, с всичко което води след себе си, гарантира обществения ред и личната сигурност, охранявайки частните индивиди и частната собственост от намеса на други индивиди, групи и самата държава. Като последствия това създава доверие и позволява на хората да правят планове и разчети за бъдещето.

За жалост в началото на новата хилядолетие ние сме изправени пред редица обезпокоителни знаци, отнасящи се до възприемането и прилагането на принципа за върховенство на закона. Действително ние наблюдаваме едно корумпиране на основите на този принцип. Едва ли трябва да напомням на българите за този тъжен факт.

Ако тези тъжни тенденции продължат, резултатите ще бъдат катастрофални.

Хората предпочитат да работят и живеят в страни с традиции в прилагането на върховенството на закона. В действителност те емигрират по тази причина, предпочитайки САЩ или Западна Европа. Да вземем за пример Еквадор, една страна с население 12 милиона. През последните 2 години 1 милион еквадорци емигрираха в САЩ и Западна Европа. Едно скорошно изследване показа, че 35% от населението или още 4,2 млн. възнамеряват да емигрират. А Еквадор не е единствен. Картината е същата в много други развиващи се страни, включително България.

Ако не се установи върховенство на закона, тези смущаващи събития ще продължат. Тенденцията към обезлюдаване ще създаде много очевидни проблеми в развиващия се свят, като най-добрите и способни поколения ще се устремят към страни които им предлагат повече сигурност и по-добри перспективи.

Но това далеч не е всичко. Ще има проблеми в САЩ и Западна Европа. Дали страните с традиции в прилагането на принципа за върховенството на закона ще продължат да искат да дават подслон на новодошлите, знаейки добре факта, че някои от тях са членове на криминални прослойки на съответните безаконни страни? Съмнявам се. Да вземем за пример Амстердам, град с дългогодишна репутация на отворен глобален пазарен център. През последните няколко месеца холандската полиция трябваше да се бори с югославски криминални престъпници, специализирани в търговията с бели робини, наркотици и нелегални оръжия. Излишно е да се казва, че всичко това заплашва статута на Амстердам като легитимен глобален пазарен център, защото “бизнесът” убива “добрия бизнес”.

За жалост, перспективите за икономически либерализъм и разпространяване на благоденствието остават несигурни. Практически решаването на въпроса със стабилните пари е налице и тенденцията е във вярната посока. Принципът със върховенството на закона, който съдържа много неписани черти, остава неуловим като Свещения Граал. Докато не се намери истинско, конкретно решение и то бързо, новото хилядолетие може да се окаже също толкова пълно с противопоставяния – в действителност, гибелни – колкото беше и ХХ век. “

/тази статия идва да подкрепи виждането ми, че за малки страни като България и Белгия, Румъния и Холандия е прекален лукс собствена армия и валута, впрочем вече Белгия и Холандия нямат собствена национална валута, а що се касае до върховенството на закона създаването на наднационални съдилища като Европейския съд в Люксембург или този по правата на човека в Стразбург ще реши въпроса с зачитането на върховенставото на закона от всички и прилагането му еднакво спрямо всички./

РАВНОСМЕТКА:

 Днес е 01.01.2001 год. е време да се направи една равносметка на отминалото хилядолетие и особено столетие. През 30-те год. на миналия 20 век запитали Джон Кейнс дали знае за друга историческа епоха, която да се сравни с Голямата Депресия от 1929 год. “Да – отвръща Кейнс-нарича се Средновековие и продължава 400 години.” По примера на известния британски икономист не бихме отбелязали нищо съществено през първите 700-800 години от миналото хилядолетие, освен религиозната лудост и фанатизъм, с който се характеризират и които още не са отшумели. Няколко кръстоносни похода за освобождение на светите места, сеещи смърт и разрушение, отговор на които са “свещени войни /джихад/” срещу неверниците пак за освобождение на светите места и пак със същите резултати. Нещата не са се променили за последните 1 000 години  и на 01.01.2001 год. по радиото съобщиха  /освен че преди 1 000 години не са имали радио/ за убити палестинци и евреи във вечната прокълна война за свещената земя т.е. за пустинята. Религиозното заслепение и на двете страни им пречи да прогледнат, че се бият за пясъчна пустиня. Аз разбирам да не могат да разделят богатата на растителност и животински свят – Амазонска джунгла – белите дробове на планетата или плодородната равнина на Мисисипи изхранваща половината земно кълбо, а те една пустиня. Поне да имаше петрол като под саудитската пустиня, а то нищо.

Но да не се отклонявам от темата. Първите 700-800 години на второто хилядолетие нищо, мрак и мракобесие, светата инквизиция на светата католическа църква, религиозна гражданска война в Европа /отделните нации до тогава в Европа не са съществували, едва религиозните войни спомагат за разпадането на Единна Европа на отделни нации./, довела до смърт, чума, епидемии, мръсотия и нечистоплътство. Краля –слънце Луй ХІV управлявал  Франция 75 години, ако не се лъжа се е къпал само 3 пъти през живота си и то по лекарско предписание, какво да говорим за неговите френски поданици. Омразата към чистотата и къпането е била широко разпространена в Европейския свят, за разлика от арабския. Пълен упадък в образованието, здравеопазването и културата единственото, което е във възход е религиозния фанатизъм, днес може би почти отсъстващ от европейската цивилизация с изключение на Северна Ирландия и Балканите.

Положението е било значително по-добро в арабската и източноазиатската цивилизации т.е. водещите култури на света тогава. Впрочем днес научих, че тибетците по тяхното летоброене са в 2600 година. А според евреите сигурно сме в 4-то, 5-то, или 6-то хилядолетие. Така че тази равносметка на прага на християнското хилядолетие тях надали ги вълнува.

В тази средновековна тъма на феодализма се ражда бавно и мъчително нов строй-капитализма, първо в Холандия и Англия, после в САЩ и Франция. Но докато английското и холандското общество се опитват да приспособят миналото към новото време, американското общество го зачерква. То поставя няколко нови начала:

1. Нова форма на държавно управление-републиканската

2. Нова форма на държавно устройство, непозната до тогава – федералната държава.

3.Стриктно приложение на принципите  на Монтескьо за разделение на властите – непознато до тогава в свят доминиран от държави, в които единството на властта в едни ръце е закон.

4.Успяват да изградят изключително сила и независима съдебна система притежаваща право да отменя актове на Парламента при противоречие с Конституцията – нещо непознато до тогава.

5. Нов вид държавен глава – избираем президент, за разлика от наследствения монарх.

Много са началата които поставя Американската държава. Всички те водят до едно ограничаване на правата на държавата в лицето на тези,  които упражняват властта и увеличават правата на отделния човек. По това Американската революция се отличава от другите две революции в Европа Френската през 18 век и Руската през 20 век. Тези две революции на стария континент довеждат до много по-голям мор, до много по-голямо нарушаване на човешките права от монархическите режимите, срещу които са се борили. И трите  революции /ако включим и ислямската в Иран стават четири/, поставят на преден план обикновения човека и в негово име заявяват, че се осъществяват, но само революцията в Новия свят успява да издигне човека на истински пиедестал и да гарантира неговите права. В този смисъл другите две /или три/ революции по-добре да не се бяха състояли.

Хънтингтън – стр.58, бълг.изд. “ През по-голяма част от историята си американците определят своето общество като противоположност на европейското. Америка се схваща като страна на свободата, равенството, неограничените възможности, бъдещето; Европа – като въплащение на подтисничество, класовия конфликт, йерархията, изостаналост. Дори се заявява, че Америка представлява отделна цивилизация.” И наистина САЩ през 19 век са отделна цивилизация, доколкото са били свободно, плуралистично общество в противовес на авторитарните и неплуралистични режими в Европа т.е. две цивилизации с различни ценностни системи.

През по-голяма част от хилядолетието и през всички предишни хилядолетия постиженията на отделната държава се отъждествяват с нейния лидер. България по времето на цар Симеон Велики или Иван Асен ІІ, Византия по времето на Константин Велики, Русия по времето на Петър І или Великобритания по времето на Елизабет ІІ т.е. постиженията на съответната държава са постижения на нейния лидер. Америка не е такава държава, тя е държава от нов тип. Лидерите при нея са без значение. Колко от 22-мата американски президенти до първата световна война са известни не само в България, а и по света. Ами само двама, трима – Джорж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн и Теодор Рузвелт боя се че списъка свършва до тук. А тези 133 години са истинско чудо непознато на света. От нищото се появява нещо. В началото на 20 век Америка е вече водеща икономическа сила в света. Никой не може да каже при кой американски президент е започнал и на кого се дължи този промишлен бум, защото няма такъв президент, това е дело на свободния американец по точно европеец. Постиженията на Америка през 19 век са дело на свободния човек и на американската политическа система, но не и на отделния политик, пък бил той и президент. През целия 19 век в американската политика се борят две тенденции едната обявяваща че властта трябва да е близо до народа т.е. властта трябва да е в отделните щати и друга тенденция представителите на която са за по-голяма централизация, за да бъде държавата по-стабилна. Политиците представители на последното течение така и не вземат връх през 19 век, за разлика от 20 век. Американските граждани политически елит се опасяват от създаването на силен Президент и силна централна власт, виждайки погромите на следреволюционна Франция. Американския народ го е страх неговия президент да не се превърне в втори император Наполеон. Американския народ и политически елит съзнателно допуска една слабо централизирана държава, стигайки до там, че да отрича съществуването на очевидно необходими институции като централна банка на САЩ. Едва през 1913 година е създаден Федералния резерв. Дотогава различни банки са издавали различни видове долари т.е. в страната е имало множество парични единици. /нещо като ЕС преди въвеждането на еврото/ всичко това е водело до голяма инфлация и нестабилност. Федералния резерв е наречен така, а не  централна банка за да не се дразнят привържениците на по – хлабавата федерация в началото на века. През по-голямата част от века отделните щати са имали свои централните банки, които са издавали техни валути, което значително е затруднявало икономическия растеж. Томас Джеферсън е първия от поредица американски президенти, които се обявяват за намаляване на правомощията на национални институции и прехвърлянето им на отделните щати, както и препятстват появата на нови права в сфери, които федералистите искат да ги увеличат. За разлика от много други управници в много други страни американските президенти през целия 19 век се борят да не ги натоварят с нови права и задължения и се опитват да бъдат колкото се може по незабележими и да се намесват колкото се може по-малко в живота на своите граждани. Много американци смятат, че новата столица ще се превърне в Париж на Новия свят. Вашингтон не става голям имперски център по подобие на Лондон, Париж, Москва, защото Америка не става империя. Лондон, Париж и Москва се разрастват възоснова на богатствата изсмукани от колониите. Американския народ със собствен труд успява да създаде богатство равняващо и надминаващо това на горните три империи. ”А.Брикли – История на САЩ, стр.170 “През по-голяма част от 19 век – Вашингтон наподобява невзрачно провинциално село, недовършено и негостоприемно селище с малко значими обществени сгради. Депутатите в Конгреса възприемат столицата като място, което посещават за кратко време по време на законодателните сесии и напускат колкото се може по – скоро. Честа практика е някои конгресмени и сенатори да напускат по средата на мандата, за да се прибере в родното си място, ако там има възможност  да заеме по-престижен пост като депутат в щатски законодателен орган. / и днес депутатите от Европейския парламент са второразредни политици за разлика от депутатите от националните парламенти/. Томас Джеферсън полага сериозни усилия да премахне величествения ореол на Президентската институция, за да не бъде свързвана с величието на императорска или кралска особа. По време на встъпването си в длъжност той ходи пеша като обикновен гражданин, вместо да се вози в карета. Веднъж английския посланик се оплаква, че го е приел в дрехи, които “издавали пълна небрежност и безразличие към външния вид”. В общи линии Америка е селска държава през 19 век, въпреки че в края му е най-високо развитата промишлена държава /и в края на 20 век също/. Така през 19 век е даден отговор на един важен въпрос за американската политика по това време, къде да бъде съсредоточена властта в центъра или по места. И поне за 19 век и началото на 20 век тя принадлежи на щатските власти. Втория въпрос, който възниква е след като централната власт почти няма власт дали въобще трябва да върши нещо /в началото на века редовната армия е едва 25 000 човека, липсва и централна банка./. Отговор на този въпрос дава Калвин Кулидж никому неизвестен в България американски президент, защото няма и с какво да бъде известен. През миналия век има десетилетия, през които САЩ бележат по-голям икономически, културен, обществен прогрес отколкото през останалото време, въпреки че Америка през целия век, с изключение на 30-те години върви към все по-голям напредък във всички области. 20-те години времето когато управляват Калвин Кулидж и Уорън Хардинг са време на небивал растеж. Двамата не са толкова известни като президенти, въпреки икономическия растеж по време на управлението им. Може би защото той не се дължи на тях, а на американската предприемчивост, на обикновените хора. И двамата са пасивни президенти поради убеждението им, че властта трябва да се меси по-малко в живота на хората. Но точно за това те са и велики. Това е и политиката на повечето американски президенти през 19 век и началото на 20 век. В характерния си лаконичен стил Калвин Кулидж един ден влиза при журналистите и им подава на всеки по едно листче, на което има изписано едно изречение: “Решил съм да не се кандидатирам за президент на изборите през 1929 година”. Както започва така и завършва неговото президенстване. В много страни за национални герои се приемат личности, които са правели революции, които са разтърсвали из основи обществата, в които живеели. Всичко това водещо със себе си много жертви и разрушения и разбити човешки съдби. В Америка успешно е изградена система, в която жителите са най-малко зависими от властта. Това се дължи на цяла плеяда от забележителни американски държавници, начело с Джордж Вашингтон, които застъпвали тезата, че хората трябва да бъдат оставени сами на себе си .

Точно тази “слабост” на властта е довела да факта, че Америка е първото и в момента едно от малкото общества, в което всички са равни пред закона. Но тази слабост в кавички дава силата на обществото, в която реда и законността са религия, в която малките деца в училище изучават правата си записани в Конституцията, за да бъдат истински граждани, а не подвластни и зависими същества.

Но през 20 век Америка не е имала само умни президенти, но и глупави като Удроу Уилсън, Франклин Делано Рузвелт и Линдън Джонсън, впрочем и тримата представители на Демократическата партия. Като цяло имам чувството, че Демократическата партия са продукт повече на европейското общество, отколкото на Американското. През 19 век демократите са тези които са защитници на интересите на робовладелците – плантатори от Юга, защитници на робовладелството и неравенството т.е на всичко характерно за Европа по това време срещу вигите по-късно републиканци изразители на индустриалното капиталистическо общество на свободния труд. През 20 век демократите са изразители на предимно левите идеи в едно дясно общество като Американското т.е. пак проводник на европейски възгледи, макар сега да са защитник на афроамериканците, а републиканците на по-богатата бяла прослойка.

Удроу Уилсън е провал като управление според мен. Основната грешка на Уилсън е че включва САЩ във Първата световна война. Грешка с огромни и трайни последици за целия свят. През 1917 год. Уилсън е преизбран от населението с лозунга “Той ни предпази от войната”, американското общество е като цяло против участието си във войната. За разликата от втората световна война, то е разделено на коя от двете страни да симпатизира – американците от германски произход и ирландците с традиционната си ненавист към британците са на страната на Тройния съюз, а те не са малка част от американското общество. Обикновения американец, знаещ и разбиращ само английски под влияние на пропагандата симпатизира на Антантата. В тая война Америка няма никакви интереси, това е чужда за страната война. Америка не е предявявала никога както Германия претенции за преразпределение на колониални владения, въпреки нарастването на икономическата си мощ. В основата на войната, както повечето войни са за икономически интереси – желанието на Германия за достъп до суровини за нейната разрастваща се промишленост. Нормалната логика на нещата е достъп до суровини да има този, който дава най-много, а не да се създават затворени  системи, чрез мита, при което британската промишленост ползва суровини от британските колонии, френската от френските, а руската от руските колонии. Последиците за Америка от включването във войната са следните:

1. Сложено е началото на процес на бавна трансформация, при което централната власт взема превес над щатските власти, което води до създаване на “голямата” държава /високи данъци, голяма армия и администрация, намеса в живота на хората/, но това е най-маловажната последица.

2. Резултат на фалшивия мир постигнат с намесата на Уилсън е и Втората световна война.

3. Окупирането на Източна Европа от Червената армия.

4. Студената война

5. Ако руснаците не бяха стъпвали в България и тази книга нямаше да е факт.

До американската намеса във войната положението на фронта е патово, нито германските нито англо – френските сили имат превес. Тройния съюз е изключително улеснен от  факта на разпадане на Източния фронт след избухването на революцията в Русия и нейното излизане от войната, както и от капитулацията на Румъния. Това дава възможност милиони войници да бъдат пратени на запад. Имайки предвид изтощението на страните и слабите ресурсни запаси на Тройния съюз малко е било вероятно това да доведе до обрат във войната по-вероятно е да се е създало за дълго време едно патово положение. Най-вероятния изход от него е било един истински справедлив мир без победител след още 4 или 5 години водене на безплодни битки. Това забавяне на войната с половин десетилетие допълнително би отслабило Европейските сили и Америка като домакин на една истинска мирна конференция е могла да наложи справедлив мир по 14-те точки на Уилсън :

1. Открити споразумения вместо тайни договори

2. Свобода на моретата

3. Свобода на търговията

4. Съкращаване на въоръженията

5. “Свободно, чистосърдечно и напълно безпристрастно разрешаване на колониалните въпроси” – наивност

6. “Изтегляне на войските от Русия и даване на възможност тя сама да вземе независимо решение за политическото си бъдеще “- пълна глупост, как може народ без демократични традиции да бъде оставен сам да гради демократично общество

7.       …………….

11.Право на самоопределение на балканските народи.

12.Гарантиране на безопастност на народите от Османската империя

13.Създаване на Полска държава

14.Създаване на ОН.

До пролетта на 1917 година Великобритания е понесла толкова загуби от нападения от германски подводници /1 на всеки 4 кораби/, че е под въпрос снабдяването и с припаси през Атлантическия океан. Само за 6 месеца след намесата на САЩ във войната тонажа на потопените от Германия кораби намалява 8 пъти от 900 000 тона на 112 000 тона месечно. Много американци се надяват, че помощта по море ще е достатъчна и няма да е нужно изпращане на сухопътни части. Войната води до един основен неблагоприятен ефект – неимоверното разрастването  на държавната машина, започва да се появява “голямата държава”, на мястото на съществуващата през 19 век “малка държава”. Ако до 1900 година американското армия наброява 25 000 човека, след реформата от 1900-1903 година наброява 100 000 войници. Във Първата световна война мобилизирани са 3 000 000 човека, като доброволци се присъединяват още 2 000 000. На 26.09.1918 година 1 000 000 американски войници настъпват по 300 км фронт срещу германските части. До края на октомври германците са изтласкани до собствените си граници. На 11.11.1918 год. Германия капитулира. Дефакто Америка печели войната, но французи и англичани определят условията на мира. Условията са унизителни Франция и Великобритания са озверели от ужасните загуби дадени във войната. Германия губи 8 000 000 поданици и 88 000 кв.км територия, изконно немски земи са дадени на Полша, въглищни мини в Саар са дадени на Франция за експлоатация. На Германия е забранено да строи танкове, подводници и самолети, лековъоръжената и армия не може да надхвърля 100 000 човека. Репарации в размер на 132 милиарда златни марки – 52%, от които трябва да се платят на французите. По принцип чувството за срам не е познато на французите, за разлика от германците. Този “мир” не би бил факт, ако САЩ не бяха участвали във войната.

Ето и някои от реакциите от това време:/стр.16-17 от И-я на Б-я”/ вестник “Дойче Цайтунг”: ”Отмъщение! Германски народе! Днес беше подписан в огледалната зала на Версайския дворец срамния договор. Не го забравяй! Там, където в славната 1871 год. се възроди в своя античен блясък Германската империя, днес погребват германската чест. Не го забравяй! С непрекъснатост и неуморен труд германския народ ще завоюва полагащото му се място сред нациите! И така реванш за безчестието от 1919 год.!”

Генерал фелдмаршал Паул фон Хиндербург “Това което беше германско, отново трябва да бъде германско. Помни го германска младеж!” проф. Д-р Кал – Берлински университет: “Този мир сега става международен закон, но ние никога няма да признаем юридическата му стойност. Ние никога няма да приемем подобен мир – нито днес нито в бъдеще.”

Късогледството на френския и британския политически елит води до Втората световна война. Германците не забравят унижението и скоро намират своя лидер довел Европа до ръба на самоунищожението. Днес Русия се чувства унизена от незачитането и по въпроса за разширяването на НАТО на Изток. Едно разширяване на Североатлантическия пакт без визия за членство на самата Русия в него е опасно. Тогава със сигурност можем да кажем, че следващия президент на Русия ще се казва Зюганов, а в по-лошия случай Жириновски. Ако го нямаше Версайския мир нямаше да има и Втора световна война от тук нямаше да има Ялта и Източна Европа щеше да бъде свободна, а не част от Империята на злото. Студената война може би щеше да съществува, но нямаше да бъде толкоз “студена”, защото СССР без източноевропейските си владения, нямаше да бъде толкоз опасен. СССР придоби след войната половината от промишлена Германия, най-развитата континентална европейска държава преди войната Чехия, Полша и Унгария държави със значителен потенциал.

Но в основата на всичко стои решението на Уилсън да включи САЩ в Първата световна война. По-добре професора по право и политическа икономия от Пристънския университет да не го бе напускал. През 1919 год. Уилсън получава Нобелова награда за мир. И наистина Уилсън е посрещнат в Европа така, както малцина други личности в историята. За изтерзаните от войната европейски народи той е истински спасител, човекът, който ще донесе нов и по-добър свят. Когато пристига в Париж Уилсън е посрещнат както твърдят някои от най-голямата тълпа в историята на Франция./стр.557-Алън Брикли/. Надали в американската политика е имало по-голям идеалист и наивник от Уилсън.

В Голямата депресия има два пика – единия от 1929 година и другия от 1931 година. За първия вината е преди всичко в американската икономика, а за втория е следствие от първата световна война. Депресията от 1929 година е резултат на политиката на затворена и монополистична капиталистическа иконмика, която практикуват повечето страни по това време /а днес Русия/. В много отрасли на американската икономика властват различни монополи, конкуренцията е притъпена. Това дава възможност на монополите да не се съобразяват с изискванията на пазара, с търсенето и предлагането. Конкуренцията е притъпена и от затвореността на американската икономика по това време  т.е. от високите мита за вноса. От което страдат пък по-слабите европейски и латиноамерикански икономики. Съкращаването на работници и намаляването на работната заплата допълнително води до намаляване на потребителското търсене и намаляване на производството. Липсва по това време на отраслова диверсификация на американската икономика, тя е зависела от спада или подема в два, три отрасъла. Трети проблем е големия размер на лошите кредити. Четвърто – отслабването на търсенето на американски стоки в следствие на възстановяването на европейската икономика и финансовите трудности от заплащането на дълговете от европейските правителство след войната.

Ако не е Първата световна война Голямата депресия не би била толкова голяма. В началото на 1931 година американската икономика показва признаци на съживяване и тогава се явяват последиците на войната. След Първата световна война от държава длъжник на европейските държави, САЩ се превръщат в най-големия им кредитор.  Великобритания, Франция и Италия дължат на САЩ 8 милиарда 594 млн. $ – огромна сума. До 1915 год. американския бюджет не надхвърля 1 млрд. долара. След войната в Америка се съхраняват 60% от световните златни запаси, защото страната се смята за най-сигурното място по време на война. В следствие на големите репарации в Германия инфлацията от 1923 година достига милиарди процента. Инфлацията води до обезценка на парите поради липса на стоки и прекомерно печатане на пари. В средата на 20-те години положението е стабилизирано с американска помощ. Но не за дълго, след началото на Голямата депресия от 1929 година то се влошава отново. През 20-те години американските банки дават заеми на Германия, с които тя изплаща дълговете си към Великобритания, Франция и Италия, а те към САЩ. След началото на Голямата депресия американските банки спират кредитирането на европейските икономики. Резултата не закъснява през  май 1931 год. рухва най-голямата австрийска банка, последвана от банки в съседните страни, последиците се прехвърлят отвъд океана. До 1933 година над 9 000 американски банки фалират след като европейците не си плащат дълговете от войната. Причина европейците да не си плащат дълговете е и американската политика на засилен протекционизъм – високи мита спиращи вноса на европейски стоки на американския пазар, което поставя в невъзможност европейските държави да си набавят долари, за да си плащат дълговете. От своя страна европейските държави осъществяват силна протекционистична политика по между си и възпрепятства търговията. Кризата се разгаря из целия свят. Идва рая на левите движения. Америка не остава назад. На власт идва може би най-левия президент в американската история – Франклин Делано Рузвелт. Управлението на тази администрация е в някаква степен вододел в американската история. Тя залага основите на съвременната социална държава. Надали е имало правителство преди и след него което да се е бъркало толкова много в живота на американците. Държавната машина и бюрокрацията се разраства неимоверно, данъците растат, за да се “оскубят” богатите и да се “даде” на бедните. Залага се на теорията, че чрез увеличаване на правителствените разходи ще се получи оживление в икономиката. Най-лошия вложител е държавата. Държавата е тази, която харчи средства по най – слабо ефективния начин. Средствата трябва да са във хората, а не във държавата. Бизнеса е най-ефективния вложител в икономиката с минимум средства да постига максимум печалба. Тоя ефект е неприсъщ на държавната машина. По времето на Рузвелт се увеличава федералното регулиране на нови отрасли в икономиката т.е. държавната намеса в икономиката се увеличава. Увеличават се регулационните режими върху бизнеса. Появяват се нови бюрокрации като: Федерално управление за спешна помощ, Управление за държавно строителство, Граждански корпус за опазване на околната среда, Управление за промишлен напредък, Национално управление на младежта. Като цяло се създава една скъпа и тромава за управление администрация, за издръжката на която са въведени най-високите мирно временни данъци в историята на САЩ. Те достигат 75% върху подоходния данък и 70% върху наследствения данък и 15% данък печалба. Данъчната реформа е наречена “Оскуби богатия” от консервативната част на американското общество. В крайна сметка Новия курс-1 и Новия курс-2 на Рузвелт се оказват въздух под налягане. Икономисти историци са единодушни, че не Новия курс слага край на икономическата криза, а началото на Втората световна война. Политиката на стимулиране на икономиката, чрез държавна намеса претърпява пълен крах. Как може да се обясни преизбирането и популярността на Рузвелт; отговора се съдържа в популистките мерки,като “оскуби богатия” харесващи се на обеднялото население и активната пропаганда, доказателство са редовните седмични радио обръщения към нацията, наречени “разговорите край камината”. Той е първия американски президент ,който използва радиото за активна политическа агитация. Американската икономика и бизнес  се борят и  полагат неимоверни усилия в резултат икономиката бавно се възстановява, въпреки погрешната правителствена политика. Рузвелт се опитва да направи завой като съкрати правителствените разходи – 1,5 млн. работници подпомагани от Управлението за промишлен напредък остават без работа. Икономическата криза отново се разраства. Този факт по категоричен начин доказва,че растеж основан на правителствени разходи е кух, изкуствен водещ до срив в икономиката.

На хоризонта се задава Втората световна война. Изолациониското лоби отново се оглавява от сенатори и конгресмени републиканци. В световното и българското обществено мнение има виждането че републиканците са т.нар. “ястреби”, заради поддръжката им за военнопромишления комплекс и бизнеса, а демократите като поддържани от синдикатите и по-бедните слоеве на обществото са по-миролюбиви. Фактите говорят друго. В 6-те по съществени войни водени от Америка през 20 век, в 5 от тях начело на страната са били президенти – демократи. През Първата, Втората световна война, Корейската и Виетнамската /Никсън идва на власт с обещанието да изведе страната от виетнамската война/ и Косовската война начело на страната са били демократи /Уилсън, Рузвелт, Труман, Кенеди и Линдън Джонсън/, а само във войната в залива от 1991 год. начело е бил републиканец – Джордж Буш.

Втората световна война вече бушува от три години в Европа, но американското обществено мнение е разделено по въпроса “за” и “против” участието във войната. Републиканския кандидат за президент през 1940 год. Уенди Уилки обещава да не допусне влизането на страната във войната, но да помага щедро на съюзниците. През 1939 год. Рузвелт също обявява: “Страната ни ще остане неутрална, но не мога да искам всеки американец да остане неутрален и в мислите си.” Късното влизане на Америка във войната е доказателство за миролюбивата същност на демократичните общества – почти три години след началото й, след падането на Франция и половин Европа и след началото на плана “Барбароса” за завладяването на Русия, дефакто САЩ са последната държава влязла във войната. Страната се опитва със всички сили да избегне войната но не успява.

На 7.12.1941 год. Япония напада американската военна база Пърл Харбър на Хавайските острови. Не са много хората в България, които знаят, че това е единствената победа на Япония във войната и тя се дължи единствено на изненадата. На 08.12.1941 год. след вълнуваща реч на Рузвелт сенатът единодушно, а Камарата на представителите с 388 на 1 гласа приема декларация за война с Япония. Три дни по-късно Германия и Италия – европейските съюзници на Япония – обявяват война на САЩ. Същия ден 11.12.1941 год. Конгресът единодушно без нито един глас против отвръща със същото. Тази фактология не е толкова важна, важно е единодушието, с което е взето това съдбовно решение. Ако се отнасяше до Сталинова Русия, Хитлерова Германия, Живкова България или Ирак на Садам Хюсеин единодушието не е проблем. В тези държави по принцип не се вземат решения по друг начин. Друго е положението в една демокрация. През последните 10 години българите са изпитали на гърба си липсата на единство по време на демокрацията, когато по най-маловажните въпроси не може да се постигне съгласие камо ли по въпроса за обявяване на война. Докато решението на някакъв висш орган в тоталитарен Ирак не показва решимостта на иракския народ да окупира Кувейт или да води война с Иран, то единодушното решение на представителен орган в една демокрация показва във висша степен оформеното единство в обществото, то да следва и изпълни едно такова решение. Обикновено и най-малкия разнобой в едно демократично общество се използва от отделни политици за трупане на политически актив. Явно американското общество е било единно в голяма степен по въпроса да води ли война или не. Единодушие, което по-късно през века не се наблюдава. По време на Пустинна буря голяма част от демократите бяха против войната, по време на Косовската криза пък голяма част от републиканците бяха против такава акция.

Когато Америка се включва във войната положението е трагично. За по-малко от година немските войски са прекосили половин европейска Русия и са на подстъпите на Москва, Ленинград, Сталинград. Руснаците кроят планове да се изтеглят отвъд Урал. Франция отдавна е паднала, а американския посланик в Лондон, Джоузеф П.Кенеди изказава съображение, че положението на Великобритания е безнадежно, а всяка помощ за нея е загуба на сили /поредната глупост на семейство Кенеди/. Япония също бележи победи в Югоизточна Азия, но не и срещу САЩ. Дефакто това е най-голямото разширение което постига Хитлер и неговите съюзници. Влизането на САЩ във войната бележи обрат във войната. Това е единствената държава, която води успешни военни действия на два фронта – срещу Япония в Азия и срещу Германия, и Италия в Северна Африка и Европа. Това е единствената държава, която взема участие във разгрома и на трите сили от Оста. Американски войници влизат в Рим, Токио и Берлин. Но най-голямото постижение е на американската промишленост – в началото на 1944 година американската икономика произвежда двойно повече военна продукция отколкото всички страни от Оста взети заедно. Фабриките произвеждат повече отколкото е нужно на фронта. Това е подвига на американския народ. Държавите от Оста не са само икономиките на Германия, Италия и Япония, а и тези на окупирана Франция, на покорените Белгия, Холандия, Дания, Чехия /държава със силно развита промишленост/, Полша, Австрия, Унгария,  България, Румъния, Гърция и т.н. ако Великобритания не пада това се дължи на американските военни доставки. На източния фронт в битката за Москва участват и американски самолети и танкове дарени на руснаците – до края на войната Русия получава 18 700 самолета, 10 800 танка, 9 600 оръдия,  401 000 автомобила, 1860 локомотива и т.н. едно е сигурно ако САЩ не се бяха включили във войната първо Великобритания после и Русия щяха да паднат. Що се отнася до войната в Азия след единствената си победа при Пърл Харбър Япония не записва втора. Това определено не се дължи на слабия японски флот, а на силата на американския. Според едно споразумение от 1922 год. на всеки 5 тона тонаж за американския и съответно британския флот, Япония има право на 3 тона, а Франция и Италия по 1,75 тона т.е. японския флот е много по-силен от френския и италианския. Американския научен гении успя да създаде най-страшното оръжие измисляно от човека. През юни 1945 год. САЩ превземат о-в Окинава след повече от 50 000 убити американци и техни съюзници и 100 000 японци. Последните изпращат 3 500 самолети камикадзе. За цялата война Америка дава 322 000 жертви, а само в битката за този остров предмостие за сухопътна нападение на Япония – 50 000. При едни военни действия на гъсто населената територия на островна Япония жертвите са щели да бъдат милиони от японска и стотици хиляди от американска страна. Атомната бомба спаси тези хора, чрез смъртта на два японски града и 180 000 жертви. Използването на атомната бомба в случая е било по-малкото зло. Никой не е виновен на японците и германците, че са обявили война на най-великата Демокрация, да са мислили за това когато техните диктатори са обявили война на Америка. Няма невинни, населението също е отговорно заедно с престъпния режим. В случая Труман защити живота на хиляди американци и милиони японци. Когато се съжалява за тези „невинни“ японци да не се забравя, че Америка бе нападната, а не обратното. Дълбоко се съмнявам, че ако Германия, Япония и сталинова Русия имаха капацитет да създадат атомна бомба щяха да се въздържат от използването и по предназначение. Не мога да съжалявам за смъртта на нито един германец, японец, италианец или руснак бил се във войната, всички те са били на страната на един тоталитарен режим. Що се отнася да “невинното“ население то е подържало тези отвратителни режими и е работело за тях, затова не заслужава съжаление.

Резултатите от Втората световна война са: 55 милиона убити, 90 милиона ранени, 35 милиона инвалиди, 110 милиони мобилизирани в армията. От тях САЩ дават 322 000 жертви,за сравнение нашата северна съседка Румъния, която се бие за Германия на Източния фронт и дава 500 000 жертви. За Русия по едни данни жертвите са 20 000 000, по други 30 000 000, там точна статистика за човешкия живот не се води и разлика от десетки хиляди и стотици хиляди не смущава никой.

Определено руския народ е най – военнолюбивия народ през 20 век и същевременно най-изстрадалия, но това е закономерно. 75 години комунистическа власт нанесоха безпрецедентна биологическа вреда на руския народ. Збигнев Бжежински в своята книга “Голямата шахматна дъска” прави преглед на страданията на този народ, за които той си е виновен:

1. Руско-японската война от 1905 год, приключила с унизително поражение за Русия.

2. Първа пролетарска революция от 1905 год. разпалва повсеместно насилие в градовете.

3. Първата световна война от 1914 – 1917 год. причинил огромен икономически хаос и страдание на милиони – жертвите от руска страна са 2 000 000.

4. Гражданската война от 1918 – 1921 год. погълнала отново няколко милиона човешки живота и опустошила земята /1 000 000 умират по фронтовете и 6 000 000 от глад/

5. Руско-полската война от 1919-1920 год. завършила с ново унизително поражение за Русия.

6. Изграждането на “Гулаг” в началото на 20-те год., включително прочистването на дореволюционния елит и прогонването му от страната. Половината висшисти на Русия са избити или напускат страната.

7. Индустриализацията и колективизацията от началото и средата на 30-те год, довели до масов глад и до смърт на милиони в Украйна и Казахстан. В началото на 20-те год. населението гладува, промишленото производство е замряло. Кръглите сираци са над 3 000 000, половината от тях са безпризорни, вечно гладни и често стават жертви на престъпления. Повече от 12 000 000 са спасени от масов глад с храни от САЩ, България и друти капиталистически страни. Милиони селяни са обявени за кулаци, за саботьори на колхозното стопанство и са заточени в Сибир. През 1932 год. започва глад, който не е предизвикан от суша или природни бедствия, а от планомерно разрушаване на селското стопанство. Обезумели от глад хора изяждат труповете на животни и хора. Отбелязани са доста случай на канибалство. Колективизацията отнема живота на 10 000 000 души основно в Украйна.

8. След приключване на колективизацията от средата на 30-те до началото на втората световна война започва най-жестокия Сталински терор. Само през 1937 год. и 1938 год. са арестувани 7 000 000, от които 3 000 000 са разстреляни или умрели до края на 1938 год, но според Александър Солженицин жертвите са повече. На 01.01.1939 год. в “архипелага Гулаг”, живеят между 12 000 000 и 15 000 000 души.

9. Втората световна война  – 20 000 000 – 25 000 000 убити, след края на войната “империята на злото” има 11 000 000 армия. През 1946 год – 1947 год. след суша умират от глад 1 000 000 човека. През 1946 год. са произведени по официални данни /които са завишени/, само 40% от произведените през 1913 год. зърнени храни за население от 170 000 000 човека, колкото е в началото на века. Колко е населението на държавата след войната не е известно. За 1950 год. е посочена цифра от 178,5 милиона или 15,6 милиона по-малко в сравнение с 1939 год. т.е. за 37 год. От 1913 год. до 1950 населението се е увеличило с 8,5 милиона. За сравнение населението на САЩ в 1910 год. е 91 972 266 човека в 1950 година, то е 150 697 361 човека. Увеличение е с 59 000 000 човека. Увеличението като процент е още по потресаващо. В Русия след войната мнозинството от селското население живее в землянки или в дървени къщи, измазани с глина и покрити със слама т.е. така както си е живяло през всички векове откакто съществува Русия  – дали се отнася за 1600 – та година, 1800 година или 1950 година положението на руските селяни не се е променило особено. Те не са чували нито за електричеството, нито за влакове. В градовете се е смятало за нормално в жилище, тясно дори за едно семейство да живеят наблъскани в една стая по повече от 5-6 души.

10. Възраждане на сталинския терор в края на 40 – те год. – много от пленените руски войници след завръщането си в родината са вкарани отново в лагери обвинени в дезертьорство. Няколко милиона жители на Балтийските държави са пратени в архипелага “Гулаг” /само през 1948 год. са депортирани 400 000 литовци, заради съпротива срещу колективизацията на земята/. Обвинени в сътрудничество с германците са цели народи – поляци, татари, чеченци, ингуши, турци, германци от Волга. Много народи са депортирани в Сибир. През 1947 год. е приет закон забраняващ браковете между съветски и чуждестранни граждани.

11. 40 годишна надпревара във въоръжаваното, чиито ефект е социално обедняване на населението. Огромните суми за въоръжаване достигат 40% от целия бюджет при 4%-5% за САЩ. Средства, които са били жизненоважни за здравеопазването, образованието и изхранването на населението. Крепител на тая анти – човешка система е комунистическата партия, която в края на 1945 год. има 5 511 000 членове, а през 1952 год. 6 882 000 членове /тук вече има точна статистика/.

12. Икономически изтощителни усилия да се изпратят съветски войски в Карибския регион, Близкия изток и Африка през 70-те и 80-те год.

13. Разрушителната война в Афганистан 1979 год-1989 год.

14. Внезапното рухване на СССР последвано от граждански безредици, болезнена икономическа  криза, кървава и унизителна война срещу чеченския народ. Още един народ мъченик след арменци, кюрди, евреи, палестинци, и т.н.

За 70 годишнината на Сталин съюза на съветските писатели правят предложение рождената му дата да се брой за ден първи от новата ера. Честно казано за мен няма голяма разлика и без това толкоз много календари. И за Христовата вяра, и в името на Христос са избити милиони, и за Сталино и за родино са измрели милиони, така че разлика няма. Интересно е че в дните на погребението на Сталин в голямата блъсканица по отдаването на почит към бого – човека са премазани няколко стотин човека, ако тези заблудени “овци” могат да се наречат хора. За мен не е нормално в лагерите, когато те разстрелват ти да си мислиш, че Сталин нищо не знае, че в страната е извършен фашистки преврат и да умираш с възгласа “Да живее Сталин“. Простете ама такова говедо си заслужава куршума. На руснаците ще им трябват още доста години за да прогледнат.

В периода след Втората световна война САЩ достигат апогея на световно влияние, който не е достигнат до тогава от никоя държава и надали ще бъде достигнат в бъдеще. През 1945 год. САЩ са единствената ядрена държава, промишленото производство на Америка е по-голямо от целия останал свят взет заедно т.е. над 50 % /за века този процент се движи около 40%/. В САЩ тогава се добива половината от световното производство на нефт, желязна руда, алуминий, каменни въглища, изкуствени влакна, царевица, соя и т.н. САЩ притежават 2/3 от световното злато. Доларът се превръща в световна валута. В недрата на Манхатан се съхраняват хиляди тонове злато, над 80 държави плюс Световната банка започват да държат там златните си запаси, защото войните и революциите изглеждат реални във всяка страна, но не и в САЩ. През по-голяма част от 20 век САЩ имат около 40% дял в световното производство. През 1928 год. САЩ имат 43,3% дял срещу 5% за Русия, 11% за Германия, 2,5 % за Япония, 9,5% за Великобритания. През 1977 год. САЩ разполагат с 37% от световния брутен продукт. Имаше известен лозунг казан от Ленин за съветската власт и електрификацията, ако погледнем данните то явно САЩ отдавна са построили комунизма. През 1929 год. в САЩ се произвеждат 116 милиарда киловатчаса електроенергия и са добити 138 милиона тона нефт, ако се доверим на изключително завишените данни на сталинската статистика за  1928 година в Русия  са произведени 5 милиарда киловатчаса и 11,6 милиона тона нефт т.е. 12 пъти по-малко нефт и 23 пъти по-малко електричество /при завишените соц.данни/ това за държава, която е два пъти и половина по-голяма по територия и с по-големи запаси от енергопродукти и с почти двойно по-голямо население от САЩ по това време. През 20-те години много от чудесата на съвременната техника вече са достъпни за обикновения американец. Автомобила е част от неговото ежедневие.  През 1921 год. са произведени 1,5 милиона автомобила за обикновения американец, през 1929 год. се произвеждат вече по 5 милиона автомобила годишно и 900 000 хладилника за хората. За обикновения руски гражданин, /за селяните и не говорим/, страдащ от терора и умиращ от глад това е лукс за какъвто и при комунизма не могат да си мечтаят. Едва през 1929 год. в Русия е построена първата фабрика за трактори и автомобили от Хенри Форд, но автомобили в Русия е имала само върхушката в Москва, те не са били предназначени за обикновените хора. През 1928 год. 40% от американските семейства имат радиоапарати. Кандидатите за президент започват още от тогава да четат речите си по радиото. Това чудо на техниката по това време в Русия има много ограничено разпространение.

Английския писател Джорж Оруел /истинско име Ерик Блеър/ пише в своята паметна книга за тоталитарните режими: ”Пролемът беше как да се въртят колелата на промишлеността без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единствения начин да се постигне това бе чрез непрестанна война.

Основната цел на войната е унищожаване не непременно на човешкия живот, а на продуктите на човешкия труд. Войната е начин да се разрушат или да се изпратят в стратосферата или да се потопят в дълбините на океана материалните средства, които иначе биха били използвани за прекаленото повишаване на благосъстоянието на масите и от тук в последна сметка за прекаленото им образование…..”.

Изводът е, че тоталитарните системи държат масите бедни, защото това води до простотия, а простия човек лесно може да бъде държан в подчинение. Принципът е, че богатия човек е образован и културен, а бедния е прост и глупав. Всеки принцип си има изключенията, но те идват за да потвърдят правилото. Най – богатата т.е най – образована и най -културна нация на 20 век бе американската. След векове, когато се изучава 20 век, под световна култура ще бъде изучавана американската култура.

ИЗВАДКИ ОТ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНАТА КНИГА НА ПОЛ КЕНЕДИ – “ВЪЗХОД И ПАДАНИЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ”:

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ:

Османците налагат единството от официална религия, култура и език върху територия по обширна от земите на римската империя и над безчет разнородни поданици. Векове преди 1500 год. Ислямския свят е по-напред от Европа в технологично и културно отношение. Градовете са големи и добре осветени, с подходяща канализация. В някои от тях има университети и библиотеки и поразително красиви джамии. В областта на математиката, картографията, медицината и в много други области на науката и промишлеността – мелничарство, леене на оръжия строителство на фарове, коневъдство – мюсюлманите стоят на челно място в света. Расовата търпимост довежда много даровити гърци, евреи и други поробени поданици в услуга на султанския двор – главния леяр на оръдия използвани от султан Мехмед ІІ при обсадата на Константинопол е унгарец. При успешното царуване на Сюлейман империята има  14 милиона поданици, а Испания 5 млн, Англия 2,5 млн. Цариград в своя зенит е по-голям от всеки друг град в Европа, а през 1600 год. неговото население наброява 500 000 души.

КИТАЙСКАТА ИМПЕРИЯ:

През 15 век Китай има 100 – 130 милиона население срещу 50 – 55 милиона в цяла Европа. Население обединено в една държавна структура, за разлика от разпокъсана Европа. Китайското общество се характеризира с изключителен технологичен и научен напредък. Печатането с подвижни букви се появява още през ХІ век и не след дълго бял свят виждат множество книги. Търговията и стопанското дело, подтиквани от строителството на напоителни съоръжения и разрастването на населението вървят бързо напред. Използването на хартиени пари също спомага на търговската експанзията. През ХІ век в Северен Китай съществува мощна металургична промишленост произвеждаща 125 хиляди тона метал годишно. Производство което Англия ще достигне 7 века по-късно. Армията наброява 1 милион човека. Китайците са откриватели на барута, а за изгонването на монголските нашественици през ХІV век те използват огнестрелни оръжия. Магнитния компас е тяхно дело, а китайските гонки не отстъпват по размери на по-късните испански галеони.

ПРИЧИНИ ЗА УПАДЪКА НА ИМПЕРИИТЕ:

“ Османската система като цяло, подобно на тази в Китай при династията Мин страда от недостатъците на силната централизация, деспотизма и жестокостта си, ортодоксалност спрямо инициативата, свободомислието и търговията. Един слабоумен султан е способен да парализира Османската империя така както никога един папа или император на Свещената римска империя не би могъл да вцепени Европа.” т.е. липсата на единство между религиозна и светска власт в един човек или елит и разпокъсаността на Европа пред централизма на империите й дава възможност за новаторство, свободомислие и напредък.

Това не означава че растежа на пазарните сили не буди тревога у мнозина феодални господари, които гледат с подозрение на градовете като огнища на недоволство и убежище на крепостни селяни и правят многократни опити да намалят привилегиите им. Навсякъде търговци биват нападани, стоките им ограбвани, а имуществото задигано. Заклеймяването от Ватикана на лихварството, представлява подобие на конфуцианското презрение към хората трупащи пари от посредничество и кредитиране на търговски сделки. Но най-важно е че в Европа не съществува единна власт, способна да възпре едно търговско начинание. Няма централно правителство, което чрез политиката на приоритетите си да предизвика развитие или упадък на определена индустрия. В политически разпокъсаната Европа на Реформацията е немислимо например да бъде призната папската була от 1493 год, според която светът е разделен на две сфери на влияние – испанска и португалска, а още по-малко мислимо е указ забраняващ зад морската търговия, подобен на онзи в Китай при династията Мин или в Япония на Токугава, да има какъвто и да било ефект.

В действителност в Европа винаги се намира княз или местен владетел готов да прояви толерантност към търговците или да удовлетвори исканията им дори и тогава, когато други ги гонят или ограбват. Както свидетелстват хрониките подтиснати еврейски търговци, разорени фламандски текстилци, преследвани хугеноти са преселват от страна в страна. Пренасяйки със себе си своя опит и знания. Рейнски барон налагащ непосилни такси на търговските пътници открива, че маршрутът им се е преместил другаде, а с него и съответните приходи. Монарх, който не плаща дълговете си, установява, че когато се изправи пред нова война и се нуждае спешно от пари няма от къде да получи заем. Банкери, търговци, занаятчии са значими обществени фигури.

Постепенно политическите режими заживяват в симбиоза с пазарната икономика /и с нейните представители/.  “Много преди Адам Смит да изрече точните формулировки, владетелите на някои европейски държави негласно потвърждават, че “почти всичко нужно на една страна за издигането до най-високите върхове на благополучието от бездната на варварството е мир, ниски данъци и справедливо упражняване на правосъдие””.

ИДЕИ ИЗРАЗЕНИ ОТ ПОЛ КЕНЕДИ ВЪВ “ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ:

1.Разпокъсаност на Европа води до надпревара във въоръжаването и модернизацията му за обединение на Европа. При обединен Китай такава надпревара не същестува.

2.Изолацията на имперски Китай = изолацията на комунистическия блок.

3.Нова тактика на морската война “бойния екипаж да не се прехвърля на противниковия кораб, а да води битка с разположена на своя кораб артилерия.” – португалско творение.

ВЪЗХОДА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И САЩ:

В цялата тази забележителна книга на британския историк Пол Кенеди ясно личи една нишка силата на армията се обуславя от силата на икономиката.

“Към 1860 год. Когато Англия достига относителния си зенит тя произвежда 53% от желязото и 50 % от въглищата в света, а изразходва малко по-малко от половината суров памук на света. С население представляващо 2% от световното и 10% от европейското Великобритания вероятно има капацитет в тогавашната модерната индустрия равен на 40-45% от световния потенциал и 55-60% от европейския.

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ РУСИЯ-САЩ:

Население /1928 год./:

1.Русия – 160 млн.

2.САЩ – 119 млн.

Ниво на индустриализация/Англия=100%/:

1.Русия – 20% /1928 год./

2.САЩ – 182% /1928 год./

Производство на чугун и стомана /1930 год./:

1.Русия – 5,7млн т.

2.САЩ – 41,3 млн. Т.

Потребление на електроенергия/въглищен еквивалент/:

1.Русия – 65 млн.т.

2.САЩ – 762 млн.т.

% от световното промишлено производство/1928 год./:

1.Русия – 5,3 %

2.САЩ – 39,3%

армии /1914 год./:

1.Русия – 1 352 000 ч.

2.САЩ – 164 000

национален доход /1914 год/:

1.Русия – 7 млрд. Долара

2.САЩ – 37 млрд. Долара

доход на глава от населението /1914 год./:

1.Русия – 41 долара

2.САЩ – 377 долара.

ФАКТИ:

През 1914 год. САЩ произвеждат 455 млн.тона въглища много повече от английските 292 млн.тона и немските 277 млн.тона. Те са най-големия производител на нефт в света и най-големия потребител на мед. Производството на чугун е по-голямо от производството на следващите три страни /Германия, Англия и Франция /взети заедно, а на стомана почти равно на следващите 4-ри страни взети заедно/Германия, Англия, Русия и Франция/. Потреблението на енергия от модерни източници през 1913 год. е равно на Англия, Германия, Франция, Русия и Автро-Унгария взети заедно. САЩ произвеждат и притежават повече моторни средства от целия останал свят .Според едни изследвания, ако тези темпове на развитие се бяха запазили и бе избягната Първата световна война, то САЩ щяха да задминат Европа като район притежаващ най-голямото икономическо производство през 1925 год, след Първата световна война това се случва  през 1919 год. През 1914 год. САЩ приемат 1/3 от златния резерв на света.

През 1914 год. Военноморския флот на САЩ е трети по-големина в света. Въпреки империалистическата активност САЩ остават индустриално – демократично, а не милитаризирано общество като Русия. В навечерието на Първата световна война Русия има 10 пъти по-голяма армия от САЩ, но САЩ произвеждат 6 пъти повече стомана, изразходват 10 пъти повече енергия, имат 6 пъти по-голяма производителност на глава от населението. САЩ имат повече обработваема земя въпреки 2,5 по-голямата територия на Русия. САЩ са Велика сила, но не са част от системата на Великите сили.

СРАВНЕНИЕ НА АНТАНТАТА И ТРОЙНИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА,

/Антантата е дадена в две таблици преди влизането на САЩ във войната и след излизането на Русия, и влизането на САЩ/:

Германия ,Австро-Унгария                                 Антантата с Русия

1.Дял от световната Промишлена продукция

19,2%                                                                   27,9%

2.Енергия в млн.т въглища

236 млн.т.                                                            311,8 млн.т.

3.Стомана

20,2 млн.т.                                                           17,1 млн.т.

4.общ индустриален

Потенциал /Англия=100%/

178,4%                                                                 261,1%

След влизането на САЩ във войната и излизането на Русия от нея положението е следното:

Германия, Австро –Унгария                               Антантата със САЩ

1.Дял от световната

Промишлена продукция

19,2%                                                                   51,7%

2.Енергия в млн.т въглища

236 млн.т.                                                            798,8 млн.т.

3.Стомана

20,2 млн.т.                                                           44,1 млн.т.

4.общ индустриален

потенциал/Англия=100%/

178,4%                                                                 472,6 %

ИЗВОДИ /в книгата на Пол Кенеди/:

СОЦИАЛИЗЪМ В ОТБРАНАТА:

Военна надпревара води до изкривяване на пазара, създаване на военнопромишлен комплекс действащ в парникова среда и търговски сектор, действащ на принципа на свободния пазар. Военната индустрия обикновено е концентрирана в няколко гигантски фирми и се радва на специално отношение от страна на военното министерство и често е предпазена от операции на свободния пазар, като държавата и предоставя специални договори и гаранции за извънредните разходи на производството, чиито потребител е единствено тя. Военната индустрия произвежда стоки, които са много по-скъпи, по-сложни и много по-малобройни. Търговската индустрия произвежда стоки за бита, трябва да намали средните си разходи поради пазарната конкуренция и разнообразните модели.

НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ:

 През 1983 год. Средния японски гражданин плаща по 98 долара за отбрана, средния англичанин  – 439 долара, а средния американец  – 1023 долара. Япония се крие зад сигурността предоставена й от САЩ, малкия размер на средствата, които заделя за военни цели, допринася за съкращаване на държавните разходи, което позволява да се осигурят по ниски данъци и повече ресурси на фирмите за производство. То пък конкурира американските и европейските фирми.

СЪВЕТСКО СЕЛСКО СТОПАНСТВО:

В Русия селското стопанство поглъща почти 30% от общите инвестиции / срещу 5% в САЩ / и използва над 20% от работната сила /срещу 3% в САЩ /. Въпреки всичко Русия хвърля милиарди твърда валута, за да внася зърно и месо компенсирайки с тях недостига от селскостопанска продукция. Производителността му е около 1/7 от тази на американските фермери. Русия е разположена доста по на север от САЩ: Украйна е на географската ширина на Южна Канада. Това затруднява отглеждането на зърнени храни /това твърдение не е много точно .Русия не е толкова на север, а почвата е благоприятна за отглеждане зърнени храни/. Цените на храните са поддържани изкуствено ниски чрез субсидии. Така за селяните е по-евтино да купуват хляб и картофи и с тях да хранят животните си, отколкото да използват необработено зърно. Забраната отделния селянин да поема отговорност и инициатива е може би най-сериозната причина за разочароващите реколти, хроничната неефективност и огромното прахосване, вследствие и на лошите условия за складиране и липсата на целогодишно проходими пътища. Това води до загуба на около 20% от реколтата на зърно, плодове и зеленчуци и на приблизително 50% от картофената реколта поради лошо складиране, транспортиране и разпределение. Съществуващите частни парцели произвеждат около 25% от общата реколта на СССР, а заемат около 4% от обработваемата земя на страната.

КНИГАТА НА ПОЛ КЕНЕДИ/публикувана 1988 год./:

През 1945 год. СССР надминава САЩ по производство на машинни части, стомана, цимент, изкуствени торове, петрол и т.н. Но производството страда от излишък на бюрократично планиране е твърде силно концентрирано върху тежката промишленост не е в състояние нито да реагира на разнообразните нужди на консуматора, нито на необходимостта асортиментът да се променя според изискванията на пазара. Да са произвеждат огромни количества цимент не винаги е положително явление, ако големите инвестиции в производството са били взети от по-нуждаещ се отрасъл. Ако самият процес на производство отнема изразходва прекалено много енергия, ако крайния продукт трябва да бъде транспортиран на дълги разстояния, като по този начин натоварва още повече и без това претрупаната жп мрежа; като самият цимент трябва да бъде разпределен между хиляди строителни проекти, които са започнати но оставени незавършени. Същото може да се каже и за огромната съветска стоманена индустрия, чиито продукт в по-голямата си част отива на вятъра. Недостатък на системата е, че се набляга върху производството без да се вземат в предвид пазарните цени и потребителското търсене. И тъй като съветските заводи не могат да спрат като тези на Запад, липсва им стимул да произвеждат ефективно.

СОЦИАЛНИ КОНТРАСТИ:

Поради бавната ерозия на болничната система и здравеопазването, ниския стандарт на санитарна и обществена хигиена /бих добавил и лична/ фантастичното разпространение на алкохолизма увеличава смъртността. Шокиращото покачване на детската смъртност – единствената индустриализирана страна, в която се случва това – три пъти по-голяма отколкото в САЩ, независимо от огромното количество лекари в СССР. Поради лошите условия на живот, по-широкото присъствие на жени в производствения сектор относителната степен на раждаемост прогресивно спада особено сред  руско говорящото население. Делът на руското население се очаква да спадне от 52% през 1980 год, до само 48% през 2000 год. За първи път в историята на СССР руснаците няма да бъдат мнозинство. / явно Пол Кенеди през 1988 год. не е очаквал, че през 2000 год. СССР ще е спомен от миналото/.

ЯПОНСКАТА ИМПЕРИЯ:

На 335/6 страница от българското издание на книгата има едно сравнение между мощта на Япония и някои европейски страни в навечерието на Втората световна война. Изненадващо за мен се оказва, че Япония е по-силна от Италия, Франция и Великобритания единствено Германия е по-силна от Япония през Втората световна война. И срещу този силен противник Америка има само една загубена битка и това е при изненадващото нападение на Пърл Харбър.

ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО:

Червената армия нараства до 4 320 000 войници през 1941 год, цялата съветска икономика е базирана за военно производство, в Централна Русия са построени огромни заводи, проведени са изпитания на усъвършенствани самолети и танкове. Бюджетните военни разходи скачат от 16,5 %  през 1937 год. до 32,6% през 1940 год. Истинската империя на злото както и казваше Рейгън. Държавата съществува единствено заради “войната” с главно В. Единственото й верую е смърт и разрушение. По същото време САЩ отделят 1,5% БНП за армията.

ДАННИ:

 В края на 30-те год. Американската икономика се характеризира с недостатъчна натовареност /10 милиона безработни/. През 1938 год. САЩ произвеждат 26,4 млн.тона стомана, което е далеч над германските 20,7 млн.тона, съветските 16,5 млн.т. и японските 6 млн.тона, но стоманената индустрия на тези държави работи на пълни обороти, докато 2/3 от американските стоманодобивни мощности са не натоварени.

 ТАБЛИЦА :ИКОНОМИКА – ВОЕННИ РАЗХОДИ:

Нац.Доход/млр.$/                    Военни разходи в % от БНП

1.САЩ                 68                                                      1,5%

2.Великобритания 22                                                    5,7%

3.Франция           10                                                      9,1%

4.Германия          17                                                      23,5%

5.Италия              6                                                        14,5%

6.СССР                19                                                      26,4%

7.Япония             4                                                        28,2%

Таблицата ясно показва разликата между миролюбивите демократични режими /САЩ, Великобритания и Франция/ и тоталитарните държави /Германия, Япония, СССР и Италия/. Таблицата показва и възможния резервен военен потенциал на съответните страни, имайки предвид големината на икономиката на страните.

ВОЕННА ТАКТИКА:

Дори в края на 1944 год. Руснаците губят 5 или 6 срещу всеки един германски войник. Грешката на Хитлер е престъпното държане с украинското и останалите неруски малцинства в СССР, щастливи да избягат от прегръдката на Сталин, но подложени на нацистки зверства. Германската военна доктрина придаваща особено значение на маневреност и децентрализирано вземане на решения на ниво полесражение, се оказва далеч превъзхождаща предпазливата изработвана на парче тактика на англичаните, кървавите челни удари на руснаците и въодушевените, но непрофесионални стремителни атаки на американците.

ИКОНОМИКА:

Докато през 1939 год. САЩ произвеждат 1/3 от общото производство на страните от Оста /Германия, Италия и Япония/, през 1942 год. положението е доста по различно :

1. САЩ – 47 836 самолета срещу 26 670 самолета на Оста.

2. САЩ – 1943 год. 85 898 самолета срещу 43 100 за Германия,Италия и Япония.

3. 1944 год. САЩ – 96 318 самолета срещу 67 987 самолета за Оста. През 1943 – 1944 год. САЩ произвеждат по един кораб на ден и по един самолет на всеки 5 минути. Оръжейно производство в млр.$ за 1943 год. САЩ – 37,5 млр.$ , СССР – 13,9 млр.$ , Германия – 13,8 млр.$. По онова време единствено САЩ разполагат с производни и технологични ресурси не само да проведат две широкомащабни конвенционални войни – в Европа и Африка срещу Германия и Италия, и Тихоокеански басейн срещу Япония, но и да инвестират учени, суровини и пари /около 2 млр.$/ за разработването на нов вид оръжие /атомното/, което може и да не се използва. САЩ са единствената страна сред Великите сили станала по-богата, вместо да е обедняла заради войната. Вашингтон притежава 2/3 от златните авоари в света. Над 50% от световното промишлено производство. Най-мощната армия, флот, военновъздушните сили и атомната бомба, недостъпна до тоя момент за други държави. САЩ създават МВФ, СБ и Общото споразумение за митата и търговията/ГАТТ/ – сега СТО/световна търговска организация/. Американска идея е и създаването на ООН.

ТЕОРИИ: /в книгата на Кенеди/

Теории развити след 1945 год. “пет центъра на индустриална и военна мощ са важни за САЩ от гледна точка на националната сигурност” – самите САЩ, СССР, Великобритания, Германия и Япония – чрез запазването на последните три от споменатите страни в лагера на Запада и изграждането на тяхната сила ще бъде създадено равнодействащо “съотношение на силите”, гарантиращо все по-голяма зависимост на СССР. /не знам защо комунистическите историци когато говорят за западния империализъм в Африка, Азия и на други континенти, не споменават двете най-големи колонии на Америка след Втората световна война, а именно Германия и Япония. Никой не може да ме убеди че двете победени държави след Втората световна война с дислоцираните десетки хиляди американски войници на тяхна територия са били напълно независими държави. Но на комунистическата историография не й изнася, защото това са втората и третата икономическа сила в света, благодарение на американската окупация. Де да имаха и други страни по света щастието десетки хиляди американски войници да са на тяхна територия в продължение на 50 години/.

В началото на 70-те год. САЩ имат повече от 1 милион войници в 30 страни, членуват в четири регионални съюза за отбрана и са активен участник в пети. Те имат взаимни договори за отбрана с 42 държави,членуват в 53 Международни организации и предоставят военна или икономическа помощ на близо 100 страни по цялото земно кълбо.

Андре Мороа – “История на САЩ”:

В старите земи /стария свят/ свободите съставявали завоевания, изтръгнати от страна на личностите от установените правителства, а в пределите на Америка именно правителството трябвало да извоюва известни права над личностите”.

Старият свят е Европа, а Америка е новият свят.

СТРАНА НА ТРУДА:

През 1760 год. Франклин обнародвал брошурата:”Осведомление за онези, които искат да дойдат в Америка”. “Истината е, че в страната има малцина бедни,които живеят в такава нищета,както в бедните в Европа. Намират се също малцина хора, които биха били назовани в Европа богати. Владее по-скоро щастливата среда. Има малцина едри поземлени собственици и малцина чифликчии наематели. Повечето обработват свои собствени земи, занимават се със занаяти или пък преживяват чрез някаква търговия. Съществуват малко обществени длъжности и никакъв излишък. Никой не би трябвало да се изселва в Америка с надеждата да намери там някаква служба. А още по-малко, ако той разчита за преуспяването си на своя произход…. Това е стока, за която в Америка не съществува никакво тържище. Там питат чужденеца не “кой е”, а какво може да върши. Накратко казано Америка е страна на труда./1760 год. Поне едно нещо не се е променило в Америка жизнения стандарт на хората е по-висок отколкото в Европа в резултат на упорит труд/.

ЗАКОНА ЗА ГЕРБОВИЯ ПЕЧАТ:

Американците отказват да плащат налози , гласувани от парламент,в който не били представени. Дефакто ,английския парламент в очите на обикновените американци се явява виновника за по-високите данъци и те обръщат взор към короната; ако тя /короната/ е била достатъчно далновидна да даде на Северна Америка /САЩ и Канада/ представителство в Английския парламент където се гласуват данъци днес Великобритания и Америка щяха да са едно цяло.

МИСЛИ НА ЕДИН РЯДЪК ФРАНЦУЗИН:/Андре Мороа пише тази забележителна книга за историята на САЩ през 30-те години на ХХ век преди събитията от ІІ световна война/.

 Класическото изброяване на човешките права: живот, свобода, собственост . Джефърсън заменил собствеността със стремежа към щастие и именно това заместване придава на неговото писание идеалистичен оттенък, който прави неговия зов вечно човечен.” – Андре Мороа.

“Отците на революцията били отци на една църква” – заявява Андре Мороа. То всяка революция води до едно религиозно течение. Но това/демократичното учение/ е може би най-многобройното в света и ще става още по многобройно.

“Гражданинът на Балтимор се чувствал гражданин на Масачузетс. Те били обединени против Англия. Оставала им да се обединят за Америка.”

Днес /20.05.2003 год./ положението в зараждащата се европейска супер държава е подобно. Населението на европейските държави е обединено в някаква степен против сегашната най-силна държава Америка. Остава да се обедини и по между си. Жителят на Париж се чувства преди всичко французин и по-малко европеец, жителя на Берлин е по-малко европеец и преди всичко германец. Но засилените икономически и културни контакти рано или късно по-ненасилствен път ще променят това съотношение.

“В първите години след войната за независимост, отделните щати си обявявали търговски войни. Ню Йорк издигал митнически прегради срещу Ню Джърси ,а Кънектикът бойкотирал Ню Йорк.”

Днес все още в неукрепналата европейска свръхдържава отделните държави продължават да си подливат вода като измислят различни търговски бариери по между си въпреки общото икономически пространство и зоната за свободна търговия по между им. Но това са грешки на растежа.

МИСЛИ НА Мороа ОТ КНИГАТА:/подбрани от мен/

Ако несъгласията между представителите на отделните щати били публични, всяко споразумение щяло да стане невъзможно. Конституцията – това превъзходно дело – е дъщеря на Мъдростта и Тайната.

Александър Хамилтън – “Гласът на народа се смята за глас Божий, но в действителност това не е истина. Народите са размирни и своенравни. Тяхната преценка рядко е здрава.”

“Ако Англия, Франция и Испания не били дълбоко разединени, те никога не биха допуснали една нова нация да придобие такава мощ …./ако трябва да перафразирам Андре Мороа ако САЩ, Русия и Китай не бяха толкова разединени,то те не биха допуснали възхода на ЕС/…..”

Дотогава, докато все още притежавала граница /сухоземна на Запад/, където авантюристичните духове можели да намерят поле, за да се борят и творят, тя щяла да не се интересува от външния свят. В деня, в който и последната граница щяла да изчезне, тя можела да започне да се оглежда  на около и да влезе в живота на други нации.”

“Поколения пионери мислили, че най-доброто правителство е това ,което управлява малко. След 1890 год. новият американски пролетариат не намирайки вече свободни земи, трябвало да се установи в градовете и проблемът за защитата на труда щял да стане мъчен и важен ….. . Този бърз растеж след Гражданската война я сварил тъй неподготвена, че нито законите, нито нравите могли да се нагодят достатъчно бързо, но по-нататъшната история щяла напротив да докаже, че тя е била способна да се съвземе и реагира.”/на корупцията и монополизма – това от мен/

Мороа пише тези думи през 30-те год. Когато икономическата криза след Голямата депресия е все още силна и вярата в американската мечта намаляла.

“Америка раждала умни изобретатели: Фултън – на парахода; Морз – на телеграфа; Бел на – телефона; Едисон – на електрическата лампа; Шоулз и Глиден – на пишещата машина; Макормик – на земеделските машини /жетварката/; Форд – на автомобила за масова употреба; Орвил и Уилбър Райт – на самолета;” Това изброяване на Мороа идва да ни покаже неопровержимия факт,че 95% от всички големи технически и научни постижения на съвременната цивилизация през последните два века са дело на американци или учени пропъдени от различни режими по света и намерили своя пристан в обетованата земя – Америка. Останалите 5% от световните технически и научни постижения са дело на останалия свят и преди всичко на европейци.

Ето мислите на Андре Мороа писани през 30-те по въпросите за корупцията и недъзите на демократична Америка:

“Въпреки че този период вдъхваше безпокойства със своята безнравственост, още през 1890 год. имаше много успокоителни фактори, които показваха, че в своята общност, духът в страната е здрав. Има скандали и злоупотреби, но и едните и другите биват изобличени. Макар злото да е голямо съвземането изглежда сигурно. Никой не може да изисква съвършенство в човешките дела. Един разумен гражданин иска институциите да позволяват на една страна да се изправи и да се крепи около едно средно положение. Такъв е случаят на САЩ”.

Мнението на Мороа за ролята на САЩ през І световна война:

“САЩ не проявяваха усърдие за ускоряване на победата. Положението на съглашенците не бе блестящо през 1917 год. Румъния се бе сгромолясала, Русия се огъваше, Италия току що бе понесла едно голямо поражение, а Франция нямаше вече мъже, които да свика във войската. На Англия липсваха кораби и тя имаше припаси за около 6 седмици. Загубата на тонаж бе около 1 млн. тона на месец. Вместо да ограничи подводната война, Германия не се поколеба да предизвика САЩ.”

“Решението да се хвърли Америка във войната не бе взето нито от Уилсън, нито от американските приятели на съглашението, а от германския генерален щаб. Хинденбург и Лудендорф изискаха цялостна подводна война ……”

“Американското производство учудваше съглашението и стана причина за разгрома на Централните сили”. “Въпреки лошия сезон износът на храни към изгладняла Европа надмина през 1918 год. всички обещания, дадени от Америка”.

“Има три начина да се финансира една война: да се създаде монета/напечатат пари/, да се направи заем и да се увеличат данъците. Първият води към инфлация и повишение на цените ……. 14 билиона бона бяха предложени на населението. Записани бяха 19 билиона. Въодушевлението бе голямо. Страната се покри с афиши, които известяваха за Liberty loan. САЩ отпуснаха един заем на съглашенските правителства приблизително от 10 билиона $.”

Мнението на Мороа за живота на обикновения американец:

“ В коя друга страна революцията в индустрията е била подчинена така напълно на демократичния идеал или облагородена, в същото време, от ценни в етично отношение неща? Тук тя по щедър начин е разпространила богатствата си сред дребните хора и е дала възможност на най-бедното семейство да се радва на никелова мебел, телефон, радио, кино, хумористични вестници и хиляди удобства, които само преди няколко поколения липсваха дори и на самите царе”.

“Факт е че в Америка революцията в индустрията обогати народа. Американецът не е националист в европейския смисъл на думата и не може да бъде такъв, тъй като езикът, нравите, традициите на многобройните граждани на САЩ са различни. Но американците, дори тези, които са от скоро време такива, са свързани по между си, чрез любовта си към един определен начин на живеене, който те са готови да бранят”.

“В 1930 год. 85 милиона зрители посещаваха всяка седмица кинозалите.”/по това време в Азиатска Русия, Китай, България и останалата част от света думата “кино зала” е непозната./.

ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ/мнение на французина Андре Мороа/

“Няма да преувеличим, ако говорим за американско чудо. Никоя друга човешка общност не е имала такъв бърз растеж, както САЩ. За век и половина в Северна Америка се е образувала народност, която днес /30-те год. на ХХ век тогава е писана книгата /е една от най-могъщите на земята и убежище на всички унижени и оскърбени от целия свят. Тя е създала производствени средства, които й позволяват във време на война не само да въоръжи своите войници, но и войниците на съюзниците си… Няма съмнение, че и в Америка съществува още твърде голямо неравенство и нищета и че американската уредба не е съвършена. Няма съмнение, че амбицията и покварата тук оказват също своето влияние, както и в други страни. Но един безпристрастен съдия трябва да признае, че Америка от 1787 год. до 1940 год. е дала на гражданите си повече мир, сигурност и щастие, отколкото големите европейските народи.”

РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ:

“В Америка кабинетът зависи само от Президента и Конгресът не може да го уволни. Така изпълнителната власт в САЩ е едновременно по-силна и по-устойчива. При това свободите са гарантирани:

 а/ чрез правота на Конгреса да отхвърли вето на Президента /и да гласува законите бих допълнил/

б/ чрез правота на Конгреса да гласува данъците

в/ чрез Върховния съд

г/ чрез Декларация за правата, която е част от Конституцията

д/ чрез всемогъществото на общественото мнение. Всъщност разприте между Президента и Конгреса никога не са спъвали сериозно управлението на страната. Никой президент не се е опитвал да действа като диктатор. Дисциплината и свободата в САЩ се погаждат добре. Управлението е възприето добре и дори революционни малцинства не смеят да се обявят открито против представителното правителство.”

СИЛАТА НА МЕДИИТЕ:

“Ако изолационизмът губи почва в САЩ, империализмът също така не печели. Страната в своята общност не желае колонии, нито покорени народи. Мнозина делови хора биха поддържали една “доларна дипломация”, но средния американец се интересува много повече от сантиментална дипломация. Америка е била винаги готова да се бори за морални идеи, за слабите против силните, за свободата срещу самодържието. Уилсън е бил искрен, като е казал, че знамето на САЩ е знаме на човещината. Естественото тежнение на американеца е да се притече на помощ на жертвите. Но има опасност, ако някои хитър лицемер използва това…….. свободата на печата не значи свобода на лъжата……между 1920 год. и 1940 год. Американския народ се е лъгал, защото е бил лъган, и неговите грешки са едни от причините за сегашната война /втората световна война/. Но този народ в същината си е честен народ. Той, въпреки грешките си, се стреми да върви напред към това, което мисли за справедливо. Утре – ако бъде добре осведомяван – той ще бъде най-голямата сила на света, поставена в услуга на справедливостта.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *