АЗИЯ, АФРИКА, ЛАТИНСКА АМЕРИКА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

ДИКТАТОРИ И ИМУНИТЕТ:

Войната в Югославия поставя с пълна сила въпроса за имунитета, с който се ползват държавните глави. Конвенциите и националните конституции трябва да бъдат променени, включително и българската конституция, която създава привилигирована каста с имунитет -Президент, депутати, магистрати. Наличието на така наречения имунитет е дискриминация спрямо обикновените хора. С какво тези дами и господа заемащи тези постове  са нещо повече та се ограничава възможността да бъдат разследвани и съдени за извършени престъпления.

За зверствата извършени в Косово, Босна освен преките извършители несъмнено вина носи и човека издал заповедите за изселване на албанци и босненци и тяхното ликвидиране – Милошевич.

Пред ООН с пълна сила стои въпроса за създаването на специализирана, международна, световна съдебна инстанция за съдене на бивши и настоящи държавни глави. Престъпления на  диктатори като Милошевич, Пиночет, Фидел Кастро, Ким Чен Ир, Кадафи, Садам Хюсеин и многобройните африкански, арабски и азиатски диктаторчета не може да останат ненаказани.

Трябва да се създаде страх в бивши и настоящи държавни глави за извършеното от тях по време на мандата им.Такъв страх може да създаде само един международен съд пред когото да може да се води и задочно производство т.е. без присъствието на подсъдимия,като всички държави членки на ОНН се задължат при възможност да задържат осъдения и да го предадат за изтърпяване на присъдата.Делата трябва да могат да се водят и от частни лица /бежанци репресирани от режима,например/,освен от прокурори. В залавянето на тези диктатори може да се включи и ИНТЕРПОЛ.

Има ли смисъл народите да страдат,както в случая със сърбите,а САЩ да обявяват че били подписали конвенция, която забранява задържането и ликвидирането на държавни глави извършили престъпления срещу човечеството. Това е смешно. Може да измират от бомбардировките невинни хора, а виновника не може да бъде пипнат с пръст. Лица като по горе изброените заслужават по един куршум в главата, за да могат техните народи да живеят нормален живот.

Дискусиите на Запад се увеличават и момента, в които ще бъде създаден такъв Световен съд наближава. Убеден съм че появата му ще има положителен ефект за демократизацията на държавите по света. /Няколко години по късно една от грешките във външната политика на Буш е позицията му по въпроса за международния съд./.

КИТАЙ, ИРАН И ДЕМОКРАЦИИТЕ:

Най-голямата заплаха за човечеството през следващите десетилетия естествено ще идва от държавите със силни тоталитарни системи и това са Китай и Иран. Ненавистта към другомислещия която проповядват двете идеологии – комунистическата и ислямската е основната опастност за мира и стабилността в света. Яростния антиамериканизъм залял Китай след като по погрешка бе ударено китайското посолство в Белград е доказателство за тоталното промиване на мозъците на това население.Друг обезпокояващ факт са проучванията на общественото мнение в Китай, които напълно одобряват военна намеса в Тайван ,ако острова обяви независимост / 90% са на това мнение/.Това при пълното съзнание че Тайван е част от американската система за сигурност,че подобно на Южна Корея има двустранен договор за защита със САЩ при евентуално нападение.Всичко това може да буди недоумение в западния човек но не и в източноевропееца познаващ методите на комунистическата пропаганда и промиването на мозъци.

Изводът на по-горното социологическо проучване е че  90% от 1 млрд китайци са готови на война със САЩ. Този извод трябва да стресне администрацията на президента Клинтън, която напоследък дава прекалено много аванти на комунистическия режим.

В скоро време Иран ще достигне 100 млн. души.С икономическия потенциал, петролните си залежи ислямския режим е в състояние да създаде ядрено, бактериологическо и химическо оръжие. Индия и Пакистан също имат ядрено оръжие но те са условно казано демократични държави. /по-късно демокрацията в Пакистан бе заменена от военен режим/. След неуспешните студентски демонстрации в Техеран от лятото  на 1999г десетки хиляди в контра митинг скандираха, че са готови да дадат кръвта, която тече във вените им на своя духовен водач – Аятолах Хомейни, на тези както и на умопобърканите от националсоциализма сърби една изтрезняваща бомбардировка би им се отразила добре.

Фанатизма независимо дали е породен от ислямска или комунистическа идеология е опасно нещо,той превръща хората в животни, в роботи изпълняващи безчовечни заповеди  в името на “човещината”. Пращането на бездомни деца да разчистват минни полета със телата си във войната с Ирак е едно от престъпленията на аятоласите, които ги нареждат до Сталин и Хитлер.

Останалите тоталитарни и авторитарни режими представляват по-малка заплаха за новия световен ред поради малките размери на държавите в които са на власт.

Демократичната общност от държави има едно голямо предимство пред групата от тоталитарни и авторитарни режими. Тя е готова на обединение: /Примери: ЕС,НАТО/ нещо което не е в състояние да направят недемократичните държави – те могат да влязат в съюз, но не и да се обединят в единно цяло, защото ще се появят борби за власт между отделните диктатори. Примера на ЕС е непостижим за държави с недемократична форма на управление. Голямата възможност на демокрациите е да се обединят в единно цялостно образование обхващайки цели континенти – Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и Океания. На тази мощна единна световна държава ще противостоят малки, слаби, разпокъсани и враждуващи по между си авторитарни и тоталитарни режими.

Второ предимство на Демокрациите е свободата. Прогреса и изобретенията, рационализациите и иновациите са дело изключително на мисълта на свободния човек. Робът не е в състояние да създава самолети, коли, компютри и каквато и да е друга техника. Пропастта в развитието между богатите напреднали демокрации и бедните, изоставащи, недемократични режими ще се задълбочава и то с по-бързи темпове. Колкото повече интеграцията между демокрациите се задълбочава толкова по-голяма ще става технологичната пропаст с диктаторските режими. Един ден може би Северна Корея поради икономическата изолация и липса на ресурси ще се върне в първобитнообщинния строй, а световната общност ще се разселва на Луната, Марс и др. небесни тела.

Северна Корея не е заплаха, истинска заплаха може да бъде Китай, ако има това желание.

Китай е бъдещия най-голям пазар в света и затова западните компании и правителства се държат прекалено дружелюбно с една тоталитарна държава, нарушаваща човешките права. Повечето анализатори залагат икономическите реформи да доведат до политически промени по еволюционен път.

В света има различни режими за чуждестранни инвестиции:

1.       Първия режим дава предимство на националните компании пред чуждестранните./Русия/

2.       Нормалния режим поставя в равнопоставено положение местни и чуждестранни компании./САЩ/

3.       В Китай чуждестранните компании имат определени привилегии пред местните бизнесмени /вече не е така/. Това е режим подобен на капитулациите в Османската империя. Това положение е оправдано поради желанието за привличане на чуждестранен капитал и ноу-хау, какъвто китайските компании нямат. Но тук има и нещо друго нежеланието поне в началото на китайските власти да създадат силна състоятелна класа от китайски бизнесмени, защото богатия човек е свободен човек. Възпрепятсвайки развитието на местния капитал местното и централно китайско ръководство ще стане зависимо не от местния, а от чуждия капитал. Естествено и обратната зависимост ще е факт, но в много по-малка степен,защото инвеститора винаги може да избере друга държава където да вложи парите си. Но тези разсъждения са повече в минало време, защото китайския капитал става по-силен и има все по-голяма подкрепа от местните власти.

Веднъж стъпили чуждите компании на китайския пазар те ще се нуждаят от независима съдебна система,за да разрешават справедливо споровете по между си и с държавата. Тези малки стъпки един ден могат да доведат до смяна на комунистическия режим,което ще е най-важното събитие след идването на Горбачов на власт.

Но съществува и друг процес западните компании направили инвестиции в Китай чрез данъците които плащат ще поддържат съществуването и укрепването на комунистическия режим. Укрепвайки икономически от западните инвестиции, събирайки повече данъци Китай ще може да отделя повече средства за нови оръжия за масово унищожение, което той и дефакто прави. Така Китай може да измести Русия от надпреварата във въоръжаването, но това е малко вероятно поради обвързаността на двете икономики /китайската и американската/, обвързаност която липсваше при между СССР и САЩ. Присъединяването на Хонконг, а по-късно вероятно и на Тайван ще е вътрешна пречка за една конфронтация.

Индия, Русия и Пакистан са държави, от които може да зависи много в международен план, но те са нестабилни демокрации със слаби полупазарни икономики.

Индия е най-старата и стабилна демокрация от трите, но демократично политическо устройство без пазарна икономика, частен бизнес, свободно предприемачество не може да има сериозно бъдеще. Войните които води с Пакистан води до невъзможност двете държави да заемат полагащото им се място в световната общност. /Мнението ми днес за Индия е съвсем друго/.

Русия днес се опитва да създава някакви триъгълни оси с Китай и Индия /след войната в Ирак с Франция и Германия/. Такъв съюз е 99% невъзможен поради липса на общи културни,икономически и политически връзки. Между Русия и Китай може и да има някакво общо комунистическо минало и настояще, но Индия е неутрална и държава. Индия и Русия са полудемократични държави, а Китай е тоталитарна. Икономическия стокообмен между трите държави е малък. Трите култури нямат допирни точки. Китай има териториални спорове с другите две, между Русия и Индия няма обща граница,което възпрепятства връзките им.

Това което ги свързва е бедността и мизерията и желанието да се противопоставят на демократичната общност водена от САЩ.Но едно желание не стига, трябва да имаш и възможности.

Русия днес не е заплаха за Демокрациите по света,въпреки несъвършенствата на политическата система тя има плуралистичен обществен живот,свобода на медиите,доколко в тях се изразяват различни противоположни и противоборстващи мнения. А основен признак на демокрацията е конкуренцията на идеи. Собствеността в Русия е изцяло частна, но до голяма степен концентрирана в шепа хора. Собствениците на тези руски групировки не искат връщане назад,защото това би означавало национализация. Народът също не би искал едно такова връщане,руското общество се отвори подобно на българското за света. Младите хора могат да пътуват в чужбина,част от тях емигрираха и на запад така че едва ли биха искали едно затваряне от света. И то в още по тесни граници,защото източна Европа и бившите съветски републики няма да са част от това изолиране за света. Самата Русия би загубила отколкото спечелила от този ход. Народът надали го интересува на кой е собствеността в държавата, защото той и по съветско време не бе нейн собственик.За него по важното е да живее добре.Ако някои се опита да наложи диктатура в Русия то тя би била изключително нестабилна, поради липсата на финансови средства и напредналите демократични реформи.Тази диктатура никога не би добила онзи завършен вид от предгорбачовата епоха.Тя не би устояла на социалната напрежение вътре в страната и ще бъде лесно манипулируема от вън.Но аз съм убеден че до диктатура в Русия няма да се стигне и тя ще продължи по този криволичещ път на развитие поне още 10 год.

За процесите в Индия и Пакистан не съм голям познавач но те ще заемат своето достойно място в света едва когато разрешат териториалните си спорове и успеят да изградят отворена към световния пазар пазарна икономика основаваща се на частната инициатива и собственост.Това важи за всяка една държава в света.

ОТЖИВЕЛИ СТРУКТУРИ:

В историята на човечеството няма нито един пример за организация или съюз от държави основан на принципа на неравнопоставеността и да е оцелял.ООН няма да направи изключение.Пример за равнопоставен съюз е САЩ,Швейцарската конфедерация,ЕС,НАТО, Германия и ред други конфедерални държави и съюзи.ООН няма бъдеще ако продължи да се основава на принципа на неравнопоставеност между държавите.В ООН дефакто членуват 5 държави: САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, останалите държави са параван. Само тези пет държави имат право на вето в световната организация или всички държави трябва да имат право на вето или никоя от тях не трябва да има такова право. С членуването си в ООН малките държави дефакто легитимират договорките между великите сили.

ООН е организация създадена след втората световна война,която напълно отразява тогавашното статукво. Днес това е остаряла и догматична институция неотговаряща на новото положение в света.Ако тази институция не успее да се реформира тя е обречена на гибел. ООН поставя държавата и нейната независимост и суверенитет в центъра,а не човешките права и тяхната защита.

Всеобщия пакт за правата на човека,Международния пакт за социални,икономически и културни права и множество други конвенции приети от ООН си остават записани на хартия без реална защита в диктаторски държави./нещо като останалата на хартия френската декларация за правата на човека и гражданина /.

Обратния път на развитие ясно личи в Европа. Европейската конвенция за правата на човека предвижда ясен механизъм за нейното приложение и защита – чрез създаването на Европейски съд за по правата на човека в Страсбург.

Не е достатъчно правата да бъдат прокламирани, трябва да се намери механизъм за тяхната защита в световен мащаб – Световен съд.

ЛАТИНСКА АМЕРИКА.СВЕТОВНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ.

Когато стъпват първите португалски и испански заселници на американския континент те не намират мексиканци, бразилци, аржентинци и т.н. Отделилите се административни единици  от Метрополията образуват новите държави населявани от испанци, португалци, африкански роби и индиански племена, последните каквито и различия да имат по между си в съзнанието ми са едно цяло. Коренът на Латинска Америка е общ, а държавите там са изкуствени образования създадени от местни диктаторчета. Така с течение на времето хората са се отчуждили и са създали отделни общности-аржентинска, бразилска, чилийска и т.н.,но те имат общ език испански или португалски и обща култура латиноамериканска. Не отричам съществуването на отделните латиноамерикански нации, но те са се образували, защото хората са били държани разделени по между им е имало труднопреодолими граници, поради което хората от пограничното село, не са могли да контактуват с хората от селото от другата страна на границата. Техните транспортни структури, пощи, преса са били насочени към вътрешността на страната, а не към съседното село оттатък границата. В такава обстановка много лесно е да се насъскват отделни общности, да се води пропаганда, да се внушават различия, на края да се водят войни. Начело на тези две държави са стояли диктатори, военни хунти които не са могли да си поделят властта и така са създали изкуствено две отделни държави от един народ вместо една по-голяма обща държава. Днес обединението също е възможно. За отделен народ и нация можем да говорим, когато този народ има собствен език и писменост. В Латинска Америка това нещо е на лице, така че различията са по-малки от нещата които ги свързват.

Ако трябва да давам прогноза: противоборството в световен план между отделните държави ще е все повече в икономически план, отколкото в идеологически. Все повече са страните с демократичен политически режим, така че политическите различия ще се сведат до минимум и такива ще се появят в икономически план. Конкуренцията в икономически план ще пречи на интеграцията на ЕС и САЩ, въпреки еднаквата демократична политическа основа. Тези два икономически конкурента могат да бъдат основа на два икономически блока 1.ЕС и Русия  2.САЩ и Тихоокеанския регион/включая Латинска Америка/, но това са за момента фантастични планове. Русия още от времето на Петър І се е стремяла да стане европейска страна. Не трябва да се забравя желанието на Русия да няма една свръх сила в света, желание което може да се използва от ЕС за създаването на нов конкуриращ Америка икономически и политически център. Според мен в Югоизточна Азия не може да се образува самостоятелен център без наличието на САЩ. Страхът от комунистически Китай или от бившата империалистична сила Япония в малките островни държави в региона все още съществува. След втората световна война в следствие действията на САЩ в Тихоокеанския регион срещу империалистична Япония американското влияние нараства. Освободени от колониалното японско попечителство тези островни държави създават икономики по американски образец т.е. икономики основани на свободния пазар и конкуренцията. Американския модел не е копиран изцяло, защото пазарната икономики върви редом с демократично политическо устройство,а в много от тези държави можем само условно да говорим за наличие на демокрация. Въпреки това благодарение на благотворното американско влияние азиатските тигри са едни от най-развитите държави в света. Икономическия обмен на САЩ със Югоизточна Азия все повече ще измества този с Европа. Много сингапурски, тайвански, южно корейски фирми работят изцяло за огромния американски пазар.

Извън тези два центъра на икономическо и политическо господство /които не се взаимоизключват защото са центрове на демокрацията./ остават индийския субконтинент, арабския свят и Африка. Но и това може да се промени ако интеграционните процеси постигнат горните резултати. Целия арабски народ смята разделението на арабската нация за изкуствено, следствие на европейската колонизаторска политика. Това е точно така. Повечето араби мечтаят за своето обединение.Може би ще има нежелание в по-богатите арабски държави да приемат своите по-бедни роднини, но това са преодолими пречки.

Ислямските фундаменталисти са най-горещите подръжници на тази идея. По това те си приличат на привържениците на евроинтеграцията в Европа и с моя милост, но само по това.

ЧОВЕШКИ ПРАВА И НАЦИОНАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ. ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ:

Ако вървейки си по улицата ви срещне журналист и ви попита ”какво мислите за 40 изклани жени и деца в църква/джамия-не знам точно/ в Източен Тимор /или в Косово/.”Отговорите могат да бъдат два:

1.Осъждам насилието и смятам че международната общност трябва да се намеси във вътрешните работи на Индонезия /Югославия/.

2.Това е вътрешна работа на съответната държава Международната общност няма право да се меси.

Намеса или ненамеса – това е въпроса. Бих поставил въпроса –ако собственото ви правителство реши, че трябва да изтреби или да унищожи част от собственото си население, между които сте и вие – смятащия, че това е вътрешна работа на съответната държава. /както впрочем се случи по време на съветската окупация на Източна Европа тогава нямаше никой, който да спре изтреблението на антикомунистите в тези страни/.

Защо международната общност да не се намеси за свалянето на слаби недемократични правителства, подтискащи собствения си народ  като тези на Муамар Кадафи, Хафез Асад /тогава бе още жив/, Садам Хюсеин /тогава бе на власт/, Фидел Кастро/бе жив/. Тези режими не могат да окажат сериозна съпротива на западната техника и армии. Ако тези армии не действат самостоятелно, а единно свалянето на тези режими няма да струва скъпо в пари и човешки животи. Всеки човек е ценен, включително живота на войниците от западните демокрации, но колко хора умират и ще умрат в бъдеще от тези безчовечни режими. Те трябва да бъдат свалени с риск след свободни избори на власт да дойдат ислямиски или националистически режими. Достатъчно е тези режими да гарантират че след 4 години ще има отново свободни избори, ако нарушат това свое обещание и те трябва да бъдат свалени. Трябва ли да чакаме 5,15,20,30 години докато поредния диктатор се спомине, с надеждата че новото управление ще тръгне по демократичен път на развитие. Чудя се какво още спира САЩ да направят интервенция в Куба и да свалят режима на Кастро. Определено интервенция в Латинска Америка няма да им е за първи път. И докато преди не винаги това е правено в подкрепа на демократични режими, а в подкрепа на по-малко авторитарните, то сега това ще в името на кристално морална цел – свалянето на последния авторитарен режим в Латинска Америка и установяването на демократично управление. Не е реалистично, че Русия или Китай ще подпалят трета световна война, заради някои от тези диктатори. Ако се опитат да наложат икономически санкции на САЩ, то от тях ще пострадат те самите, а не САЩ. Свалянето на режимите в Куба, арабския свят, Виетнам, Северна Корея трябва да стане един по един след съответната инсценировка. Например Северна Корея прави ежемесечно предизвикателни акции срещу Южна Корея. С половин милионна високотехнологична армия без проблеми може да се разбие 1 милионна армия на Севера. Вярно ще загинат много северно корейци, но кой е виновен на тези хора, че те подкрепят един човеконенавистен режим. /От днешна гледна точка при наличието на атмона бомба в режима на Северна Корея това си е чиста авантюра, но когато са писани тези редове режима нямаше атомна бомба./

Споделям напълно вижданията изказани от много западни историци след втората световна война – за съучастието на немския народ в престъпленията на нацизма, за вината на целия народ в това дело. Можем ли да съжаляваме за 120 000 цивилни граждани на Лайпциг убити от бомбардировките, близките им да, но ние не. Можем ли да съжаляваме за хилядите японци жертва на атомната бомбардировка, знаейки какъв режим са подкрепяли, още повече че при сухопътни действия на японска територия жертвите биха били милиони. Въпросите за мен са риторични. Реално погледнато и вие не съжалявате за нито един загинал германец през втората световна война, освен ако не сте немец. Не можем да съжаляваме за хора, които се борят в защита на тоталитарно или авторитарно управление или са пасивни съучастници на режима.

Между труповете ясно трябва да разграничим кои са на жертви, кои на защитници на жертвите, кои на убийци или съучастници на убийци. Все още в по-голямата част от човечеството за убийство се дава смъртна присъда, а каква присъда заслужава лице от мъжки пол постъпило в армията, за да защитава режима на Кастро, Ким чен ир, Садам Хюсеин или аятоласите в Иран.

Мекушавото отношение на Бил Клинтън спрямо такива режими се разбира погрешно от тези държави, като слабост на самите САЩ, а не на техния президент. Като слабост на демократичното общество да понесе определено количество жертви в името на демокрацията. В гигантския сблъсък между над 1 милион войници в Кувейт САЩ дадоха 141 жертви. В Югославия ако изключим катастрофите на два хеликоптера при тренировъчни полети-нито една. Нито една от тези държави, които изброих няма по-силна армия от иракската, напротив по-слаби са.

Човечеството няма причини да чака столетия докато някои държави излязат от Средновековието и изкарат на власт демократични политически режими. Свободния свят, който е на столетия пред тях просто трябва да им помогне да наваксат изоставането.

Представете си че в 2100 година след разпъването на оня самозванец на кръста дето се мислил за бог, свободния и демократичен свят /Европа и Америка/, обединен в една държава е започнал да се разселва на планетите от Слънчевата система, технологиите са напреднали неимоверно, докато в Северна Корея при управлението на Ким Чен Ир ІІІ хората ядат корени и събират плодове като в първобитната ера. Какво остава на свободния свят, освен да отвори очите на тези хора и да им покаже правилния път на развитие като свали Ким Чен Ир ІІІ от власт. 

ИРАН:

В края на 1999 год. мина едва забележимо едно важно събитие – САЩ опитаха да възстановят дипломатически отношения с Иран. Техеран отказа. Грешен ход, защото без затопляне на отношенията с Америка, Иран не би могъл да вземе превъзходство в борбата за влияние с Турция и Русия в Кавказ и Средна Азия. Затоплянето на отношенията с Америка ще увеличи  тежестта на Иран в международен план, вследствие излизането от международната изолация под която е поставена страната поради американски натиск. Възстановяването на дипломатическите отношения ще  доведе и до сваляне на американските санкции пред компаниите които инвестират в Иран. Така иранските природни богатства ще стигат по-лесно до международния пазар.

Иран въпреки, че подкрепя палестинския тероризъм е много по-демократичен от страните в Персийския залив. На проведените президентски и парламентарни избори участваха две ясно обособени фракции, условно казано на “реформатори “и “догматици”, което напомня за двупартийна политическа система.

ОТСТЪПЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА:

Липсата на интеграционни процеси в Азия, Африка и Латинска Америка по подобие на европейските основани на демократичните ценности, които ценности имат свои поддържащ център от държави в Западната част на континента, доведоха до идването през 1999 год. на власт в Пакистан, Кот Д,ивоар, Венецуела на политически режими скарани с демократичните ценности. Военни преврати в Пакистан и Кот Д ивоар. Избиране за президент на Венецуела на лице, обявяващо се за привърженик на кубинския път на развитие. Резултата е разпускане на парламента и съставяне на нова конституция във Венецуела. Въпреки разочарованието в Източна Европа от промените, тук процеси на завръщане към диктаторски режими не се забелязват – ролята на Съвета на Европа, съда в Страсбург, ЕС и други организации е огромна, както и демократичните традиции в държави – като Чехия,Унгария и Полша също оказват влияние. /Това твърдение вече е малко спорно, ако погледнем Унгария на Орбан/.

ФАЛИТА НА ДЪРЖАВИ:

Когато една компания фалира тя се поглъща от обикновено по-голяма добре управлявана компания. Така е в пазарната икономика. Какво се случва когато една държава фалира – нищо тя продължава да съществува в своето жалко полуразпадащо се състояние . Когато Мексико фалира защо да не бъде погълнато от по-добре функциониращата държава САЩ. Има ли смисъл от съществуването на държави като България /от 1996-1997г/, както и от тези на Африканския континент. Няма смисъл. Това са зле организирани, зле управлявани системи, носещи глад и мизерия на своите народи. Те просто трябва да бъдат реорганизирани  в нови окропнени държавни образования по примера на ЕС. Няма смисъл от тяхното съществуване. Надявам се, че съм добре разбран – има смисъл от съществуването на български народ, език, култура същото важи и за африканските народи, но няма смисъл от техните държави. Днешната държава като организация на обществото е една отживелица, която рано или късно историята ще отрече. Какво представлява държавата в Африка това е военна клика начело с диктатор, а в България – корумпирано правителство с огромна бюрократична машина. /правителството на Костов и тези преди тях имам предвид/.Днес бих добавил и след тях/

АФРИКА И ЛАТИНСКА АМЕРИКА:

През последните два века двата южни континента Африка и Латинска Америка бяха под покровителството на Западния свят, ако това е точната дума. Латинска Америка бе под влиянието на САЩ, Африка под властта на Европа. Въпреки по пълната си власт в Африка европейските държави претърпяха пълен провал, Африка се гърчи под напора на граждански войни, глад, мизерия и болести. Америка успя да проправи пътя на почти всички латиноамерикански държави към демокрация и пазарна икономика. Въпреки непостоянството си по пътя на демократичното развитие Латинска Америка се справя определено по-добре от Африка. Франция, Великобритания, Италия, Португалия, Белгия не направиха нищо, за да установят демокрация и пазарна икономика, а просто дезертираха от африканския континента, а глупака Де Гол води и война в Алжир. На африканските народи не бе даден равен глас с този на гражданите на метрополията, така бе изпусната златна възможност за създаване на евро-африкански нации, но нали европейците винаги са се мислели за нещо повече от “диваците“ в Африка. От двете големи колониални империи на африканския континент – британската и френската, бе пропусната възможност да бъдат създадени две големи африкански държави съответно англо и френскоговоряща. Франция и Великобритания можеха да останат в продължение на 10-на 20-на години  с войски, с което да гарантират създаването на конституционни държави с многопартийна система и многоетнически демокрации основани на пазарната икономика още повече, че нямаше широка съпротива срещу метрополиите и в повечето случай те доброволно напуснаха континента, дезертирайки от задълженията си.

CRY FREETOWN:

По CNN гледах документален филм за гражданската война в Сиере Леоне, една от многото войни в Африка. За разлика от конфликта в Косово американското и европейското обществено мнение не обръща никакво внимание на случващото се в Африка и позволява на диктатори и бандитски формирования да дерибействат сякаш се намират в Средновековието. Африка определено днес не е по напред в развитието си и за съжаление върви назад, а не напред. След филма за пореден път се утвърди в мен мнението за излишното съществуване на някои държави. Какъв е смисъла от съществуването на държави като Сиера Леоне, Судан, Еритрея, Етиопия, които не могат да дадат мирно съвместно съществуване на отделните религиозни и етнически групи в тези общества. На такива държави независимостта им трябва да бъде отнета подобно на фалирала компания, в която е назначен синдик от съда. В случая съда трябва да е ООН, синдика трябва да е временния представител на ООН, управляващ областта, както в Косово, а реда трябва да се поеме от военни сили на ООН. За държави изпаднали в икономическа несъстоятелност като България от 1997 год. и Екуадор от 1999 год. трябва да се прилага същия принцип, но само по отношение на икономическата независимост, като тук органи аналогични на ООН са МВФ и СБ. Държавите с граждански конфликти и държави в икономически колапс са две категории на които световното обществено мнение и националното обществено мнение трябва да откаже пълен суверенитет.

ИРАН И САУДИТСКА АРАБИЯ:

След Турция Иран се оказва една от най-демократичните държави в мюсюлманския свят. Там има две ясно обособени партии от реформатори и консерватори, с което наподобява на системата в САЩ и Англия, но само наподобява. На изборите от 18.02.2000 год. участваха над 6 000 кандидати за 200-300 места. В някои от арабските страни като Саудитска арабия липсва институцията Парламент, камо ли различни партийни образования. Ливан въпреки демократичните политически традиции не го включвам в класацията, защото не е независима държава, а сирийска колония.

СВОБОДНИЯ ПАЗАР:

Политиката на икономически санкции и ембарго спрямо недемократични режими е тотална грешка. Тази политика капсулира режимите в Куба, Ирак, Иран и Югославия. Дефакто наказанието е срещу народа, а не срещу режима. Наказва се обикновения човек, че е избрал такъв диктатор като Кастро, Садам, Милошевич. Но за съжаление в повечето случай обикновения човек не е избирал, кой да го управлява, защото режима е дошъл с преврат или режисирани избори на власт. Какво може сам човек да направи, освен да се примири с положението наложено от държавната машина. Под въздействието на държавната пропаганда на тях им се внушава, че Запада ги мрази, че искат да ги унищожат, че света е против тях, че икономическите санкции са против народа, а не срещу режима. И това звучи правдоподобно защото от санкциите страдат обикновените хора, а не тънещия в разкош режим.ѝ

Политиката на САЩ и ЕС трябва да е коренно противоположна – да се предложи на тези режими зона за свободна търговия. Няма икономика на авторитарен или тоталитарен режим по света, която да не бъде смачкана от силата ана американската и европейската икономика. Една зона за свободна търговия за Куба ще означава тотален крах на кубинската икономика, фалит на над 90% от индустриалните предприятия, с изключение на тютюневата и туристическата индустрия. Ако Кубинската държава тръгне да подпомага губещите държавни предприятия това означава да изпадне в дългова зависимост от западни банки. Така кубинската икономика ще стане част от световната икономика, а Куба ще бъде в пълна икономическа зависимост. В страната в следствие на усилените икономическите връзки със Запада ще се появи по заможна класа от кубинци, които ще могат да влияят на външната политика на страната. Това важи и за Ирак, Иран, Югославия. Ако тези държави откажат зона за свободна търговия със Запада, то те няма да могат да обяснят на собствения си народ, защо отхвърлят този приятелски жест, имащ за цел икономическо и културно сътрудничество, а не военна и политическа конфронтация. Невъзможността да обяснят непоследователната си политика, първо оплаквайки се от ембаргото, а после отхвърлящи икономическата интеграция неминуемо ще разклати режимите в тези държави. Ако все пак има санкции то те трябва да са за държавните фирми, но не и за частноправните търговски субекти. Включването в световната икономика на такива големи държави с много ресурси като Иран, Ирак, Либия и Югославия ще разшири пазарите за американските и европейски компании, а от там и тяхната сила. Интегрирането на тези държави в световната икономика ще ги направи зависими, защото ще създаде здрави културни и икономически връзки с външния свят. Санкции трябва да се налагат когато има какво да се засяга, ако преди да са създадени тези икономически връзки се налагат санкции те не засягат никакви интереси, затова и народа на тези държави не реагира. На тези хора само им се отнема възможността за създаване на тесни отношения със Запада, което е в ущърб и на двете страни.

АФРИКА:

На всички държави в Африка които зачитат демокрацията и пазарната икономика трябва да се предоставят всевъзможни преференции за достъп до пазарите на САЩ и ЕС, и Япония. /писано 1999г/.

В началото на 2002 год. САЩ предоставиха на Афганистан възможност за безмитен внос в Америка на множество стоки. Това не е достатъчно, ако искат да задържат реформисткия режим в страната то трябва да започнат субсидиране на вноса на афганистански стоки в САЩ. Помощите, които Запада дава годишно в размер на милиарди за финасирането на различни правителствени и неправителствени проекти в третия свят са напълно неефективни. Както казва Мадлин Олбрайт: „ние искаме не да ви дадем рибата в ръцете ,а да ви научим как да си я ловите сами.”

ВИЕТНАМ:

Непрестанно слушах в българските медии около войната в Косово за американския агресор във Виетнам и ако това не е изопачаване на историческата истина здраве му кажи. За всеки нормално трезво мислещ човек който поне малко е чел за тази война е ясно, че агресора в тази война е Северен Виетнам, ако той не бе нападнал Южен Виетнам в южната част на страната все още демокрацията щеше да бъде факт. Положението би наподобявало Корея, просперираща южна част и тънещ Север в мизерия.

ДНЕВНИК НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА:

Говорейки за глобализация се има предвид свободно движение на услуги, стоки и капитали което е несправедливо спрямо по-бедните държави. Либерализацията в тези сектори е в изгода на силните икономики и във вреда на слабите икономики. Говорейки за глобализация трябва да имаме предвид свободното движение на услуги, стоки, капитали и работна сила тук е интереса на бедните държави и болното място на богатите страни. Но в Глобализацията интересите трябва да се съчетават – друг път няма.

ДРУГА ГЛЕДНА ТОЧКА.АРАБСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ:

Хората трябва да се научат да гледат с очите на другите. Ако САЩ поставим на мястото на Израел, а Канада на Ливан, какво би се получило. САЩ окупират част от Канада, вследствие на необмислени военни провокации от канадска страна. В свободната част на Канада /Ливан/ се заражда партизанско движение за освобождението на окупираната от САЩ /Израел/ част от Канада /Ливан/. Международната общност в лицето на Русия /САЩ/, която се явява посредник за урегулирането на конфликта натиска свободна Канада да смаже партизанското движение. Как би реагирала обществеността в Канада /Ливан/? Най-вероятно ще има антируски /антиамерикански/ протести, на които ще изгори руското /американското/ знаме. Русия ще бъде обвинена, че поддържа окупаторска Америка, а няма да бъде похвалена че се бори с тероризма.

От друга страна арабите трябва да разберат, че чрез взривяване на американски пътнически самолети до никъде няма да стигнат в борбата за освобождение на арабските територии от израелска власт.

Като цяло арабската нация все още не е свободна, защото арабите нямат своя държава. Саудитска арабия не може да представлява всички араби от Мароко до Ирак. Арабското население се освободи от колониалната зависимост, но не се освободи от множеството миниатюрни държавици начертани от административните области на колонизаторите. В момента все още има единен арабски дух, култура, чувство за принадлежност, но ако тези държави се запазят още 100 години. Алжирци, либийци, египтяни, иракчани все повече ще се чувстват такива и по-малко ще се възприемат като араби. Арабската нация така ще изчезне от картата на света. Но имайки предвид интеграционните процеси в Европа, можем да сме оптимисти за бъдещото обединение на всички араби в една държава. А тази държава може да бъде и ЕС.

РЕЛИГИОЗЕН ФАНАТИЗЪМ:

Папата не се извини за организираната от католическата църква клада на Джордано Бруно, чиято смърт преди 400 години се отбелязва в Италия. Католическата църква все още го смята за еретик. Ако мюсюлмани бяха изгорили Бруно и днес мюсюлмански духовник откаже да се разкае за това дело, всички щяха да отдадат този факт на изостаналите и слабо образовани фанатични араби. Какво да кажем за фанатизма на католическата църква.

БРАКА,РАВНОПРАВИЕТО,ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА:

Личната ми мнение е че в страни като България, където Семейния кодекс предвижда човек да сключва само един брак и където има значителни мюсюлмански малцинства се нарушават правата  на малцинството с изискването за моногамия. Обичайте и религията на мюсюлманите като по различни трябва да се зачитат от християнските държави. Откъде накъде държавата ще казва колко брака трябва да сключиш???? Виждането кое е морално и кое не в различните държави е различно. Но борейки се за равноправие между половете може да се разреши на жените-мюсюлманки да сключват и те повече от един брак. В българската конституция и повечето европейски конституции е записано че брака е съюз между мъж и жена. Но никъде в нашата конституцията не е казано, че човек може да има само един брак. Така че може да се мисли за промяна на Семейния кодекс, като се разреши на хората от някои религиозни групи да имат повече от един брак противното е нарушение на човешките права.

ЛИБИЯ И БЪЛГАРИЯ.

През последните години от отминаващия си век /1999-2000/ се заформи скандал между християнска България и мюсюлманска Либия. В Либия 6-ма български медици бяха обвинени в умишлено заразяване на близо 400 либийски деца с вируса на СПИН, от които към началото на процеса над 20 починаха. Българите бяха обвинени в заговор към либийската държава. Явно болката в либийското общество е била доста голяма за да се повдигнат тези несъстоятелни обвинения срещу българските граждани.

В същото време в българската преса се вихреше антилибийска, антиарабска и антимюсюлманска истерия. Изрази като „либийско бесило” /24 часа/ станаха ежедневие. Шесте обвиняеми едва ли не бяха превърнати в национални герои. Само се питам как би реагирало българското общество, ако това се бе случило в България, а не в Либия. Ако в България някои лекар бе заразил не 400, а 40 деца със СПИН. Сигурен съм, че пред Министерство на здравеопазването щяха да протестират близките на тези деца и ще искат да линчуват докторите и министъра на здравеопазването. Пресата щеше да обрисува доктора като най-големия изверг съществувал някога.

Е да ама сега се отнася до либийски, мюсюлмански дечица, а не до българчета. Кой го е грижа за тях, поне в България никой. Трябва да сме благодарни, че Либия е диктатура и не е възможно родителите на обречените деца да протестират и да линчуват заподозрените. Можем ли да си представим черните забрадки на тези 400 майки, да си представим едно детско гробище от 400 малки гроба, за да видим болката на либийското общество.

 За 10 години демокрация българската преса не можа да намери баланса в отразяването на събитията.

Абсурдните обвинения на либийската прокуратура в заговор срещу държавата не са оправдани от нищо, но ако някой не си е изпълнявал добросъвестно задълженията и е довел до смъртта на тези деца, то той трябва да лежи в либийски затвор, независимо дали е българин, американец, китаец и т.н. Проявите на български шовинизъм не трябва да го спасят от носенето на отговорност за действията му.

АРАБИТЕ И СУВЕРЕНИТЕТА:

За арабите държавния суверенитет не значи нищо. За тях е безразлично дали ще ги управлява режима на Хафез Асад, Садам Хюсеин или този в Кувейт. Войната в залива в защита на държавния суверенитет на Кувейт бе за тях нещо ефимерно, чуждо.

Европейските държави са формирани от векове. В отделните нации чувството за държавност е силно вкоренено. Въздушните атаки срещу Югославия, при които се наруши държавния суверенитет в защитата на човешките права бе също толкова чуждо за балканското мислене както и за мюсюлманите по време на войната в залива.

ВЕРИЖЕН ПРОЦЕС:

След свалянето на фашистко-националистическия режим в Хърватия идва ред и на сръбския комунистически режим. Сърбите разбират това. Предпоследния комунистически режим в Европа си отива бавно но сигурно. /беларуския явно ще си отиде последен/. Подобно на процесите в Източна Европа от 1989 год, които бяха навързани във верига, същото се случва и в бивша Югославия, където народите живяха заедно повече от 80 години. Те вземат пример един от друг. Дано положението при Китай и Тайван да е аналогично. След 51 – годишно управление на националистическата партия ”Гоминдана” в Тайван тя е свалена след мирни и демократично проведени избори. Режима в Пекин се опасява не толкова от сепаратиските виждания за окончателно отделяне на острова от континентален Китай, проповядвани от новия президент, а от заразителния пример на свободния избор на държавен глава в Тайван. Нов Президент, който ще проповядва в региона на Югоизточна Азия ценностите на Западната Демокрация. Така бе разбит още един мит, че демократичните ценности на зачитане на човешките права и правата на малцинствата са несъвместими с психологията на народите от Югоизточна Азия. Това е така само в главите на диктаторите в Сингапур и Малайзия.

ЗАПАДА И БОРБАТА С БЕДНОСТТА:

Запада може да помогне на най-бедните държави не като им опрощава дългове, защото корумпираните режими пак ще ги натрупат, а като отвори пазарите си за стоки от тези 30 или 50 най-бедни държави и то основно в сектори като текстилната промишленост и селското стопанство, където те могат да бъдат конкурнтноспособни.

Ако Западът иска да помогне на бедните държави то левите антиглобалисти в западните общества, които също са част от бедните прослойки там, трябва да настояват за свободен достъп до трудовите пазари в Америка и Европа на работна ръка от Третия свят. Може да се поставят условия за това като например, че тези бедни държави да отделят за военни нужди под 1% от брутния си вътрешен продукт или че няма да разработват оръжия за масово унищожение. Бизнеса на Запад с радост би прегърнал тази идея, защото това ще намали цената на работната сила от там и цената на стоките произвеждани на Запад. Още повече че това е мярка която единствено би дала сериозен резултат за увеличаването на благосъстоянието на хората от Третия свят решили да станат част от първия. Проблема е че антиглобалистите ще са против даването на свободен достъп до трудовите и стоковите пазари на работна сила и стоки от третия свят, защото гастарбайтерите ще им изядат работните места. Макар, че повечето от антиглобалистите надали са работили някога през живота си. Имайки предвид, че основната им идея е да вземат имуществото на богатите, тези които са се трудили и да го раздадат на бедните, тези от третия свят които ги мързи да работят.

РЕЛИГИОЗНИТЕ ВОЙНИ:

В света безспорно има две основни религии – Християнството и Исляма. Защо точно в мюсюлманския свят се зародиха антизападни, нтиамерикански чувства? Защо например в Латинска Америка не се зародиха? Уловията на пръв поглед са еднакви – и латиноамериканската и ислямските държави са бедни, голямо част от населението е слабо образовано, лошо здравеопазване, липса на свобода на печата от тук липса на достоверна информация за световните проблеми. Условия, които благоприятстват революционните идеи. Но латиноамериканското общество е християнско общество към католическия му клон, докато мюсюлманските държави са от друга различна религия, различно от християнството. Противопоставяйки се на всичко западно, исляма несъзнателно се противопоставя на християнизирането си. Двете религии са свързани. Упадъка на едната ще води до упадък и на другата. Ако християнството престане да съществува, то ще сложи началото на края на исляма и всички други религии. Няма да има възможност за противопоставяне, защото ще липсва единия полюс на противостоене.

ЕДИНСТВОТО И РАЗДЕЛЕНИЕТО:

Мюсюлманската култура бележи връх тогава когато е била в рамките на единна общност – Арабския халифат. По същото време “варварска” Европа е парцелирана на множество малки враждуващи държавици.

Днес положението е различно християнска Европа все повече е едно цяло, а мюсюлманската общност е сепарирана, разделена и враждуваща.

УПАДЪКА НА РЕЛИГИИТЕ:

След упадъка на християнството исляма ще загуби своя основен антипод и противник. Това ще доведе до упадък и изчезване на исляма като религия. Изчезването на християнската религия във всичките и форми е неминуемо, защото съвременното светско, демократично общество е несъвместимо с религиозната набожност и фалш. Съвременният човек е мислещ човек, а не животно движимо от клишета и то клишета тип фантасмагории ”отвъден живот”, ”бог”. Примирението и Покорството, които са в основата на религиозния човек са несъвместими с мисленето на съвременния свободомислещ човек. Религиозния морал е фалшив морал, псевдо морал, нямащ нищо общо с морала. Морала, нравствеността е светско понятие. Морала е човешко екзистенциално нерелигиозно понятие. Да не убиваш,да не крадеш, да уважаваш по възрастните е човешко поведение, а не религиозно поведение. Човешкото общество няма да стане по безнравствено, ако липсваха религиите. Напротив човечеството ще спечели от тяхната липса, защото така хората ще разберат, че са еднакви, че не ги разделят толкова неща колкото са си мислили, защото ще изчезнат много конфликти по земята, в които се нарушават по-горни изначални човешки принципи, откраднати от религиите, които пък разделиха човеците.

          Най-неморални са обществата, които са дълбоко набожни, в които религията /идеологията/ играе основна роля. /средновековна Испания от време на инквизицията, ислямски Иран, комунистическа Русия/.

ПРОГНОЗА:/направена е някъде в края на 1999г-нач.2000г/

В бъдеще Международните интервенции като тези в Кувейт, Югославия и Индонезия от единични случай ще станат практика. Човечеството все повече осъзнава, че не може да търпи самозвани диктатори, където и да е по света. Възможно е в бъдеще да се образува армия за налагане на ред в дадена точка от света. С тази функция може да се нагърби и НАТО. Националния суверенитет все повече ще отстъпва пред уважението на човешките права.

ФОРМИ НА БОРБА /АКТИВНИ ИЛИ ПАСИВНИ/

Политиката на ненасилие проповядвана от Ганди в борбата му за индийска независимост и пасивната съпротива на властта оказвана от Мартин Лутер Кинг и последователите му обърква властта и ги парализира, те не знаят как да действат, след като срещу тях няма войнствена тълпа, която да обуздават. Но такава политика носи резултати само в демократични държави в тоталитарни общества като китайското, корейското или кубинското дори мисловната съпротива е забранена камо ли демонстрираното пасивно неподчинение от една религиозна секта като „Фалон гун” в Китай.

КОМУНИЗЪМ:

Ислам Каримов печели в Узбекистан изборите със 99,9% /1999г-2000г/ от подадените гласове след 9 години на власт. Неговия конкурент в изборите призовава да се гласува за Каримов. Разпадът на СССР не бе нужен, дотолкова колкото доведе на власт нов вид тоталитарни националистически режими в отделилите се азиатски републики. В случая Запада водеше погрешна политика като се бореше против руското влияние и за укрепване на независимостта на тези еднолични диктатури. Повече руско влияние е равносилно на по-голяма нестабилност на тези режими и по-голяма демокрация и плурализъм. Новите режими в Средна Азия се опитват да подтискат руското малцинство и неговата култура, което е в разрез със защитаваните от самия Запад принципи.

ФАНАТИЗЪМ:

/ХРОНОЛОГИЧЕСКИ СЪБИТИЯТА СА ПО НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО/

Талибаните наредили на всички хиндуисти в страната да носят постоянно жълта лента на ръката./май 2001год./. АП коментира че това напомня нациската практика спрямо евреите. С декрет се забранява на мюсюлмани и хиндуисти да живеят под един покрив. Те трябвало в срок от три дни да се разделят, ако живеят в една къща. С декрета се забранява строежа на нови хиндуистки храмове. Информацията от Афганистан не се нуждае от коментар, явно някои азиатски държави все още са в средните векове.

ФАНАТИЗЪМ:

През август 2000 год. на мен ми стана известен един любопитен факт. Някакъв си религиозен лидер на някаква си еврейска религиозна партия ”Шаас” дал първото си интервю за пресата от 14 години. Този факт затвърждава у мен виждането че религиозните хора са умствено деформирани. Аз не мога да си представя кой нормален човек би гласувал за фантомна партия, чиито лидери се явяват на показ веднъж на 14 години. Тази партия има 16 депутати в израелския парламент, ако пресата не ме е  излъгала. Колко смахнат народ има на този свят, добре че ние българите сме малко атеисти.

РЕЛИГИЯТА-ОПИУМ ЗА НАРОДА:

Няколко седмици се чудех какво да пиша за тая лудост разразила се в Близкия Изток. От една страна симпатизирам на всеки народ, който иска да създаде своя държава – кюрди, палестинци, чеченци, баски, корсиканци, ирландци и т.н. Но от друга страна палестинците ми са много противни. Четирима евреи бяха задържани в палестински полицейски участък. Тълпата просто влезе изкара ги и с подръчни материали ги уби. Гледайки кадрите по СNN се питах в кой ли век живеем, може би през средновековието по време на Светата инквизиция на Любимата католическа църква, когато тълпата от средновековни диваци си нарочва някоя жена и тя бива изгорена на кладата или убита с камъни, защото дявола се е вселил в нея. Европейските народи отдавна са забравили този период от духовното си развитие, но палистинците са още в 14 или 15 век в културното си израстване. Много ми е интересна тяхната революция, албанците 40 – 50 годишни мъже създадоха АОК и тръгнаха да се освобождават. Тук 12, 13 годишни хлапета след като се приберат от училище и се напапкат родителите им казват ”сега идете и похвърляйте малко камъни срещу една от най-добре въоръжениет армии в света”. Палестинската революция е детска революция. Възрастните палестинци – мъже и жени явно им харесва израелско управление щом не протестират. Все пак е за предпочитане да живееш като израелец, вместо като беден арабин в авторитарните режими на Сирия, Йордания и Египет. Рано или късно палестинците ще имат своя държава, но какво ще я правят, ще си изберат един диктатор, който да ги дои и стриже и да ги държи в послушание подобно на другите арабски държави от Мароко до Ирак и Саудитска арабия и ще завиждат на евреите за свободата и богатството, което са постигнали сами, въпреки агресията на арабския свят. Единствено подкрепата на Америка, крепеше този малък и горд народ, от агресията на арабските диктатори. Няма държава зад която САЩ да стоят и която да е бедна.

Но за всичко е виновен Ехуд Барак, който отказа да върне на палистинците всички земи включително Източен Ерусалим. Да им даде целия Ерусалим, за какво им е на евреите, САЩ ще им построят нов Ерусалим. Ако питате роднините на тези над 100 убити досега /след края на мирните преговори/, какво предпочитат ”светите места” да бъдат изравнени с земята или техните близки да се съживят. То и палестинци и евреи биха заложили шашките с динамит под джамии, синагоги, църкви, стени на плача, гробове на този или онзи нещастник и да се свърши веднъж за винаги с тези спорове. Ако евреи и палестинци изберат една купчина камъни, пясък и цимент наречена “свети места”, пред която балами от цял свят ходят да се кланят вместо живота на своите близки, то те си заслужават съдбата. Те заслужават още 1 000 години да се бият по между си. Но за да ги облекчим може да помолят американците да облекчат агонията им и да пуснат по една атомна бомба за евреите и една за палестинците и 10 атомни бомби за Ерусалим. Съжалявам, че Сталин не е жив, за да ги пусне той. Той обичаше да разрушава църкви и джамии, единственото хубаво нещо, което е правил през живота си. Амин.

НЯМАМ ДУМИ:

/Ноември 2000 год./ В окупираните територии в Израел бе взривен автобус с еврейски ученици беше убита тяхната учителка майка на четири деца, а няколко деца бяха ранени. До тук нищо ново под слънцето това се случва всеки ден в този дивашки регион и е обикновено дело и на двете страни. Кое е важното в случая – три арабски терористични организации /според почти целия свят/ и революционно – освободителнни/според араби и палестинци/ се надпреварваха коя първа да поеме отговорността за това “богоугодно” дело. Дали човечеството се е побъркало не знам, но знам със сигурност, че вярващите в бог са луди хора, същества без втора сигнална система – животни.

СЪДБА:

Към края на ноември 2000 год.  още един диктатор сдаде властта Алберто Фухимори, след 10 години управление в Перу рече да избяга в Япония, сигурно е спестил някой друг милион, за да изкара старините. Явно се е наговорил със своя сръбски колега, който също след 10 години си отиде, но явно и двамата бяха решили да векуват начело на държавите си.

ФАНАТИЗЪМ:

За пореден път човек доказа, че е примитивно създание. Много често животинската същност надделява над човешкото в нас. Талибаните в Афганистан решиха да унищожат всички културни паметници с не ислямски произход. При цялото си напрягане на умствения си потенциал не мога да разбера какво им пречат глинени съдове, каменни статуи и т.н. За хората мога да разбера, те винаги създават проблеми. Сталин бе казал “има човек има проблем, няма човек няма проблем“, но не знам какъв е проблема в каменните статуи на Буда. Някога през миналия век червените фанатици през 1917-1918 год. взривяваха църкви с надеждата, че като унищожат една конкурентна идеология ще извисят своята. Още няколко века по-рано католическата църква е изгаряла на кладата еретиците и техните книги. Но идеите на Джордано Бруно за устройство на Вселената останаха живи, както и християнството в Русия и Будизма в историята на Афганистан. Настоящия полски папа отказа да се извини от името на прокажената католическа църква /от педофилия, както стана ясно по-късно през 2002 год./ за убийството на Джордано Бруно, комунистите в България и Русия не се извиниха за престъпленията си, талибаните също няма да го направят, защото са фанатици в по-голяма или по-малка степен.

На този фон идеологията на демокрацията е още по-жизнена, защото такава идеология няма. Идеологията на демокрацията е другите идеологии да могат да съществуват съвместно, без да се дава предимство на някоя от тях. Във връзка с фанатизма е и следния случай.:

Тези дни в Ростов на Дон започна делото срещу руския полковник изнасилил и убил 18 годишна чеченска девойка. Държавната руска телевизия РТР намери за уместно да даде като репортаж как 30-на бръснати глави, руски националисти протестираха срещу процеса, а една хубава рускиня бе издигнала плакат “Гордеем се с вас другарю полковник”. Не знам колко години им трябват на руснаците, за да израсне младо поколение мислещо с главата си и не обременено от 70 години комунистическо промиване на мозъците.

ВИЦ:

Чух един виц по Дарик, който бил от преди десетилетия, но не го знаех –“Живели два червея – син и баща в едно човешко черво. Отишъл човека в гората и се навел по-голяма нужда. Показал се червея-син и попитал :какво е това зеленото тате? Трева сине – отвърнал червея-баща. А какво е това синьото? Небе – казал бащата. А защо при такава красота ние се врем в тая тясна и смрадлива дупка? – Родина сине.

Сигурен съм че ако в Америка, Западна Европа и Япония може и да не  разберат вица, то в Афганистан, Куба, Ирак, Русия, Северна Корея, България цяла Африка и Латинска Америка и почти цяла Азия ще го разберат.

ЧЕСТВАНЕ:

През Януари 2001 год. се навършват 10 години от войната за Освобождението на Кувейт от иракска окупация. Повече от 1 месец мислих как да коментирам това събитие,но последното развитие на нещата ме вдъхнови. През осем годишното управление на Клинтън със САЩ се подиграваха в международен план. Буш просто показва кой командва парада :

1. задържането в американски затвор на шефа на съюза Русия-Беларус Павел Бородин въпреки протестите на последните.

2.въздушни удари по Ирак напук на арабския свят, Русия, Китай и Франция

3. Твърдата решеност за изграждане на американската противовъздушна отбрана, въпреки резервираността на съюзници като Великобритания, Германия и Франция, които в крайна сметка ще дадат зелена светлина на проекта “Звездни войни”. Но темата бе за Ирак.

Не трябва да се трогваме от вида на умиращи от глад и болести иракски деца. За техните страдания са виновни техните бащи и майки. Всеки народ си заслужава управниците. Щом иракчаните се чувстват добре под ръководството на този сатрап и не протестират заслужават живота, който водят. Никой не им е виновен. Мадлин Олбрайт заяви, че през 2000 год. по програмата петрол срещу храни Ирак е имал по-голяма квота за износ на петрол отколкото преди войната от 1991 год., но от това се е облагодетелствал преди всичко режима, а не народа. Няма никаква гаранция, че ако падне ембаргото положението на народа ще се подобри с нещо. Но е сигурно, че ще се подобри положението с иракските военни програми. Ръцете на този сатрап ще бъдат развързани да използва рядко срещано петролното богатство за военни цели. Наглостта на иракския главорез стигна до там да дари от името на мизерстващия си народ няколко милиона за бедните, къде – в Америка. След като може да пилее ограничените финансови средства на собствения си народ ние ли да сме загрижени за Ирак. Иракският народ е свикнал с мизерното си съществуване, 10 години война с Иран, война за Кувейт, 10 години ембарго. Мизерията е негово обичайно състояние. Той би се изненадал, ако положението му бе друго. Неговото съзнание е деформирано. Народът боготвори своя диктатор. Той така е възпитаван. Това не са свободомислещи хора в едно свободно общество. Те са колелца в една машина. „Хората“ не мислят с главата си, какво да мислят им казва техния любим ръководител, на когото скандират до припадък името по площадите. Тези човешки същества са превърнати в животни. Нека нито един западняк, който се трогва при вида на умиращо иракско дете да няма съмнението, че тези надъхани същества ще се бият до последната капка кръв срещу Запада, ако Садам получи ракети и атомни бомби след падането на петролното ембарго /ожесточената съпротива на надъханата садамова армия в първата седмица на войната през 2003 год. доказа това. Можем само да си представяме как щяха да се бият иракските войници ако Садам имаше атомно оръжие/. В крайна сметка е напълно случайно създаването на това огромно петролно богатство точно на територията на Ирак и то не принадлежи на иракския диктатор, а на човечеството. Убийците на иракските деца са техните родители скандиращи по митинги името на Садам, а не ние. Ние /свободните народи/ трябва да спасим света от такива диктатори. Тези хора никога няма да бъдат свободни даже и да падне режима на Садам ще трябва да минат няколко поколения, за да се родят свободолюбиви и мислещи личности.

Много добре си спомням истерията до която бе докаран българския народ от Живковия режим през 1988 – 1989 год. Диктаторът бе готов да хвърли народа си и самия народ бе готов да води свещена война срещу неверниците – турци, срещу десетократно по-голямата турска армия, добре че Горбачов го свали.

Чрез ембарго нито един режим не е свален, но определено може да бъде държан под контрол. Интересна е позицията на Франция. Направо французите стават за смях. Видите ли те не били информирани от САЩ и Великобритания за ударите срещу Ирак, от което са възмутени. Явно търговията с диктатори добре се отразява на Париж. Тези за какви се мислят. Париж утре ще поиска да има вето върху американската външна политика. В другиден не само право на вето, а ще поискат и да одобряват едно или друго действие на Вашингтон. Съюзниците явно са леко объркани по въпроса кой командва парада, но ще им стане ясно/оказах се прав/. Чисто и просто французите са се самозабравили, вирнали са си носа, както обикновено правят гърците.

ХОЛОКОСТА:

Днес е 09.04. Международен ден на жертвите от Холокоста. Обикновено когато се чества един ден се чества нещо положително, а не смъртта на милиони. Така че ние българите можем да се гордеем със своето велико и нямащо аналогия дело спасяването на своите 50 000 евреи. Но ме е срам да слушам претенциите на някои самозвани политици за специална благодарност, която някой ни дължал. Както каза един млад политик от СДС: “ не можеш да искаш благодарност от човек, затова че не си го убил”, още повече че това е дело на нашите предшественици, а не на днешните българи, защото ако днес трябваше да се спасява народ от геноцид, този въпрос надали би интересувал българина.

Трагичното на този ден е че същия този народ подложен на геноцид преди 60 год.  Днес е този, който подлага на гонения, етническо прочистване и избиване друг народ. Но толкоз ли е трудно да се разбере, че историята ще ражда фанатици и терористи, докато ти окупираш чужди територии. Единственото разрешение за два народа, които не могат да живеят заедно е разделянето им в две етнически чисти области с телени огради и Берлински стени, и международни сили с танкове, хеликоптери и кучета, които да следят за обособяването им.

Но ако някои е виновен за това положение, то това не е Шарон,а Арафат. Последният преди една година имаше възможност да сключи мир и да получи като резултат независима международно призната палестинска държава върху почти 100% от окупираните територии, но той се оказа алчен, искайки завръщането на палестинските бежанци в еврейските земи и по този начин връщайки няколко милиона палестинци в Израел да промени етническия облик на еврейските земи и да заграби още територии. Резултата сега е че ако получи въобще нещо то ще е много по-малко като територии от това което му бе предлагано.

Както виждаме арабския свят е напълно безпомощен срещу третата по сила армия в света и е разединен в опитите да помогне на палестинския народ. Още повече, че и не знае как. Може пък тези трагични събития да доведат до обединителни процеси в арабския народ по подобие на ЕС и това да доведе до сваляне на безполезните, некадърни и корумпирани арабски диктатори начело с тоя изкуфял старец Арафат.

Самият факт, че в саудитската преса се появиха статии които описват евреите като хора пиещи детска кръв идва да ни покаже, защо половината от фанатиците терористи от 11.09.2001 год. бяха поданици на Саудитска арабия, както и че този режим трябва да бъде включен в оста на злото редом до Иракския, Иранския и Севернокорейския.

Започнах книгата преди три години /1999 год./ с един конфликт на Балканите, който за наша радост е на път да залинее и завършвам същата с друг конфликт също с дълбоки исторически корени и който дано един ден да последва пътя на този на Балканите. Въпреки, че бе конфликт на Балканите, разпадането на Съглашенска Югославия имаше предимството, че бе в близост до ЕС – общност, която не би могла да търпи масовите етнически чистки в сърцето на Европейския континент. Дано един ден конфликта в Близкия изток да бъде толкова близо до ЕС, за да е напълно неприемливо за съюза съществуването на този конфликт до самите му граници. Ако Турция стане член на ЕС до края на това десетилетие, то тогава е възможно и конфликта в Близкия изток да бъде победен.

РУСИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

ПРОМЕНИТЕ В РУСИЯ:/1999 год./

Посещавайки САЩ 1 месец след войната в Югославия руския премиер Сергей Степашин увери американските бизнесмени,че комунистите никога повече няма да дойдат на власт в Русия и призова американския бизнес да инвестира в нова Русия. Днес светът е друг.Днес бизнеса движи политиката, а не политиката бизнеса. Това е най-голямата гаранция, че конфликтите по света ще намаляват. 1999 година не е 1989 година, 10 години преди това вероятноста от световен конфликт при същите обстоятелства би била огромна. /например заради българските турци/.Може би не всички си дават ясна представа за необратимостта на промените.Разпадането на „Съветската империя” на 15 отделни държави, забраната на КПСС след народната революция в Русия последвала опита за преврат тласнаха нещата в необратима посока. Промените в Русия бележат ясна граница в историята, която се съизмерва с граничната черта прокарана от чехи, поляци и унгарци през 1989 година или от нас българите през 1997 година. Западни анализатори смятат, че Русия все още не е преминала своя вододел към демократично развитие. Това не е така. Западът смята, че Русия не е изживяла своята 1989 год, че връщане назад е възможно подобно на Беларус.Тези опасения са безпочвени,при условие че в Русия няма значими социални катаклизми и ЗАПАДЪТ се държи с Русия като с равноправен партньор,зачитайки руската чест и достойнство.Според мен е грешна политиката да се изтласква руското влияние от Средна Азия и Кавказ. В този район държавите са много по-недемократични от Русия, управлявани от авторитарни режими. При всички случай руското влияние е благотворно за тези режими. Русия може да допринесе за навлизане на демокрация по тези части на бившия СССР. Ако това може да се постави като цел на руската външна политика ще е голяма победа за демократичната общност. Още повече, че руските искания за зачитане правата на руските малцинства е стъпка именно към зачитането на правата на човека. Ограничаването на руското влияние в постсъветското пространство се приема на нож от руското общество и не води до нищо добро, а до укрепване на авторитарните режими в цялото постсъветско пространство. Руското влияние може да бъде спирачка за този процес  и Западът трябва да действа успоредно с Русия в тази насока. Образуването на авторитарен режим в Чечня, доказа че колкото е по-слаба Русия толкова е по-голяма вероятността от поява на подобни режими в цялото постсъветско пространство. Нима не би било по-добре за Демокрацията в Казахстан да има една проруска партия и една проказахстанска партия начело със сегашния президент Нурсултан Назърбаев,на които шансовете за властта да са 50 на 50. Не е признак за демокрация че президента Назърбаев е преизбран с над 90 % от гласовете. Русия и Западът могат да действат заедно за налагането на демокрацията в цялото постсъветско пространство ,което не е преживяло своята 1989 год.

Според мен САЩ и Европа по всякакъв начин трябва да подкрепят опитите за интеграция на Президента на Беларус със Русия. Точно руското влияние ще доведе до демократизирането на режима в Беларус. Колкото повече интеграцията се засилва толкова повече властта ще се изплъзва от Минск и ще отива в Москва.Така беларуското общество ще стане част от действащи демократично избрани Парламент и Президент.

Много анализатори дават като  пример за евентуално връщане назад, реакцията на руското общество по повод войната в Косово.Реакцията на руското общество по нищо не се отличава от реакцията на гръцкото, българското, румънското, македонското общество дори източно- германското общество видя в САЩ някаква сила готова да господства над по-малките и бедни народи. Но това не ни дава да говорим че източна Германия се връща към времето на фюрера или Гърция, България към минали периоди от развитието си. Руското общество е засегнато че не го вземат на сериозно, но то не е готово на нова студена война, на нови лишения в името на огромни военни разходи. Руското общество чисто и просто иска да го смятат равноправно общество със западните общества, а не да воюва с тях. Впрочем на същата основа е реакцията на Балканските общества, вкл. Гърция, хората на Балканите смятат, че Западът ги има за втора категория хора, самите те се имат за такива. Затова те не могат да се отъждествят със Западът който притежава тези свръхмодерни оръжия, които бомбардират, а се отъждествиха с тези, върху които падат бомбите. Така в Русия си задаваха въпроса няма ли да сме ние следващите върху които ще падат бомбите, същия въпрос си го задаваха и в България.Това показва, че тези общества не вярват напълно в демокрацията, а може би и не вярва, че техните общества се спазват напълно човешките права. Защо в Дания над 70% бяха за сухопътна атака на НАТО в Югославия: тези хора се смятат за първа категория хора т.е. тези които пускат бомбите и второ: датчаните са убедени че на тяхна територия се спазват правата на човека т.е. няма за какво да бъдат бомбардирани. Точно обратно е положението в България, Македония, Русия – тук хората сами се числят към втора категория лица т.е. за тези за които са предназначени бомбите и второ те смятат че винаги може да се намери причина, за да им се пуснат бомбите, макар и да не нарушават човешките права т.е. те не вярват в Демокрацията в устойте на които се гради западното общество. Те не са убедени, че когато се решава да се пуснат бомбите върху една или друга държава това става по определени критерии – спазването на човешките права.За тях това е проява на някакво произволно хрумване, субективно видение на западен лидер. Това определено може да стане в едно тоталитарно общество,в каквото живяха източноевропейците. От там е и този тип мислене. В демократичните общества контрола върху управляващите от страна обществени организации, медии, опозиция е изключително силен така, че решението да се започнат военни действия не е така лесно. Точно затова демокрациите мразят войните, поради огромната трудност за постигане на консенсус още повече по въпроса за воденето на военни действия. Но нерешителността на Демокрациите да започнат сухопътни действия, доведе до сбъдването на техните опасения, избиването на стотици босненци и албанци, до продължителна операция, която постави под въпрос отношенията с Русия и Китай.

За да могат всички хора на европейския континент да се имат като представители на една категория лица е нужно всички европейски народи включително руския да се обединят в една единна общност. Но вземането на решения с консенсус от повече от 40 държави ще блокира ЕС.Нужна е реформа и решенията да се вземат с мнозинство. Реалното отдаване на национален суверенитет ще имаме едва когато отпадне блокиращия глас на страните членки.

СЪБИТИЯ И ОЦЕНКИ:

В отчета си пред американската нация американския президент Бил Клинтън заяви, че нито един американски войник не е убит при военни действия в конфликта в Югославия/уникален факт във военната история, поредно доказателство за американското превъзходство във военната област/. Няколко месеца по-късно в една от републиките на Русия избухна конфликт между ислямиски бунтовници и централната руска власт. Ако Русия бе страна със стабилни демократични традиции преди да се задълбочи този конфликт властта би се опитала да го разреши, чрез преговори. По силата на стари имперски рецидиви цар Борис се опита да реши проблема със сила. На втория ден след атаката на руските сили официални руски източници обявиха 4 убити и 14 ранени руски войници, за бунтовниците статистика не се води. Поредното доказателство, че живота на човек  в Русия този жалък, мизерен животец не струва и един пробит долар, пардон рубла. Но дали така мислят руските майки. В Русия както и в България социологическите проучвания не значат нищо за болните амбиции на властимеющите. В САЩ американския президент се събужда едва ли не всеки ден със своя социологически рейтинг. Той знае, че всеки убит американски войник значи загубата на гласовете на роднините и приятелите на този човек. САЩ винаги са ценели живота на своите войници, това особено пролича по време на безмислената военна стратегия във войната с Виетнам и ярко котрастира на фонана пълната липса на съпротива в Руското общество по време на афганистанския конфликт. При пленяването на тримата американски войници от сърбите СNN веднага даде пълната им биография. Телевизионни екипи бяха изпратени по родните им места. На екрана се появиха техните близки, родители, съпруги. Хората видяха притеснението, майчината болка, съпружеската обич, страха за бъдещето на своето дете. Картина която е способна да пресъздаде само американска медия, която не отстъпва на най-големите холивудски продукции.

Но това не стъписа САЩ ,не стъписа американския народ той е готов за “мисията” с която е натоварен – да бъде защитник на страдащите и угнетените. Америка изживя виетнамската криза и си извади поуки. Днес тя е в нов етап в цивилизационното си развитие. До края на войната подкрепата за военните действия не спадна под 50 %. Американския народ бе готов да изпрати своите синове на другия край на света в защита на един непознат, но подтиснат народ. Положението в останалите страни членки на НАТО бе същото. Тези народи бяха готови да жертват своите синове за освобождението на албанците от сръбска окупация. Какво бе положението в България то може да се опише с една дума “истерия”-масова полуда сред преса медии, население. Всички единодушно правеха сравнение с Виетнам и обявяваха Милошевич за краен победител. Апокалиптичните прогнози на заслепението валяха една след друга : “във война сме” се провикваше цялата преса. Самозвани евролеви политолози предричаха партизанска война за САЩ в Косово. Интересно като във Косово живееха албанци за каква партизанска война бълнуваха. Може би албанците ще се бият срещу своите освободители. От България се искаше не да участва със своите войници, а даде небето си и ако се наложи територията си за да минат освободителните армии. Въпреки тази малка жертва народа едва не изпадна в полуда. Той не можеше или не искаше да види очевидните истини, че 19 държави не могат да бъдат победени от една малка балканска държава. Здравия разум определено бе напуснал българина. Това е поредното доказателство, че народа ни е аборигенски много далеч от цивилизацията и много по-близо в културното си развитие до Гърция, Турция, Иран, Индия, Азърбайджан, Таджикистан, Русия и други слабо развити държави.

Друго доказателство в тази насока бе Слънчевото затъмнение от 11 август 1999г.Истерията в български вариант се повтори.Пресата започна да ни засипва с апокалиптичните си прогнози за края на света, за това как човек ще ослепее. Затъмнението започна в Западна Европа мина през Средна Европа и навсякъде хората се бяха събрали по площадите да се порадват на това изключително рядко природно явление. По това време си бях във Враца и наблюдавах с група ентусиасти града и явлението от Врачанския балкан. Целия град бе умрял като че ли неутронна бомба бе паднала и населението бе умряло, а сградите останали непокътнати. Като че ли сръбски паравоенни части са минали и обезлюдили този град. Населението се бе свряло в “миша дупка” , за да не ослепее или да не го стигне второто пришествие. Подобно бе положението в Цялата страна за същото се чуваше в Румъния. В Турция с удряне на тигани се опитваха да прогонят затъмнението. В Иран хиляди се стекоха в джамиите да се молят да омилостивят несъществуващия господ. В Индия 700 000 се окъпаха в някакво езеро по подобни причини. ”О,времена о нрави” би възкликнал цивилизования европеец.

Неадекватната реакция на някои народи се дължи на една единствена причина слаба образованост и полуграмотност на населението.

СЪВПАДЕНИЯ В СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКАТА: През август 1999 год. на срещата на Шанхайската петорка /Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан./ Елцин в типичното си полутрезво състояние заяви че е ”готов на бой със западняците”. Два дена по-късно цялата западна преса разтръби за незаконен износ на капитали от Русия за над 10 млр.$, в което е замесено и президентското семейство. Дали това е съвпадение или Западът свали доверието си от Елцин?!

РУСКИТЕ ПРОБЛЕМИ: Войната в Кавказ е показателна за нестабилността на руското общество, състоящо се от стотици националности. Бунтовете на ислямистите в Кавказ, освен с тежкия живот, руското насилие в миналото и днес, могат да се обяснят и с позицията на Русия по време на войната в Косово, когато тя пренебрегна гласовете в самата Русия за по умерена позиция. Това може да доведе до размирици в самата Русия, именно в мюсюлманските райони, в които живеят около 30 милиона мюсюлмани около ¼ от населението на Русия.

КНИГА ВТОРА

ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО: ”Антитерористичната” акция при която Русия използва над 100 000-на армия срещу своето собствено население е върха на лицемерието. Резултата е над 200 000 бежанци поне досега. Мястото на руските военни е в един кюп със Слободан Милошевич и компания. По време на кампанията в Косово всички в медиите в България тръбяха, че тя трябва да приключи преди зимата, за да могат да се завърнат бежанците  у дома. За тези 200 000 бежанци никой не мисли, че зимата ги завари под открито небе, на руснаците явно им е позволено всичко. Телевизионни кадри до световната общественост така и недостигат вследствие на недопускането на чуждестранните медии до лагерите на бежанците. А руската клакьорска журналистика нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Поразителна е разликата по която бе посрещната руската армия в Чечения и Западните армии в Косово. В Косово КFOR бе като освободител с цветя и радостни възгласи на множеството. За Руските окупатори в Чечения нямаше “хляб и сол” от местното чеченско население. От кадрите при влизането на руснаците в втория по-големина град на свободна все още Чечения – Гудермес се видя потресаваща картина на разбити прозорци, изтърбушени сгради, опожарени коли  и разрушения по улиците. На тази картинка шпиц-команда от бронетранспортьор и въоръжени лица в четирите краища на машината, оглеждащи се подозрително да не би от някъде да ги застигне възмездие. За съжаление никой не е дочакал руските “освободители” на Чечения, както ги нарича нашата преса. Тези “руски освобождения” са добре известни в Източна Европа, Афганистан, Средна Азия, Кавказ и т.н. Преди руската имперска политика бе прикрита под лозунга за “световната комунистическа революция” сега под “борбата с тероризма”. Дали това са терористи или борци за национална независимост само историята ще каже. Това се отнася и за АОК,ЕТА,ИРА,ПКК.

По време на войната в Косово Русия за първи път успя да се представи като посредник и миротворец, но не за дълго. Много скоро този ценен капитал бе проигран от некадърната руска политическа класа. Русия е отново агресор на собствена територия срещу собствения си народ, срещу хора които тя смята за съставна част от своята федерация без някога да е искано мнението на същия този народ.

Докато на Запад имаше дискусия дали трябва да се месят в Косово, то руското обществено мнение бе единодушно в полза на милитаризма. Колкото по войнствено е настроен даден генерал или политик, толкова повече руското общество го величае. Целия руски комплекс за малоценност натрупван през годините по време и след Горбачов се изля върху чеченците, за да закърпи авторитета и самочувствието на руския народ и управляваща класа пред самите тях.

ИЗБОРИ РУСИЯ/1999 год./: На изборите за руската “ДУМА” в Сибир и Далечния изток най-много спечелиха комунистите и “либералите” на Жириновски, това явление освен с носталгията и по-неграмотното население в тези райони отколкото в европейска Русия може да се обясни с заразителния пример на комунистически Китай. По тесните връзки в пограничните райони, увеличаването на търговията и икономическите контакти очевидно водят и до проникване на китайския комунистически мироглед, още повече че това не е нещо непознато за региона. За съжаление за тези райони на Русия пример не е демократична Япония, и това ще е така докато двете неуредят отношенията си от втората световна война т.е. да подпишат мирен договор. Това възпрепятства и японските инвестиции в района.

ЧЕЧЕНИЯ: Морала изискваше Запада да действаше срещу Русия, така както действа срещу Югославия. Нямам предвид да и обяви война, това е лудост, но трябваше да и наложи тотално ембарго. Към него ще се присъедини със сигурност целия арабски свят. Русия щеше да пострада и да се откаже от налудничавите си имперски амбиции.

ЧИНГИЗ ХАН:

В световните летописи има много армии прочути със своята жестокост от монголите на Тимур и Чингиз хан, през османските турци, до немската фашистка армия, но т.нар. Червена армия ще остане ненадмината със своята жестокост. Конфликта в Чечения за пореден път го доказва. Този азиатски башибозук, които пороби Източна Европа и извърши нечувани издевателства над народите от този район. Като всяка азиатска армия в нея няма ред и дисциплина, които град е превзет от нея е подложен на грабежи, убийства и изнасилвания. Показателен е примера на завладения Берлин, след падането на немската столица десетки хиляди немски жени са изнасилени едва ли не по заповед от руското командване, а хиляди мирни граждани на немската столица са избити. Но тази армия и днес се подвизава в края на 20 век, /уж век на цивилизацията/ в поробена Чечения. Половин милионен Грозни бе обезлюден, бе превърнат в призрак, кервани от бежанци минават заснежените хребети на Кавказ подгонени от руските еничари. Още няколко града с над 100 000 хиляди жители бяха сринати до земята от руската артилерия. Какво ли става когато пияните казаци влязат в някое чеченско село. При тези издевателства международната общност, начело с администрацията на Клинтън  я няма никаква.

На тази армия в центъра на българската столица все още има паметник, за това че ни окупира за половин век и изби хиляди българи. Срамът и позорът български нямат край.

ПАРАДОКСИТЕ НА ИСТОРИЯТА:

Със Суецката криза САЩ развенчаха Франция и Великобритания като Велики сили,със акцията в Косово НАТО развенча Русия като Велика сила.

РУСИЯ И НАТО:

Противници на сътрудничеството между НАТО и Русия са само чугунените глави на комунистите и руския генералитет, който се издържа от непрестанно растящите разходи за въоръжение, загробващи Русия и нейния народ.Докато САЩ могат да си позволят увеличаване на разходите за отбрана, страна от третия свят като Русия само може да ги съкращава.

Между Русия и Германия бе подписан договор за износ на електричество за Западна Европа. В строеж скоро ще бъде и проекта за строеж на газопровод „Син поток” през Черно море до Турция. Всички тези факти неусетно трайно обвързват Запада и Изтока и конфликтите между тях стават още по нежелани. /цената на газа по проекта “син поток”стана причина за голям конфликт между Русия и Турция през 2003 год./

РУСИЯ И НАТО:/писано някъде в началота на 2 000 год./

Путин заяви че Русия може да подаде молба за членство в НАТО. За да запази ролята си на световен лидер Русия има само един път  – членство във всички структури на Западния свят включително НАТО и ЕС. Членство в НАТО гарантира, че нищо в света не може да стане без съгласието на Русия, защото решенията в НАТО се взимат с консенсус, като всяка страна им по един глас, нещо което не е много справедливо държава без армия като Исландия да  е равнопоставена със САЩ. Членството на Русия в НАТО ще гарантира същността на съюза, а именно съюза е отбранителен, а не нападателен. Той ще гарантира, че между най – големите врагове на 20 век – Русия и САЩ, няма да възникне война през 21 век. Учредителният Вашингтонски договор задължава държавите членки на НАТО да уреждат отношенията си чрез преговори по мирен начин, а не чрез война.

Членството на Русия в ЕС ще постигне целта на Сталин да отдели цяла Европа от американската сфера на влияние. Членството в ЕС е свързано с отдаване на суверенитет в определени области, щом Франция, Великобритания и Германия успяха да ограничат суверенитата си, то и Русия ще успее. Ако за германската марка и британската лира има за какво да се съжалява, то заменянето на руската рубла със силното евро може само да зарадва руснаците. Този избор е неизбежен за Русия колкото по –бързо хората в Европа и Русия разберат това толкова по добре за света.

СТАЛИНИЗМА:

23 Февруари  е ден на депортацията на чеченци и ингушети от единия край на света до другия. По този повод френската преса изнесе факта как един руски офицер, поради липса на вагони за депортацията /в главата ми изникват вагоните натъпкани с евреи/ и за да се спазят крайните срокове на Сталин наредил да се разстрелят над 700 мъже, жени и деца, за което бил награден със съветски орден. Абсурдните обвинения за сътрудничество със нацистите на цял един народ беше характерна черта на комунизма. Само най-големия главорез Сталин може да измести цели народи по географската карта като шахматни пешки. Но на този диктатор, освен безчовечност му е нужна и армия от безмозъчни същества, каквито в Русия има в изобилие.

Пишейки за тази депортация не можем  да не се сетим и за депортацията на българските турци от диктатора Живков, както и депортацията на албанците в Косово от Милошевич. Жертвите на най-срамния акт в историята на България “Възродителния процес” все още нямат паметник в центъра на българската столица. Но за какъв паметник можем да говорим, когато няма нито един осъден за извършените престъпления, които са все още табу за българските медии. Демокрацията е процес и България е все още в началото на пътя.

НАТО и ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ:

Според официални данни на НАТО съобщени на срещата в Торонто в края 1999 год. Европейските страни членки на НАТО отделят 60% от американските годишни разходи за отбрана. В същото време европейските държави имат едва 10% от американската боева мощ. Според специалистите това се дължи на некординираността и конкуренцията на европейските държави във въоръжаването. Много европейски държави имат собствена военна промишленост, която поддържат като и дават поръчки. Но поради този криворазбран национализъм не винаги се купува най-доброто оръжие последен модел. Този извод за пореден път доказва безсмисленото съществуване на националните армии на европейските държави. Каква е ползата от белгийската, португалската, датската или люксембургската армии. Тези малки армии не могат да защитят тези страни от техните по-големи съседи. ЕС като държавно образование трябва да има обща армия която да защитава територията на държавите членки. Ако тези малки армии на 15 страни членки /а в бъдеще над 30 страни членки/ бяха някакво формирование от армията на ЕС, то това би била непобедима сила.

Отнемайки армията на такива големи държави като Германия, Франция, Англия, Италия, Турция и вливайки ги в единната европейска европейска армия ще бъде отнета възможността на последните да подпалват нови световни войни /имайки предвид неуравновесения характер на французи и немци/ и да заплашват по-малките си съседи. Макар че европейската армия ще се командва пак от големите държави.

Какво би представлявал САЩ ако липсваше единна американска армия, а всеки щат си имаше отделна армия т.е. бихме имали 50 американски армии, които щяха да са слабо въоръжени без да могат да използват космически спътници, невидими самолети и друго модерно въоръжение. САЩ биха били държава, с която никой не би се съобразявал в света, впрочем както никой не се съобразява с ЕС в момента. САЩ, Русия, Китай не контактуват толкова с ЕС колкото с отделните държави членки. Европейските държави се отказаха от собствена валута признак на собствен суверенитет, за да могат да изградят световна валута, която да конкурира долара. /Днес всички слушат какво ще каже председателя на ЕЦБ,а не председателите на ЦБанки на Гърция или Португалия. – края на 2003 год./ Те ще се откажат и от собствени национални армии, за да могат рамо до рамо с американската армия да бранят демокрацията и човешките права по света, макар че първоначално сигурно новата армия ще се роди като конкурент на американската.

ДНЕШНА РУСИЯ:

Русия все повече се оттегля от световната политика и се затваря във вътрешните си проблеми, които ще нарастват. Това не е желание на много руски политици, но страната е принудена под натиска на вътрешни етнически, политически и социално-икономически проблеми. Подобно на други разпадащи се империи Русия също е залята от вълна на етнически тероризъм.

Генезиса на проблема в Кавказ трябва да се търси в миналото, когато Руската империя при постоянната си експанзия завладява нови и нови земи с други етноси и религии, включително исляма. Новите народи са непокорни вдигат бунтове, въстания, които са потъпкани с огън и меч от руския царизъм и съветския комунизъм. Цели народи са заличени от географската карта, други са преселени в Сибир. Много от тези народи получиха свобода след разпада на СССР. Но голяма част от тях останаха в рамките на Руската федерация. В опитите си да се откъснат от Русия те попадат от един вид подтиснически режим – комунизма на друг ислямския фундаментализъм. Намирайки се в безизходица те започват да си служат с античовешки средства за борба като тероризма. В случая Русия се намира в омагьосания кръг, при който „насилието ражда насилие”. Отговорът на руската власт избрана след демократични избори по нищо не се различава от отговорът на генералите на руския царизъм и комунизъм, разрешаване на проблема с огън и меч както е ставало столетия преди това. Днес руската армия изравнява със земята десетки дагестански и чеченски села и градове, това не борба с тероризъма, а чист геноцид срещу мирните жители на Северен Кавказ. Тези мерки няма да повишат доверието на мюсюлманите в централната власт в Москва, а напротив ще го разрушат. Убийствата на техните роднини в съседното село или град могат да подтикнат много от тях към партизанска война. Тогава Северен Кавказ ще се превърне в кървяща рана по подобие на конфликта в Северна Ирландия. Какъв е изхода; изхода го показа правителството на друга бивша империя – Великобритания и той е преговори. Централната власт в Москва трябва да преговаря с ислямските терористи, колкото и да е трудно това. Трябва да се преговаря най-малкото за да се печели време ,докато се водят преговори ще има затишие по фронта.

Интересно защо руското общество реагира толкова бурно когато НАТО бомбардираше с хирургическа прецизност Югославия с цел минимум жертви, а когато руската армия извършва истински геноцид срещу народ от Руската федерация сме свидетели на нескрито одобрение от руското общество.

В зависимост по кой от двата пътя ще тръгне Русия 1/пътя на преговорите или 2/на войната ще се определя и нейното влияние в Международен план. Ако тръгне по пътя на преговорите тя несъмнено ще играе по сериозна роля в международната политика, ако тръгне по втория път в следващото хилядолетие тя ще затъне във вътрешни конфликти, нейното внимание ще се съсредоточи преди всичко във вътрешен план. /Подобно на Индия, която се е затворила в себе си и не може да разреши с години етническите си проблеми в Кашмир./Единствения път и за двете държави /Русия и Индия/ са преговорите и даване на по-голяма автономия на етническите и религиозни малцинства.

Преди време във Квебек единствената френско говоряща провинция на английско говоряща Канада имаше сепаратиски тенденции, но въпроса бе разрешен не чрез оръжието присъщо на слабо развитите цивилизации, а чрез преговори, диалог, избори и референдум в провинцията. Това е пътя за който Русия, Индия, Испания/баските/, Турция/кюрдите/ и Франция /баските и Корсика/ не са дорасли.

ЧЕЧЕНИЯ:

На 22.10.1999 година Грозни бе изравнен със Земята, бе сринат, бе унищожен. Реакция от САЩ и ЕС нямаше. Заради мекушавия си президент САЩ решиха да не си развалят хатъра с цар Борис. ЕС призова с възможно най-мекия си тон Москва към преговори с ръководството на Чечения. Нека си спомним как реагира Москва, когато американците бомбардираха Белград. Ами чисто и просто руснаците заплашиха с ядрена война. Буквално това бяха думите на руския президент Елцин.

Европа за пореден път доказа, че възприема по болезнено умирането на невинни в конфликт разположен в самата нея отколкото в някоя затънтена точка на света. За пореден път живота на един европеец пък бил той и косовски албанец не е равен на живота на един азиатец – в случая чеченец от свободомислеща Чечения отхвърлила руското робство.

Правилната политика за Русия е само даване на независимост на републиката като се гарантира по този начин мира и сигурността в самата Русия, чрез спиране на безсмисления тероризъм.

Правилната политика към Русия от страна на САЩ и ЕС е само една – тази страна от добра дума не възприема, само политиката на силата е тази от която разбират всички в Русия, а и по света. Русия никога не е разбирала от политика на дипломацията и „протегнатата ръка”, но винаги  е разбирала от политиката на силата. Това е правилната политика спрямо нея. Тя определено ще помогне много повече за нейното демократизиране и напредък по пътя на реформите. Политическата класа в Москва с всеки изминат месец става по разединена в политиката си спрямо Чечня. На 21.10.1999 год. един от влиятелните опозиционни лидери Евгени Примаков отказа среща с Елцин и заяви: ”това, което става в Чечня е пагубно за Русия”. Огромна част от Руската федерация се състои от републики като Чечня с неруско население. Една смазваща саморазправа с един член на федерацията определено надали е посрещнат с ентусиазъм от тях. Така,че Западът определено имаше достатъчно съмишленици в Русия, на които да се опре.

В едно интервю във вестник „Капитал” с някакъв руски интелектуалец, сред многото глупости които изказа, заяви че бъдещето на света зависи от пътя по които ще тръгне Русия, с което аз съм напълно съгласен. Ако бъдещето на Западна Европа след ІІ световна война зависеше от това по какъв път ще поеме Западна Германия. Път на изолация или сепаратиско договаряне със СССР. Западна Германия избра правилния път на част от западната общност-на зачитане на човешките права, на частната собственост и пазарната икономика. Благодарение на американската помощ днес Германия е преобразена до стълб на свободата и демокрацията по света. /както се видя по време на иракската криза от ІІ.2003г. съм избързал с изводите. Германците се оказаха  защитник на поредния безчовечев диктаторски режим,но те явно имат слабост към такива изроди-виж историята 1933г-1945г/. Днес бъдещето на света зависи от това дали Русия ще последва Германия и дали САЩ и ЕС ще успеят заедно да превърнат Русия от едно разрушено общество в една богата и просперираща демокрация, каквато тя никога не е била. Още от времето на Петър Велики Русия винаги се е стремяла неуспешно да се превърне в цивилизована европейска държава. Този стремеж в руските хора не е угасвал и не може да угасне, ако има съответната европейска подкрепа. /прост пример защо Европа въвежда визи за руснаците,ако иска по-тясна руска интеграция с демократичния свят не трябва да  пречи на руските хора да опознаят Европейския континент и да се интегрират в него. Същото се отнася и за отношенията САЩ-Мексико/. Руснаците ясно виждат предимствата на европейския начин на живот пред азиатския, така че не е мислимо едно обръщане на руското общество на Изток. Защо руснаците не емигрират в страната на военния комунизъм –Китай. Азия не може да предложи нищо на Русия,освен глад и мизерия,каквито тя си има в изобилие. Европейската интеграция на тази огромна страна не подлежи на съмнение.

Положението на руското общество разпънато между Изтока и Запада е подобно на положението на Германия между двете световни войни, разгледано от Пол Джонсън в „Съвремеността”. Германия се лута между парламентарната демокрация и тоталитаризма. Тя избира второто, не защото германското общество е глупаво. Това е една от най-образованите нации за времето си, а защото демокрациите се оказват глупави и водят силна антигерманска политика. Франция жертва на собствените си фобии, първо налага съсипващ мир, а после окупира Рур. Това води до огромна икономическа катастрофа и идването на спасителя-Хитлер. Така отблъскването на Германия от страна на Западните демокрация води до завой към азиатска диктатура.Както винаги Франция е водила доста неразумна външна политика, от което си е патила и ще продължава да си пати./доста прозорлива мисъл имайки предвид войната в Ирак/. Днес все пак сме края на 20 век и Русия трудно би избрала пътя на тоталитаризма. Но поставянето и в изолация от страна на Запада може да я тласне в непредвидими посоки.

Историческия ход на събитията има своя неумолим ход на развитие. Демокрацията се роди в Америка и Англия, стъпи на европейския континент в Холандия и Франция. След втората световна война се утвърди и в Германия, а в края на века и в Русия .Обединена демократична Германия ще реши бъдещето на Европа, а дано Демократична Русия да реши бъдещето на света по пътя на пазарната икономика и представителната демокрация. Дано благодарение на руския завой на Запад, Китай направи своите стъпки по пътя на изграждането на едно многопартийно плуралистично общество.

В подкрепа на горното твърдение, че Русия все пак върви по пътя на демокрацията е руската реакция на военния преврат в Пакистан. Всички демокрации апелираха към възстановяване на представителната демокрация в страната. Руското външно в Министерство също призова военните да дадат управлението в Пакистан в ръцете на избрано от народа управление. Докато Китай не реагира. Това е малко доказателство че Русия върви в правилната посока.

ЧОВЕШКА ДРАМА:

През август 2000 година бе освободен последния военнопленик от втората световна война. /медийно събитие, което не бе отразено подобаващо от българската преса/. Унгарски войник през втората световна война е хванат от руската армия и заведен в Русия, където е настанен в психиатрична клиника. Младежа, който е бил тогава на около 20 години е прекарал в империята на злото 53 години. Едва 15 години след Горбачов и 9 години след разпада на империята този човек е пуснат на свобода. Но неговия живот си е отишъл, на 75 години той се връща в Будапеща, спомня си някои от забележителностите на унгарската столица, спомня си миналото, но къде да отиде? Като всеки друг мъж той няма жена, деца, няма внуци, при кого да отиде. Но поне има унгарския народ, който скърби заедно с него и мрази руснаците, както аз ги мразя. Но даже майка му и баща му да са живи представете си шока в този възрастен човек, напуснал Унгария на 22 години. В спомените му неговата майка и баща са сигурно 40 годишни и днес когата види 90 годишни старци. Но по вероятно е да има най-много щастието да положи цветя на гроба на своите родители, които може и да са били живи по време на перестройката на Горбачов. Този случай не видях да предизвика дискусии в руското общество, какви хора има в руските психиатрични клиники; има ли още политически затворници там; но явно руснаците са прекалено заети с ликвидирането на чеченците, за да обръщат внимание на такива маловажни въпроси. В нормалните държави веднага по искане на депутати би се създала анкетна комисия, която би разнищила положението във всяка една психиатрия в съответната държава. Огромна е трагедията на 20 век, фашизма и комунизма смятаха хората с различно мнение за по нисши същества подлежащи на претопяване или лица с психически отклонения, поради което подлежаха на медикаментозно и психическо-психологическо лечение с цел промиване на съзнанието. Както казва поговорката: „с каквито ходиш, такъв ставаш”. И най-нормалния човек ако 53 години живее с луди би полудял.

КУРСК:

118 човека на 100 м дълбочина в Северния ледовит океан в мрак и студ поемат последните глътки кислород, който им е останал преди да отидат в отвъдното. Най-точното определение за случая го даде един български журналист, който го определи като катастрофа на старото мислене. Първото официално съобщение за катастрофата бе съобщено с 24 часа закъснение, след още 48 часа закъснение бе поискана чуждестранна помощ. Трето руски вестник трябваше да даде 640 долара подкуп на руски офицер за да може обществото да разбере списъка на загиналите. Съветската мания за секретност за наш ужас продължава да обладава руската военщина. Не знам кога щяха да бъдат съобщени имената на хората в подводницата може би след 30 години, както по съветско време, когато хората научаваха за подобни инциденти с четвърт век закъснение. Проява на манията за секретност е и нежеланието да се допуснат и западни спасители до подводницата, да не би да им разкрият свръх секретни военни тайни. За пореден път руските военни поставиха една купчина желязо пред човешкия живот. Това не изненадва никого, още по сталиново време се пускаше първо пехотата да разчисти минното поле, за да могат да минат после танковете. В тая държава човешкия живот никога не е струвал нещо. Кой е виновен; не е Путин според мен макар, че всеки западен ръководител би бил свален, ако се излежаваше на плажа в Сочи без да прекъсва почивката си. Тези 118 подводничари са жертва на руския народ, на руската мания за величие неотговаряща на икономическия и научен потенциал на страната. Италиански вестник се запита дали Студената война наистина е свършила. Изкуственото форсиране на руската военна машина при Путин, многобройните учения без съответна подготовка, ресурси и обезопасяване неминуемо доведе до тази трагедия.

Запада също закъсня с реакцията си трябваше руски самолет да пренася британската мини – подводница, а можеше да го направи британски. Подводницата по неизвестни причини бе стоварена в норвежко пристанище, а не в Мурманск, който е по близо до подводницата. Това за пореден път доказа нуждата от руско членство в НАТО. Ако това бе факт, то взаимните подозрения щяха да бъдат по-малки, а реакциите по-бързи.

ВЪЗМЕЗДИЕ:

Днес научих две интересни новини от РТР /юни 2000 год/.В Латвия съдят някакъв партизанин бил се срещу хитлерофашизма, но участвал в установяването на руската окупация на Латвия. Дано го осъдят. Поне един комунист в Източна Европа да си плати за зверствата на комунистическия терор. По мой впечатления в нито една бивша комунистическа държава от Полша до България не е осъден нито един комунист за престъпленията на комунистическата система.

АНАРХИЯ:/юни 2000 год./

РТР съобщи, че някакво руско военно поделение окупирало електростанция, защото им спрели тока за неплатени сметки. На руския башибозук взе да му става навик да окупира собствената си страна. Само си представям поделение на американската армия да окупира частна електростанция. Американската армия ще бъде осъдена да плати космическо обезщетение за този акт на бандитизъм и незачитане на частната собственост, което би вкарало америанския федерален бюджет в сериозни дългове. Ето защо в Русия няма чужди инвестиции, кой луд ще си вложи парите там, където те не са защитени, където частната собственост не е свещена и неприкосновена.

ЛУДОСТ:

На 5 август 2000 год. гледах някакво открито студио  по РТР.Темата бе руската армия. Дискусия нямаше, а цареше единодушие – армията е слаба, разходите за отбрана трябва да се увеличат поне 2 или 3 пъти. Според едни заплахата идва от НАТО, според други от Китай, а според трети и от двете страни. Горкият руски народ сега живее със 20$ на месец, след нова военна надпревара ще трябва да се задоволи с едноцифрено число долари на месец. Бразилия също е голяма държава, по население по-голяма от Русия, но защо на нея не и хрумне пагубната идея за военен паритет с САЩ. Канада също е голяма държава, но и е добре под американски чадър.

КЛАСАЦИЯ ЗА ГИНЕС:

В началото на новото хилядолетие /3.01.2001 год/ различните вестници, информационни агенции се надпреварваха да правят различни класации за личност на хилядолетието. Някакъв руски вестник, не му чух името също направил опит в това отношение. Жалкия му опит също бе докладван от БНР във вечерната емисия на 03.01.2001 год.: десетте личности на хилядолетието са 1. Чингиз хан 2. Мартин Лутер 3. някакъв папа от средновековието,не му чух номерацията 4.Ленин 5.Жана Дарк 6.Оливър Кромуел 7.Наполеон 8. Някакъв руснак,неизвестна фигура 9.някакъв руски император, различен от Петър Велики и Екатерина Велика 10.Аятолах Хомейни. Тая карикатурна класация, ако не за друго е показателна за деформираната ценностна система на руснаците. Ако трябва да се прави класация на отрицателните личности на хилядолетието т.е. за хората избили най-много хора, наред с Чингиз хан, Наполеон, Кромуел, Ленин и Хомейни трябва да включим и Хитлер, Сталин, Мао Дзедун, повечето дейци на френската революция. Всички те определено имат заслуги в избиването на милиони. В моята класация за личности на хилядолетието липсават руснаци, а в тази на руския вестник има цели трима. Папите тези радетели на светата инквизиция и религиозните войни също нямат място в нея. Ако в класацията има англичани и французи то определено това няма да са Наполеон и Кромуел. Истинските личности на хилядолетието като Айнщайн, Нютон, Монтескьо и Русо, Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин липсват. Но не само за руското общество личности на хилядолетието са кръвопийци и мародери, а и за българското. За 15 % от българите личност на столетието е диктатора от Правец, а незначителен брой хора посочват Димитър Пешев човека с основни заслуги за спасяването на 50 000 евреи през втората световна война. Подвиг нямаш аналогия в Европа. По още 10-15% от запитаните са посочили за личност на миналия век Ботев и Левски т.е. личности от 19 век, което е поредното доказателство за пълната неграмотност на този народ, който според някакви български проучвания бил на трето място след евреите и японците по образованост. Нали американците не учеха история, а ние я изучаваме. Резултата е че 20% от населението не знае през кой век са живели двамата основни национални герои на страната.

РАЗШИРЕНИЕТО НА НАТО:/февр.2001 год./

При посещение в Москва – генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън обяви, че не изключва в по-далечно бъдеще членство на Русия в НАТО. Аз също, но в по-близко бъдеще.

НЕПОПРАВИМИ:

Ужас руснаците продължават да спорят по РТВ дали земята да може да се продава или не – 25.02.2001 год.  Докога ще обсъждат дали слънцето трябва да изгрява или не.

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ:

В началото на февруари 2001 год. американска подводница при излизането си на повърхността удари японски риболовен кораб и го потопи. На подводницата и нямаше нищо. Имайки предвид, че в руските подводници се влага повече желязо от американските нелогично звучат обясненията на руските военни за потъването на “Курск” вследствие на сблъсък с кораб на повърхността. Явно експлозията в торпедното отделение звучи най-вероятно.

ТРАГЕДИЯ:

На 26.04.2001 год. се навърши още една годишнина от най-голямата промишлена авария в историята на човечеството  – ядрената експлозия в Чернобил. Количеството радиация изхвърлено в атмосферата е колкото 200 атомни бомби със силата на тези над Хирошима и Нагасаки. Според един украински филм излъчен по МSAT на 26.04.2001 год. над 3 200 000 са страдащите от болести хора над 500 000 са починалите и техния брой продължава да расте. Според филма Горбачов прави изявление за случилото се цели 18 дни след аварията. /Путин след аварията с Курск направи изявление след два, три дни т.е. има напредък/.

Някои в България продължават да говорят за двете атомни бомби пуснати по време на ІІ световна война, които предотвратиха многократно повече жертви. Но никой не говори за престъпленията на съветския комунистически режим срещу украинския, беларуския и другите европейски народи.

ДЕН НА “ПОБЕДАТА”:

Днес е 09.05.2001 год.  Ден на победата над Хитлеристка Германия. БНТ излъчи филм на BBS по този повод. За пореден път се убеждавам, че ние българите явно не знаем историята на ІІ световна война. Филмът изключително обективно представи, освен престъпленията на нацистите и тези на комунистите. Армията на червените окупатори е изнасилила около 2 милиона немски жени, сериозно постижение на водкаджиите. Два милиона руски военнопленници веднага сменят нациските лагери с “Гулаг”, заради обвинение по чл.58б от руския наказателен кодекс – измяна на родината т.е. не са дали живота си за нея. Един милион човека от кавказките народи са пратени в Сибир, където 1 на всеки 4 умира от студ и глад. Филма показа наказателните роти на НКВД в тила на руските части. Престъпленията на нацизма не ми се коментират, защото те са ми до болка втълпявани в ученическите ми години и с тях няма незапознат човек в България.

На фона на милионите жертви в тази война много по ясно изпъква подвига на цар Борис ІІІ. Човекът спасил 50 000 български евреи и  стотици хиляди български войници, които не са изпратени на Източния фронт, за което заплаща с живота си. Не трябва да забравяме, че съседна Румъния дава половин милион жертви биейки се срещу червените азиатски орди на Изток.

Дефакто царя и българските управляващи заемат най-правилната позиция през Втората световна война. България не може да се противопостави нито на едномилионната немска армия в началото на войната, нито на руските пълчища в края на войната без подкрепата на Демокрациите – САЩ и Англия. Такава тогава не е имало. Така, че нагаждаческата, конформистка позиция е най-малкото зло в случая. Тя е разумната позиция. Иначе страната да е понесла много повече разрушения и смърт на каквито жертва стават Югославия и Гърция. Две доста наперени държави, на които разума им изневерява и днес.

Впрочем днес на 09.05.2001 год. американци и британци от посолствата на тези държави в България отново поднасят цветя пред паметника на армията окупаторка. Не е ли ги срам, нямат ли капка уважение към страданията на този народ през последните 45 години комунистическа тирания. Но ние сме си виновни след като в центъра на столицата ни се издига този срамен паметник на Съветската армия, която не е дала нито една жертва на българска територия, защото българската армия не е изстреляла нито един куршум срещу червените орди. След като няма и жертви не може да има и паметник. На червената армия са издигнати повече паметници от комунистическия режим отколкото на българската армия, дала стотици хиляди жертви през ХІХ и ХХ век.

ЕС, НАТО И ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР – ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

В момента по радиото слушам монолози ,в които интервенцията на НАТО се оприличава на интервенцията на СССР в Чехословакия от 1968г.Приликата е единствено в факта ,че група държави от един военен блок нападнаха суверенна държава.Право на всеки народ е да избира своето управление  и да го свали ,ако не му харесва.Това се опитаха да направят и чехите и албанците .Чехите направиха опит за сваляне на комунистическия режим,а албанците да отхвърлят сръбското робство.И двата народа постигнаха целите си ,но чехите 21 год. по-късно въпреки намесата на Варшавския договор,а албанците благодарение на НАТО . Какво защитаваха войските на Варшавския договор чехите от самите тях, защитаваха господството на СССР над Централна Европа.Какво защитаваше НАТО в Югославия – това бе пределно ясно /но не и за българите/ албанците от режима на Милошевич.

Естествено последиците от двете интервенции са сходни, що се отнася до това че се засили влиянието на СССР в първия случай и на САЩ и Запада във втория.Но след като се действа с армии то друг извод не може и да има.

Българските журналисти много спорят каква е разликата между Варшавския договор и НАТО и обикновено стигат до общия извод ,че такава няма.Прилика е  в това че са два военни блока с военно предимство на една държава пред останалите,но приликата свършва до тук. Варшавският договор е създаден под диктата на СССР.Държавите които го съставяха бяха насила включени в него и не можеха свободно да го напуснат.(Чехия –68,Унгария –56).

НАТО е съюз на свободни държави ,доброволно създаден.Основно изискване за членство е тези държави да са демократични,не може да стане член на НАТО държава в която има авторитарен или тоталитарен режим.

Решенията в НАТО се вземат в Брюксел където е седалището на организацията от всички страни членки,а не във Вашингон.Решенията в Варшавския договор се вземаха в Москва ,а другите държави с ограничен  суверенитет бяха просто послушни сателити.Нима някои сериозно може да твърди ,че днес държави като Германия,Франция,Италия,Испания и по малки Турция,Гърция,Дания,Норвегия са безропотни изпълнители на волята на Вашингтон.Може ли Великобритания “империята на империите” владетелка на половин земно кълбо да се принизява до сателит.Еднаквостта в позициите на тези две Велики сили се дължи на общия език ,култура и ценности на които са изградени двете общества,а не на подчиненото положение на едните спрямо другите.Но българина не  е свикнал да гледа така нещата ,той е закърмен с комунистическия начин на мислене,при които властта и подчинението неизменно присъстват.НАТО е съюз от равноправни държави но с различен военен потенциал.Въпреки това решенията се вземат с единодушие,а не с мнозинство,което е недостатък ,защото държава без армия като Исландия може да блокира вземането на решение.Би било нормално малки държави с численост на армиите под 200 000 войници да нямат право на вето , но група от малки държави с обща численост на армиите над 200 000 войници да имат право на вето.

      Мисля че ако се договори такова решение няма да се принизяват Германия, Франция и Великобритания имащи интереси  по целия свят до прости сателити.

САЩ И НАТО – СВЕТОВЕН ПОЛИЦАЙ

    ****БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА.Годините които ни предстоят ще се характеризират с по-голямо настъпление на Демокрацията и отстъпление на авторитарните и тоталитарните режими.Това е ясно и за децата.Този процес може да бъде забавен но не  и предотвратен.Когато пиша тези редове в Иран има бунтове за по-голяма свобода на печата и повече права на гражданите ,което е доказателство ,че хората в целия свят имат еднакви ценности,включително в мюсюлманския свят.

Светът ще се характеризира с множество регионални и вътрешнонационални  между етнически конфликти,както е било и досега.В тази обстановка нуждата от световен полицай е належаща.

По радиото една журналистка се възмути от факта ,че САЩ могат да идат в която си искат точка на света и да кажат “Вие не спазвате правата на човека ще ви бомбардираме”.Аз бих се зарадвал на тази перспектива. Светът би спечелил много ако САЩ имаха сили да се намесят във всеки междуетнически конфликт по света .За съжаление нямат.

Нима не би било от полза за човечеството, ако САЩ или която и да било сила по света бе успяла да предотврати клането на 500 000 руандийци  в Централна Африка.Но това не стана първо поради липса на интереси и второ поради това че не бе възможно да се дислоцират войски в центъра на Екваториална Африка при неразвити комуникации и екваториални гори , при липса на държави членки на НАТО или държави партньорки на НАТО.

Дълго мислех върху възмущението на тази журналистка и стигнах до извод: тя смята че САЩ няма да защитават човешките права,а ще се борят за някакви други интереси.Може би да колонизират региона ????!!!!!!Няма съвременна демокрация която да поддържа колонии, а САЩ не са и имали. САЩ са тези,които дават ултиматум на Великобритания и Франция след Втората световна война да дадат независимост на колониите си и въпреки съпротивата на хора като Де Гол това става факт.

Светът се нуждае от световен полицай  и такава  роля могат да изпълняват само група от свободни и демократични държави.Тази роля не може да се изпълнява от Китай ,защото не само няма ресурса но и няма нищо привлекателно което може да предложи на воюващите народи.Никой народ не би избрал политическото устройство на Китай пред това на САЩ и Западна Европа.

След кризата в Югославия НАТО излезе по единен от всякога,в противовес на обратните твърдения в България.Ние винаги правим грешни оценки на ситуацията което ни е национална черта.Но този път благодарение на Президента Стоянов и някои други български политици направихме правилния избор в защита на човешките права.

Някои би казал,че застанахме в защита на човешките права на албанците и за нарушаване на правата на сърбите .Няма такава дилема. Нито един Международен договор не въздига в човешко право  – етническото прочистване и геноцид,които извършваха сърбите.

Аз бих попитал какво би станало ако САЩ бяха запазили  неутралитет във втората световна война с аргумента да ние сме затова Англия да е независима държава и сме за защита на правото на английския народ на самоопределение, но ние неможем да нарушаваме правата на немския народ. Какви права имат немците да окупират света ,да избиват евреи, цигани, славяни. САЩ нарушиха ли човешки права на немците през втората световна война “Да”, но в името на защитата на човешките права. Аз не мога да съжалявам за сръбския народ, за нито един сърбин обявил се в подкрепа на Милошевич, за паравоенните части в Косово.Всеки трябва да носи отговорност за позицията, която заема. Ако тази позиция е в подкрепа на насилието и смъртта то той не заслужава по различна съдба. Историята е доказала че който вади меч от меч умира. Няма да е по различна и съдбата на Милошевич.

НАТО е организацията, която спомогна за утвърждаване на демократичните политическите режими в  Испания, Португалия, Гърция след военните режими там, а Турция бе запазена от ислямиски попълзновения. НАТО ще спомогне и за стабилизиране на Централна и Източна Европа.

   Стои въпроса след разширяването на Изток накъде. Мисля че НАТО ще продължи да се разширява и извън Европа,превръщайки се в един истински световен полицай.Потенциал за разширение има в Азия /Япония, Южна Корея/, Австралия, Нова Зеландия,защо не и в Латинска Америка  – Мексико, Бразилия, Аржентина, Чили.

Така НАТО би се превърнал не в организация на Северна Америка и Европа,а би включила  и още три континента Южна Америка,Австралия и Океания и част от Азия.Такава организация ще има по-голяма легитимност в Международните дела и ще може с по-голям авторитет да се намесва в регионални конфликти /най-вече в Африка/ за тяхното потушаване.

Не е по силите на САЩ поддържането на мира и следенето за зачитане на човешките права в целия свят. Но е по силите на общност от демократични държави. Така американския данъкоплатец ще бъде разтоварен от издръжката на тази световна армия /АМЕРИКАНСКАТА/. ежестта и отговорността за световната сигурност ще бъде разпределена между повече държави от повече континенти.

Естествено това е една прогноза за развитието на съюза ,но мисля че е най-реална въпреки несигурността на всяка прогноза.Нереално е да се мисли че НАТО ще се разпадне или ще спре разширението си само до Източна Европа.Всеки нов член ще иска включването на свои съсед в организацията  Полша на Украйна, България на Македония,Словения на Хърватска и т.н.,което ще доведе до верижен процес.

Същността на НАТО се крие в член 5 на Вашингтонския договор според който ако една държава бъде нападната другите трябва да и се притечат на помощ. Така че ако Канада бъде нападната Чехия е длъжна да изпрати войски в нейна защита макар конфликта и да не я засяга и обратното.

Самите държави членки се задължават да разрешават конфликтите помежду си с диалог ,а не с употреба на  сила. Ако не бе тази клауза Турция и Гърция отдавна да водеха война по между си, подобно на непрестанните конфликти между Индия и Пакистан. Но светът не помни през столетията конфликт между две демократични държави, а едно от изискванията за членство в организацията е демократично плуралистично общество.Горните четири държави явно още не са дорасли напълно да бъдат квалифицирани като истински демократични.

    СПОРОВЕ В БЪЛГАРИЯ: КЮРДИ и КОСОВСКИ АЛБАНЦИ Аргумента че Западът не се е намесил в Турция за защита на кюрдите не е аргумент в полза на ненамеса в Югославия.Ако имаш две злини и можеш да предотвратиш поне една от тях ти го правиш,а не се аргументираш че щом не можеш да предотвратиш едното зло ти ще бездействаш и по отношение и на другото.

Освен това има разлика между АОК и ПКК.АОК действаше на територията на Косово за защита на местното население от сръбската армия тя никога не е правила терористични акции в Белград Ниш,Нови Сад и др.сръбски градове срещу мирното население докато поставянето на бомби в Инстанбул,Анкара и от което са загинали десетки хиляди цивилни е практика за терора на ПКК.Терористичните действия на ПКК надхвърлят територията на самата Турция,самия Йоджелан призна че неговата организация има участиев в атентата срещу шведския премиер Улоф Палме.Така че когато в България депутати-социалисти се изказват в полза на терористични организации най-малкото не им прави чест.Но самата им партия се е родила като терористична организация така че това не ме учудва.

За разлика от Югославия Турция е демократична държава с значително зачитане на правата на малцинствата. В Турция има многопартиина система ,при което партиите  идват и си отиват, докато в Югославия имаме управление на комунистическата върхушка от 1945г до ден днешен без прекъсване /редовете са писани през 1999 год./. В Турция има десетки радио и телевизионни медии  плурализъм в медиината среда,тя е по напред и от нас в това отношение.В България все още има радио и телевизионен монопол на държавата.Поне към момента когато пиша тези редове.

Дефакто това е първата война в която НАТО участва, досега организацията съществуваше на книга но не бе изпробвана на практика. Североатлантическия договор устоя това свое изпитание. Принципът за единодействие на цели 19 държави плюс поне 6 страни партньорки в името на общи ценности проработи.Нещо невиждано до този момент.

Желанието на българските журналисти за разпад на организацията и непрестанните прогнози в този дух са обречени на провал. Общите ценности са спойката която ще запази съюза. Ако в този съюз съществуваше авторитарна или тоталитарна държава винаги съществуваше  възможност от сепаративна договорка с режима в Белград, но такава няма. Когато всичките 19 държави са демократични това е по-трудно най-малкото защото има плурализъм на мненията в тази държава при вземането на такова съдбоносно решениe оказващо влияние на 18 нейни съюзници. Докато влиянието на общественото мнение в тоталитарна държава е много по-малко.Историята не помни по-голям и по-силен съюз от НАТО .В миналото са се създавали много и най-различни съюзи между две царства срещу трето,между три, четири, пет държави срещу друга. Историята помни съюзите от двете световни войни Антантата-Англия, Русия, Франция срещу Германия, Австро-Унгария, Оста – Рим, Берлин,Токио. – но всички тези съюзи между няколко държави са били  конюктурни, основани на временни цели да се преразпределят територии и влияние между отделните държави. НАТО е съюз преди всичко в името на ценностите на демокрацията, свободата,плурализма и зачитането на човешките права,трайни и извечни цели на човечеството.За това този съюз е траен.

Варшавският договор също бе съюз за разпростиране на комунистическите идеи и идеали по света.Тези идеи претърпяха крах.Варшавския договор не е съюз в истинския смисъл на думата,защото съюз може да има само между равнопоставени държави,а не между колониален център и сателити.

Разширяването на НАТО в Източна Европа, в Латинска Америка, Азия, Австралия ще донесе на света повече сигурност, демокрация, свобода, човешки права по-малко етнически конфликти, смърт, разрушения, нищета и упадък.

В интерес на всички е това да стане факт един ден.

САЩ и ЕС две страни на една монета.Световната глобализация:

Веднага след края на втората световна война когато цяла Европа е разрушена,включително Русия и Япония единствения цъфтящ континент е Северна Америка. САЩ дават повече от половината от световния брутен вътрешен продукт. Тази най-велика държава в световната история подема план да не допусне никога повече нов тоталитаризъм да превземе Европа. Планът „Маршал” се оказва ефикасен инструмент срещу надигащите се леви комунистически движения в Италия и Франция. Така западна Европа бе възстановена и предпазена от една нова утопия-комунизма. Остана континента да бъде предпазен и от нови вътрешни военни конфликти средство за това се оказа НАТО и ЕИО. На 25  май 1957 год със подписването на Римските договори седем държави създават европейските общности. Днес ЕС има 15 държави.

Чрез своите протежета в Европа САЩ поставиха началото на създаването на свои образ и подобие, създаването  на Съединени Европейски Щати. Американските ценности за свобода и демокрация въплатени в най-старата конституция в света, бяха пренесени на европейския континент и станаха стабилната основа на новото образование.

Подписването на Римския договор поставя едно ново начало в историята на човечеството. Това е ново летоброене, нова ера. Мирното обединение на народи и държави, падането на границите, свободното движение на хора, стоки и капитали е нещо невиждано дотогава. Създаването на наддържавна общност, при което европейските държави отдават част  от националния си суверенитет е бъдещето към което върви човечеството и то с много бързи темпове.

На обикновения българин бих казал,че ЕС е нова държава със столица Брюксел и 15 области-отделните държави.Един ден България също ще стане провинция в европейската държава.

Две други международни организации-американско дело  Обществото на народите и Организацията на обединените нации не оправдаха гласуваното им доверие,през повечето време стояха блокирани поради факта че се състояха от държави изповядващи различни ценности: демокрация, комунизъм, ислям. В ЕС такъв разнобои на ценности липсва. ОНН поставя на първо място националния суверенитет. ЕС освен съюз на държави е съюз на хора, граждани, на мултинационални компаниии, на граждански образования /”гриинпис”,”лекари без граници”,организации за човешки права и т.н../

В САЩ различните европейски  народности живеят пръснати по територията на тази световна държава, докато в ЕС хората от една народност все още живеят компактно на територията на своята държава. Но свободното движение на хора все повече ще доведе до смесване на отделните народности и размиване на националните граници.Един немец който всяко лято почива в Испания има голяма вероятност да се ожени за испанка. Децата от този брак ще са европейци,те ще знаят поне два езика.

След падането на границите в Западна Европа е напълно възможно един белгиец, да живее във Франция и да работи в Германия в пограничните области. Според европейското законодателство белгиецът ще гласува на местни избори във Франция, макар да не е французин. Той може да гласува за европейски Парламент във Франция за кандидат испанец, кандидатирал се във Франция. Ако гръцки гражданин има проблеми в някоя африканска държава, но Гърция няма посолство в нея, той може да иска защита от която и да е страна членка на ЕС, например Франция.

В крайна сметка за какво са държавите едни изкуствени образования създадени да разделят хората и да ги насъскват едни срещу други. Когато Франкската държава се разпада и наследниците на Карл Велики си разпределят Западна Европа тези владетели искали повече власт, територии,богатство и те започнали да воюват срещу братята си Така хората изкуствено били сепарирани в отделни общности, насъсквани едни срещу други. Воденето на многобройни войни отчуждило отделните съставки на тази нехомогенна общност окончателно обособило нови народи със собствен език и култура.

Днес в края на 20 век Западна Европа се опитва да поправи грешката на Карл Велики,като се опитва да събере отново парчетата на онова цяло.

Основен недостатък който се изтъква на ЕС е обезличаването на отделните народи в рамките на цялото. Обезличаване бихме имали в рамките на една империя, където съответната култура и народ доминират /Византия, Османската, Руската империя/. Напротив членството в ЕС допълнителна дава сила и престиж на съответния народ и култура, чувствайки подкрепата на съюза. ЕС не е империя в която да има господство на една народност над друга /гръцка,руска и т.н./ Това е съюз между отделни народности със свои култури. От сблъсъка и взаимодействието на тези култури неминуемо ще се роди една нова европейска култура но тя не изключва френската, италианска, испанска и т.н. култури.

Нова Европа не е Европа на еднообразието/Европа на Хитлер и Сталин/ а Европа на многобразието,на много етноси,езици,религии които ще създадат европейска култура,а може би и език най-вероятно възоснова на английския език.

След разширението нова обединена ЕВРОПА би имала 40 държави, изключвам Беларус и Русия за сега. Това е пазар по-груби изчисления от над 600 млн. души,за сравнение САЩ-290 млн.,Русия-130 млн. ЕС се превръща в третата по население държава в света след Китай и Индия. Така детето – ЕС ще изпревари своя родител – САЩ и ще се превърне във водещата световна икономическа, политическа и военна сила. Това е огромен пазар основаващ се на свободното предприемачество и конкуренция. Неминуемо европейските компании ще изместят американските и японските по всички възможни показатели.

Възможност за Япония да запази водещите си позиции в света е интеграцията в Югоизточна АЗИЯ, но народите от региона помнят втората световна война, интеграционните процеси са слаби, липсват общи институции, не всички държави са демокрации, поради островността на държавите контактите не са на нужното ниво, населението е слабо образовано, за да разбере предимствата на интеграцията.

Американската алтернатива е интеграцията в района на Северна и Южна Америка. Страните са си поставили за цел да създадат общ безмитен пазар до 2005 год. или 2010 год. нещо което ЕС има от 1968 год. Липсва институционалната рамка, липсва общо законодателство като в ЕС.Основния недостатък е страхът на Латинска Америка от икономическо господство на САЩ, страх който в икономически по-изравнени държави като Германия,Франция,Италия и Великобритания не е така силен.

Европа води с едни гърди пред другите региони в областта на интеграцията, а това неминуемо ще ги доведе и до икономическо и политическо водачество.

Какво би станало след обединението на Европа. Спомням си за един разговор по националното радио в него един алжирец изказваше съжаление че страната му е извоювала независимост от Франция. Ако това не се бе случило то той би имал френско гражданство и би живял в една високо развита евро-африканска държава. А след независимостта си страната се е впуснала в кръвопролития, режими, ислямски бунтове и сега живее в западаща африканска държава.Разказвам този случай за да стане ясно че европейското разширение няма да приключи с границите на Европа.

Сигурен съм ,че тези носталгични нотки  са силни на целия Африкански континент, който получи след независимостта си само глад, нищета, междуплеменни, етнически кръвопролития и военни режими. Връзките на тези бивши колонии със метрополията е изключително силна, в почти всички държави френския или английския са официални езици. Голяма част от емиграцията в Европа е точно африканска, а не от източна Европа.Националните отбори по футбол на Франция, Англия, Холандия са от африкански емигранти.

Африканските народи с радост биха прегърнали европейските демократични ценности,така както това прави Източна Европа и биха се присъединили към семейството на една нова евроафриканска общност като равноправни  народи,а не като колонии каквито са били в миналото.

Русия и Беларус също са възможни кандидатки за тази общност, самата Русия е цял континент по-голям от Африка. Със своите огромни ресурси тя би дала тласък на създаването на огромни мултинационални компани способни със свои средства да строят космически кораби  и да колонизират Луната и Слънчевата система.Дано съм жив да го видя.

САЩ и ЕС са двете страни на една монета.Съзирането на разрив между тези два гиганта е илюзорно. Естествено конкуренция за пазари между европейски американски компании винаги ще има, както има съревнование между европейски компании, между търговски дружества от една държава. Това не може да доведе до разделение в Европа или в трансатлантическите връзки. В основата на Америка и Европа стоят еднакви ценности. Разширяването на влиянието на Европа води до разширяване на обхвата на тези ценности, до разширяване на обхвата на американското влияние. Положението на Америка е същото.Политиката във всяка демокрация е функция на икономиката,така че ако се появи временно противоборство между Европа и Америка то ще е заради икономически интереси/както се случи в Ирак/.

Вероятно в бъдеще САЩ и Европа ще станат основа на ново световно управление,възможно е членство на САЩ и Канада в ЕС.Нима връзките на западно европейските държави  не са по-тесни със Северна Америка отколкото със източноевропейските държави.Но това включване сега би довело до поглъщането на по-малките европейски компании от американските им събратя,надеждата е че след разширението на изток европейските компании ще могат да издържат на американска конкуренция.

Но Америка се опитва тя сама да бъде притегателен център създавайки НАФТА – северноамериканската зона за свободна търговия. Но този съюз с Мексико и Канада няма общи институции,обща валута,законодателство,съдебна система нещо което в Европа е факт.

Според европейското законодателство при гонитба на престъпник полицейските сили на една държава спокойно могат да минат границата на друга страна членка и да продължат преследването. В бъдеще се предвижда създаването на европейска армия в лицето на Сили за бързо реагиране.

Тласък на интеграцията на американския континент може да даде евентуалното приемане на долара за парична единица в Аржентина./по-късно това стана в Еквадор/,но и да се случи това положително явление,то ще бъде единичен случай,а не масова практика, докато в Европа имаме обединение на 12 европейски валути и готовност на още десетина за присъединяване.

Под влияние на Испания и Португалия  Латинска Америка може да изяви желание за по тясна интеграция с Европа,имайки предвид тесните езикови и културни връзки по между им.

РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕС

Войната в Югославия освен защитата на човешките права имаше и друга под цел – присъединяването на Балканите към европейските процеси т. е. към интеграция в ЕС.

Много българи казват „ама как ще се присъединим към ЕС, та те не ни искат, ние сме бедните роднини”. Това е опростенческо мислене. ЕС има интерес от увеличението на своите размери – това са нови територии, природни богатства, пазар от 50 млн. Потребители за европейските компании, нови 50 млн. данъкоплатци от Югоизточна Европа. Но това не е присъединяване на нови колонии, а приемане на нови равноправни партньори.Това е така защото каквито права имат френските компании и французите такива ще имат и българите и българските компании. Ако ЕС има желание да бъде глобален конкурент на САЩ то трябва да се разширява.

ЕС е равноправна общност на многообразието, на богатата палитра от цветове, култури, езици и религии, а не на еднообразието – една народност европейската, на един език, на насилствено претопяване на отделните култури.

На това ЕС се опитва да ни научи и нас самите,защото не може съюза да е многообразен а държавите членки не. В България трябва да уважават останалите култури и религии.Българина не само трябва да уважава ромската,турската,арменската,еврейската култури но и да ги развива като свои.България трябва да поддържа турските исторически и религиозни паметници, да развива турското самодейно и културно творчество,защото то е част от световното културно наследство.Турците са български граждани със същите права като всички останали.Културите на малцинствата са плюс към националната ни култура.

Туристите в България особено от арабските страни биха идвали да видят храм-паметник”Ал.Невски”, но също така и многобройните средновековни джамии в страната, които са в окаяно състояние, неподдържани като че не са част от културата на България. България трябва да е майка на всички, а не мащеха за една част от българските граждани.

Политиката на ЕС В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА:

Войната в Югославия доказа че ЕС е икономическа сила,но политическо и военно джудже САЩ остават основна движеща сила в НАТО, европейския стълб на сигурността в НАТО липсва. Европейските интеграционни процеси неминуемо водят до създаване на европейска армия. Едно от предимствата на европейската армия в случая е че решенията за евентуална военна намеса ще се вземат в Брюксел и така националните правителства ще бъдат освободени от тази тежка отговорност.

 ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ, РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС И ДЪРЖАВООБРАЗУВАНЕТО В АФРИКА:

Създаването на европейска армия би довело до отпадането на нуждата от национални армии. Европейската армия спокойно ще може да охранява границите на континента и без съществуването на националните армии.Тази армия ще бъде по-силна и по-евтина,защото ще има икономия от мащаба.Всяка европейска страна ще е длъжна да допуска разполагането, преминаването и предислоцирането на европейски части на нейна територия.

Това ще бъде професионална армия,в която ще се наемат като професионални войници граждани на всички страни членки,а защо не и чужденци по примера на френския Чуждестранния легион. Европейското общество ще е по склонно да използва по предназначение една армия съставена от чужденци преди всичко отколкото от европейски граждани. В тази армия ще има граждани от България и Албания до Германия и Великобритания. Тази армия ще се ръководи от европейски генерали,които няма да са представители на собствените държави, а на европейските институции, на европейския генерален щаб в Брюксел.

Обединена Европа,надхвърляща 600 млн население с икономическия потенциал който има може да изгради армия, която да превъзхожда армията на 280 милионна Америка.

Наличието на силна армия е второто условие в днешно време след съществуването на силна икономика и валута, за да има една държава силно политическо влияние. Еврото плюс европейската армия ще дадат възможност експанзия на европейското влияние в целия свят. Евро-американските демократични ценности ще бъдат разпрострени по целия свят.

Една Европа със силна икономика и армия ще бъде изкушена да се намеси във разпокъсаната и раздирана от конфликти Африка. Така би се намерило поле за действие на Европейската армия и биха се оправдали средствата, които се хвърлят за тази армия.Като армия на 40 държави –европейската армия спокойно би могла да изпълнява решения на ООН по омиротворяването на даден район на Африка. Но военната намеса неминуемо влече след себе си политическо и икономическо влияние на  ЕС. Когато това стане факт интеграцията на африканските държави към ЕС би било въпрос на време.

Някои би казал че това е нова форма на колониализъм.Аз бих казал че това е премахване на излишни структури.Не е ли дефакто държавата една излишна структура създадена с цел да възпрепятства движението на хора стоки и капитали/ това със сигурност важи за африканските държави и в по-малка степен за държави създадени да служат на обществото като западните/.Само защото някои в миналото е казал ,че дадена група хора са по-различни и трябва да се отделят,да направят ограждения-граници,а в последствия и да воюват със съседите си.Издигането на граници прекъсва контактите между хората,те се отчуждават и стават лесно податливи на пропаганда очерняща съседа. Нима ако Албания и Сърбия имаха трайни, стабилни и интензивни икономически и политически, културни контакти конфликта в Косово би бил възможен. Вероятността би била много по-малка. Ето я вредността на държавата,тя изкуствено сепарира,разделя хората в отделни общности и макар да няма тази цел – ги насъсква едни срещу други. Защо албанци и сърби живеят в две държави,защото техните  майки и бащи баби и дядовци са им казали че те са два отделни народа. Добре ами ако грешат,ако са един народ.Кой би казал че албанци и сърби не са част от един народ нали всички хора на Земята имат по две ръце,с по пет пръста,два крака,една глава,две очи,една уста с 32 зъба в повечето случай/.Това че един говори на един език,друг вярва в Христос, Алах, Буда, Хитлер или Сталин са подробности които не трябва да разделят хората в отделни взаимоотблъскващи се общности.

С тези констатации не биха били съгласни всички диктаторски управления в цяла Африка.При тях държавата съществува за да изхранва режима.Държавната машина събира данъци и мита по границите от хората и икономическите субекти за да издържат военно полицейската репресивна система на съответния диктатор и да доставят съответна част от баницата на кликата.Тази порция обикновено се влага  във Швейцарска сметка,а съответната държава взима поредния транш от МВФ и СБанка.

На запад държавата е създадена да служи на хората, управлението се избира от народа и се упражнява в повечето случай за негово благо.Днес тези развити държави отдават от своя национален суверенитет на едно наддържавно образование.Днес те не събират мита от икономически субекти на други европейски държави.Тези управления се опитват да улеснят икономическата дейност зад граница на техните фирми и граждани.Щом такива проспериращи държави престават да съществуват, за какво световната демократична общност трябва да допусне съществуването на африканските режими и техните държавни структури. Какво по-добро могат да предложат тези авторитарни,военни режими на свойте граждани. Нима тези африкански народи не биха се чувствали по-добре в една по-голяма равноправна общност със свободен обмен на хора, стоки и капитали. Общност, в която не биха били експлоатирани, унижавани и преследвани за политическите си възгледи.

Държавообразуването в Африка има съществени различия от тези в Европа, където в продължение на столетия са се образували отделни народности,нации и съответно държави със свои бит, език и култура. Африканските държави са създадени по един изкуствен начин след разпадането на колониалната система, според това какви са били административните единици в колониалната система на Англия и Франция. Така отделни народи остават разделени, а в рамките на една държава се събират няколко коренно различни племенни групи. Границите в Африка са изкуствено начертани в тях не живее народ със собствен език и култура. Общия език обикновено е френския или английския и множество местни, племенни езици. В една Нигерия има над 80 племенни народности и един общ език английския. Трудно е да се каже, че съществува нигерийска нация със свои бит и култура, макар че след още 50 год. съвместно живеене това може и да стане факт.

Разпадането на тази изкуствено построена държавна система, крепяща се върху насилието и грубата сила може да стане лесно, ако имахме съответния притегателен център-ЕС.

РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ:

В резултат на разделението между сърби и албанци,създадено от самите тях поговорката „разделяй и владей” е изпълнена със съдържание.И Албания и Югославия са зависими от вън в по-голяма степен от когато и да било. Албания като следствие от 400 000 хиляди бежанци е икономически изтощена в нея има американска войска. Страната предостави цялата си инфраструктура за ползване от НАТО. Сред населението е създадено силно прозападно настроение, което е в състояние да накара местните политици да следват западните рецепти за балканския регион. Югославия никога не е била по зависима и в по-окаяно състояние от създаването си до днес. Днешната малка Югославия е с разрушена инфраструктура, унищожени предприятия ,блокирани сметки в чужбина, икономическо ембарго от запада социално напрежение, опити за отцепване на Черна гора. Милошевич е последната пречка за плановете на ЕС за региона на Югоизточна Европа, планове почти реализирани с американска помощ.

Разширяването на ЕС с нов пазар от 50 млн. души е завоеванието на тази война. Това завоевание е на САЩ те завоювяха този регион за Европа./ Но когато получава Европа подкрепя САЩ, но в случая с Ирак не бе така/.Отвоюван от руско влияние е не само Косово,по косвен път това стана с Албания,Македония,Босна,България,Румъния ,а скоро и Черна гора и Сърбия ще ги последват /което стана/.Ползата е изцяло за ЕС осъществена от американската военна машина.Много основателно звучат критиките в американския Сенат,откъде накъде Америка ще се бие за чужди национални интереси-европейските./след като Договорът от Маастрих въведе европейското гражданство значи можем да говорим за европейска нация и европейски национални интереси. Единодействието на европейското обществено мнение по време на войната го доказа./Не случайно американския президент Бил Клинтън обяви,че Америка и Европа са едно цяло,че европейските интереси са и американски,че САЩ трябва да помогнат за осъществяване на мечтата за обединена,стабилна и демократична Европа т.е. Съединени европейски щати. Но колебанието на Бил Клинтън да изпрати сухопътни части определено е израз,че няма такова припокриване  на интересите с Европа. Не трябва да се съмняваме, че ако САЩ защитаваха своите си интереси, те не биха приложили цялата си военна мощ /пример:Кувейт/.

Много са смешни тълкуванията в българския печат че САЩ изиграли Европа,имайки предвид думите на Мадлин Олбрайт САЩ поеха основната военна тежест, а Европа ще поеме тежестта по възстановяването на региона.Представители на ЕС заявиха ,че процеса на възстановяване на Югоизточна Европа е не само процес на даване на пари,а и процес на интеграция – синхронизиране на законодателство и държавни структури,на може би обща митническа политика,на въвеждане на еврото и т.н.

ЕС не е изигран, изиграните са САЩ защото подпомагат европейската интеграция т.е. създаването на техен глобален конкурент. Това може би ще са последици в дългосрочен план.

          Интересен е факта, че САЩ са наречени на континента на които е създадена държавата. В Азия и Европа няма такъв прецедент/изключвам създаващата се европейска държава/.На английски щат означава държава т.е. САЩ са обединение на 50 държави по подобие на 15-те от ЕС. Това обединение не може да се смята за окончателно към тези 50 американски държави може да се присъединят в бъдеще и други държави от Северна и Южна Америка.

ПРЕДЛОЖЕНИЯТА МИ ЗА ЕВРОРЕФОРМИ:

Чух и четох предложение за реформи на ЕС. Ето една която ми направи впечатление : Европейския парламент да бъде двукамарен като първа камара е Парламента в Страсбург, а втора камара е съответния национален парламент. Така една държава няма да спира интеграцията на целия континент, а ще изключва само себе си от нея. Ако три държави решат да създадат обща армия в рамките на съюза /например тези от Бенелюкс/ не е нормално останалите 12 да  пречат на този интеграционен процес, защото ще се бъркат във вътрешните работи на тези страни.

НОВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ИСТОРИЯТА: Разширяването на Изток на ЕС прилича в исторически план на разширяването на Запад на САЩ. Приемането на нов щат е свързано с размисли това няма да доведе до разпадането на съюза, до нестабилност на новата Американска държава /същото и в ЕС/. Южните щати искат приемането на нови южни робовладелски щати, севера на нови северни щати. В ЕС северните държави /Германия, скандинавските държави/ натискат за приемането на Прибалтика, Полша. Южните държави /Италия, Гърция, Испания/ за разширение на юг – България, Румъния. Приемането на нови щати става по следния начин. Заселниците заселват определена територия и на Учредително събрание съставят Конституция, населението избира представителни органи, които искат приемането на територията за нов щат в рамките на съюза. В Източна Европа подобна процедура след свалянето на тоталитарните режими, нови Конституции и представително управление, което иска членство в ЕС. В ЕС все повече се забелязва и делението на федералисти и антифедералисти характерно за  обществото на 13 американски щата в зората на създаването на американската държава, въпроса за създаването на силна централна власт или за запазване на хлабава федерация с повече права на 13 щата, стои на дневен ред и пред 15 страни членки на ЕС. Историята впрочем ни дава отговор и кои ще е днес победителя в този спор  в ЕС. Историята на ЕС и САЩ е история на два сиамски близнака, които на пук на медицината не са се родили едновременно. Впрочем в резервираното отношение към Европейските монархии и основно спрямо могъществото на Британската империя на младото американско общество има нещо сходно с подозрението на слабите европейски държави днес спрямо американското военно могъщество.

СКАНДАЛИТЕ В ДЕМОКРАТИЧНИЯ СВЯТ:

Освобождаването на диктатора Пиночет е едно от най-големите падения на английското правосъдие във вековната му история. За пореден път се доказа, че политическата класа е недосегаема за ръката на правосъдието. Демократичната система бе разклатена и от скандал в Христяндемократическата партия в Германия, която се оказа котило на корупция, но това е държава със сериозни 50 годишни демократични традиции, което ще и позволи да се справи с този проблем. Ако това се бе случило в Азия, Африка неминуемо следваше военен преврат и забрана на политическите партии като източник на корупция. Но силата на демокрацията е в публичността на скандалите, което липсва на тоталитарните общества, както и в перманентно обновяване на политическата класа, чрез избори, което води до нейното прочистване. /не винаги/

МЕЧТИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ:

Ако всяка държава в Европа се задължи на всеки 10 милиона населения да даде 3 000 войници в европейската армия, то Германия с 80 милиона население ще даде 24 хиляди войници, а България към 2 500 човека. При 40 държави в Европа с население над 600 млн. /изключвам само Русия и Беларус/ това прави 180 000 армия и то при минимални разходи от страна на данъкоплатците /какво са издръжката на 25 хил. Войници за една Германия/.Тази армия би била въоръжена с оръжие последна дума на техниката и спокойно би могла да осигурява сигурността на целия континент, даже и без съществуването на паралелни национални армии.Много от малките държави на континента могат да сключат договор с Европейската армия тя да изпълнява функция на тяхна национална армия. Това ще позволи на данъкоплатците да си спестят разходите по издръжка на слабата национална армия, която не може да им гарантира сигурност. Намалените данъци поради по-ниските военни разходи пък ще гарантират икономическа сигурност и просперитет. Националното самочувствие днес се изразява в жизнения стандарт, а не в големината на армията. Така че гражданите на Люксембург могат да се гордеят с родината си, за разлика от руснаци и българи.

Европейската армия може да се настъни в конфликтни райони като Косово, Босна, Нагорни Карабах, Кипър в държави със слаба държавна власт Албания, Македония, Грузия. Тя може да замести английската армия в Северна Ирландия, френската в Корсика, испанската в Баския регион, израелската в Палестина.

ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ: Държавите – членки трябва да имат паралелни, успоредни компетентности в едни и същи области, а не изключващи се. Какво имам предвид. Европейската армия ще защитава общността, а националната основно сигурността на страната – членка. Макар че е изключено страна – членка да откаже помощ на друга страна – членка. ЕС трябва да има право да установява дипломатически отношения, да членува в международни организации – като ООН, да се присъединява към международни договори./последното се предвижда в проекта за европейска конституция от 2003 год./ ЕС ще защитава общностните интереси, а държавата – членка своите национални. Макар, че между двете не трябва да има сериозна разлика. Погрешен път е едни области да са изцяло в прерогативите на общността, а други в компетенциите на страните – членки. Така се нарушава суверенитета и на общността и на държавата – членка. И държавите и ЕС трябва да имат право на еднакви компетенции във всички области, при зачитане на принципа на субсидиарност. След като е по-добре за търговията да има една  валута, вместо 15 издаването на пари ще е от компетенциите на общността. Но не трябва да се нарушава правото на всяка държава да издава собствена валута, рано или късно в конкуренция с общата валута националната валута ще бъде изместена от пазара. Откъде на къде държавите – членки ще спъват ЕС да членува в Международни организации, да е страна по международни договори, да сключва дипломатически отношения, както ЕС не ограничава държавите – членки така и те не могат да го ограничават. /От днешна гледна точка не поддържам всичко написано преди 3,4 години днес е 11.01.03 год. Смятам че Външната политика, Отбраната, Вътрешната сигурност и част от Данъчната политика /косвените данъци/ трябва да са от изключителната компетентност на съюза, а не на държавите –членки.Това е за тяхно добро/.

АВСТРИЯ И ДЕМОКРАЦИЯТА :Австрия е най-слабо развитата немска провинция, закостеняла католическа страна за разлика от протестанските реформаторски провинции на север. На австрийците така и не им става ясно как са били жертви на нацизма след като те самите са немци. Младите немци в Източна и Западна Германия растат имунизирани от нацизма в следствие на руската и американската пропаганда, но не е така в Австрия. Днешна Европа има много механизми да спре надигането на нацизма в немско и френско говорящия свят. Институции като НАТО, ЕС, Съвета на Европа, Съдът в Страсбург, демократичното възпитание на мнозинството граждани на европейския континент не би допуснал отрочето на Хитлер – Хайдер да играе някаква съществена роля в съвременна Европа.

Европа трябва да разбере, че изолирайки се не може да се спаси от емиграцията. Всеки човек има право да избира къде да живее. Човек не избира къде да се роди, но избира къде да живее. Ако не му харесва в африканската държава, където се е родил той трябва да може да се засели  в Австрия и народа на тази страна не може да му откаже това. Хайдер се обявява срещу приемането на чехи, поляци в ЕС, чиято работна ръка е по -евтина, от друга страна чешкия премиер обявява, че разширяването към Балканите на ЕС е грешка. С такова сепаратиско поведение обединена Европа не се прави. Когато ислямистите дойдоха на власт в Турция, първото им идване през 90-те, всички обявиха че това се дължи на неукрепналата турска демокрация. Интересно какво може да се каже за слабата австрийска демокрация, щом ¼ от гражданите на тази развита европейска държава гласуват за привърженик на Хитлер. Явно и доста от европейските демокрации не са дорасли да бъдат демократични държави.

Единствено идеала за демокрация – САЩ нито един път не са управлявани от авторитарен политик или политическа партия. Голяма роля за това има индивидуалистичната философия на американското общество, за разлика от колективистичния дух на Европа. В Европа човек е част от цялото от нацията, от партията принадлежи към някакъв механизъм, докато в САЩ той сам е механизъм, а не бурмичка в него.

Неслучайно в края на 19 век и началото на 20 век по отношение на две империи се използва термина “болния човек на Европа”- Османската и Австро-Унгарската. И двете слабо развити и раздирани от етнически конфликти. По време на войната в Косово Австрия не позволи натовски войски да минат през нейна територия, което е поредното доказателство, че за австрийците правата на човека са на заден план /това стана и по време на войната в Ирак/. За австрийците албанците са втора категория хора /типично по немски/, както впрочем и за българите. Австрийската лудост е лесно ограничима чрез европейските механизми, това е рецептата и за руската лудост по комунизма – членство на Русия в ЕС и НАТО. В Европа има периодично две големи нации /немската и руската /и един смесен регион от много народности – Балканите, които ги обзема мания за величие и насилие над другите.

Чуха се мнения, че в разрез с демокрацията е да не се зачитат възгледите на австрийските избиратели гласували за партията на свободата. Не може да бъде в разрез демокрацията никое действие което цели да помогне на последната да съществува. Тук най-правилно действа Турция, когато ислямистите надигнат глава и се обявят за ислямска държава турския съд веднага ги забранява. Могат да съществуват партии стоящи на основата на демокрацията, свободата, човешките права, свободата на медиите и периодичните избори за обновяване на властта. Партия която не се ръководи от постулатите на Демокрацията не може да съществува, тя трябва да бъде забранена, независимо дали зад нея стоят 10%,20% или 30% от населението на една държава. При свобода на мненията и медиите е съмнително, че е възможно повече от 50% от населението да застане зад тоталитарна идеология, ако няма някакви други фактори. Ако така наречената партия на “свободата” нарушава правата на емигрантите тя трябва да бъде забранена от австрийското правосъдие. Ако на времето националсоциалистите на Хитлер бяха забранени от немския съд още при първите им опити за налагане на еднопартийна диктатура, днес историята би си спестила десетки милиони жертви между които 9 милиона немци.

Друг е въпроса, че днес в Европа има и други съмнителни партии в идеологическо отношение. В Италия управляват реформирани комунисти /през 1999 год. – 2000 год./, които така и не осъдиха престъпната идеология която изповядват, то ако я осъдят няма и да са комунисти. В Източна Европа на власт периодично идват също реформирани комунисти, които не само изповядваха тази престъпна идеология, но я прилагаха на практика. Да не говорим за Русия, където си има натурална комунистическа партия, която не е мръднала грам от времето на Сталин и за Турция където ислямистите, а и националистите в сегашното правителство са с много силни позиции.

При демокрацията всички трябва да зачитат основните принципи стоящи в основата й иначе тя ще бъде разрушена. Демокрацията е най – висшата форма на организация на обществото и защото позволява на идеологии които изповядват нейното унищожение /комунистическа, фашистка и ислямистка/, както и взаимното си унищожение да съществуват съвместно с нея и по между си. Но опитите за връщане на по-стари форми на обществена организация – тоталитарната държава /фашистка, комунистическа и ислямистка/ трябва да бъдат безкомпромисно възпрепяствани, чрез забрана на организациите, които проповядват тези идеи и се опитват да нарушават човешките права, но не и чрез забрана на тоталитарните идеи. Тоталитарните организации се борят за тотално господство на тоталитарните възгледи, чрез забрана за съществуването на останалите идеологии. Демократичните организации се борят за плурализъм на идеологиите. Тоталитарните идеи не са страшни, докато те само се проповядват без да се прилагат т.е. без да нарушават правата на отделни лица /например етническа, расова, полова дискриминация/, когато последното стане факт съдебната система трябва да се намеси да забрани съответната организация и да защити човешките права на личността. Тоталитарните идеи трябва да могат да бъдат изразявани иначе се изражда самото добро и не може да се определи докъде е доброто и откъде почва злото. Но на тоталитарните идеи не трябва да се дава превес, когато самото съществуване на демокрацията е поставено на карта, демокрацията трябва да действа срещу тях със същите методи и средства, с които те биха действали срещу нея. Все пак забраната на политически партии би трябвало да бъде крайна мярка, след като са изчерпани всички останали демократични методи и средства, защото забраната на политическа организация стои на границата между демокрацията и тоталитаризма.

АВСТРИЯ:

Положението в Австрия е вътрешна работа на ЕС, а не на Австрия до този извод достигнаха държавите членки на ЕС. Това е поредното доказателство, че ЕС се превръща в единно образование, в което отделните държави членки са отделни провинции. Въпреки намесата във вътрешните работи на Австрия, последната не мисли по никакъв начин да напуска ЕС. Явно плюсовете от членството са много повече от ограничаването на суверенитета. В Австрия за разлика от Германия денацификация не бе извършена. По това Австрия и България си приличат. В България декомунизация не бе извършена, БКП запази лостовете на властта, чрез икономически групировки и дъщерни политически партии./последното важеше за 1999 год./

ГЕРМАНИЯ И ТОЛЕРАНТНОСТ:

50 години след втората световна война Германия е най-толерантната държава в Европа. Това се дължи най-вече на американската окупация на Западна Германия и усиленото изграждане на общество основано на американските ценности на етническа толерантност. Докато останалата част от Европа е силно националистическа в Германия не се наблюдава силна националистическа партия. Във Франция и Белгия има силни националистически партии. В Италия десницата е силно националистическа, подобно на Австрия. А в най-слабо развитата държава в ЕС Гърция цялото общество е обзето от националистическа омраза и всички политически партии са заразени от тази болест. Англичаните традиционно изолациониски настроени, още живеят с чувство за превъзходство над целия свят, но империята над която слънцето не залязва вече я няма. Дефакто нова Германия създадена по американски образ и подобие е най-толерантната държава в Европа. Тя приемаше през 70-те години на 20 век милиони турци и югославяни, а не Франция и Великобритания, тя прие и основното количество бежанци от конфликтите в бивша Югославия през 90те год, с което стана тяхна втора родина./тези впечатления бяха помрачени от националистическата и антиамериканска кампания на Шрьодер през 2002 год./.

БЪДЕЩЕТО:

Българската преса публикува карикатура от  някакъв белгийски вестник, в която имало сцена как в 2025 година след Китай и Индия подава молба за членство в ЕС. Една пророческа карикатура, макар автора и да не е имал това в предвид. Днес Германия и Австрия адмирират приемането на близки сродни на тях държави, които са били част от бившата Австро-Унгарска империя като Чехия, Унгария. Скандинавските държави желаят влизането на Прибалтийските държави. Когато Чехия стане член тя ще се застъпи за Словакия. Полша за Прибалтика и Украйна, където има полско малцинство. Когато България и Румъния станат членове на ЕС България ще настоява за членство на Македония, Югославия, Молдова и Украйна, където има български малцинства. За част от тези държави ще натиска и Румъния по същите причини. Когато Турция стане член на ЕС определено тя ще бъде основна държава в ЕС и ще прокара членство на Азърбайджан и Грузия. Украйна, България и Югославия ще настояват за членство и на Русия. Азърбайджан и Турция за страните от Средна Азия. Франция, Испания и Италия за страните от Северна Африка, те от своя страна на други на африкански държави. Великобритания и Ирландия за членство на САЩ и Канада. И ето ви съюз на четири континента.

САЩ и Канада ще имат право на избор или да се присъединят към този световен съюз или да създадат свои собствен в Северна и Южна Америка. Трудно е да се прогнозира какъв път ще избере Америка, но е сигурно че какъвто път избере Америка такъв ще пътя и на Канада. Те са като сиамски близнаци – вървят в комплект. Светът ще стане едно малко село и функциите на ООН ще се изземат от структури като ЕС. Дали това ще стане факт бъдещето ще покаже, но това развитие не е нереалистично.

След срещата в Хелзинки на ЕС/от края на 1999г/ се появиха мнения,че тя слага край на разделението на Европа.Това е така и не е така. Срещата в Хелзинки начерта и нова разделителна линия, отвъд която остават Украйна, Молдова, Армения, Азърбайджан, Грузия, Македония, Албания, Босна и Хърватско. Последната скоро ще прескочи разделителната линия. Що се отнася до Югославия на Милошевич, Беларус на Лукашенко и Русия на “трезвеника” цар Борис те засега нямат европейски амбиции, а са решили да правят свои собствен безперспективен съюз /който остана на хартия/.

До срещата в Хелзинки разликата между България и Румъния от една страна и Украйна и Молдова от друга в икономическо и социално положение не е голяма. Но след няколко години разликата ще е такава каквата е между страните от Централна Европа и тези от Югоизточна Европа. /тук налучках/

НЕОБРАТИМОСТ НА ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА:

Привържениците на ЕС са обединени, единни и затова са силни – имаме Европейска народна партия, Партия на европейските социалисти, но не е възможно да се състави единно образование на отделните националистически партии от отделните европейски държави. Не е възможно националистите в Германия, Франция, Белгия и Англия да се обединят. Единственото което може да ги обедини е антиевропейската им политика, но всичко останало ги разделя. Какво означава френски, немски и английски националисти да се обединят може би заедно да се възхищават от Де Гол, Чърчил и може би Хитлер. Но ако между тях все пак се постигне споразумение за единодействие по дадени въпроси, то това ще е поредното доказателство за необратимостта на европейското обединение.

ИРА, ПКК, ЕТА:

Възможно ли е трансформиране на тези терористични организации в Европа в структури гарантиращи мира. Според мен ако британското, турското, испанското и френското /Корсика/ правителства изтеглят войските си от териториите на малцинствата, които владеят и там се настъни европейската армия, то горепосочените терористични организации по подобие на АОК в Косово могат да се превърнат в държавотворни структури, а не в престъпни банди – рушители на статуквото. В Северна Ирландия, Баския регион, Турски Кюрдистан, Корсика, Косово и в други размирни райони в Европа трябва да се проведе референдум дали предпочитат на тяхна територия охраната да се осъществява от  многонационалната европейска армия или от държавата под юрисдикцията, на която са в момента. След толкова терористични актове в държавата на Баските се съмнявам, че някои ще гласува за испанско военно присъствие в района. Това се отнася и за останалите размирни райони по света като Кавказ, Африка и Кашмир.

Едно от големите събития на идващия век ще е освен появата на наднационални, наддържавни валути, ще е появата и на международни армии – като европейската. Армия, която окончателно ще остави войната в историята на европейския континент.

РЕЛИГИОЗЕН ФАНАТИЗЪМ:

Според папски кардинал Антихриста бил на Земята и имал образа на филантроп, проповядващ помирение между католици и източноправославни, обявява се за защита на човешките права по света и за защита на животните. Това е поредната проява на фанатизъм.

В деня на прошката папата така и не се извини за светата инквизиция, за преследване на евреите. Най-тоталитарната и закостеняла структура на съвременното общество е църквата, независимо коя, не подлежи на превъзпитание, на промени, а само на бавно отмиране и изчезване.

НРАВИ:/по материали от пресата/

Във  Франция забраняват на момичета да се явяват в училище със фереджета, а в Турция навсякъде. Това доказва, че демокрацията е процес, а не състояние и тези две държави имат още много да учат докато станат истински демокрации. Хората се учат постоянно на уважение и толерантност към различния, но французите са по принцип по слабо възприемчиви. Франция и Турция определено не са идеал за демократични държави. Забраната във Франция е израз на самомнението на французите за културното им превъзходство и проява на религиозната им нетърпимост към различния, докато във Турция забраната е поради страха от ислямския фундаментализъм. Никой няма право да казва на човек как да се облича. Това е драстично нарушение на човешките права. Въпрос на личен избор е дали човек ще ходи гол или увит в някаква материя.

БЪДЕЩЕТО – ИНТЕРНЕТ И СВОБОДАТА:

Аз го виждам ясно без да съм пророк. Първата съществена промяна е свързана с отделянето на човечеството от Земята и появата на летящи коли. Не е далеч момента когато по пътищата на земята ще се движат много милиарди коли. Задръстванията по пътищата и магистралите ще са ежедневие, тогава човек ще бъде принуден да полети, за новите летящи автомобили няма да са нужни построяването на магистрали, а това ще става по въздушни магистрали на две, три, пет нива.

В по-далечно бъдеще човечеството ще развие космически туризъм. В околоземна орбита ще се появят хотели. Следва колонизация на Луната. Това е възможно в близките 50, 100 или 150 години.

Но това което ни предстои непосредствено в десетилетието след 2000 година е революцията наложена от Интернет и Компютъра. Това е света на информацията, на свободата. Информацията е пари, независимост и свобода. Не случайно някои правителства като тези на Иран и Китай умишлено ограничават достъпа до интернет на своите граждани, защото така хората имат достъп до информация, която не е филтрирана от Държавна информационна агенция и Държавна медия. Човек има възможност да види нещата от друг ъгъл, да научи за различна гледна точка. Има възможност да поговори с хора от САЩ, Австралия, Бразилия, Европа, Япония и да види техните виждания по световните проблеми. По Интернет може да се прочете пресата на целия свят. Да се запознае човек с данните на правителства, Международни организации, на отделни министерства, агенции, неправителствени, международни и национални организации занимаващи се с въпроси от правата на човека до екологични и религиозни проблеми. Човек може да се запознае с данни за Транснационални компании. Тази лавина от информация руши стереотипи /например: порно сайтовете рушат религиозния фундамент на много закостенели общества/. Въпреки претрупаността от информация истината не може да бъде скрита, защото по нито един дискутиран въпрос няма една гледна точка, а хиляди дори милиони. Интернет обществото е  свободно общество, на което държава, правителство, медиини групировки, търговски компании не могат да му кажат какво и как да мисли. Човек формира своето мнение свободно под натиска на своето желание за информираност, използвайки сетивата си и обобщавайки милиони мнения чрез мозъка си.

В десетилетието  от 2010 – 2020 година човек ще осъзнае, че националните правителства не спомагат на него да контактува със света, а му пречат. Той ще се замисли за нови по-ефективни форми на управление. Човек ще се замисли дали е нормално хората да бъдат държани сепарирани в отделни национали държави, дали това не е форма на затворнически режим. Някои народи, които по-силата на историческите обстоятелства са били държани отделно от своите съседи ще намерят, че двата народа много си приличат и ще поискат по-тясна интеграция и общо управление. Примери: Западна Европа, САЩ и Канада, Румъния и Молдова, Арабските страни, Латинска Америка, Средно Азиатските бивши съветски републики, Прибалтика, Яжнославянските държави.

          Създаването на световно държавно формирование, което ще има световно правителство и Парламент, Международен съд, световна конституция, световна Сметна Палата, световна полиция и армия може да стане,чрез реформиране на ООН. Това е първата и по-малка вероятна възможност. Другата възможност е непрекъснато разширяване на ЕС.По-вероятно, но по-бавно. Трета възможност е формирането на континентални подобия на ЕС и тяхното обединяване върху принципите на Демокрацията и човешките права. Най-напред в интеграцията си е Европа. Северна и Южна Америка също правят опити в икономическата  сфера за интеграция. Азиатския континент е прекалено голям за създаването на само едно формирование по подобие на ЕС. В Средна Азия, в Арабския регион и в Югоизточна Азия е възможно да има такива обединения.

НАТО и ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ:

Според официални данни на НАТО съобщени на срещата в Торонто в края 1999 год. Европейските страни членки на НАТО отделят 60% от американските годишни разходи за отбрана. В същото време европейските държави имат едва 10% от американската боева мощ. Според специалистите това се дължи на некординираността и конкуренцията на европейските държави във въоръжаването. Много европейски държави имат собствена военна промишленост, която поддържат като и дават поръчки. Но поради този криворазбран национализъм не винаги се купува най-доброто оръжие последен модел. Този извод за пореден път доказва безсмисленото съществуване на националните армии на европейските държави. Каква е ползата от белгийската, португалската, датската или люксембургската армии. Тези малки армии не могат да защитят тези страни от техните по-големи съседи. ЕС като държавно образование трябва да има обща армия която да защитава територията на държавите членки. Ако тези малки армии на 15 страни членки /а в бъдеще над 30 страни членки/ бяха някакво формирование от армията на ЕС, то това би била непобедима сила.

Отнемайки армията на такива големи държави като Германия, Франция, Англия, Италия, Турция и вливайки ги в единната европейска европейска армия ще бъде отнета възможността на последните да подпалват нови световни войни /имайки предвид неуравновесения характер на французи и немци/ и да заплашват по-малките си съседи. Макар че европейската армия ще се командва пак от големите държави.

Какво би представлявал САЩ ако липсваше единна американска армия, а всеки щат си имаше отделна армия т.е. бихме имали 50 американски армии, които щяха да са слабо въоръжени без да могат да използват космически спътници, невидими самолети и друго модерно въоръжение. САЩ биха били държава, с която никой не би се съобразявал в света, впрочем както никой не се съобразява с ЕС в момента. САЩ, Русия, Китай не контактуват толкова с ЕС колкото с отделните държави членки. Европейските държави се отказаха от собствена валута признак на собствен суверенитет, за да могат да изградят световна валута, която да конкурира долара. /Днес всички слушат какво ще каже председателя на ЕЦБ,а не председателите на ЦБанки на Гърция или Португалия. – края на 2003 год./ Те ще се откажат и от собствени национални армии, за да могат рамо до рамо с американската армия да бранят демокрацията и човешките права по света, макар че първоначално сигурно новата армия ще се роди като конкурент на американската.

ДЕМОКРАТИЧНО РАЗВИТИЕ:

Ограничена автономия на Корсика гласуваха френските депутати /май 2001 год./. Проекта е внесен от премиера Лионел Жоспен и предвижда местна автономия в областа на туризма, земеделието и строителството. Според противниците на плана реформата ще доведе до независимост на острова, а според местните националистите реформата е недостатъчна. И според мен автономията е доста ограничена. С референдум хората на Корсика трябва да имат право да разширят автономията си в областта на вътрешната сигурност, отбраната и външната политика, дори да се отделят ако искат. Никъде не пише че острова трябва вечно да е френски, това решават жителите му и Франция не би била демокрация, ако не им разреши това.

НАЦИОНАЛИЗЪМ:

Хърватското правителство поиска от Конституционния съд да отмени закона за италианския език като официален в полуостров Истрия./май 2001 год./ Полуострова е бил италиански между двете световни войни и в него има значително италианско малцинство.

Хърватия по добре да се поучи от най-великата демокрация, в която всички езици са официални. В САЩ няма закон или конституционен текст обяваващ даден език за официален. Всеки може да издава вестници, книги, да прави телевизия и радио на китайски, руски, немски, френски, испански или някакви други езици стига да има кой да го слуша и чете. Правата на хората пък били 1%, 5% или 10% от населението не могат да се нарушават и трябва да се зачитат и уважават от мнозинството.

ШОВИНИЗЪМ И НАЦИОНАЛИЗЪМ:

8 август 2000 год. Днес е изключително лош ден за световната демокрация. По какво си приличат Испания и Русия, колкото и невероятно да звучи по – много неща. И двете страдат от тероризъм. И двете не знаят как да се справят с него или знаят, но използват неефективни начини за това. На 8 август 2000 год. в московското метро избухна бомба и взе живота на 8 невинни жертви на погрешната политика на Путин спрямо Чечня. В същото време поредната бомба на на ЕТА взе за жертва някакъв бизнесмен. Двете държави си приличат и по това че населението им избра наскоро с огромно мнозинство същите тези ръководители – Путин и Аснар, които водят тази погрешна политика на която жертва е населението. И двамата надменни господа заявяват, че с терористи не преговарят, под тяхното достойнство било. Има ли цена живота на обикновения човек и ако тя е унижението на един политик седнал на масата на преговори с терористи, то това унижение си струва. Тези двамата господа трябва да се поучат от британския премиер /най-големия политик в Европа в момента и то левичар/ и британската политическа класа, която седна на преговори с терористите от ИРА, или по точно с техни представители. Човешкия живот не може да бъде жертва на егото на един човек или държава.

          Тези дни за пореден път неофашистите в Германия излязоха на светло. Немците са сбъркана нация по принцип. В социологическо проучване 51% смятали че в страната им има прекалено много чужденци. Искам да ги успокоя – ще стават още повече. Това го твърдя не аз, а някакъв френски институт, европейските общества ще стават по хетерогенни, вследствие падането на границите и свободното движение на хора. Така, че в Германия ще има повече турци, испанци, французи, поляци, руснаци, българи и все по-малко немци. Германия и всички европейски държави ще заприличат на САЩ, на Ню Йорк с неговите китайски, италиански, африкански, латиноамерикански и други квартали. Това е бъдещето, от него Германия не може да избяга, а по-добре да свиква и не само тя.

ФРЕНСКИ ФУТБОЛНИ ТЕОРИИ:

Някакъв френски политолог изказа теория в предаването “12+3” на БНР /юни 2000 год./, че немския национален отбор по футбол се провали на европейското по футбол, защото немското общество не е могло да интегрира емигрантите в себе си. В Германия има милиони турци, африканци и югославяни, но нито един техен представител нямаше в представителния Бундестим. Всички бяха типични арийци. Френското общество, според него е противоположния пример – френския национален отбор се състои от араби и негри и тук там някой французин. /Гледайки от дистанцията на времето какво да кажем за световното първенство в Южна Корея и Япония, може би че германците са напреднали в интеграцията или французите са изостанали или че френската надменност и самочувствие нямат край/.

ФРЕНСКИ НЕДОМИСЛЕЦИ:

През юли 2000 год френския посланик в ООН заяви, че 15 държави на ЕС трябва да имат по кординирана политика на Международно равнище в инициативите и действията си в ООН. Той заяви, че САЩ били една държава, а вдигали шум за 15, а 15-те от ЕС не могат да вдигнат шум и за една. Смешник, САЩ да не са Кот”Д Ивоар  или Мароко. Защо ОАЕ, Люксембург или Франция не могат да вдигнат шум до бога, защото нямат икономическия, военен и политически потенциал на САЩ. Друго би било, ако Люксембург и Франция бяха част от една европейска федерация, която има собствени въоръжени сили, равняващи се на американските, друго би било и положението но ОАЕ, ако бе част от единна арабска държава на над 150 милиони араби – мюсюлмани, притежаваща ограмна част от петрола на Земята. Аз не мога да разбера за какво реве френския посланик, когато Франция е тази, която се противопостави на немското предложение за федеративна Европа, чрез създаване на Съединени европейски щати. Може би се страхуват, че тогава от Франция няма да зависи нищо във ЕС и ще са прави, но ако искат да създадат конкурент на САЩ в Международен план ще трябва да жертват Франция, на олтара на новата супердържава на Стария континент.

ЕВРО  – ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА:

В края на септември 2000 год. сърбите най-после изтрезняха след 13 години пиянстване и показаха червен картон на любимия им диктатор. Но за да се потвърди правилото, че ако има две новини, то не може и двете да са хубави, датчаните започнаха да пиянстват обзети от вредния вирус на национализма. На 28 септември в Дания се проведе референдум за присъединяване към евро-зоната. Резултатите са отрицателни за еврото. Не мога да ги разбера датчаните мислят се за много велики, такава голяма държава като Германия успя да се откаже от втората по сила валута в света – немската марка, датчаните не могли да прежалят датската крона. Впрочем сега разбрах как се казва паричната единица на Дания, досега си мислех, че е марка, а то се оказа крона. Една “велика” валута, без която света не може. Еврото съществува от една година, а вече цял свят знае за него, датската крона съществува от векове, а още никой не е научил нищо за нея. Има една наша поговорка “петима Петко не чакат”, не виждам защо 12 – те  от еврозоната трябва да чакат Великобритания, Швеция и Дания да им дойде акъла в главата и да изтрезнеят от националистическото опиянение. Еврозоната трябва да се разширява на Изток към кандидатките за членство в ЕС. Още не мога да разбера датчаните толкова ли са глупави, че не могат да разберат собствените си бизнесмени, според които за бизнеса е по-добре да има една европейска валута, а не 15, 20 или 30 европейски валути. Как ще се осъществява бизнеса в европейския съюз състоящ се от 30 държави с 30 отделни валути със курсове на валути, които ту се вдигат ту падат. Много по по-лесно е една валута, при която ще се избегне нестабилността на отделните валути при търговията между отделните страни членки. Още повече че ЕЦБ е създадена на изключително демократичен принцип според БВП на отделната икономика е и % участие в капитала на банката. Наистина това е загуба на национален суверенитет, както загуба на национален суверенитет ще е и закриването на националните армии  и създаването на единна европейска армия, но искам да ги попитам датчаните това животно национален суверенитет яде ли се. Нали всичко в тоя живот се прави хората да могат да живеят по – добре. Нали всички датчани и европейци завиждат на американците за икономическия растеж, за ниската безработица, за силната армия и огромното влияние в света. Да но там всеки щат си няма национална парична единица и собствена армия. Там нямат 50 армии и 50 парични единици, а само една армия и една валута. Иначе положението им щеше да бъде като европейското нулево политическо и икономическо влияние в света. Но както каза проф.Стиив Ханке по CNN в Дания ще има толкова референдуми, колкото са нужни за да кажат датчаните “ДА” на еврото – новата световна валута. Така че датчаните да си не мислят, че с този референдум всичко свършва напротив всичко започва от начало. Националния суверенитет е нищо, демокрацията, свободата и жизнения стандарт са всичко. След време аз съм сигурен, че датчаните ще се гордеят че еврото най – силната парична единица в света ще е тяхна национална парична единица, че най-силната армия в света европейската е тяхната национална армия. Датската армия и датската крона ще останат в учебниците по история. А един ден датски офицер може да стане и началник на Генщаба на европейската армия или пък датски банкер шеф на ЕЦБ.

ГЛЕЗОТИИ:

Не мога да ги разбера тези мамини момченца и момиченца от Западна Европа, които в Прага протестират против глобализацията на срещата на МВФ и СБ. Те никога не са виждали комунизъм в действие. Благодарение на майките и бащите си те пътуват от единия край на Европа до  другия, за да разбият някое заведение на Макдоналдс и офис на някоя банка като символ на загниващия капитализъм, а аз гражданина на една бивша соцдържава не мога да напусна провинциалния град, поради липса на пари.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ:

Кореспондента на БНТ даде определение на Глобализацията под формата на виц чут на срещата в Прага. Глобализацията е британска принцеса, която се вози с египетски милионер във немска кола, карана от белгийски шофьор, напил се с шотландско уиски и блъснал колата във френски тунел, гонен от италиански папарак, за живота на принцесата се бори американски хирург с бразилски лекарства.

ЕВРО-АМЕРИКАНСКА АРМИЯ:/писал съм го края на окт.2000г/

Ако в миналото война между Белгия и Холандия да е било едно нормално явление, днес това не е. Днес между повечето европейски държави от Западна и Средна Европа съществуват приятелски съюзнически отношения т.е. заплахата за националната сигурност вече не идва от съседа от тук и ролята на националните армии изчезва, те стават безсмислени. След като Люксембург, Франция и Германия не са заплаха за Белгия за какво и е на последната армия. Заплахата за националната сигурност на Белгия вече идва от диктаторски режими на други континенти /пример:Иран/ стремящи се да създадат атомно, биологическо или химическо оръжие. За борба с тях отделните армии на малките европейски държави не са пригодни. Белгийската армия не може да защити своята държава от атомното оръжие на Садам Хюсеин. Белгийската армия е излишна тя трябва да се замени от структура готова да защитава цели континенти. Такава е американската армия и може да бъде гръбнак на бъдещата европейска армия, а защо не обединена евро-американска армия.

ВЪЗМЕЗДИЕ:

Французите няма да е зле да научат една българска поговорка: ”Който копае гроб другимо, сам пада в него”.Французите бяха най-големите поддръжници на бойкота срещу английските месопроизводители заради болестта “луда крава”, а днес цяла Европа бойкотира френското говеждо по същите причини. Дано фалират всички френски фермери – една паразитираща прослойка, една напаст за европейския бюджет по-малко.

КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ:

През декември 2000 год. се развихри истерия в Западна  Европа около болеста “луда крава”. Има една българска поговорка “който вади нож от нож умира”. Преди година френските фермери антиглобалисти и други смахнати типове протестираха против вноса на американско свинско, телешко и друго месо, защото не било годно за консумация според високите европейски изисквания. Оказа се точно обратното европейските фермери произвеждат опасно за човешкото здраве месо, а не американските. Загубите на европейските фермери са огромни, дано фалират всички кръвопийци на дойната крава ЕС. Това ми е коледното пожелание.

Американците са хора които следят с огромно внимание опаковката на всеки продукт за количеството на мазнини, въглехидрати, соли и т.н. Те не биха допуснали да консумират нещо, което е опасно за тяхното здраве. Наскоро четох за български производител на сирене, който изнася за САЩ, Израел и арабския свят, но не го допускат до пазара на ЕС, заради високи хигиенни изисквания. Това е поредния опит да се предпази вътрешния европейски пазар на селско стопанска продукция от конкурентна стока. Същия номер се прилага и с генномодифицираните американски храни, от които не е пострадал нито един човек по света за разлика от “лудата европейска”крава. Новият лозунг на антиглобалистите и френските екологични организиации трябва да е “купете американското, долу европейските боклуци”.

НЕДОРАЗУМЕНИЕ:

САЩ и ЕС  се сдърпаха относно мястото на бъдещите европейски въоръжени сили.Този път не мога да разбера американците – от една страна искат да се изтеглят от Косово и да прехвърлят отговорността за сигурността в региона на Европа, от друга ги е страх от една по-голяма самостоятелност на европейците в областта на отбраната. Това са две взаимоизключващи се и противоречащи тенденции. Американците трябва да се примирят с факта, че бъдещата европейска супер – държава ще е техния наследник като глобална сила, а европейските въоръжени сили ще изместят американските от водещата им роля в НАТО и света.

ХРАНЕНИЦИ:/дек.2000 год./:

За една година болните от СПИН в Източна Европа и ОНД са се увеличили двойно от 400 000 на 700 000. По този повод “Организацията лекари без граници” се кара на ЕС, че не е обърнал внимание на проблема. Много са ми интересни някои западни неправителствени организиции с умението си да прехвърлят проблема от болната на здравата глава. САЩ и ЕС не могат да се грижат за всичко на тази планета.Тези държави /Русия, Украйна, Казахстан/ си имат правителства, уж избрани от народа, нека си решават сами проблемите. Откъде накъде ЕС ще решава проблема със СПИН в Казахстан, каква връзка имат ЕС и Казахстан. И още повече каква връзка има проблема със СПИН в Казахстан и ЕС. Когато Казахстан стане член на ЕС тогава това ще е проблем на ЕС, но в близките 20 години това не се очертава. Същото се отнася и за някои екологични организации от рода на “Greenpeace”, за които САЩ са единствените замърсители на тази планета. Явно не са идвали в България и Русия, за да видят как се изливат химикали във водите, почвата или се пускат аерозоли във въздуха без никакви пречиствателни съоръжения.

Наскоро имаше някаква екологична конференция на ООН във Холандия, която се провали, заради спор между САЩ и ЕС. И пак виновни се оказаха САЩ, пак американците не били прави: колко добре щяха да си живеят всички, ако САЩ ги нямаше и французи, и руснаци, и китайци. Нямаше да има Холивуд, който да заплашва “великата” френска култура или американска армия, която да стряска руснаци и китайци. Колко добре щяха да си живеят всички в царството на мизерията, нищетата и болестите, защото царството на нормалния живот т.е. обетованата земя нямаше да я има. И нямаше да има, върху кого самозвани кресльовци да изливат яда си.

ЖЕНСКО ПОВЕДЕНИЕ /за европейците/:

Случаят с бомбите с обеднен уран идва да покаже че военните по целия свят си приличат. Те си приличат повече един на друг отколкото с съответните народи, представители на които са. Още след войната в Персийския залив /1991 год/ американските военни са знаели за опасността от заразяване с левкемия с тези бомби, но като всички военни са си мълчали. Това е проява на прословутия принцип за подчинение или за военна дисциплина характерна за всяка армия. Още една причина тези структури да раждат послушни роби. Не само са знаели и са премълчали, но и отново пуснаха такива бомби над Босна и Косово /и във войната в Ирак/.

Но целия сега рев на Запад, проявата на загриженост за своите войници е направо смешна. Войниците на западноевропейските държави са професионални войници. Те сами са избрали тази професия, знаейки какви рискови поемат. Тях не мога да ги съжалявам, това са рисковете на професията. Само заради смъртта на няколко италиански войници от рак,  западноевропейски представители да поставят под съмнение целия ангажимент на ЕС по сигурността на бивша Югославия и да призовават за изтегляне от Косово е направо възмутително. Това само 6 месеца след конфликта в Косово. Стои въпроса защо тогава започнахте войната след като ще оставите сърби и албанци един срещу друг няколко месеца след конфликта и това само заради смъртта от болест, а не от военни действия на няколко войници. Тогава всички приказки за свобода на етническите малцинства, за толерантност, за равнопоставеност на етническите малцинства ще отидат по дяволите. Аз съм сигурен че ако НАТО се изтегли от Балканите загрижено за хилавите си войници потоците от албанска и сръбска кръв отново ще се леят. И после ще говорим не за загинали 6-7 италиански войници от левкемия, а за десетки хиляди избити албанци и сърби. Но да ги оставим на страна жабарите, а и гърците които отново правят митинги пред американското посолство в Атина и се мислят, че САЩ са много впечатлени от гръцката “важност”, по интересна е френската и немската реакция. Британците както винаги са верни съюзници и не дават и дума да се каже напреко. Французи и немци са възмутени, нищо не обединява тези два самовлюбени народа от общите им “топли” чувства към „ Големия брат”. Видите ли американците не ги били предупредили, как не ги е срам да използват тези бомби.

Първо всички по време на войната знаеха, че се използват бомби с обеднен уран, още от 1991 год. се говори за синдрома от залива. Направо несериозно е да се говори, че френските и немските военни не знаели за последиците. Ако те наистина не са знаели за последствията, то френските и немските военни не са си на мястото. Сега всички съюзници от НАТО искат разяснения от Пентагона т.е американците пак са виновни, а в Европа „ни лук яли ни лук мирисали“. Ако има някой лош то не сме ние, обичайно поведение на европейците когато стане напечено да прехвърлят отговорност отвъд Атлантика.

ДОБРИ И ЛОШИ НОВИНИ:

Последните дни има две добри и една лоша новина. Да почнем с добрите: Израелският външен министър е изявил пред немската преса желанието на неговата страна за членство в ЕС. Израел винаги е бил част от европейската култура, заявил министъра. Новина, която можем само да приветстваме. Израел задължително трябва да стане част от европейското семейство, но след като уреди отношенията се с Сирия, Ливан и палестинците. В последствие като член на ЕС той би имал такава защита за своята сигурност каквато и щатите не могат да му осигурят.

Втората добра новина е че и във Франция откриха шап, което ще донесе нови загуби на паразитната, субсидирана, фермерска прослойка в страната. Оказа се, че за “бедните” европейци ваксинирането на говедата било много скъпо, а “богата” България прави такива ваксинации. Не е ли ги срам европейците за тези масови клането нямащи аналог от втората световна война.

Лошата новина е че има нещо гнило в американската армия. Не мога да разбера какво точно куца – дисциплината, подготовката. Вчера в Кувейт американски самолет по погрешка пусна бомба и уби 5-ма човека. Преди месец американска подводница уби 20-на японски рибари. В САЩ през миналата година имаше няколко катастрофи с военни самолети, където имаше доста жертви. Тази армия напоследък дава повече жертви в мирно време отколкото през последните 10 години във военно. От друга страна е нормално след като самолетите и летят и правят учения да има и грешки, на българската армия като и не летят самолетите няма и катастрофи.

ЕВРОСКЕПТИЦИЗЪМ:

Швейцария тази перачница на пари реши, че и е рано да влиза в ЕС. Само 30% от населението гласуваха “за”, а 62 % -“против”. Държава, която дължи богатството си на нацисткото злато, парите на италианската и руската мафия и различни африкански диктатори смята, че ако влязат в ЕС ще обеднеят. Тук са прави, определено на швейцарските банки ще им е по-трудно да перат пари. От друга страна швейцарците са прави, защото данъците в ЕС са по-високи, заради неразумната, прогнила селско стопанска политика на субсидиране на паразитната фермерска прослойка. Последната криза с шапа и лудата крава го доказа. От субсидии и свръхпроизводство европейското земеделие трябва да се върне към конкуренцията и пазара. Така, че швейцарците като всички хора не обичат да плащат високи данъци заради глупост на други.

ПРИМЕР:

Точно когато в Македония ставаха разни катаклизми имаше една друга новина за която ,ако са чули и 1% от българите би било добре. Фарьорските острови им е омръзнало да са част от Датската корона и са представили план на Дания до 2012 год. за отделяне. Първо Фарьорците ще вземат контрол върху образованието и правосъдието после върху външната политика и отбраната. Ето така се решават въпросите по европейски, защо не можем и ние на Балканите да ги решаваме така. Правят по един референдум в Македония, Косово, Босна и се разделят после в продължение на две, три или 5 години.  Да виждате Дания да е пратила войски на островите, за да застави жителите му да не се цепят, а има тази възможност. Кога цивилизацията ще дойде на Балканите.

Албанските въоръжени групи в Македония поставиха  и своите политически искания, а те са : да се промени македонската конституция и албанския народ да бъде признат за държавотворен елемент т.е. македонската държава е дву-национална. Напълно подкрепям тези искания още повече, че на този етап те не са за отделяне от Македония, а за равноправно съществуване в рамките на Македония. Това чувство за единение и общо съществуване трябва да бъде подкрепено.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА:

Традиционно тенденциозно бе отразен Световния икономически форум в Давос от страна на българските журналисти /Януари-2001 год./. Деветдесет процента от времето те бяха заети да обясняват колко полиция има за охрана, как е въоръжена, какви сблъсъци има и 10 процента от времето за самите разисквания на форума. Цялото внушение на медиите е : в Давос се е събрал някакъв малък елит от политици и богаташи, които дърпат конците на световната икономика и на света, а от вън е обикновения беден народ, който иска да унищожи този световен заговор. И какво става уж, демократични държави забраняват на хората да протестират – нарушават едно от основните права на човека.

Действително нещата стоят по следния начин. В Давос се събраха 30 държавни глави, 80 министри и много бизнесмени. Тези политици и бизнесмени са представители на народа, те са избрани от хората да стоят начело на своите държави или чрез усърдие, денонощен труд са станали милионери и са заели постове в мулти национални компании. Отвън са маргинални групи от тинейджъри, които имат неизразходвана енергия и се чудят, колко коли да запалят, колко магазини да потрошат. Тези лица не представляват западното общество. Те не са мнозинство. На запад не разбират свободата като анархия, ако тези крайно леви и екологични групи знаеха как да протестират, никой не би им забранил да провеждат демонстрации. Аз съм сигурен, че нито един софиянец не би се съгласил да се позволи на няколко стотин младежи да тръгнат по Витошка и да обръщат коли, да чупят витрини на луксозни магазини, да хвърлят коктейли Молотов по Булбанк, защото е символ на глобализацията. Това не нормалния начин за защитаване на позиции. Нормалния начин е да се убеди обществото да гласува за политици, които са за изолационистка политика т.е. за намаляване на общуването между отделните народи и държави. Тогава тези движения ще имат реален успех в борбата си с Глобализацията.

ГЛУПАЦИ:

В ЕС за пореден път вземат нелогични решения. Съюза дава 2-3 мрл. евро за компенсиране на европейските фермери от болестта “луда крава” и 70 млн.евро за откриване на лекарство за човешкия вариант на болестта. За пореден път чиновниците в Брюксел бъркат приоритетите. С това решение имам чувството, че кравите са на преден план, а хората на заден. Не е ли по-добре да дадем някои милиард за откриване на лекарство против болестта вместо с парите на европейските данъкоплатци да пълним гушите на една паразитираща селска каста, която в момента живее на гърба на останалите европейци, гълтайки лъвския пай от бюджета на ЕС.

Просто се чудя как да коментирам другите спекулации в Европа, че генномодифицираните фуражи били причина за болестта сред животните. Интересно как в САЩ, където най-много се използват генномодифицирани храни такава болест няма, а в Европа където са най-големите техни противници болестта се вихри с пълна сила. Ами това е поредния европейски опит за удар под кръста на най-развитото селско стопанство – американското. Поредния неуспешен опит на европейците да си измият ръцете с американците.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ:

През януари 2001 год. отношенията между Турция и ЕС отново се влошиха. Франция и Великобритания предупредиха Турция, че борбата й срещу терористичната организация ПКК не се води с нормални средства. Не мога да си представя, че държави като Великобритания и Франция, които са владеели стотици народности в своите империи са тръгнали да дават акъл. Да не забравяме, че все още има английски окупационни сили в Северна Ирландия, същото се отнася за Испания – в държавата на Баските и Франция в Корсика. Не разбирам защо английските, френските и испански окупационни армии не напуснат тези територии и там да се настанят новите умиротворителни европейски сили. Не може държави с окупационни армии да дават акъл на единствената демократична мюсюлманска държава в света как да се справя с тероризма. Вместо Турция да е на почит заради изключението което е, ЕС умишлено тласка страната към модела на Иран и Афганистан. И ако един ден в Турция на власт дойде ислямиски режим, то причината ще е ЕС./ислямистите дойдоха на власт в Турция, но е трудно да се каже каква е заслугата затова на европейската политика на изолирането на страната от Европа/.

ЕТНИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ:

В международен план тероризма в Македония, Чечня, Палестина, страната на Баските продължава. Явно трябва десетилетия да минат, за да може мнозинството славомакедонци, руснаци, евреи, испанци да дадат възможност, чрез референдум на малцинствата в населяваните от тях области да създадат собствени държави. Испанския премиер Хосе Мария Аснар, руския президент Владимир Путин, македонския премиер Любчо Георгиевски, израелския премиер Ариел Шарон, всички те заявяват няма да преговарят с терористи. Нека да оставим на страна въпроса дали това са терористи или борци за свобода. Всичко е въпрос на гледна точка. Но факт е че евреи, македонци, испанци, руснаци продължават да умират. При едни преговори със сигурност тероризма, ако не да изчезне то ще намалее, отколкото при реципрочни военни отговори от страна на господстващото мнозинство. Така даже да не се постигне нищо на преговорите, поне ще се печели време.

Испания е интересен случай. На последните избори в страната на Баските 42% гласуваха за умерените националисти, 10% за крайните националисти от ЕТА. При този резултат от 52 % за независима Баска държава, защо просто не се направи референдум, на който Баските да се отделят. Все пак Мадрид не е Москва и няма да прати войски да ги вразумяват като разрушават баските градове и села. Испания като цивилизована държава може най-леко да разреши проблемите си следвайки горните принципи.

НАТО – РУСИЯ – АНТИГЛОБАЛИСТИТЕ:

/това е предпоследното което пиша/. Американският президент през юни 2001 год. пристигна на първо посещение в Европа, почвайки от Испания. Това не е случайно, имайки предвид общите интереси в Латинска Америка и близостта с управляващата дясна партия в Испания.

В Брюксел на заседание на Съвета на НАТО Буш даде де се разбере, че НАТО ще се разшири на Изток. Въпреки че в пресата се появиха писания, че Словакия и Словения са сигурни за НАТО, а България и Румъния са с по-малки шансове за мен лично България и Румъния са без конкуренция, ако критериите са: големина на държавата, стратегическо положение и сила на армиите. На срещата в Любляна между Буш и Путин, руския президент заяви, че не изключва в бъдеще членство на Русия в НАТО, с което показа за пореден път прозорливост относно важността от членство на Русия в тази ключова международна организация. Лошото е че американската администрация живеее все още във времето на студената война и не отчита важността от присъединяването на Русия към структурите на демократичния свят. Държавния секретар Колин Пауъл се изказа отрицателно за руско членство в НАТО, което е грешка. Дефакто руското членство в пакта може да е разменна монета за съгласието на Русия за американския проект за противоракетна отбрана и членството на източноевропейските страни в съюза.

На срещата на Буш в Гьотеборг със страните членки на ЕС държавните ръководители бяха посрещнати от маргинални групи протестиращи против глобализацията. Част от протестиращите бяха против смъртното наказание. Те се обявиха против смъртното наказание на терориста Тимати Маквей избил с бомба 168 човека. Буш отговори, че това не е негово решение, а на американския народ как да се справя с извършителите на тежки престъпления. В крайна сметка при демокрацията мнозинството взема решения.

Друга група маргинали протестираха против ръководителя на най-великата демокрация, избран с гласовете на милиони свои съграждани и трошаха и подпалваха каквото им падне по улиците на Гьотеборг и се обявяваха за еколози, противници на парниковите газове. Тези противници на промишленото развитие и човешкия прогрес, тези привърженици на Средновековието, когато не е имало промишленост, защо не протестират пред индийските и китайските посолства в своите страни, срещу нежеланието  на тези държави да поемат ангажименти по договора от Киото за намаляване на парниковите газове. Тези държави представляват 1/3 от населението на света и са държави с бърз икономически растеж. Отговора на Буш бе, че той ще се бори с парниковите газове като разчита на чистата ядрена енергия и природния газ, което е логично. Не знам защо еколозите не протестират пред зелено-червеното правителство в Берлин, което иска да закрие немските атомни централи.  Това значи че АЕЦ ще бъдат заместени от ТЕЦ на въглища, защото Германия няма други енергийни източници. Не знам как Германия ще изпълни договора от Киото като ще увеличава ТЕЦ-овете.

В крайна сметка смъртното наказание все още е факт в десетки държави, а в някои арабски страни има и членовредителни наказания – за кражба се режат ръце, но никои от тези псевдо защитници на човешките права не протестира така масово при посещенията на диктатори от Африка и Азия в Европа. Десетки държави не са подписали този договор от Киото и промишлените им технологии са далеч по допотопни, изостанали и вредни от тези в Америка, но никои не протестира. По същото това екологично време бе съобщено в медиите за опасност от изчезването на някакъв вид риба в Каспийско море поради хищническия улов за добив на хайвер от Русия, Азърбайджан, Казахстан и Иран. Доколкото видях тези държави не са много трогнати от този проблем. Но как ще се трогнат като в Европа псевдо еколозите се занимават не с реалните екологични проблеми, а с политиканстване. Много ми е интересно кога Greenpeace ще направи протест в Русия, Индия и Китай – държави с реални екологични проблеми, а не в САЩ и Западна Европа.

БЪДЕЩЕТО НА НАТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗАЦИЯТА НА АРМИИТЕ:

Пишейки за моите премеждия в казармата се сещам за план на президента Путин за създаване на професионална руска армия до 2010 год. Американските политици още след Виетнамската война през 1973 год. Отменят общата повинност и въвеждат платената професионална армия, виждайки многото жертви през войната и дезертьорството сред наборните войници. В Чехия една сравнима по население с България държава предвижда да съкрати армията си на 35 000 души, а чешките социалдемократи предлагат от 2006 год. да се премахне наборната служба и армията да е изцяло професионална.

В едно изказване през ноември 2001 год. бившият държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър заяви че : “Русия трябва да бъде приета за член на НАТО”. Засега явно нито едната, нито другата страна са готови да забравят миналото и едните да кандидатстват във военната структура на бившия враг, а другите да приемат бившия враг за нов съюзник. По този повод четох някаква статия от Збигнев Бжежински изпълнена с предразсъдъци. Едва ли не членството на Русия е да си пуснеш змия в пазвата. Как щяла Русия да саботира организацията и да налага вето на едно или друга решение. Ами като не искате Русия да не налага вето променете начина на гласуване в НАТО вместо с консенсус, с квалифицирано мнозинство, но явно и на САЩ не им се отстъпва правото да налагат вето в организацията още повече, че европейските държави в нея са мнозинство. Все пак НАТО е отбранителна организация преди всичко и нуждата от консенсус ще е необходим най-вече при едни активни, нападателни действия на организацията. При чисто отбранителни действия разкол в организацията би бил малко вероятен. Когато една страна бъде нападната Русия би била незаменим съюзник. Не се съмнявам, че Русия би изпълнила ангажиментите си по чл.5 от Вашингтонския договор, за разлика от готовността да сторят това Литва, Чехия, България пък дори Германия на която войските до скоро нямаха право да излизат извън границите на страната или пък вечната опозиция Франция. Ролята и ползата от Русия в едни военни действия би била значително по-голяма от която и да е друга страна членка на НАТО. Войната в Афганистан доказа, че САЩ имаха много по-голяма полза от Русия отколкото от ЕС и НАТО като цяло.

На някаква пресконференция шефът на НАТО Джордж Робъртсън заяви, че технологичната пропаст във военно отношение между САЩ и Европа се увеличава. Всеки един проект във военната област струва все повече милиарди $. А малките държави на европейския континент като Норвегия, Дания, Франция, Белгия не могат да си позволят тези харчове. Ако те искат да има някаква полза от парите на европейските данъкоплатци, то единствения изход е създаването на единна европейска армия, чрез вливането на националните армии и нейното финансиране с еднакъв процент от бюджетите на всички европейски държави. Само така ще са съберат нужните средства Европа да не изостава в военно-технологично отношение от САЩ.

Двата стълба на които би се крепяла европейската идентичност това са европейската парична единица – еврото и единната европейската армия. Така в НАТО би имало три равностойни донякъде армии, американската /САЩ и Канада/, европейска /ЕС/ и руската/азиатски стълб/. Членството на Русия в НАТО би заздравило демокрацията в страната и окончателно би я приобщило към демократичното семейство. Ако Русия стане член на алианса би се предотвратила възможността за тристранни или четиристранни съюзи с тоталитарни държави като Китай и Иран.

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ КНИГИ ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

З.БЖЕЖИНСКИ: В книгата си “Голямата шахматна дъска”

Бжежински разсъждава като човек на миналото, на Студената война, даже като човек от времето на колониализма. Разглеждайки ЕС той се чуди Франция или Германия ще управлява обединена Европа. Всички разсъждения върху лидерството на една от двете страни са нелепи. Не е възможно Европа да се ръководи нито от Берлин, нито от Париж, защото ще и се ръководи от Брюксел. Германия с 80 милиона и Франция с 60 милиона население са малцинство, дори взети заедно камо ли по отделно в една 540 милионна Европа. Къде остава Великобритания, Италия, Турция, Полша тези държави не ще се водят по френска или немска свирка. Разглежданата от него Европа под доминацията на определена държава би била империя, а не съюз на равноправни държави. Бъдещето ще докаже, че малките държави ще дърпат конците в ЕС. А френските и немските амбиции ще бъдат претопени в европейското пространство, за да се родят европейските цели, следвани от целия континент.

На стр.101 в българското издание на книгата Бжежински чертае някакво “ядро на европейска сигурност към 2010 год.” – Франция, Германия, Полша и Украйна. Интересно какво търси Украйна в това ядро, една изключително нестабилна в икономическо и политическо положение страна и Полша държава, която във военно отношение е нищо особено. Все пак това е разбираемо Бжежински е поляк. Същевременно липсват Великобритания, Турция, Италия и Русия като част от това ядро на сигурността. Бжежински не е първия които е подценявал добрата стара Англия, Турция е с най-голямата армия в Европа, а за сигурност в Европа без Русия просто забравете.

“АНАТОМИЯ НА ВЛАСТТА” – В “Анатомия на властта” Джон Кенет Гълбрайт

пише за три вида власти принуждаваща,компенсаторна и условна.

Принуждаващата власт печели подчинение със способността си да налага друг противоположен на предпочитанията на индивида или групата избор, отклонението от който е достатъчно неприятно  и болезнено, така че собствените предпочитания се изоставят”.

“Компенсаторната   власт напротив печели подчинение чрез прилагането на положително възнаграждение – чрез предоставянето нещо ценно на подчиняващия се индивид”.

“При принуждаващата и компенсаторната власт подчиняващия се индивид осъзнава своето подчинение”.

“В сравнение с тях условната власт се упражнява ,чрез промяната на мисленето. Убеждението, образованост и социално обвързване е онова, което изглежда естествено, уместно или правилно, кара индивида да се подчинява на чужда воля. Подчиняването, отразява предпочитаната посока на поведение, а фактът на подчинение не се осъзнава.”

Тези три вида власт освен за отношенията между хората важат и за отношения между държави, защото последните се състоят от хора и се управляват от хора. В съвременния свят за предпочитане е използването на условната и компенсаторната власт. Използвайки компенсаторната власт Запада може да подпомогне демократични промени в държави като Куба и Иран. Ако са наложени икономически санкции върху съответната държава, то те трябва да засягат само държавните предприятия, но не и частния бизнес. За иранския частен бизнес, кубинския частен бизнес, доколкото го има трябва да има пълен, свободен достъп до западния пазар. Колкото по-обвързан е частния бизнес и икономиката на една тоталитарна държава с Запада толкова възможността за политическо влияние ще е по-голяма.

 Компенсаторната власт във външната политика винаги дава по-добри резултати от прилагането на принуждаващата власт. Пример за това е и евентуалното благоприятно развитие на мирния процес в Близкия изток, които ще бъде платен от американските данъкоплатци./мир който не се състоя поради твърдоглавието на Арафат/.

Според Гълбрайт – три са източниците на власт: 1.личност /индивидуалност/ 2.собственост  3.организацията. От анализа му може да се схване, че в далечното минало личността е била основен източник на власт /Христос, Мохамед/, по-късно  собствеността – буржоазните общества при началното натрупване на капитала, днес най-важна била организацията – синдикати, политически партии, корпорации, неправителствени организации. Дефакто организацията е била източник още в дълбока древност – римските легиони, монголските завоеватели, църквата. Собствеността е играла роля  още след излизането на човека от родово – общинния строй. А личността е източник на власт и днес, особено днес при развитието на комуникациите – политици, спортисти, певци и музиканти са кумири за милиони по света, така че и трите източника на власт са действали през всички епохи на човешко развитие. За отношенията между държавите  – значението на организациите като НАТО, ЕС И ООН е голямо.

Гълбрайт се обявява против възпитанието на младежта в “култ към достойнствата на системата на свободно предприемачество” и че “решенията на едно демократично правителство са по презумция мъдри”. За първото не е прав, а по второто решенията на едно демократично правителство са по презумция по мъдри от тези на тоталитарното управление т.е и за второто не е прав.

“Всяка проява на власт предизвиква появата на друга власт, противоположна, макар и не задължително равна на нея.” При условната власт възниква най-слабо съпротивление, а може  и да не възникне.” Условната власт е гарантирана от първата поправка на Американската конституция – свободата на словото, мисълта и вероизповеданията.”

“Една от слабостите на личността като източник на властта е, че тя е ограничена от естествената продължителност на своя живот. Тази слабост е била преодоляна от църквата посредством организацията.”

Нищо не е толкова значимо за защита на съвременната корпорация, колкото аргументът, че властта и не съществува – че цялата власт е в ръцете на сляпата пазарна стихия, че всички решения се взимат в съответствие с предписанията на пазара.”

За религиозно посветените Библията и Коранът имат нови заместители в лицето на новопоявили се религии като “Капиталът” и “Комунистическия манифест” на Маркс. Интересен е факта, че в най-развитото капиталистическо общество – американското  идеите на Маркс не намират почва, в Западна Европа дълго време те имат своите привърженици без да станат господстващи. Такива те стават във феодални държави като Русия и Китай, където работническа класа дефакто липсва.

“Впечатляваща черта на века на организацията е огромният брой организирани групи – профсъюзи, професионални асоциации, комитети за политическо действие, фермерски сдружения – които се стремят да се доберат до инструментите за власт, принадлежащи на държавата, в свои интерес. Още по-голям е броят на организациите вътре в структурата на самата държава – министерства, агенции, държавни корпорации и военни ведомства, които са се превърнали в първоизточник на власт.”

Влияние на бизнес групировки, на религиозни течения, на военнопромишления комплекс, на движения за или против абортите, за или против носенето на оръжие и т.н. В съвременната демократична държава разпространението на властта е все по дифузно. От време на време възниква безпокойство по повод влиянието на тези организации. Но това е безпочвено, безпокойство може да има при концентрация на власт, не и при дифузното разпръскване в много отделни общности и структури, които взаимно се неутрализират и допълват. Гълбрайт заявява”ако властта бе силно концентрирана в рамките на държавата, тези организации не биха съществували. Не би съществувала власт която да е обект на споделяне. Те функционират, защото са в състояние да влияят на правителството и да си присвоят известна част от неговата власт.”

Едно от големите достижения на човечеството е теорията на Монтескьо, която раздели дотогава единната държавна власт на три отделни независими една от друга и взаимно контролиращи се власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Днес дори тези власти делят властта си със структури на гражданското общество, като четвъртата власт – медиите. Дори функциите на дадена власт днес се поделят с други субекти. Съдебната власт в гражданското правораздаване се конкурира с арбитража, в случая частноправни субекти елиминират държавни структури. Изпълнителната власт прехвърля много свои контролни функции принадлежащи на държавни органи на професионални организации и неправителствени структури. Законодателната власт се децентрализира, прехвърля към структури на местна  или регионална власт.

“Допълнителен принос за дифузията на властта има и ефектът на благоденствието. То отслабва ролята на собствеността, а съответно и на компенсаторната власт. Нуждаещия се потребител е подчинен на властта на земевладелеца, лихваря, промишления производител. Монополът е източник на власт в бедно общество. В богата страна монополът подсеща хората да търсят алтернативи. Бедният и гладен работник се подчинява на работодателя си. Добре платения усеща по-слаб натиск. Принудата е отслабена, ако съществува доход  под формата  на помощи за безработни или на социална помощ като алтернатива на глада и лишенията.”

ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ:

10.11.1989 година е дата, която ще остане записана със златни букви в най-новата история на България. Тя ще се нареди редом до 3.03.1878 година, до 6.09.1885 год., до 22.09.1908 год., до 9.06.1923 год. Надали трябва да обяснявам, защо деня на Освобождението/3.03.1878г/ и деня на Съединението/6.06.1885г/ са светли дати в новата ни история.Деня на независимостта е по-малко известен,но също толкова безспорен. Юридически до 1908 год, България е васална на Османската империя едва от 22.09.1908 год. е независима държава. От този ден държавния глава на България се титулува цар. Двата преврата от 09.06.1923 година и 10.11.1989 година също ще останат като светли дати, защото трасират пътя на демокрацията в страната, те са извършени в името на запазването на демокрацията. 9-то юнския преврат предпазва страната от налаганата оранжева диктатура на земеделците на Стамболийски, а 10 ноемврийския преврат слага край на комунистическата диктатура.

След идването си на власт Александър Стамболийски започва усилена саморазправа с политическите си противници. Държавната администрация е прочистена с верни на БЗНС хора. Провеждат се няколко пъти манипулирани избори след всеки, от които БЗНС увеличава присъствието си в Парламента. Касирани са 14 депутати от БКП, за да може БЗНС да има мнозинство. Създадена е оранжева гвардия, която сее терор в страната. Тя е своеобразна държава в държавата. Преврата от 09.06.1023 година връща страната в лоното на Демокрацията и Законността. Веднага са проведени честни и демократични избори/ноември 1923г/. Този демократичен период продължава до преврата от 19.05.1934 год. Военните след преврата от 9.06.1923 год. се оттеглят и предават властта на политиците от старите буржоазните партии подтискани от диктатурата на Стамболийски.

 Ако тези два преврата са що годе светли дати в новата ни история то други два преврата ще останат записани с черни краски в тази история. Превратите от 19.05.1934 година и 09.09.1944 година са извършени не в името на запазването на демокрацията, а напротив в името на нейното унищожаване и потъпкване на човешките права. Военните вземат властта през 1934 година, но този път не я дават на политиците. Този път преврата е извършен срещу един демократичен политически режим, а не срещу диктатор като Стамболийски. Политическите партии са разпуснати. Хвърляйки поглед в световен мащаб този период е най-голямата криза на капиталистическото общество. След голямата депресия от 1929 година обществата в Европа и света се радикализират. В Германия идват на власт националсоциалистите на Хитлер, в Италия-Мусолини. От цяла Европа единствено във Франция и Великобритания демократичния политически режим е запазен. Преди преврата от 1934 година България е последната крепост на демокрацията на Балканите. В Гърция управлява военен режим, в Югославия авторитарно управление на краля, в Румъния на власт е фашистка партия. Притиснато от икономическата криза и изправено пред невъзможността на буржоазните партии да се справят със нея /това е било положението не само в България/ българското общество не се противопоставя на военния преврат. С умели политически ходове цар Борис успява да изземе властта и да отстрани превратаджиите.  Политическия режим е смекчен, българското общество е все още плуралистично, но партиите в страната не са възстановени. Превратаджиите от 19.05.1934 год са имали доста леви възгледи, обявявали са се за сваляне на монарха и създаване на република от съветско-нацистки модел.

Най-черната дата от новата ни история определено е другия преврат 09.09.1944 година. На тази дата страната е окупирана лишена от своята независимост превърната в колония, която в продължение на десетилетия ще бъде източвана от московските си господари. За губернатор на новата “Задунайска губерния” е назначен Георги Димитров. Периода на неговото управление ще се запомни като най-голямото избиване на българи от българи. Целия интелектуален елит на българската нация граден за 70 години свободно съществуване е унищожен. Над 30 000 лекари, учители, журналисти, архитекти, военни, фабриканти, земеделци, кметове, народни представители, министри и тримата регенти на младия български цар са физически ликвидирани, ръководейки се от Сталинския принцип: “има човек има проблем, няма човек няма проблем”. Българската нация е духовно осакатена, най-качествената част от нея е унищожена или емигрирала. Простолюдието започва да гради собствен елит – от политици, лекари, учители, професори в университета. Всичко от начало.

АМЕРИКАНСКАТА,ФРЕНСКАТА И РУСКАТА РЕВОЛЮЦИИ /сравнение/:

Ролята на американската революция е че тя дава свободата като факт, като реална действителност съществуваща някъде по земното кълбо.

В първобитното общество, където човек не е бил зависим от човек, където не е имало обществена йерархия, човек е бил частично свободен, но зависим от природата. Хилядолетия след това при сходни първични условия, натрупал опит през вековете човек успява да изгради в Новият свят йерархично общество, в което свободата може да вирее. До този момент всички общества в Стария свят /с изключения на Англия/ не успяват да постигнат това.

Някои историци се опитват да правят аналогии между Американската и Френската революции. Но според повечето историци и според мен място за аналогии няма, що се отнася до резултатите. Американската революция е борба за независимост на една колония с цел запазване на справедливото обществено устройство на самоуправление установено сред заселниците в Северна Америка. Докато Френската революция се бори за нов по справедлив обществен строй подобно на Руската революция. В този смисъл руската революция е продължение на френската. Приликите между Френската и Руската революции не са само относно целите, но по отношение на средствата – масов терор и резултатите – пълен провал.

И двете държави Франция и Русия преживяват най-срамните си страници от своята история по време на революциите. еки от братоубийствена кръв заливат континенти.

Поставили си за цел много красиви и възвишени идеали и принципи – равенство между хората, ратство, ремахване на експлоатацията те дефакто постигат точно обратното – експлоатация и тирания от страна на свръх-държавата. Всички идеи остават написани на книга без реално проявление в действителността.

Тук е основната разлика от Революцията в Северна Америка, това което не става факт във Франция и Русия е осъществено напрактика в Америка. Освободените колонии започват  мирно да градят едно общество нямащо аналог по света. Ново общество в основата, на което аз откроявам три фундамента:

1. Конституция гарантираща човешките права и свободи /включително правото на собственост/.

2. Избори   гарантиращи представителност на органите на управление.

3. Икономиката основана на пазара и конкуренцията, даваща възможност на този, който е упорит и трудолюбив да успее.

Някои смятат че Френската и Руската революции тласкат тези страни на пред в развитието им. /Пример Русия е феодална държава по времето на царизма след революцията става индустриална, но едноличната феодална власт се засилва и дефакто икономиката е върната назад от революцията/. Ако не бе революцията Франция много по-скоро би възприела принципите на демокрацията, подобно на Англия. 70 години след френската революция наличието на изборно представителна демокрация е доста относително понятие. Като доста по изостанала държава Русия едва през нашия век преживя своята Френска революция, която също забави демократизирането на страната с около 70 години. Ако тази периодичност се запази да се надяваме, че Китай ще последва примера на Франция и Русия през 2015 година.

Демократичния път на развитие на Англия и САЩ, до голяма степен еволюционен прави тези страни първостепенни сили в продължение на 2 века за Англия и 1 век, които продължава за САЩ. Те успяват да постигнат на практика своите цели, осланяйки се на принципите на Демокрацията, докато Русия и Франция се провалят.

СИАМСКИ БЛИЗНАЦИ:

Френската и Руската революция си приличат и по общата съдба на монарсите на двете империи, както и по факта, че революциите не прекратяват съществуването на империите, а напротив засилват тяхната безчовечност. Генезиса също е един и същ тежкото положение на селските маси, които са основна част от населението на двете страни.

ПРИЛИКА МЕЖДУ ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ:

След Френската революция религията е забранена, църквата е подложена на репресии, свещениците се избиват, конфискуват се църковните имоти. В Русия след революцията религията е обявена за опиум за народа. В Германия Хайнрих Химлер един от лидерите на National Sozialistishe Deutshe Arbeitpartei обявява нацизма за религия. Той издава указ за прекратяване на християнското богослужение в Германия. Религиозните празници като Коледа са заменени с празници на древни езически немски божества настоява за поставяне на пречупен кръст на олтара вместо кръст. За комунистите същото значение имаше червената петолъчка.

          Докато двете революции и нацизма искаха да наложат нова религия, която не търпи различията. Англия и САЩ успяват да пригодят институциите си и разбиранията се според изискванията на времето, без да скъсват тотално, окончателно със миналото и да се опитват да “скачат” във времето. Пример за това е модернизацията на монархическия институт в Англия или постоянното осъвременяване на американската Конституция чрез тълкуване.

РЕЛИГИЯТА – ОПИУМ ЗА НАРОДА:

Екзекутирането на кралете Чарлз І и Луй ХVІ е важен момент в Средновековната европейска история. На абсолютните монарси се е гледало като на богове, владетелите са начело на светската власт, но личността им е излъчвала някаква религиозна власт. Екзекуцията на тези човеци-богове е шамар за мисленето на средновековния човек. Един мит е разбит. Митът за краля-слънце, даже бих казал че мита за богочовека е унищожен. Няколко века по-късно човечеството трябва да се раздели с мита за „истинския” богочовек – Христос. Такъв просто няма. Това е една измислица, в която неразумно вярват много народи от всички континенти. Крайно време е човечеството да изтрезнее след 2000 години пиянство и лъжи за „богочовека”, за „отвъдния живот”, „смирението и покорството” и множество други лъжи.

 Какво биха казали християните, ако наистина има бог и той е алах, а неговия пророк е Мохамед, а не Христос. Какво биха казали мюсюлманите, ако наистина има бог и неговия пророк е Христос. Само се чудя как може 20 века човечеството да е толкова полудяло, че да вярва в толкова безсрамни лъжи. Явно религиите със своя мистицизъм се оказват най-дългата лъжа в историята на човечеството, от която то още не се е освободило. По случай края на века и хилядолетието имаше много класации за събитие или личност на хилядолетието. Моята класация за лъжец не само на второто хилядолетие, но и на първото е Христос. Трябва да признаем, че евреите са прави смятайки го тоя за смешник и самозванец. Мене ме е срам, че съм човек и искам да съм извънземно. Как може интелигентно същество каквото претендира да е човека да бъде така нагло лъгано и да живее в измислен, сюреалистичен  свят в продължение на хилядолетия. Как може в съвременния свят религиозните чувства да са толкова силни, че християните да стоят на страната на християните в един конфликт, независимо дали са прави, а мюсюлманите да стоят на страната на мюсюлманите. Какво им дава толкова тази религия – смърт и разрушение. Религиите се предназначени да разделят човешкия род и тяхното изчезване ще е най-голямото постижение за човечеството през следващото столетие. Ако се случи все пак. Аз ще се радвам да съм жив да видя този факт.

Единственото положително нещо на комунизма е неговата трактовка, че „религиите са опиум за народа”. Но на комунизма бе необходимо да се освободи празно пространство в главите на хората за комунистическата религия, когато никои няма да работи, всички ще бъдат равни по богатство, а от небето ще пада мед и масло т.е. рая на Земята. Това се отнася и за религията на националсоциализма на Мусолини и Третия райх на Хитлер. По това тези религии от християнската до комунистическата се отличават от демокрацията, която допуска на нейна почва да виреят всякакви фанатични и взаимоизключващи се схващания, вярвания. За съжаление комунизмът не тръгна да изкоренява религиите по пътя на убеждението, образованието и просвещението, а по пътя на унищожението но свещеници и църкви т.е. по същия път по които е налагано през вековете християнството над езическите племена в Европа, Латинска Америка и Африка.

Нито един конфликт за територии, включително І и ІІ световни войни не е довел до толкова човешки жертви, колкото религиозните войни и изтреблението по религиозни причини. Като се започне от преследването на самите християни по религиозни причини от страна на Римската империя, мине се през кръстоносните походи на християните и техния отговор свещената война – джихад на мюсюлманите. Преследването на евреите от всички и за всичко. Средновековните войни в Европа – Англия /католици, англиканци, пуритани/, Франция /католици и хугеноти/, Испания /католици, маври, евреи/. Особената жестокост на гоненията на светата инквизиция на католическата църква. Тридесет годишната война в Централна Европа между католици и протестанти, която се смята за последната религиозно война и първата с геополитически цели води до 13 милиона убити или 70% от населението на германските земи по онова време. Цифра, която за тогавашното развитие на военната техника е умопомрачаваща. Безчет са жертвите и на водените между сунити и шииити религиозни войни. Опитите за помюсюлманчване на християните в Югоизточна Европа от Османската империя, христянизирането на Азия с огън и меч от Русия, на Латинска Америка от испанските констистадори, дават картина на десетките милиони жертви на опиума за народите наречен – религия.

Лошото е, че днес светска Европа и САЩ не се борят срещу този опиум, а го поощряват. Бил Клинтън като баптист редовно ходи на църква, а за американците техния президент е заразителен пример за подражание. Не знам само как сексуалния му живот се вписва в редовното ходене на църква, може би за да иска по често опрощение.

Религиите учат, че човек е нищо, че има нещо по висше от него, че той е подвластен на съдбата, внушават му страх и подчинение. Много познати, когато ги запитам вярващи ли са, отговарят че „не са ревностни християни, но вярват че има нещо”. Но какво е това нещо и те не знаят. Когато им се случи нещо хората се примиряват, че така им било писано, къде  им е записано в Тефтера на свети Петър ?!?!? Религията ражда хора с робско мислене, научени на примирение. Религиите раждат войни, конфликти, фанатици готови да отвлекат и взривят самолет  – Локърби. /11.09.2001 год. все още не бе факт/ или да извършат масово жертвоприношение. Религията не е донесло нищо хубаво на човека, а е спирала прогреса и развитието му. Не трябва да се бърка морала с религията. Всяко едно младо поколение трябва да се възпитава в морално поведение, но не е нужно да се използва религията за това. Светския морал, който децата получават от родители и учители в училищата е достатъчен за да бъдат примерни граждани на страната си. Хубаво е че в България няма религиозни училища. От религията освен 10-те божии заповеди те научават примирението, приспособенчеството, нетърпимостта към други религии. Те няма да са свободни хора, а подвластни на някаква измислица, за този който стои над тях и непрестанно ги наблюдава. Направо досущ като „Големия брат”на Оруел. Всевиждащ и наказващ провинилите и награждаващ верните последователи на папството.

Някой би казал, че войнствения ми атеизъм е пак проява на някаква религия, но това не е така защото не предлага ново вярване в нещо. Хората просто трябва да се научат да бъдат самостоятелни и да взимат сами решения за бъдещето си.

“СБЛЪСЪКА НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ” С.Хънтингтън:

Три са предпоставките за цивилизационно предифиниране на една раздвоена страна 1.Политическия и икономическия елит на една страна трябва да е като цяло “за” идеята 2.Оществото да е склонно да се примири с идеята за предифиниране на идентичността 3.Доминиращите елементи в цивилизацията домакин да са склонни да приемат обърналата се в нова вяра страна. /цитат стр.196/ Според Хънтингтън до сега няма случай на цивилизационно предифиниране на една страна. Той дава за пример Турция, Русия, Мексико като случай на неуспешна трансформация в Западен тип общество и ги нарича раздвоени страни между две цивилизации.

Ако трябва да сме точни тези три страни днес са по – близо до Запада от когато и да е в своята история. Хънтингтън не дава отговор какво разбира под цивилизационно предифиниране – той казва че цивилизацията домакин трябва да е склонна да приеме обърналата се в нова вяра страна. Да приемем ли, че мюсюлманска Турция трябва да стане християнска или православна Русия – католическа. Предполагам, че не е имал това предвид, но така и не разбираме кога според него процеса на предифиниране ще е приключил, когато приемат Русия за член на НАТО и ЕС, а Мексико за 51 щат на Америка, кога?

Според Хънтингтън историята не познава случай на цивилизационно предифиниране. Според мен историята познава множество случай на насилствено цивилизационно предифиниране, но и на доброволно цивилизационно преместване. Пример за насилствена цивилизационна трансформация е Босна, където преди 6-7 века са живели християни след османското нашествие приемат мюсюлманската вюра. Но по важен е примера на доброволна трансформация. Според Хънтингтън т.нар. Западна цивилизация е единно цяло, но не е. Западната цивилизация днес е съставена от три други в миналото отделни цивилицации -католическа, протестанска и една православна държава – Гърция. Западната цивилизация се роди след 5 вековна борба на други две цивилизации -протестанската и католическата, ако имаме предвид тлеещия конфликт в Северна Ирландия тази борба все още не е приключила напълно. ХVІ век е век на религиозни войни, които довеждат до нечувани погроми в човешката история. Една трета от европейското население умира. 70% от населението на германските земи са убити или измрели от глад и епидемии по време на 30 годишната война. Това са около 13 милиона човека. През втората световна война Германия дава 6-7 милиона жертви, но това е много по-малък процент от общото население. През ХVІ век са разрушени 1630 немски градове и 18 хиляди немски села. До средата на ХІХ век Германия престава да е фактор в Европа. И всичко това заради един самозванец поискал да остане в историята като увисне на кръста. Това ли е единната европейска цивилизация на Хънтигтън, факт е че света върви към по-голяма интеграция и размиване на цивилизациите и самата история на създаването на единната Западна цивилизация говори за това.

“ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА”:

Американския политолог Самюел Хънтигтън, автор на книгата “Сблъсъка на цивилизациите” изказва мнението, че Западът е в упадък, впрочем това е основната му теза в книгата и правилното и заглавие трябва да бъде “Залезът на Запада”, но като повечето лъжепророци и той греши. Моята теза е точно обратната и невиждам някой нормален човек да вижда, усеща или предчувства този залез, наротив Западът се развива с бързи темпове и влиянието му се разширява с всеки изминат ден. Най-простият пример е България. До преди 10 години най-верния сателит на СССР днес най-големите предприятия се държат от западни компании плюс 90% от банковия сектор. Поради икономическата криза в Югоизточна азия Южокорейските компании скоро ще бъдат погълнати от по-големи американски и европейски компании, което е доказателство за разширяващата се глобализация. /лоша прогноза/ Най-важния извод от цялата книга е че сблъсъка на идеологиите характерен за ХХ век –комунизъм, фашизъм, национализъм  и либералната демокрация ще отстъпи пред сблъсъка на цивилизациите и основно религиите през новия 21 век. Сблъсъка на европейските идеологии изчезна по една проста причина, единствено една от тях се оказа годна за осъществяване и съществуване в едно нормално общество. Другите идеологии правеха обществото шизофренично, параноично, ненормално, водеха народите към гибелни химери – Третия райх, Светлото бъдеще на комунизма, Велика Сърбия и т.н. Тези идеологии са рожба на една от 8-те цивилицации, за които говори Хънтингтън Западноевропейската. Америка единствената от западната цивилизация, която роди единствено оказала се правилната идеология тази на либералната демокрация води три световни войни, от които две горещи и една студена за да отхвърли налагането от европейците на една единствена идеология – комунистическа, фашистка или националистическа /имперска/ в името на равноправното съществуване на всички  идеологии и религии в едно общество. Това е същността на либералната демокрация тя дава възможност на всички други идеи да съществуват под нейния покрив, доколкото не са заплаха за плурализма в обществото. Останалите религии и идеологии взаимно се изключват /християнска и мюсюлманска, комунизъм и фашизъм, последните две и религиите/.

Спорно е дали сблъсъка на идеологии е останал в миналото, в 20 век. През 20 век сблъсъка бе между демократичното, либералното общество и тоталитарното общество. Такъв ще е сблъсъка и през 21 век. Много от арабските авторитарни режими веднага след освобождението си от колониално владичество яхнаха вълната на национализма, когато СССР раздаваше щедри помощи в Африка и Третия свят, за да останат на власт започнаха да строят социалистическо общество. След разпада на СССР е на мода религиозното разделение. И режимите в цяла Африка го експлоатират на принципа разделяй и владей само и само да се задържат на власт. Ако не дай си боже настъпи този щастлив ден на Земята, когато религиите изчезнат, тези авторитарни режими ще измислят ново разделение, за да се задържат на власт и да не въведат плуралистична демокрация в своите общества. Пак ще бъде намерен врагът, за да бъде държано в страх и подчинение обществото. Без враг – тоталитарните и авторитарните общества не могат да съществуват, иначе не биха могли да оправдаят тоталния контрол върху обществото, ограничаването на човешки свободи.

Хънтингтън дели човешката раса на 8 цивилизации : 1. западна, 2.ислям 3.синоиска 4.индуиска 5.православна 6.японска 7.африканска и 8.латиноамериканска. Интересно е, че Хънтингтън определя Русия и мюсюлманския свят чрез религията, но не прави това със Запада. Защо не определя Западната цивилизация като Християнска цивилизация. За мен отговора се крие в борбата между либералната демокрация и последната тоталитарна идеология със сериозна почва на запад – християнството; днес Запада има десетки църкви наред със католическата, претендиращи да са християнски; днес във Франция има 5 милиони арабски мюсюлмани, милиони турци в Германия. Днес Запада е повече демократичен отколкото християнски, обратното Русия е повече православна отколкото демократична, исляма още повече. Делението на Хънтингтън за мен е напълно условно. Като студент ми попадна една книга написана на три езика, на китайски, японски и корейски, докато не ми казаха, че това са три различни езика си мислех, че това е един език. Обособяването на Китай и Япония в отделни цивилизации само защото са големи държави, надали е най-умното нещо. Четири от цивилизациите на Хънтингтън са големи държави – Китай, Индия, Русия и Япония, в такъв случай предлагам да обособим Бразилия в самостоятелна цивилизация имайки предвид, че там се говори португалски, а в останалата част от Латинска Америка -испански. Това на шега. Латинска Америка е католическа и в този смисъл е част от Западната християнска цивилизация, Русия е част от християнската западна цивилизация и в това няма съмнение. Така цивилизацииите на Хънтингтън останаха пет 1. Християнска/западна/ 2. ислям 3.индуиска 4.източноазиатска и 5.африканска, като за последните две основен разгарничаващ признак е расовия, а не религиозния. Ако чуя по софийските улици някой да говори на испански по нищо не може да се познае дали е испанец, аржентинец или чилиец, но ако чуете някои черен нигериец да ви говори на английски не бихте го сбъркали с кореняк европеец. Расовия признак също споява и източноазиатската цивилизация /Китай, Корея, Япония, Монголия, Виетнам, Тайланд и др./ Но колко са цивилизациите в момента не е най-важния въпрос, в зависимост от признаците, по които се извършва делението те могат да бъдат сведени до две /демократични  и недемократични/ или разширени до двадесет, в зависимост колко държави бихме обособили като отделни цивилизации /например Бразилия, Иран, Пакистан, Индонезия, Австралия и т.н./, което не е далеч от истината, защото всяка голяма държава е уникална сама за себе си. В момента в така обособените цивилизации либералната демокрация господства в  Християнската /Западна, Православна и Латиноамериканска/ и Индуиската цивилизации. Това е и основната причина  на стр.354 в българското издание на гнигата на Хънтингтън отношенията между тези две цивилизации да се разглеждат по-малко конфликтни. В исляма либералната демокрация не намира все още достатъчно почва. Източноазиатската цивилизация е разделена по въпроса, както и Африканската. Но в Африка режимите са слаби и ако има достатъчно воля от западните общества лесно би се установила повсеместна демокрация в християнска Африка.

Като цяло “Сблъсъка на цивилизациите “ навява впечатлението, че Западът ще става все по слаб, а лидерите на съответните цивилизации и самите цивилизации по – силни т.е. властта ще се разпределя по – равномерно ще имаме многополюсен свят. В книгата е дадена много фактология в подкрепа на тази теза: демографски криви, висока раждаемост сред мюсюлманите, ниска на Запад, но тук не се отчита емиграцията. Цитира се какъв процент от земната суша е владеел Запада в началото на века и какъв сега, но факта, че Запада е владеел Африка не значи, че тя е била част от Западната цивилизация. Хънтингтън привежда данни, че веднага след ІІ световна война САЩ дават 50% от световния брутен продукт, в края на века 20-30% с тенденция към намаляване, все повече държави имат ядрено оръжие и ракети, с които застрашават Запада. Това, че Америка е произвеждала половината от световния брутен продукт не значи, че влиянието и в световен мащаб е било повече от днес, когато произвежда 25%. Напротив влиянието и днес е по-голямо, защото Западът се е увеличил, много страни са възприели американския икономически и политически модел – основно в Латински Америка, Източна Европа, Русия и Югоизточна Азия. Погледнато в регионален план Турция не е западна страна, но погледнато в световен тя е западна страна една от 19-те страни членки на НАТО от всички 200 страни в света. В регионален план Южна Корея също не е западна страна, но в световен е такава. Докато преди 60 – 70 години Турция, Япония и несъществуващата като самостоятелна държава Корея, фашистка Германия не са западни общества. Това е най-яркото доказателство, че Запада се разширява, а не се стеснява. Стеснява се влиянието на отделните западни държави – Франция, Великобритания, Германия поради отдаването на национален суверенитет на Международни структури като ЕС. Ако след втората световна война 200 милиона американци са контролирали 50% от световната икономика днес това е невъзможно, благата са разпределени по равномерно, защото повече държави са възприели западните ценности за управление на обществото и икономиката. Но влиянието на Запада не е намаляло, защото неговите ценности са възприети от повече хора.

Многополюсния свят на Хънтингтън няма да се състои ще имаме еднополюсен свят на либералната демокрация, в рамките на който като междинен вариант ще имаме непрестанно доближаващи се полюси. Най-вероятно от т.нар. Западна цивилизация на Хънтингтън ще се родят два непрекъснато разрастващи се полюси, които ще погълнат останалите регионални сили – Русия, Китай, Индия, Япония и Австралия. Единствено Вашингтон и Брюксел ще могат да оказват глобално влияние върху всички континенти и целия свят, включително регионалните сили. Влиянието на регионалните сили ще се ограничи само до техните съседи, без възможност за такова върху по – далечни земи. На стр.354 от книгата Хънтингън не предвижда взаимодействие между Индия, Русия и Китай от една страна и по – далечни цивилизации като Латиноамериканската и Африканската. Малко е вероятно това разделение на Западната цивилизация да не настъпи, поради нарастващата мощ на ЕС. Единствената възможност е САЩ и Канада да станат част от ЕС или европейските държави да станат щати на САЩ. Тогава ще имаме една обща икономика, армия  и обща парична единица евро – долар. Но преди това да се случи е възможно да видим едно разширяване на САЩ под формата на ЕС в рамките на един Американски съюз с Канада и Латинска Америка. И едно разширяване на ЕС със Православната, Ислямската и Африканската цивилизации или части от тях, например: православни Гърция, България, Румъния, Украйна мюсюлмански Турция, Босна, Мароко, Алжир, африканска Нигерия и ЮАР. Ако един ден ЕС приеме само една арабска държава, аз съм убеден, че арабската нация скоро ще бъде обединена и силна, защото нито една арабска страна няма да иска да е сама с Турция в този християнски клуб и ще натиска за членство и на останалите арабски държави. Така 150 милионната Арабска общност ще стане най-голямата общност в рамките на ЕС, надминаваща 100 милиона немско говорящи или 80 милиона турци.

Възниква въпроса дали ЕС желае членство на мюсюлмански държави и дали последните искат да са членове на ЕС. Отговорът го дават милионите емигранти, които гласуват с краката си. Милионите кюрди, афганистанци и араби от Северна Африка и Близкия изток, които щурмуват Западна Европа. Въпреки трудностите, които изживява Запада от тази вълна от милиони емигранти има нужната търпимост и липса на ксенофобия сред мнозинството от хората. Европейския център на Запада има много повече шанс да стане водещ център, защото отношенията му с други цивилизации и по-специално с Русия, исляма и Китай са по-малко конфликтни. Но с увеличаването на мощта и влиянието на ЕС за сметка на САЩ положението ще се променя и отношенията с тези цивилизации ще станат по-конфликтни. В крайна сметка двата западни центъра пак ще бъдат заедно.

ТЕОРИИ:

Имах щастието да прочета една книга на Збигнев Бжежински „Голямата шахматна дъска”, една от основните тези е :”Америка днес е единствената глобална свръх сила, а Евразия е централната световна арена”. Това по същество са два извода. С първия съм напълно съгласен -Америка няма да има конкурент, докато Европа няма армия и федерално устройство, начело със силно правителство или президент. По втория извод може да се спори. Според Бжежински борбата за световно господство ще се води във Евразия със някоя евразийска сила. /ЕС, Русия, Китай, Япония, Индия, Пакистан./ Това е така и не е така. Единствено в Евразия може да се появи нова супер държава, която да измести САЩ, в Африка и Южна Америка е ясно че няма да се случи това, ако арабската нация не реши да се обедини или Латинска Америка по примера на ЕС не реши да се обедини, но това е малко вероятно в близко бъдеще. Какво е Индия сама на международната сцена, нищо, но друго би било ако цяла Африка стоеше зад нейните виждания по международни проблеми. Намесата на САЩ в азиатските и европейските държави би довело до ожесточена съпротива от някои държави, би довело до формирането на нетрадиционни съюзи от типа на Русия, Китай, Индия и Иран или /по време на войната с Ирак-съюза Русия, Франция и Германия/ за да бъде изтласкан САЩ от този регион на света.Според мен този регион трябва да бъде оставен сам на себе си, в тази част на света има прекалено големи държави, които взаимно се неутрализират. Прекалено многото териториални спорове /Индия-Пакистан, Индия – Китай, Русия – Китай, Русия – Япония/, които правят тези държави слаби, но не достатъчно слаби, за да бъдат манипулирани от САЩ. В Африка положението е друго има много слаби и малки държави, които лесно могат да бъдат направлявани в желаната от САЩ посока. В Америка има само две големи държави Бразилия и Канада и отчасти Мексико и Аржентина, но всички тези държави са свикнали с американското лидерство в региона и света. Ако САЩ искат да конкурират Европейската свръхдържава, то единствения им изход е да отворят границите си за емигранти, за да конкурират 500 000 000 население на Обединена Европа или да станат инициатор на Обединена Америка от Канада до Аржентина. Първоначално това обединение може да включва само Канада и Мексико, а после и цяла Латинска Америка. Ако Обединена Европа има силно желание да изземе лидерската позиция на Обединена Америка, то единствения изход е разширяването на изток към Русия и Казахстан и/или на юг към бившите колонии от Африка. Същевременно по същото време азиатските сили, на които се предрича световно лидерство взаимно ще се неутрализират. За разлика от Европа, където всяка държава е обградена от съседи – приятели  и това се дължи на демократичната система в тези държави, то в Азия положението е противоположно всяка държава особено големите са обградени от държави – врагове  и това се дължи на авторитарните  или тоталитарните политически системи. Китай се неутрализира от враждебността на Виетнам, Индия, Русия и Япония. Но е възможно при постоянна американска намеса в региона, всички да се обединят срещу САЩ. Влиянието на Индия се неутрализира от Китай, Пакистан и Бирма /съюзничка на Китай/. Тя е заклещена между тези държави. Иран е във лоши отношения със страните от Персийския залив, Ирак, Турция, Азърбайджан, Афганистан т.е. със всички свои съседи. Териториалните спорове между Русия и Япония, подозренията между Русия и Китай са напълно достатъчни да неутрализират руското влияние в Азия, американска намеса не е нужна. Единствения регион в Азия, в който американското присъствие е наложително с оглед американските интереси е Персийския залив, заради петрола, но даже и Америка да се оттегли от там и в района да избухне мюсюлманска революция и на власт да дойдат режими от рода на на този в Иран, то нещата няма да се променят. Арабите не могат да пият петрол вместо Кока Кола, естествено че пак ще го продават на този, който може да го купи т.е. Запада. Ако спрат кранчето с петрола, то тези режими ще бъдат свалени от разглезеното население, заради мизерията, която ще настъпи в резултат на липсата на петро-доларите. Честно казано няма смисъл и от американското присъствие в Япония и Корея това са две богати и силни държави, които сами могат да се грижат за своята сигурност, а не да лежат на гърба на американските данъкоплатци. Отношенията с Япония са уредени на изключително на неравноправна основа, докато САЩ са ангажирани с сигурността на Япония, то Япония не поема никакви ангажименти към САЩ. Затова единствения изход е Япония да стане член на НАТО и както Великобритания, Франция и Германия да поеме ангажимент към сигурността на САЩ т.е. отношенията да бъдат на равноправна взаимоизгодна основа. Част от силите разположени в Япония и Южна Корея трябва да бъдат преместени в Тайван,защото заплахата за този съюзник на САЩ е значително по-голяма и трудно може да реагира на китайска инвазия.Присъствието на САЩ в Европа също е безсмислено особено в Германия, Балканите са район който значително повече се нуждае от американско присъствие. Американския данъкоплатец не трябва да плаща за сигурността на силни икономически държави като Япония и Германия,които сами могат да се грижат за сигурността си. Американския данъкоплатец трябва да плаща за сигурността на бедни държави.

ПРОРОЧЕСТВО:

Поради непреходното и пророческо значение на статията на проф.Стив Ханке, съветник на президента Стоянов дадена за в-к “Стандарт” /22.12.2000 год./ я препечатвам почти изцяло.

Статията е в отговор на въпроса “Как виждате бъдещето на света в новото хилядолетие”.

Откакто класическите икономисти поставиха основите на модерната икономика през ХVІІІ век е ясно, че икономическата свобода /либералната икономика/ поражда благополучие. И не е изненадващо, че равната възможност, свързана с икономическата свобода, също поражда по-равно разпределение на доходите. Емпиричните доказателства подкрепят тези предложения и са неоспорими. Като преглед на данните, позволете ми да ви препоръчам изследването, което направихме заедно със Стивън Уолтърс /“Икономическа свобода, благоденствие и равенство: Проучване”, 1997 г./ поръчано от Смесената икономическа комисия на Конгреса на САЩ.

Възраждането на либералната икономика като манталитет и дело бележи последните две десетилетия на ХХ век. Правителствата приватизираха държавни предприятия, съкратиха бюрокрациите си, дерегулираха икономиките си, мъчеха се да намалят данъците и разходите, а някои осъществиха смели парични реформи.

В международен план тенденциите към либерализация също се ускориха.

В развиващите се страни, обема на експортни стоки нарастваше средно с 3,2 %  годишно през 80-те год. Този темп се ускори до 8,3 % годишно през 90-те. години. И не е изненадващо, че реалния растеж на БВП в развиващите се страни нарасна от 4,1 % среден ръст през 80-те до 5,5 % през 90-те.

Дали тези тенденции ще продължат и през новото хилядолетие? Две предпоставки са необходими, за да успее икономическия либерализъм: стабилни пари и господство на закона. Когато започна ХХ век, парите бяха общо взето стабилни. Класическия златен стандарт бе в зенита си и в целия свят имаше само 18 централни банки. Следователно правителствата бяха ограничени в степента, в която можеха да си позволят парични своеволия.

С първата световна война настъпи паричен хаос. В Западна Европа през 1914 год. имаше само 10 валути, всички конвертируеми към златото във фиксирано съотношение. Към 1920 год. в Европа вече имаше 27 валути, и нито една от тях не беше обвързана със златото или със фиксиран валутен курс. Тази тенденция продължи през по-голяма част от последния век. В действителност днес в света има 173 централни банки.

Все пак през последното десетилетие се наблюдават обнадеждаващи тенденции унификация на валутите, било чрез приемане на валутен борд като България или чрез доларизация, започна да променя валутния пейзаж. От 1991 год. насам бяха въведени пет нови валутни борда. Това сложи усмирителни ризи на още пет централни банки и направи националните им валути стабилни. А от 1999 год. насам 15 национални валути бяха заменени от по-стабилни такива. Това е обнадеждаващ знак, защото валутните бордове и доларизицията гарантират стабилност на парите, една от основите на либералната икономика.

По думите на проф. Вилем Бюитер – старши икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, “за всички /развиващи се страни/ независима национална валута е скъп лукс, без който те спокойно могат да минат.” Или както неодавна каза д-р Стенли Фишер,  първи зам.управляващ директор на МВФ : “В дългосрочен план поддържането на национална валута от една малка икономика носи малко облаги и значителни вреди”.

Като човек, който прекара последното десетилетие в убеждаването на бивши комунистически страни, Латинска Америка,Африка и части от Азия в нуждата от стабилни пари, аз приветствам това развитие.

Освен това аз наистина вярвам, че тенденцията към унифициране на валутите ще стане още по-ясно очертана през новото хилядолетие. В действителност, в края на това столетие, по света ще има по-малко централни банки. Благодарение на закона за валутния борд БНБ е в монетарна “усмирителна риза” и България с пълно право може да се смята за лидер в новата тенденция към стабилни пари.

Втората, но еднакво важна предпоставка за постигане на икономическа свобода е върховенството на закона. Това условие включва кодекс от стандарти, приниципи, поведение и скала на ценности за осигуряване на един минимум от взаимно доверие и сигурност. Върховенството на закона, с всичко което води след себе си, гарантира обществения ред и личната сигурност, охранявайки частните индивиди и частната собственост от намеса на други индивиди, групи и самата държава. Като последствия това създава доверие и позволява на хората да правят планове и разчети за бъдещето.

За жалост в началото на новата хилядолетие ние сме изправени пред редица обезпокоителни знаци, отнасящи се до възприемането и прилагането на принципа за върховенство на закона. Действително ние наблюдаваме едно корумпиране на основите на този принцип. Едва ли трябва да напомням на българите за този тъжен факт.

Ако тези тъжни тенденции продължат, резултатите ще бъдат катастрофални.

Хората предпочитат да работят и живеят в страни с традиции в прилагането на върховенството на закона. В действителност те емигрират по тази причина, предпочитайки САЩ или Западна Европа. Да вземем за пример Еквадор, една страна с население 12 милиона. През последните 2 години 1 милион еквадорци емигрираха в САЩ и Западна Европа. Едно скорошно изследване показа, че 35% от населението или още 4,2 млн. възнамеряват да емигрират. А Еквадор не е единствен. Картината е същата в много други развиващи се страни, включително България.

Ако не се установи върховенство на закона, тези смущаващи събития ще продължат. Тенденцията към обезлюдаване ще създаде много очевидни проблеми в развиващия се свят, като най-добрите и способни поколения ще се устремят към страни които им предлагат повече сигурност и по-добри перспективи.

Но това далеч не е всичко. Ще има проблеми в САЩ и Западна Европа. Дали страните с традиции в прилагането на принципа за върховенството на закона ще продължат да искат да дават подслон на новодошлите, знаейки добре факта, че някои от тях са членове на криминални прослойки на съответните безаконни страни? Съмнявам се. Да вземем за пример Амстердам, град с дългогодишна репутация на отворен глобален пазарен център. През последните няколко месеца холандската полиция трябваше да се бори с югославски криминални престъпници, специализирани в търговията с бели робини, наркотици и нелегални оръжия. Излишно е да се казва, че всичко това заплашва статута на Амстердам като легитимен глобален пазарен център, защото “бизнесът” убива “добрия бизнес”.

За жалост, перспективите за икономически либерализъм и разпространяване на благоденствието остават несигурни. Практически решаването на въпроса със стабилните пари е налице и тенденцията е във вярната посока. Принципът със върховенството на закона, който съдържа много неписани черти, остава неуловим като Свещения Граал. Докато не се намери истинско, конкретно решение и то бързо, новото хилядолетие може да се окаже също толкова пълно с противопоставяния – в действителност, гибелни – колкото беше и ХХ век. “

/тази статия идва да подкрепи виждането ми, че за малки страни като България и Белгия, Румъния и Холандия е прекален лукс собствена армия и валута, впрочем вече Белгия и Холандия нямат собствена национална валута, а що се касае до върховенството на закона създаването на наднационални съдилища като Европейския съд в Люксембург или този по правата на човека в Стразбург ще реши въпроса с зачитането на върховенставото на закона от всички и прилагането му еднакво спрямо всички./

РАВНОСМЕТКА:

 Днес е 01.01.2001 год. е време да се направи една равносметка на отминалото хилядолетие и особено столетие. През 30-те год. на миналия 20 век запитали Джон Кейнс дали знае за друга историческа епоха, която да се сравни с Голямата Депресия от 1929 год. “Да – отвръща Кейнс-нарича се Средновековие и продължава 400 години.” По примера на известния британски икономист не бихме отбелязали нищо съществено през първите 700-800 години от миналото хилядолетие, освен религиозната лудост и фанатизъм, с който се характеризират и които още не са отшумели. Няколко кръстоносни похода за освобождение на светите места, сеещи смърт и разрушение, отговор на които са “свещени войни /джихад/” срещу неверниците пак за освобождение на светите места и пак със същите резултати. Нещата не са се променили за последните 1 000 години  и на 01.01.2001 год. по радиото съобщиха  /освен че преди 1 000 години не са имали радио/ за убити палестинци и евреи във вечната прокълна война за свещената земя т.е. за пустинята. Религиозното заслепение и на двете страни им пречи да прогледнат, че се бият за пясъчна пустиня. Аз разбирам да не могат да разделят богатата на растителност и животински свят – Амазонска джунгла – белите дробове на планетата или плодородната равнина на Мисисипи изхранваща половината земно кълбо, а те една пустиня. Поне да имаше петрол като под саудитската пустиня, а то нищо.

Но да не се отклонявам от темата. Първите 700-800 години на второто хилядолетие нищо, мрак и мракобесие, светата инквизиция на светата католическа църква, религиозна гражданска война в Европа /отделните нации до тогава в Европа не са съществували, едва религиозните войни спомагат за разпадането на Единна Европа на отделни нации./, довела до смърт, чума, епидемии, мръсотия и нечистоплътство. Краля –слънце Луй ХІV управлявал  Франция 75 години, ако не се лъжа се е къпал само 3 пъти през живота си и то по лекарско предписание, какво да говорим за неговите френски поданици. Омразата към чистотата и къпането е била широко разпространена в Европейския свят, за разлика от арабския. Пълен упадък в образованието, здравеопазването и културата единственото, което е във възход е религиозния фанатизъм, днес може би почти отсъстващ от европейската цивилизация с изключение на Северна Ирландия и Балканите.

Положението е било значително по-добро в арабската и източноазиатската цивилизации т.е. водещите култури на света тогава. Впрочем днес научих, че тибетците по тяхното летоброене са в 2600 година. А според евреите сигурно сме в 4-то, 5-то, или 6-то хилядолетие. Така че тази равносметка на прага на християнското хилядолетие тях надали ги вълнува.

В тази средновековна тъма на феодализма се ражда бавно и мъчително нов строй-капитализма, първо в Холандия и Англия, после в САЩ и Франция. Но докато английското и холандското общество се опитват да приспособят миналото към новото време, американското общество го зачерква. То поставя няколко нови начала:

1. Нова форма на държавно управление-републиканската

2. Нова форма на държавно устройство, непозната до тогава – федералната държава.

3.Стриктно приложение на принципите  на Монтескьо за разделение на властите – непознато до тогава в свят доминиран от държави, в които единството на властта в едни ръце е закон.

4.Успяват да изградят изключително сила и независима съдебна система притежаваща право да отменя актове на Парламента при противоречие с Конституцията – нещо непознато до тогава.

5. Нов вид държавен глава – избираем президент, за разлика от наследствения монарх.

Много са началата които поставя Американската държава. Всички те водят до едно ограничаване на правата на държавата в лицето на тези,  които упражняват властта и увеличават правата на отделния човек. По това Американската революция се отличава от другите две революции в Европа Френската през 18 век и Руската през 20 век. Тези две революции на стария континент довеждат до много по-голям мор, до много по-голямо нарушаване на човешките права от монархическите режимите, срещу които са се борили. И трите  революции /ако включим и ислямската в Иран стават четири/, поставят на преден план обикновения човека и в негово име заявяват, че се осъществяват, но само революцията в Новия свят успява да издигне човека на истински пиедестал и да гарантира неговите права. В този смисъл другите две /или три/ революции по-добре да не се бяха състояли.

Хънтингтън – стр.58, бълг.изд. “ През по-голяма част от историята си американците определят своето общество като противоположност на европейското. Америка се схваща като страна на свободата, равенството, неограничените възможности, бъдещето; Европа – като въплащение на подтисничество, класовия конфликт, йерархията, изостаналост. Дори се заявява, че Америка представлява отделна цивилизация.” И наистина САЩ през 19 век са отделна цивилизация, доколкото са били свободно, плуралистично общество в противовес на авторитарните и неплуралистични режими в Европа т.е. две цивилизации с различни ценностни системи.

През по-голяма част от хилядолетието и през всички предишни хилядолетия постиженията на отделната държава се отъждествяват с нейния лидер. България по времето на цар Симеон Велики или Иван Асен ІІ, Византия по времето на Константин Велики, Русия по времето на Петър І или Великобритания по времето на Елизабет ІІ т.е. постиженията на съответната държава са постижения на нейния лидер. Америка не е такава държава, тя е държава от нов тип. Лидерите при нея са без значение. Колко от 22-мата американски президенти до първата световна война са известни не само в България, а и по света. Ами само двама, трима – Джорж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн и Теодор Рузвелт боя се че списъка свършва до тук. А тези 133 години са истинско чудо непознато на света. От нищото се появява нещо. В началото на 20 век Америка е вече водеща икономическа сила в света. Никой не може да каже при кой американски президент е започнал и на кого се дължи този промишлен бум, защото няма такъв президент, това е дело на свободния американец по точно европеец. Постиженията на Америка през 19 век са дело на свободния човек и на американската политическа система, но не и на отделния политик, пък бил той и президент. През целия 19 век в американската политика се борят две тенденции едната обявяваща че властта трябва да е близо до народа т.е. властта трябва да е в отделните щати и друга тенденция представителите на която са за по-голяма централизация, за да бъде държавата по-стабилна. Политиците представители на последното течение така и не вземат връх през 19 век, за разлика от 20 век. Американските граждани политически елит се опасяват от създаването на силен Президент и силна централна власт, виждайки погромите на следреволюционна Франция. Американския народ го е страх неговия президент да не се превърне в втори император Наполеон. Американския народ и политически елит съзнателно допуска една слабо централизирана държава, стигайки до там, че да отрича съществуването на очевидно необходими институции като централна банка на САЩ. Едва през 1913 година е създаден Федералния резерв. Дотогава различни банки са издавали различни видове долари т.е. в страната е имало множество парични единици. /нещо като ЕС преди въвеждането на еврото/ всичко това е водело до голяма инфлация и нестабилност. Федералния резерв е наречен така, а не  централна банка за да не се дразнят привържениците на по – хлабавата федерация в началото на века. През по-голямата част от века отделните щати са имали свои централните банки, които са издавали техни валути, което значително е затруднявало икономическия растеж. Томас Джеферсън е първия от поредица американски президенти, които се обявяват за намаляване на правомощията на национални институции и прехвърлянето им на отделните щати, както и препятстват появата на нови права в сфери, които федералистите искат да ги увеличат. За разлика от много други управници в много други страни американските президенти през целия 19 век се борят да не ги натоварят с нови права и задължения и се опитват да бъдат колкото се може по незабележими и да се намесват колкото се може по-малко в живота на своите граждани. Много американци смятат, че новата столица ще се превърне в Париж на Новия свят. Вашингтон не става голям имперски център по подобие на Лондон, Париж, Москва, защото Америка не става империя. Лондон, Париж и Москва се разрастват възоснова на богатствата изсмукани от колониите. Американския народ със собствен труд успява да създаде богатство равняващо и надминаващо това на горните три империи. ”А.Брикли – История на САЩ, стр.170 “През по-голяма част от 19 век – Вашингтон наподобява невзрачно провинциално село, недовършено и негостоприемно селище с малко значими обществени сгради. Депутатите в Конгреса възприемат столицата като място, което посещават за кратко време по време на законодателните сесии и напускат колкото се може по – скоро. Честа практика е някои конгресмени и сенатори да напускат по средата на мандата, за да се прибере в родното си място, ако там има възможност  да заеме по-престижен пост като депутат в щатски законодателен орган. / и днес депутатите от Европейския парламент са второразредни политици за разлика от депутатите от националните парламенти/. Томас Джеферсън полага сериозни усилия да премахне величествения ореол на Президентската институция, за да не бъде свързвана с величието на императорска или кралска особа. По време на встъпването си в длъжност той ходи пеша като обикновен гражданин, вместо да се вози в карета. Веднъж английския посланик се оплаква, че го е приел в дрехи, които “издавали пълна небрежност и безразличие към външния вид”. В общи линии Америка е селска държава през 19 век, въпреки че в края му е най-високо развитата промишлена държава /и в края на 20 век също/. Така през 19 век е даден отговор на един важен въпрос за американската политика по това време, къде да бъде съсредоточена властта в центъра или по места. И поне за 19 век и началото на 20 век тя принадлежи на щатските власти. Втория въпрос, който възниква е след като централната власт почти няма власт дали въобще трябва да върши нещо /в началото на века редовната армия е едва 25 000 човека, липсва и централна банка./. Отговор на този въпрос дава Калвин Кулидж никому неизвестен в България американски президент, защото няма и с какво да бъде известен. През миналия век има десетилетия, през които САЩ бележат по-голям икономически, културен, обществен прогрес отколкото през останалото време, въпреки че Америка през целия век, с изключение на 30-те години върви към все по-голям напредък във всички области. 20-те години времето когато управляват Калвин Кулидж и Уорън Хардинг са време на небивал растеж. Двамата не са толкова известни като президенти, въпреки икономическия растеж по време на управлението им. Може би защото той не се дължи на тях, а на американската предприемчивост, на обикновените хора. И двамата са пасивни президенти поради убеждението им, че властта трябва да се меси по-малко в живота на хората. Но точно за това те са и велики. Това е и политиката на повечето американски президенти през 19 век и началото на 20 век. В характерния си лаконичен стил Калвин Кулидж един ден влиза при журналистите и им подава на всеки по едно листче, на което има изписано едно изречение: “Решил съм да не се кандидатирам за президент на изборите през 1929 година”. Както започва така и завършва неговото президенстване. В много страни за национални герои се приемат личности, които са правели революции, които са разтърсвали из основи обществата, в които живеели. Всичко това водещо със себе си много жертви и разрушения и разбити човешки съдби. В Америка успешно е изградена система, в която жителите са най-малко зависими от властта. Това се дължи на цяла плеяда от забележителни американски държавници, начело с Джордж Вашингтон, които застъпвали тезата, че хората трябва да бъдат оставени сами на себе си .

Точно тази “слабост” на властта е довела да факта, че Америка е първото и в момента едно от малкото общества, в което всички са равни пред закона. Но тази слабост в кавички дава силата на обществото, в която реда и законността са религия, в която малките деца в училище изучават правата си записани в Конституцията, за да бъдат истински граждани, а не подвластни и зависими същества.

Но през 20 век Америка не е имала само умни президенти, но и глупави като Удроу Уилсън, Франклин Делано Рузвелт и Линдън Джонсън, впрочем и тримата представители на Демократическата партия. Като цяло имам чувството, че Демократическата партия са продукт повече на европейското общество, отколкото на Американското. През 19 век демократите са тези които са защитници на интересите на робовладелците – плантатори от Юга, защитници на робовладелството и неравенството т.е на всичко характерно за Европа по това време срещу вигите по-късно републиканци изразители на индустриалното капиталистическо общество на свободния труд. През 20 век демократите са изразители на предимно левите идеи в едно дясно общество като Американското т.е. пак проводник на европейски възгледи, макар сега да са защитник на афроамериканците, а републиканците на по-богатата бяла прослойка.

Удроу Уилсън е провал като управление според мен. Основната грешка на Уилсън е че включва САЩ във Първата световна война. Грешка с огромни и трайни последици за целия свят. През 1917 год. Уилсън е преизбран от населението с лозунга “Той ни предпази от войната”, американското общество е като цяло против участието си във войната. За разликата от втората световна война, то е разделено на коя от двете страни да симпатизира – американците от германски произход и ирландците с традиционната си ненавист към британците са на страната на Тройния съюз, а те не са малка част от американското общество. Обикновения американец, знаещ и разбиращ само английски под влияние на пропагандата симпатизира на Антантата. В тая война Америка няма никакви интереси, това е чужда за страната война. Америка не е предявявала никога както Германия претенции за преразпределение на колониални владения, въпреки нарастването на икономическата си мощ. В основата на войната, както повечето войни са за икономически интереси – желанието на Германия за достъп до суровини за нейната разрастваща се промишленост. Нормалната логика на нещата е достъп до суровини да има този, който дава най-много, а не да се създават затворени  системи, чрез мита, при което британската промишленост ползва суровини от британските колонии, френската от френските, а руската от руските колонии. Последиците за Америка от включването във войната са следните:

1. Сложено е началото на процес на бавна трансформация, при което централната власт взема превес над щатските власти, което води до създаване на “голямата” държава /високи данъци, голяма армия и администрация, намеса в живота на хората/, но това е най-маловажната последица.

2. Резултат на фалшивия мир постигнат с намесата на Уилсън е и Втората световна война.

3. Окупирането на Източна Европа от Червената армия.

4. Студената война

5. Ако руснаците не бяха стъпвали в България и тази книга нямаше да е факт.

До американската намеса във войната положението на фронта е патово, нито германските нито англо – френските сили имат превес. Тройния съюз е изключително улеснен от  факта на разпадане на Източния фронт след избухването на революцията в Русия и нейното излизане от войната, както и от капитулацията на Румъния. Това дава възможност милиони войници да бъдат пратени на запад. Имайки предвид изтощението на страните и слабите ресурсни запаси на Тройния съюз малко е било вероятно това да доведе до обрат във войната по-вероятно е да се е създало за дълго време едно патово положение. Най-вероятния изход от него е било един истински справедлив мир без победител след още 4 или 5 години водене на безплодни битки. Това забавяне на войната с половин десетилетие допълнително би отслабило Европейските сили и Америка като домакин на една истинска мирна конференция е могла да наложи справедлив мир по 14-те точки на Уилсън :

1. Открити споразумения вместо тайни договори

2. Свобода на моретата

3. Свобода на търговията

4. Съкращаване на въоръженията

5. “Свободно, чистосърдечно и напълно безпристрастно разрешаване на колониалните въпроси” – наивност

6. “Изтегляне на войските от Русия и даване на възможност тя сама да вземе независимо решение за политическото си бъдеще “- пълна глупост, как може народ без демократични традиции да бъде оставен сам да гради демократично общество

7.       …………….

11.Право на самоопределение на балканските народи.

12.Гарантиране на безопастност на народите от Османската империя

13.Създаване на Полска държава

14.Създаване на ОН.

До пролетта на 1917 година Великобритания е понесла толкова загуби от нападения от германски подводници /1 на всеки 4 кораби/, че е под въпрос снабдяването и с припаси през Атлантическия океан. Само за 6 месеца след намесата на САЩ във войната тонажа на потопените от Германия кораби намалява 8 пъти от 900 000 тона на 112 000 тона месечно. Много американци се надяват, че помощта по море ще е достатъчна и няма да е нужно изпращане на сухопътни части. Войната води до един основен неблагоприятен ефект – неимоверното разрастването  на държавната машина, започва да се появява “голямата държава”, на мястото на съществуващата през 19 век “малка държава”. Ако до 1900 година американското армия наброява 25 000 човека, след реформата от 1900-1903 година наброява 100 000 войници. Във Първата световна война мобилизирани са 3 000 000 човека, като доброволци се присъединяват още 2 000 000. На 26.09.1918 година 1 000 000 американски войници настъпват по 300 км фронт срещу германските части. До края на октомври германците са изтласкани до собствените си граници. На 11.11.1918 год. Германия капитулира. Дефакто Америка печели войната, но французи и англичани определят условията на мира. Условията са унизителни Франция и Великобритания са озверели от ужасните загуби дадени във войната. Германия губи 8 000 000 поданици и 88 000 кв.км територия, изконно немски земи са дадени на Полша, въглищни мини в Саар са дадени на Франция за експлоатация. На Германия е забранено да строи танкове, подводници и самолети, лековъоръжената и армия не може да надхвърля 100 000 човека. Репарации в размер на 132 милиарда златни марки – 52%, от които трябва да се платят на французите. По принцип чувството за срам не е познато на французите, за разлика от германците. Този “мир” не би бил факт, ако САЩ не бяха участвали във войната.

Ето и някои от реакциите от това време:/стр.16-17 от И-я на Б-я”/ вестник “Дойче Цайтунг”: ”Отмъщение! Германски народе! Днес беше подписан в огледалната зала на Версайския дворец срамния договор. Не го забравяй! Там, където в славната 1871 год. се възроди в своя античен блясък Германската империя, днес погребват германската чест. Не го забравяй! С непрекъснатост и неуморен труд германския народ ще завоюва полагащото му се място сред нациите! И така реванш за безчестието от 1919 год.!”

Генерал фелдмаршал Паул фон Хиндербург “Това което беше германско, отново трябва да бъде германско. Помни го германска младеж!” проф. Д-р Кал – Берлински университет: “Този мир сега става международен закон, но ние никога няма да признаем юридическата му стойност. Ние никога няма да приемем подобен мир – нито днес нито в бъдеще.”

Късогледството на френския и британския политически елит води до Втората световна война. Германците не забравят унижението и скоро намират своя лидер довел Европа до ръба на самоунищожението. Днес Русия се чувства унизена от незачитането и по въпроса за разширяването на НАТО на Изток. Едно разширяване на Североатлантическия пакт без визия за членство на самата Русия в него е опасно. Тогава със сигурност можем да кажем, че следващия президент на Русия ще се казва Зюганов, а в по-лошия случай Жириновски. Ако го нямаше Версайския мир нямаше да има и Втора световна война от тук нямаше да има Ялта и Източна Европа щеше да бъде свободна, а не част от Империята на злото. Студената война може би щеше да съществува, но нямаше да бъде толкоз “студена”, защото СССР без източноевропейските си владения, нямаше да бъде толкоз опасен. СССР придоби след войната половината от промишлена Германия, най-развитата континентална европейска държава преди войната Чехия, Полша и Унгария държави със значителен потенциал.

Но в основата на всичко стои решението на Уилсън да включи САЩ в Първата световна война. По-добре професора по право и политическа икономия от Пристънския университет да не го бе напускал. През 1919 год. Уилсън получава Нобелова награда за мир. И наистина Уилсън е посрещнат в Европа така, както малцина други личности в историята. За изтерзаните от войната европейски народи той е истински спасител, човекът, който ще донесе нов и по-добър свят. Когато пристига в Париж Уилсън е посрещнат както твърдят някои от най-голямата тълпа в историята на Франция./стр.557-Алън Брикли/. Надали в американската политика е имало по-голям идеалист и наивник от Уилсън.

В Голямата депресия има два пика – единия от 1929 година и другия от 1931 година. За първия вината е преди всичко в американската икономика, а за втория е следствие от първата световна война. Депресията от 1929 година е резултат на политиката на затворена и монополистична капиталистическа иконмика, която практикуват повечето страни по това време /а днес Русия/. В много отрасли на американската икономика властват различни монополи, конкуренцията е притъпена. Това дава възможност на монополите да не се съобразяват с изискванията на пазара, с търсенето и предлагането. Конкуренцията е притъпена и от затвореността на американската икономика по това време  т.е. от високите мита за вноса. От което страдат пък по-слабите европейски и латиноамерикански икономики. Съкращаването на работници и намаляването на работната заплата допълнително води до намаляване на потребителското търсене и намаляване на производството. Липсва по това време на отраслова диверсификация на американската икономика, тя е зависела от спада или подема в два, три отрасъла. Трети проблем е големия размер на лошите кредити. Четвърто – отслабването на търсенето на американски стоки в следствие на възстановяването на европейската икономика и финансовите трудности от заплащането на дълговете от европейските правителство след войната.

Ако не е Първата световна война Голямата депресия не би била толкова голяма. В началото на 1931 година американската икономика показва признаци на съживяване и тогава се явяват последиците на войната. След Първата световна война от държава длъжник на европейските държави, САЩ се превръщат в най-големия им кредитор.  Великобритания, Франция и Италия дължат на САЩ 8 милиарда 594 млн. $ – огромна сума. До 1915 год. американския бюджет не надхвърля 1 млрд. долара. След войната в Америка се съхраняват 60% от световните златни запаси, защото страната се смята за най-сигурното място по време на война. В следствие на големите репарации в Германия инфлацията от 1923 година достига милиарди процента. Инфлацията води до обезценка на парите поради липса на стоки и прекомерно печатане на пари. В средата на 20-те години положението е стабилизирано с американска помощ. Но не за дълго, след началото на Голямата депресия от 1929 година то се влошава отново. През 20-те години американските банки дават заеми на Германия, с които тя изплаща дълговете си към Великобритания, Франция и Италия, а те към САЩ. След началото на Голямата депресия американските банки спират кредитирането на европейските икономики. Резултата не закъснява през  май 1931 год. рухва най-голямата австрийска банка, последвана от банки в съседните страни, последиците се прехвърлят отвъд океана. До 1933 година над 9 000 американски банки фалират след като европейците не си плащат дълговете от войната. Причина европейците да не си плащат дълговете е и американската политика на засилен протекционизъм – високи мита спиращи вноса на европейски стоки на американския пазар, което поставя в невъзможност европейските държави да си набавят долари, за да си плащат дълговете. От своя страна европейските държави осъществяват силна протекционистична политика по между си и възпрепятства търговията. Кризата се разгаря из целия свят. Идва рая на левите движения. Америка не остава назад. На власт идва може би най-левия президент в американската история – Франклин Делано Рузвелт. Управлението на тази администрация е в някаква степен вододел в американската история. Тя залага основите на съвременната социална държава. Надали е имало правителство преди и след него което да се е бъркало толкова много в живота на американците. Държавната машина и бюрокрацията се разраства неимоверно, данъците растат, за да се “оскубят” богатите и да се “даде” на бедните. Залага се на теорията, че чрез увеличаване на правителствените разходи ще се получи оживление в икономиката. Най-лошия вложител е държавата. Държавата е тази, която харчи средства по най – слабо ефективния начин. Средствата трябва да са във хората, а не във държавата. Бизнеса е най-ефективния вложител в икономиката с минимум средства да постига максимум печалба. Тоя ефект е неприсъщ на държавната машина. По времето на Рузвелт се увеличава федералното регулиране на нови отрасли в икономиката т.е. държавната намеса в икономиката се увеличава. Увеличават се регулационните режими върху бизнеса. Появяват се нови бюрокрации като: Федерално управление за спешна помощ, Управление за държавно строителство, Граждански корпус за опазване на околната среда, Управление за промишлен напредък, Национално управление на младежта. Като цяло се създава една скъпа и тромава за управление администрация, за издръжката на която са въведени най-високите мирно временни данъци в историята на САЩ. Те достигат 75% върху подоходния данък и 70% върху наследствения данък и 15% данък печалба. Данъчната реформа е наречена “Оскуби богатия” от консервативната част на американското общество. В крайна сметка Новия курс-1 и Новия курс-2 на Рузвелт се оказват въздух под налягане. Икономисти историци са единодушни, че не Новия курс слага край на икономическата криза, а началото на Втората световна война. Политиката на стимулиране на икономиката, чрез държавна намеса претърпява пълен крах. Как може да се обясни преизбирането и популярността на Рузвелт; отговора се съдържа в популистките мерки,като “оскуби богатия” харесващи се на обеднялото население и активната пропаганда, доказателство са редовните седмични радио обръщения към нацията, наречени “разговорите край камината”. Той е първия американски президент ,който използва радиото за активна политическа агитация. Американската икономика и бизнес  се борят и  полагат неимоверни усилия в резултат икономиката бавно се възстановява, въпреки погрешната правителствена политика. Рузвелт се опитва да направи завой като съкрати правителствените разходи – 1,5 млн. работници подпомагани от Управлението за промишлен напредък остават без работа. Икономическата криза отново се разраства. Този факт по категоричен начин доказва,че растеж основан на правителствени разходи е кух, изкуствен водещ до срив в икономиката.

На хоризонта се задава Втората световна война. Изолациониското лоби отново се оглавява от сенатори и конгресмени републиканци. В световното и българското обществено мнение има виждането че републиканците са т.нар. “ястреби”, заради поддръжката им за военнопромишления комплекс и бизнеса, а демократите като поддържани от синдикатите и по-бедните слоеве на обществото са по-миролюбиви. Фактите говорят друго. В 6-те по съществени войни водени от Америка през 20 век, в 5 от тях начело на страната са били президенти – демократи. През Първата, Втората световна война, Корейската и Виетнамската /Никсън идва на власт с обещанието да изведе страната от виетнамската война/ и Косовската война начело на страната са били демократи /Уилсън, Рузвелт, Труман, Кенеди и Линдън Джонсън/, а само във войната в залива от 1991 год. начело е бил републиканец – Джордж Буш.

Втората световна война вече бушува от три години в Европа, но американското обществено мнение е разделено по въпроса “за” и “против” участието във войната. Републиканския кандидат за президент през 1940 год. Уенди Уилки обещава да не допусне влизането на страната във войната, но да помага щедро на съюзниците. През 1939 год. Рузвелт също обявява: “Страната ни ще остане неутрална, но не мога да искам всеки американец да остане неутрален и в мислите си.” Късното влизане на Америка във войната е доказателство за миролюбивата същност на демократичните общества – почти три години след началото й, след падането на Франция и половин Европа и след началото на плана “Барбароса” за завладяването на Русия, дефакто САЩ са последната държава влязла във войната. Страната се опитва със всички сили да избегне войната но не успява.

На 7.12.1941 год. Япония напада американската военна база Пърл Харбър на Хавайските острови. Не са много хората в България, които знаят, че това е единствената победа на Япония във войната и тя се дължи единствено на изненадата. На 08.12.1941 год. след вълнуваща реч на Рузвелт сенатът единодушно, а Камарата на представителите с 388 на 1 гласа приема декларация за война с Япония. Три дни по-късно Германия и Италия – европейските съюзници на Япония – обявяват война на САЩ. Същия ден 11.12.1941 год. Конгресът единодушно без нито един глас против отвръща със същото. Тази фактология не е толкова важна, важно е единодушието, с което е взето това съдбовно решение. Ако се отнасяше до Сталинова Русия, Хитлерова Германия, Живкова България или Ирак на Садам Хюсеин единодушието не е проблем. В тези държави по принцип не се вземат решения по друг начин. Друго е положението в една демокрация. През последните 10 години българите са изпитали на гърба си липсата на единство по време на демокрацията, когато по най-маловажните въпроси не може да се постигне съгласие камо ли по въпроса за обявяване на война. Докато решението на някакъв висш орган в тоталитарен Ирак не показва решимостта на иракския народ да окупира Кувейт или да води война с Иран, то единодушното решение на представителен орган в една демокрация показва във висша степен оформеното единство в обществото, то да следва и изпълни едно такова решение. Обикновено и най-малкия разнобой в едно демократично общество се използва от отделни политици за трупане на политически актив. Явно американското общество е било единно в голяма степен по въпроса да води ли война или не. Единодушие, което по-късно през века не се наблюдава. По време на Пустинна буря голяма част от демократите бяха против войната, по време на Косовската криза пък голяма част от републиканците бяха против такава акция.

Когато Америка се включва във войната положението е трагично. За по-малко от година немските войски са прекосили половин европейска Русия и са на подстъпите на Москва, Ленинград, Сталинград. Руснаците кроят планове да се изтеглят отвъд Урал. Франция отдавна е паднала, а американския посланик в Лондон, Джоузеф П.Кенеди изказава съображение, че положението на Великобритания е безнадежно, а всяка помощ за нея е загуба на сили /поредната глупост на семейство Кенеди/. Япония също бележи победи в Югоизточна Азия, но не и срещу САЩ. Дефакто това е най-голямото разширение което постига Хитлер и неговите съюзници. Влизането на САЩ във войната бележи обрат във войната. Това е единствената държава, която води успешни военни действия на два фронта – срещу Япония в Азия и срещу Германия, и Италия в Северна Африка и Европа. Това е единствената държава, която взема участие във разгрома и на трите сили от Оста. Американски войници влизат в Рим, Токио и Берлин. Но най-голямото постижение е на американската промишленост – в началото на 1944 година американската икономика произвежда двойно повече военна продукция отколкото всички страни от Оста взети заедно. Фабриките произвеждат повече отколкото е нужно на фронта. Това е подвига на американския народ. Държавите от Оста не са само икономиките на Германия, Италия и Япония, а и тези на окупирана Франция, на покорените Белгия, Холандия, Дания, Чехия /държава със силно развита промишленост/, Полша, Австрия, Унгария,  България, Румъния, Гърция и т.н. ако Великобритания не пада това се дължи на американските военни доставки. На източния фронт в битката за Москва участват и американски самолети и танкове дарени на руснаците – до края на войната Русия получава 18 700 самолета, 10 800 танка, 9 600 оръдия,  401 000 автомобила, 1860 локомотива и т.н. едно е сигурно ако САЩ не се бяха включили във войната първо Великобритания после и Русия щяха да паднат. Що се отнася до войната в Азия след единствената си победа при Пърл Харбър Япония не записва втора. Това определено не се дължи на слабия японски флот, а на силата на американския. Според едно споразумение от 1922 год. на всеки 5 тона тонаж за американския и съответно британския флот, Япония има право на 3 тона, а Франция и Италия по 1,75 тона т.е. японския флот е много по-силен от френския и италианския. Американския научен гении успя да създаде най-страшното оръжие измисляно от човека. През юни 1945 год. САЩ превземат о-в Окинава след повече от 50 000 убити американци и техни съюзници и 100 000 японци. Последните изпращат 3 500 самолети камикадзе. За цялата война Америка дава 322 000 жертви, а само в битката за този остров предмостие за сухопътна нападение на Япония – 50 000. При едни военни действия на гъсто населената територия на островна Япония жертвите са щели да бъдат милиони от японска и стотици хиляди от американска страна. Атомната бомба спаси тези хора, чрез смъртта на два японски града и 180 000 жертви. Използването на атомната бомба в случая е било по-малкото зло. Никой не е виновен на японците и германците, че са обявили война на най-великата Демокрация, да са мислили за това когато техните диктатори са обявили война на Америка. Няма невинни, населението също е отговорно заедно с престъпния режим. В случая Труман защити живота на хиляди американци и милиони японци. Когато се съжалява за тези „невинни“ японци да не се забравя, че Америка бе нападната, а не обратното. Дълбоко се съмнявам, че ако Германия, Япония и сталинова Русия имаха капацитет да създадат атомна бомба щяха да се въздържат от използването и по предназначение. Не мога да съжалявам за смъртта на нито един германец, японец, италианец или руснак бил се във войната, всички те са били на страната на един тоталитарен режим. Що се отнася да “невинното“ население то е подържало тези отвратителни режими и е работело за тях, затова не заслужава съжаление.

Резултатите от Втората световна война са: 55 милиона убити, 90 милиона ранени, 35 милиона инвалиди, 110 милиони мобилизирани в армията. От тях САЩ дават 322 000 жертви,за сравнение нашата северна съседка Румъния, която се бие за Германия на Източния фронт и дава 500 000 жертви. За Русия по едни данни жертвите са 20 000 000, по други 30 000 000, там точна статистика за човешкия живот не се води и разлика от десетки хиляди и стотици хиляди не смущава никой.

Определено руския народ е най – военнолюбивия народ през 20 век и същевременно най-изстрадалия, но това е закономерно. 75 години комунистическа власт нанесоха безпрецедентна биологическа вреда на руския народ. Збигнев Бжежински в своята книга “Голямата шахматна дъска” прави преглед на страданията на този народ, за които той си е виновен:

1. Руско-японската война от 1905 год, приключила с унизително поражение за Русия.

2. Първа пролетарска революция от 1905 год. разпалва повсеместно насилие в градовете.

3. Първата световна война от 1914 – 1917 год. причинил огромен икономически хаос и страдание на милиони – жертвите от руска страна са 2 000 000.

4. Гражданската война от 1918 – 1921 год. погълнала отново няколко милиона човешки живота и опустошила земята /1 000 000 умират по фронтовете и 6 000 000 от глад/

5. Руско-полската война от 1919-1920 год. завършила с ново унизително поражение за Русия.

6. Изграждането на “Гулаг” в началото на 20-те год., включително прочистването на дореволюционния елит и прогонването му от страната. Половината висшисти на Русия са избити или напускат страната.

7. Индустриализацията и колективизацията от началото и средата на 30-те год, довели до масов глад и до смърт на милиони в Украйна и Казахстан. В началото на 20-те год. населението гладува, промишленото производство е замряло. Кръглите сираци са над 3 000 000, половината от тях са безпризорни, вечно гладни и често стават жертви на престъпления. Повече от 12 000 000 са спасени от масов глад с храни от САЩ, България и друти капиталистически страни. Милиони селяни са обявени за кулаци, за саботьори на колхозното стопанство и са заточени в Сибир. През 1932 год. започва глад, който не е предизвикан от суша или природни бедствия, а от планомерно разрушаване на селското стопанство. Обезумели от глад хора изяждат труповете на животни и хора. Отбелязани са доста случай на канибалство. Колективизацията отнема живота на 10 000 000 души основно в Украйна.

8. След приключване на колективизацията от средата на 30-те до началото на втората световна война започва най-жестокия Сталински терор. Само през 1937 год. и 1938 год. са арестувани 7 000 000, от които 3 000 000 са разстреляни или умрели до края на 1938 год, но според Александър Солженицин жертвите са повече. На 01.01.1939 год. в “архипелага Гулаг”, живеят между 12 000 000 и 15 000 000 души.

9. Втората световна война  – 20 000 000 – 25 000 000 убити, след края на войната “империята на злото” има 11 000 000 армия. През 1946 год – 1947 год. след суша умират от глад 1 000 000 човека. През 1946 год. са произведени по официални данни /които са завишени/, само 40% от произведените през 1913 год. зърнени храни за население от 170 000 000 човека, колкото е в началото на века. Колко е населението на държавата след войната не е известно. За 1950 год. е посочена цифра от 178,5 милиона или 15,6 милиона по-малко в сравнение с 1939 год. т.е. за 37 год. От 1913 год. до 1950 населението се е увеличило с 8,5 милиона. За сравнение населението на САЩ в 1910 год. е 91 972 266 човека в 1950 година, то е 150 697 361 човека. Увеличение е с 59 000 000 човека. Увеличението като процент е още по потресаващо. В Русия след войната мнозинството от селското население живее в землянки или в дървени къщи, измазани с глина и покрити със слама т.е. така както си е живяло през всички векове откакто съществува Русия  – дали се отнася за 1600 – та година, 1800 година или 1950 година положението на руските селяни не се е променило особено. Те не са чували нито за електричеството, нито за влакове. В градовете се е смятало за нормално в жилище, тясно дори за едно семейство да живеят наблъскани в една стая по повече от 5-6 души.

10. Възраждане на сталинския терор в края на 40 – те год. – много от пленените руски войници след завръщането си в родината са вкарани отново в лагери обвинени в дезертьорство. Няколко милиона жители на Балтийските държави са пратени в архипелага “Гулаг” /само през 1948 год. са депортирани 400 000 литовци, заради съпротива срещу колективизацията на земята/. Обвинени в сътрудничество с германците са цели народи – поляци, татари, чеченци, ингуши, турци, германци от Волга. Много народи са депортирани в Сибир. През 1947 год. е приет закон забраняващ браковете между съветски и чуждестранни граждани.

11. 40 годишна надпревара във въоръжаваното, чиито ефект е социално обедняване на населението. Огромните суми за въоръжаване достигат 40% от целия бюджет при 4%-5% за САЩ. Средства, които са били жизненоважни за здравеопазването, образованието и изхранването на населението. Крепител на тая анти – човешка система е комунистическата партия, която в края на 1945 год. има 5 511 000 членове, а през 1952 год. 6 882 000 членове /тук вече има точна статистика/.

12. Икономически изтощителни усилия да се изпратят съветски войски в Карибския регион, Близкия изток и Африка през 70-те и 80-те год.

13. Разрушителната война в Афганистан 1979 год-1989 год.

14. Внезапното рухване на СССР последвано от граждански безредици, болезнена икономическа  криза, кървава и унизителна война срещу чеченския народ. Още един народ мъченик след арменци, кюрди, евреи, палестинци, и т.н.

За 70 годишнината на Сталин съюза на съветските писатели правят предложение рождената му дата да се брой за ден първи от новата ера. Честно казано за мен няма голяма разлика и без това толкоз много календари. И за Христовата вяра, и в името на Христос са избити милиони, и за Сталино и за родино са измрели милиони, така че разлика няма. Интересно е че в дните на погребението на Сталин в голямата блъсканица по отдаването на почит към бого – човека са премазани няколко стотин човека, ако тези заблудени “овци” могат да се наречат хора. За мен не е нормално в лагерите, когато те разстрелват ти да си мислиш, че Сталин нищо не знае, че в страната е извършен фашистки преврат и да умираш с възгласа “Да живее Сталин“. Простете ама такова говедо си заслужава куршума. На руснаците ще им трябват още доста години за да прогледнат.

В периода след Втората световна война САЩ достигат апогея на световно влияние, който не е достигнат до тогава от никоя държава и надали ще бъде достигнат в бъдеще. През 1945 год. САЩ са единствената ядрена държава, промишленото производство на Америка е по-голямо от целия останал свят взет заедно т.е. над 50 % /за века този процент се движи около 40%/. В САЩ тогава се добива половината от световното производство на нефт, желязна руда, алуминий, каменни въглища, изкуствени влакна, царевица, соя и т.н. САЩ притежават 2/3 от световното злато. Доларът се превръща в световна валута. В недрата на Манхатан се съхраняват хиляди тонове злато, над 80 държави плюс Световната банка започват да държат там златните си запаси, защото войните и революциите изглеждат реални във всяка страна, но не и в САЩ. През по-голяма част от 20 век САЩ имат около 40% дял в световното производство. През 1928 год. САЩ имат 43,3% дял срещу 5% за Русия, 11% за Германия, 2,5 % за Япония, 9,5% за Великобритания. През 1977 год. САЩ разполагат с 37% от световния брутен продукт. Имаше известен лозунг казан от Ленин за съветската власт и електрификацията, ако погледнем данните то явно САЩ отдавна са построили комунизма. През 1929 год. в САЩ се произвеждат 116 милиарда киловатчаса електроенергия и са добити 138 милиона тона нефт, ако се доверим на изключително завишените данни на сталинската статистика за  1928 година в Русия  са произведени 5 милиарда киловатчаса и 11,6 милиона тона нефт т.е. 12 пъти по-малко нефт и 23 пъти по-малко електричество /при завишените соц.данни/ това за държава, която е два пъти и половина по-голяма по територия и с по-големи запаси от енергопродукти и с почти двойно по-голямо население от САЩ по това време. През 20-те години много от чудесата на съвременната техника вече са достъпни за обикновения американец. Автомобила е част от неговото ежедневие.  През 1921 год. са произведени 1,5 милиона автомобила за обикновения американец, през 1929 год. се произвеждат вече по 5 милиона автомобила годишно и 900 000 хладилника за хората. За обикновения руски гражданин, /за селяните и не говорим/, страдащ от терора и умиращ от глад това е лукс за какъвто и при комунизма не могат да си мечтаят. Едва през 1929 год. в Русия е построена първата фабрика за трактори и автомобили от Хенри Форд, но автомобили в Русия е имала само върхушката в Москва, те не са били предназначени за обикновените хора. През 1928 год. 40% от американските семейства имат радиоапарати. Кандидатите за президент започват още от тогава да четат речите си по радиото. Това чудо на техниката по това време в Русия има много ограничено разпространение.

Английския писател Джорж Оруел /истинско име Ерик Блеър/ пише в своята паметна книга за тоталитарните режими: ”Пролемът беше как да се въртят колелата на промишлеността без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единствения начин да се постигне това бе чрез непрестанна война.

Основната цел на войната е унищожаване не непременно на човешкия живот, а на продуктите на човешкия труд. Войната е начин да се разрушат или да се изпратят в стратосферата или да се потопят в дълбините на океана материалните средства, които иначе биха били използвани за прекаленото повишаване на благосъстоянието на масите и от тук в последна сметка за прекаленото им образование…..”.

Изводът е, че тоталитарните системи държат масите бедни, защото това води до простотия, а простия човек лесно може да бъде държан в подчинение. Принципът е, че богатия човек е образован и културен, а бедния е прост и глупав. Всеки принцип си има изключенията, но те идват за да потвърдят правилото. Най – богатата т.е най – образована и най -културна нация на 20 век бе американската. След векове, когато се изучава 20 век, под световна култура ще бъде изучавана американската култура.

ИЗВАДКИ ОТ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНАТА КНИГА НА ПОЛ КЕНЕДИ – “ВЪЗХОД И ПАДАНИЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ”:

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ:

Османците налагат единството от официална религия, култура и език върху територия по обширна от земите на римската империя и над безчет разнородни поданици. Векове преди 1500 год. Ислямския свят е по-напред от Европа в технологично и културно отношение. Градовете са големи и добре осветени, с подходяща канализация. В някои от тях има университети и библиотеки и поразително красиви джамии. В областта на математиката, картографията, медицината и в много други области на науката и промишлеността – мелничарство, леене на оръжия строителство на фарове, коневъдство – мюсюлманите стоят на челно място в света. Расовата търпимост довежда много даровити гърци, евреи и други поробени поданици в услуга на султанския двор – главния леяр на оръдия използвани от султан Мехмед ІІ при обсадата на Константинопол е унгарец. При успешното царуване на Сюлейман империята има  14 милиона поданици, а Испания 5 млн, Англия 2,5 млн. Цариград в своя зенит е по-голям от всеки друг град в Европа, а през 1600 год. неговото население наброява 500 000 души.

КИТАЙСКАТА ИМПЕРИЯ:

През 15 век Китай има 100 – 130 милиона население срещу 50 – 55 милиона в цяла Европа. Население обединено в една държавна структура, за разлика от разпокъсана Европа. Китайското общество се характеризира с изключителен технологичен и научен напредък. Печатането с подвижни букви се появява още през ХІ век и не след дълго бял свят виждат множество книги. Търговията и стопанското дело, подтиквани от строителството на напоителни съоръжения и разрастването на населението вървят бързо напред. Използването на хартиени пари също спомага на търговската експанзията. През ХІ век в Северен Китай съществува мощна металургична промишленост произвеждаща 125 хиляди тона метал годишно. Производство което Англия ще достигне 7 века по-късно. Армията наброява 1 милион човека. Китайците са откриватели на барута, а за изгонването на монголските нашественици през ХІV век те използват огнестрелни оръжия. Магнитния компас е тяхно дело, а китайските гонки не отстъпват по размери на по-късните испански галеони.

ПРИЧИНИ ЗА УПАДЪКА НА ИМПЕРИИТЕ:

“ Османската система като цяло, подобно на тази в Китай при династията Мин страда от недостатъците на силната централизация, деспотизма и жестокостта си, ортодоксалност спрямо инициативата, свободомислието и търговията. Един слабоумен султан е способен да парализира Османската империя така както никога един папа или император на Свещената римска империя не би могъл да вцепени Европа.” т.е. липсата на единство между религиозна и светска власт в един човек или елит и разпокъсаността на Европа пред централизма на империите й дава възможност за новаторство, свободомислие и напредък.

Това не означава че растежа на пазарните сили не буди тревога у мнозина феодални господари, които гледат с подозрение на градовете като огнища на недоволство и убежище на крепостни селяни и правят многократни опити да намалят привилегиите им. Навсякъде търговци биват нападани, стоките им ограбвани, а имуществото задигано. Заклеймяването от Ватикана на лихварството, представлява подобие на конфуцианското презрение към хората трупащи пари от посредничество и кредитиране на търговски сделки. Но най-важно е че в Европа не съществува единна власт, способна да възпре едно търговско начинание. Няма централно правителство, което чрез политиката на приоритетите си да предизвика развитие или упадък на определена индустрия. В политически разпокъсаната Европа на Реформацията е немислимо например да бъде призната папската була от 1493 год, според която светът е разделен на две сфери на влияние – испанска и португалска, а още по-малко мислимо е указ забраняващ зад морската търговия, подобен на онзи в Китай при династията Мин или в Япония на Токугава, да има какъвто и да било ефект.

В действителност в Европа винаги се намира княз или местен владетел готов да прояви толерантност към търговците или да удовлетвори исканията им дори и тогава, когато други ги гонят или ограбват. Както свидетелстват хрониките подтиснати еврейски търговци, разорени фламандски текстилци, преследвани хугеноти са преселват от страна в страна. Пренасяйки със себе си своя опит и знания. Рейнски барон налагащ непосилни такси на търговските пътници открива, че маршрутът им се е преместил другаде, а с него и съответните приходи. Монарх, който не плаща дълговете си, установява, че когато се изправи пред нова война и се нуждае спешно от пари няма от къде да получи заем. Банкери, търговци, занаятчии са значими обществени фигури.

Постепенно политическите режими заживяват в симбиоза с пазарната икономика /и с нейните представители/.  “Много преди Адам Смит да изрече точните формулировки, владетелите на някои европейски държави негласно потвърждават, че “почти всичко нужно на една страна за издигането до най-високите върхове на благополучието от бездната на варварството е мир, ниски данъци и справедливо упражняване на правосъдие””.

ИДЕИ ИЗРАЗЕНИ ОТ ПОЛ КЕНЕДИ ВЪВ “ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ:

1.Разпокъсаност на Европа води до надпревара във въоръжаването и модернизацията му за обединение на Европа. При обединен Китай такава надпревара не същестува.

2.Изолацията на имперски Китай = изолацията на комунистическия блок.

3.Нова тактика на морската война “бойния екипаж да не се прехвърля на противниковия кораб, а да води битка с разположена на своя кораб артилерия.” – португалско творение.

ВЪЗХОДА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И САЩ:

В цялата тази забележителна книга на британския историк Пол Кенеди ясно личи една нишка силата на армията се обуславя от силата на икономиката.

“Към 1860 год. Когато Англия достига относителния си зенит тя произвежда 53% от желязото и 50 % от въглищата в света, а изразходва малко по-малко от половината суров памук на света. С население представляващо 2% от световното и 10% от европейското Великобритания вероятно има капацитет в тогавашната модерната индустрия равен на 40-45% от световния потенциал и 55-60% от европейския.

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ РУСИЯ-САЩ:

Население /1928 год./:

1.Русия – 160 млн.

2.САЩ – 119 млн.

Ниво на индустриализация/Англия=100%/:

1.Русия – 20% /1928 год./

2.САЩ – 182% /1928 год./

Производство на чугун и стомана /1930 год./:

1.Русия – 5,7млн т.

2.САЩ – 41,3 млн. Т.

Потребление на електроенергия/въглищен еквивалент/:

1.Русия – 65 млн.т.

2.САЩ – 762 млн.т.

% от световното промишлено производство/1928 год./:

1.Русия – 5,3 %

2.САЩ – 39,3%

армии /1914 год./:

1.Русия – 1 352 000 ч.

2.САЩ – 164 000

национален доход /1914 год/:

1.Русия – 7 млрд. Долара

2.САЩ – 37 млрд. Долара

доход на глава от населението /1914 год./:

1.Русия – 41 долара

2.САЩ – 377 долара.

ФАКТИ:

През 1914 год. САЩ произвеждат 455 млн.тона въглища много повече от английските 292 млн.тона и немските 277 млн.тона. Те са най-големия производител на нефт в света и най-големия потребител на мед. Производството на чугун е по-голямо от производството на следващите три страни /Германия, Англия и Франция /взети заедно, а на стомана почти равно на следващите 4-ри страни взети заедно/Германия, Англия, Русия и Франция/. Потреблението на енергия от модерни източници през 1913 год. е равно на Англия, Германия, Франция, Русия и Автро-Унгария взети заедно. САЩ произвеждат и притежават повече моторни средства от целия останал свят .Според едни изследвания, ако тези темпове на развитие се бяха запазили и бе избягната Първата световна война, то САЩ щяха да задминат Европа като район притежаващ най-голямото икономическо производство през 1925 год, след Първата световна война това се случва  през 1919 год. През 1914 год. САЩ приемат 1/3 от златния резерв на света.

През 1914 год. Военноморския флот на САЩ е трети по-големина в света. Въпреки империалистическата активност САЩ остават индустриално – демократично, а не милитаризирано общество като Русия. В навечерието на Първата световна война Русия има 10 пъти по-голяма армия от САЩ, но САЩ произвеждат 6 пъти повече стомана, изразходват 10 пъти повече енергия, имат 6 пъти по-голяма производителност на глава от населението. САЩ имат повече обработваема земя въпреки 2,5 по-голямата територия на Русия. САЩ са Велика сила, но не са част от системата на Великите сили.

СРАВНЕНИЕ НА АНТАНТАТА И ТРОЙНИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА,

/Антантата е дадена в две таблици преди влизането на САЩ във войната и след излизането на Русия, и влизането на САЩ/:

Германия ,Австро-Унгария                                 Антантата с Русия

1.Дял от световната Промишлена продукция

19,2%                                                                   27,9%

2.Енергия в млн.т въглища

236 млн.т.                                                            311,8 млн.т.

3.Стомана

20,2 млн.т.                                                           17,1 млн.т.

4.общ индустриален

Потенциал /Англия=100%/

178,4%                                                                 261,1%

След влизането на САЩ във войната и излизането на Русия от нея положението е следното:

Германия, Австро –Унгария                               Антантата със САЩ

1.Дял от световната

Промишлена продукция

19,2%                                                                   51,7%

2.Енергия в млн.т въглища

236 млн.т.                                                            798,8 млн.т.

3.Стомана

20,2 млн.т.                                                           44,1 млн.т.

4.общ индустриален

потенциал/Англия=100%/

178,4%                                                                 472,6 %

ИЗВОДИ /в книгата на Пол Кенеди/:

СОЦИАЛИЗЪМ В ОТБРАНАТА:

Военна надпревара води до изкривяване на пазара, създаване на военнопромишлен комплекс действащ в парникова среда и търговски сектор, действащ на принципа на свободния пазар. Военната индустрия обикновено е концентрирана в няколко гигантски фирми и се радва на специално отношение от страна на военното министерство и често е предпазена от операции на свободния пазар, като държавата и предоставя специални договори и гаранции за извънредните разходи на производството, чиито потребител е единствено тя. Военната индустрия произвежда стоки, които са много по-скъпи, по-сложни и много по-малобройни. Търговската индустрия произвежда стоки за бита, трябва да намали средните си разходи поради пазарната конкуренция и разнообразните модели.

НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ:

 През 1983 год. Средния японски гражданин плаща по 98 долара за отбрана, средния англичанин  – 439 долара, а средния американец  – 1023 долара. Япония се крие зад сигурността предоставена й от САЩ, малкия размер на средствата, които заделя за военни цели, допринася за съкращаване на държавните разходи, което позволява да се осигурят по ниски данъци и повече ресурси на фирмите за производство. То пък конкурира американските и европейските фирми.

СЪВЕТСКО СЕЛСКО СТОПАНСТВО:

В Русия селското стопанство поглъща почти 30% от общите инвестиции / срещу 5% в САЩ / и използва над 20% от работната сила /срещу 3% в САЩ /. Въпреки всичко Русия хвърля милиарди твърда валута, за да внася зърно и месо компенсирайки с тях недостига от селскостопанска продукция. Производителността му е около 1/7 от тази на американските фермери. Русия е разположена доста по на север от САЩ: Украйна е на географската ширина на Южна Канада. Това затруднява отглеждането на зърнени храни /това твърдение не е много точно .Русия не е толкова на север, а почвата е благоприятна за отглеждане зърнени храни/. Цените на храните са поддържани изкуствено ниски чрез субсидии. Така за селяните е по-евтино да купуват хляб и картофи и с тях да хранят животните си, отколкото да използват необработено зърно. Забраната отделния селянин да поема отговорност и инициатива е може би най-сериозната причина за разочароващите реколти, хроничната неефективност и огромното прахосване, вследствие и на лошите условия за складиране и липсата на целогодишно проходими пътища. Това води до загуба на около 20% от реколтата на зърно, плодове и зеленчуци и на приблизително 50% от картофената реколта поради лошо складиране, транспортиране и разпределение. Съществуващите частни парцели произвеждат около 25% от общата реколта на СССР, а заемат около 4% от обработваемата земя на страната.

КНИГАТА НА ПОЛ КЕНЕДИ/публикувана 1988 год./:

През 1945 год. СССР надминава САЩ по производство на машинни части, стомана, цимент, изкуствени торове, петрол и т.н. Но производството страда от излишък на бюрократично планиране е твърде силно концентрирано върху тежката промишленост не е в състояние нито да реагира на разнообразните нужди на консуматора, нито на необходимостта асортиментът да се променя според изискванията на пазара. Да са произвеждат огромни количества цимент не винаги е положително явление, ако големите инвестиции в производството са били взети от по-нуждаещ се отрасъл. Ако самият процес на производство отнема изразходва прекалено много енергия, ако крайния продукт трябва да бъде транспортиран на дълги разстояния, като по този начин натоварва още повече и без това претрупаната жп мрежа; като самият цимент трябва да бъде разпределен между хиляди строителни проекти, които са започнати но оставени незавършени. Същото може да се каже и за огромната съветска стоманена индустрия, чиито продукт в по-голямата си част отива на вятъра. Недостатък на системата е, че се набляга върху производството без да се вземат в предвид пазарните цени и потребителското търсене. И тъй като съветските заводи не могат да спрат като тези на Запад, липсва им стимул да произвеждат ефективно.

СОЦИАЛНИ КОНТРАСТИ:

Поради бавната ерозия на болничната система и здравеопазването, ниския стандарт на санитарна и обществена хигиена /бих добавил и лична/ фантастичното разпространение на алкохолизма увеличава смъртността. Шокиращото покачване на детската смъртност – единствената индустриализирана страна, в която се случва това – три пъти по-голяма отколкото в САЩ, независимо от огромното количество лекари в СССР. Поради лошите условия на живот, по-широкото присъствие на жени в производствения сектор относителната степен на раждаемост прогресивно спада особено сред  руско говорящото население. Делът на руското население се очаква да спадне от 52% през 1980 год, до само 48% през 2000 год. За първи път в историята на СССР руснаците няма да бъдат мнозинство. / явно Пол Кенеди през 1988 год. не е очаквал, че през 2000 год. СССР ще е спомен от миналото/.

ЯПОНСКАТА ИМПЕРИЯ:

На 335/6 страница от българското издание на книгата има едно сравнение между мощта на Япония и някои европейски страни в навечерието на Втората световна война. Изненадващо за мен се оказва, че Япония е по-силна от Италия, Франция и Великобритания единствено Германия е по-силна от Япония през Втората световна война. И срещу този силен противник Америка има само една загубена битка и това е при изненадващото нападение на Пърл Харбър.

ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО:

Червената армия нараства до 4 320 000 войници през 1941 год, цялата съветска икономика е базирана за военно производство, в Централна Русия са построени огромни заводи, проведени са изпитания на усъвършенствани самолети и танкове. Бюджетните военни разходи скачат от 16,5 %  през 1937 год. до 32,6% през 1940 год. Истинската империя на злото както и казваше Рейгън. Държавата съществува единствено заради “войната” с главно В. Единственото й верую е смърт и разрушение. По същото време САЩ отделят 1,5% БНП за армията.

ДАННИ:

 В края на 30-те год. Американската икономика се характеризира с недостатъчна натовареност /10 милиона безработни/. През 1938 год. САЩ произвеждат 26,4 млн.тона стомана, което е далеч над германските 20,7 млн.тона, съветските 16,5 млн.т. и японските 6 млн.тона, но стоманената индустрия на тези държави работи на пълни обороти, докато 2/3 от американските стоманодобивни мощности са не натоварени.

 ТАБЛИЦА :ИКОНОМИКА – ВОЕННИ РАЗХОДИ:

Нац.Доход/млр.$/                    Военни разходи в % от БНП

1.САЩ                 68                                                      1,5%

2.Великобритания 22                                                    5,7%

3.Франция           10                                                      9,1%

4.Германия          17                                                      23,5%

5.Италия              6                                                        14,5%

6.СССР                19                                                      26,4%

7.Япония             4                                                        28,2%

Таблицата ясно показва разликата между миролюбивите демократични режими /САЩ, Великобритания и Франция/ и тоталитарните държави /Германия, Япония, СССР и Италия/. Таблицата показва и възможния резервен военен потенциал на съответните страни, имайки предвид големината на икономиката на страните.

ВОЕННА ТАКТИКА:

Дори в края на 1944 год. Руснаците губят 5 или 6 срещу всеки един германски войник. Грешката на Хитлер е престъпното държане с украинското и останалите неруски малцинства в СССР, щастливи да избягат от прегръдката на Сталин, но подложени на нацистки зверства. Германската военна доктрина придаваща особено значение на маневреност и децентрализирано вземане на решения на ниво полесражение, се оказва далеч превъзхождаща предпазливата изработвана на парче тактика на англичаните, кървавите челни удари на руснаците и въодушевените, но непрофесионални стремителни атаки на американците.

ИКОНОМИКА:

Докато през 1939 год. САЩ произвеждат 1/3 от общото производство на страните от Оста /Германия, Италия и Япония/, през 1942 год. положението е доста по различно :

1. САЩ – 47 836 самолета срещу 26 670 самолета на Оста.

2. САЩ – 1943 год. 85 898 самолета срещу 43 100 за Германия,Италия и Япония.

3. 1944 год. САЩ – 96 318 самолета срещу 67 987 самолета за Оста. През 1943 – 1944 год. САЩ произвеждат по един кораб на ден и по един самолет на всеки 5 минути. Оръжейно производство в млр.$ за 1943 год. САЩ – 37,5 млр.$ , СССР – 13,9 млр.$ , Германия – 13,8 млр.$. По онова време единствено САЩ разполагат с производни и технологични ресурси не само да проведат две широкомащабни конвенционални войни – в Европа и Африка срещу Германия и Италия, и Тихоокеански басейн срещу Япония, но и да инвестират учени, суровини и пари /около 2 млр.$/ за разработването на нов вид оръжие /атомното/, което може и да не се използва. САЩ са единствената страна сред Великите сили станала по-богата, вместо да е обедняла заради войната. Вашингтон притежава 2/3 от златните авоари в света. Над 50% от световното промишлено производство. Най-мощната армия, флот, военновъздушните сили и атомната бомба, недостъпна до тоя момент за други държави. САЩ създават МВФ, СБ и Общото споразумение за митата и търговията/ГАТТ/ – сега СТО/световна търговска организация/. Американска идея е и създаването на ООН.

ТЕОРИИ: /в книгата на Кенеди/

Теории развити след 1945 год. “пет центъра на индустриална и военна мощ са важни за САЩ от гледна точка на националната сигурност” – самите САЩ, СССР, Великобритания, Германия и Япония – чрез запазването на последните три от споменатите страни в лагера на Запада и изграждането на тяхната сила ще бъде създадено равнодействащо “съотношение на силите”, гарантиращо все по-голяма зависимост на СССР. /не знам защо комунистическите историци когато говорят за западния империализъм в Африка, Азия и на други континенти, не споменават двете най-големи колонии на Америка след Втората световна война, а именно Германия и Япония. Никой не може да ме убеди че двете победени държави след Втората световна война с дислоцираните десетки хиляди американски войници на тяхна територия са били напълно независими държави. Но на комунистическата историография не й изнася, защото това са втората и третата икономическа сила в света, благодарение на американската окупация. Де да имаха и други страни по света щастието десетки хиляди американски войници да са на тяхна територия в продължение на 50 години/.

В началото на 70-те год. САЩ имат повече от 1 милион войници в 30 страни, членуват в четири регионални съюза за отбрана и са активен участник в пети. Те имат взаимни договори за отбрана с 42 държави,членуват в 53 Международни организации и предоставят военна или икономическа помощ на близо 100 страни по цялото земно кълбо.

Андре Мороа – “История на САЩ”:

В старите земи /стария свят/ свободите съставявали завоевания, изтръгнати от страна на личностите от установените правителства, а в пределите на Америка именно правителството трябвало да извоюва известни права над личностите”.

Старият свят е Европа, а Америка е новият свят.

СТРАНА НА ТРУДА:

През 1760 год. Франклин обнародвал брошурата:”Осведомление за онези, които искат да дойдат в Америка”. “Истината е, че в страната има малцина бедни,които живеят в такава нищета,както в бедните в Европа. Намират се също малцина хора, които биха били назовани в Европа богати. Владее по-скоро щастливата среда. Има малцина едри поземлени собственици и малцина чифликчии наематели. Повечето обработват свои собствени земи, занимават се със занаяти или пък преживяват чрез някаква търговия. Съществуват малко обществени длъжности и никакъв излишък. Никой не би трябвало да се изселва в Америка с надеждата да намери там някаква служба. А още по-малко, ако той разчита за преуспяването си на своя произход…. Това е стока, за която в Америка не съществува никакво тържище. Там питат чужденеца не “кой е”, а какво може да върши. Накратко казано Америка е страна на труда./1760 год. Поне едно нещо не се е променило в Америка жизнения стандарт на хората е по-висок отколкото в Европа в резултат на упорит труд/.

ЗАКОНА ЗА ГЕРБОВИЯ ПЕЧАТ:

Американците отказват да плащат налози , гласувани от парламент,в който не били представени. Дефакто ,английския парламент в очите на обикновените американци се явява виновника за по-високите данъци и те обръщат взор към короната; ако тя /короната/ е била достатъчно далновидна да даде на Северна Америка /САЩ и Канада/ представителство в Английския парламент където се гласуват данъци днес Великобритания и Америка щяха да са едно цяло.

МИСЛИ НА ЕДИН РЯДЪК ФРАНЦУЗИН:/Андре Мороа пише тази забележителна книга за историята на САЩ през 30-те години на ХХ век преди събитията от ІІ световна война/.

 Класическото изброяване на човешките права: живот, свобода, собственост . Джефърсън заменил собствеността със стремежа към щастие и именно това заместване придава на неговото писание идеалистичен оттенък, който прави неговия зов вечно човечен.” – Андре Мороа.

“Отците на революцията били отци на една църква” – заявява Андре Мороа. То всяка революция води до едно религиозно течение. Но това/демократичното учение/ е може би най-многобройното в света и ще става още по многобройно.

“Гражданинът на Балтимор се чувствал гражданин на Масачузетс. Те били обединени против Англия. Оставала им да се обединят за Америка.”

Днес /20.05.2003 год./ положението в зараждащата се европейска супер държава е подобно. Населението на европейските държави е обединено в някаква степен против сегашната най-силна държава Америка. Остава да се обедини и по между си. Жителят на Париж се чувства преди всичко французин и по-малко европеец, жителя на Берлин е по-малко европеец и преди всичко германец. Но засилените икономически и културни контакти рано или късно по-ненасилствен път ще променят това съотношение.

“В първите години след войната за независимост, отделните щати си обявявали търговски войни. Ню Йорк издигал митнически прегради срещу Ню Джърси ,а Кънектикът бойкотирал Ню Йорк.”

Днес все още в неукрепналата европейска свръхдържава отделните държави продължават да си подливат вода като измислят различни търговски бариери по между си въпреки общото икономически пространство и зоната за свободна търговия по между им. Но това са грешки на растежа.

МИСЛИ НА Мороа ОТ КНИГАТА:/подбрани от мен/

Ако несъгласията между представителите на отделните щати били публични, всяко споразумение щяло да стане невъзможно. Конституцията – това превъзходно дело – е дъщеря на Мъдростта и Тайната.

Александър Хамилтън – “Гласът на народа се смята за глас Божий, но в действителност това не е истина. Народите са размирни и своенравни. Тяхната преценка рядко е здрава.”

“Ако Англия, Франция и Испания не били дълбоко разединени, те никога не биха допуснали една нова нация да придобие такава мощ …./ако трябва да перафразирам Андре Мороа ако САЩ, Русия и Китай не бяха толкова разединени,то те не биха допуснали възхода на ЕС/…..”

Дотогава, докато все още притежавала граница /сухоземна на Запад/, където авантюристичните духове можели да намерят поле, за да се борят и творят, тя щяла да не се интересува от външния свят. В деня, в който и последната граница щяла да изчезне, тя можела да започне да се оглежда  на около и да влезе в живота на други нации.”

“Поколения пионери мислили, че най-доброто правителство е това ,което управлява малко. След 1890 год. новият американски пролетариат не намирайки вече свободни земи, трябвало да се установи в градовете и проблемът за защитата на труда щял да стане мъчен и важен ….. . Този бърз растеж след Гражданската война я сварил тъй неподготвена, че нито законите, нито нравите могли да се нагодят достатъчно бързо, но по-нататъшната история щяла напротив да докаже, че тя е била способна да се съвземе и реагира.”/на корупцията и монополизма – това от мен/

Мороа пише тези думи през 30-те год. Когато икономическата криза след Голямата депресия е все още силна и вярата в американската мечта намаляла.

“Америка раждала умни изобретатели: Фултън – на парахода; Морз – на телеграфа; Бел на – телефона; Едисон – на електрическата лампа; Шоулз и Глиден – на пишещата машина; Макормик – на земеделските машини /жетварката/; Форд – на автомобила за масова употреба; Орвил и Уилбър Райт – на самолета;” Това изброяване на Мороа идва да ни покаже неопровержимия факт,че 95% от всички големи технически и научни постижения на съвременната цивилизация през последните два века са дело на американци или учени пропъдени от различни режими по света и намерили своя пристан в обетованата земя – Америка. Останалите 5% от световните технически и научни постижения са дело на останалия свят и преди всичко на европейци.

Ето мислите на Андре Мороа писани през 30-те по въпросите за корупцията и недъзите на демократична Америка:

“Въпреки че този период вдъхваше безпокойства със своята безнравственост, още през 1890 год. имаше много успокоителни фактори, които показваха, че в своята общност, духът в страната е здрав. Има скандали и злоупотреби, но и едните и другите биват изобличени. Макар злото да е голямо съвземането изглежда сигурно. Никой не може да изисква съвършенство в човешките дела. Един разумен гражданин иска институциите да позволяват на една страна да се изправи и да се крепи около едно средно положение. Такъв е случаят на САЩ”.

Мнението на Мороа за ролята на САЩ през І световна война:

“САЩ не проявяваха усърдие за ускоряване на победата. Положението на съглашенците не бе блестящо през 1917 год. Румъния се бе сгромолясала, Русия се огъваше, Италия току що бе понесла едно голямо поражение, а Франция нямаше вече мъже, които да свика във войската. На Англия липсваха кораби и тя имаше припаси за около 6 седмици. Загубата на тонаж бе около 1 млн. тона на месец. Вместо да ограничи подводната война, Германия не се поколеба да предизвика САЩ.”

“Решението да се хвърли Америка във войната не бе взето нито от Уилсън, нито от американските приятели на съглашението, а от германския генерален щаб. Хинденбург и Лудендорф изискаха цялостна подводна война ……”

“Американското производство учудваше съглашението и стана причина за разгрома на Централните сили”. “Въпреки лошия сезон износът на храни към изгладняла Европа надмина през 1918 год. всички обещания, дадени от Америка”.

“Има три начина да се финансира една война: да се създаде монета/напечатат пари/, да се направи заем и да се увеличат данъците. Първият води към инфлация и повишение на цените ……. 14 билиона бона бяха предложени на населението. Записани бяха 19 билиона. Въодушевлението бе голямо. Страната се покри с афиши, които известяваха за Liberty loan. САЩ отпуснаха един заем на съглашенските правителства приблизително от 10 билиона $.”

Мнението на Мороа за живота на обикновения американец:

“ В коя друга страна революцията в индустрията е била подчинена така напълно на демократичния идеал или облагородена, в същото време, от ценни в етично отношение неща? Тук тя по щедър начин е разпространила богатствата си сред дребните хора и е дала възможност на най-бедното семейство да се радва на никелова мебел, телефон, радио, кино, хумористични вестници и хиляди удобства, които само преди няколко поколения липсваха дори и на самите царе”.

“Факт е че в Америка революцията в индустрията обогати народа. Американецът не е националист в европейския смисъл на думата и не може да бъде такъв, тъй като езикът, нравите, традициите на многобройните граждани на САЩ са различни. Но американците, дори тези, които са от скоро време такива, са свързани по между си, чрез любовта си към един определен начин на живеене, който те са готови да бранят”.

“В 1930 год. 85 милиона зрители посещаваха всяка седмица кинозалите.”/по това време в Азиатска Русия, Китай, България и останалата част от света думата “кино зала” е непозната./.

ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ/мнение на французина Андре Мороа/

“Няма да преувеличим, ако говорим за американско чудо. Никоя друга човешка общност не е имала такъв бърз растеж, както САЩ. За век и половина в Северна Америка се е образувала народност, която днес /30-те год. на ХХ век тогава е писана книгата /е една от най-могъщите на земята и убежище на всички унижени и оскърбени от целия свят. Тя е създала производствени средства, които й позволяват във време на война не само да въоръжи своите войници, но и войниците на съюзниците си… Няма съмнение, че и в Америка съществува още твърде голямо неравенство и нищета и че американската уредба не е съвършена. Няма съмнение, че амбицията и покварата тук оказват също своето влияние, както и в други страни. Но един безпристрастен съдия трябва да признае, че Америка от 1787 год. до 1940 год. е дала на гражданите си повече мир, сигурност и щастие, отколкото големите европейските народи.”

РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ:

“В Америка кабинетът зависи само от Президента и Конгресът не може да го уволни. Така изпълнителната власт в САЩ е едновременно по-силна и по-устойчива. При това свободите са гарантирани:

 а/ чрез правота на Конгреса да отхвърли вето на Президента /и да гласува законите бих допълнил/

б/ чрез правота на Конгреса да гласува данъците

в/ чрез Върховния съд

г/ чрез Декларация за правата, която е част от Конституцията

д/ чрез всемогъществото на общественото мнение. Всъщност разприте между Президента и Конгреса никога не са спъвали сериозно управлението на страната. Никой президент не се е опитвал да действа като диктатор. Дисциплината и свободата в САЩ се погаждат добре. Управлението е възприето добре и дори революционни малцинства не смеят да се обявят открито против представителното правителство.”

СИЛАТА НА МЕДИИТЕ:

“Ако изолационизмът губи почва в САЩ, империализмът също така не печели. Страната в своята общност не желае колонии, нито покорени народи. Мнозина делови хора биха поддържали една “доларна дипломация”, но средния американец се интересува много повече от сантиментална дипломация. Америка е била винаги готова да се бори за морални идеи, за слабите против силните, за свободата срещу самодържието. Уилсън е бил искрен, като е казал, че знамето на САЩ е знаме на човещината. Естественото тежнение на американеца е да се притече на помощ на жертвите. Но има опасност, ако някои хитър лицемер използва това…….. свободата на печата не значи свобода на лъжата……между 1920 год. и 1940 год. Американския народ се е лъгал, защото е бил лъган, и неговите грешки са едни от причините за сегашната война /втората световна война/. Но този народ в същината си е честен народ. Той, въпреки грешките си, се стреми да върви напред към това, което мисли за справедливо. Утре – ако бъде добре осведомяван – той ще бъде най-голямата сила на света, поставена в услуга на справедливостта.“

САЩ – РУСИЯ, двата полюса. Светлина и мрак:

Историята на 20 век се формира до голяма степен от политиката на два колоса – САЩ и Русия. Две държави ,които стоят на двата полюса, които имат две коренно различни виждания за устройството на света, а и за нещата от живота.

Някога най-големият американски президент на 20 век нарече СССР – Империя на злото.Това правдиво по своята същност определение не бе израз на опитите да се демонизират руските хора, а по-скоро да се сатанизира системата, която властва в тази държава от самото и създаване до преди 10 години. Това е система раждаща несвобода, подтисничество, експлоатация и физическо унищожение на човешкия индивид, всичко срещу което се бори американската държава от самото си създаване до ден днешен. Бащите-основатели на американската конституция записват стремежа към свобода и щастие като неизменно право на всяко човешко същество стъпило в обетованата земя. Но и не  само го записват, а и реализират на практика за разлика от френската революция, с нейната Декларация за правата на гражданина,останала лист хартия.

В обетованата земя на свободата пристигат хиляди хора бягащи от подтисническа Европа, бягат от кланетата на френската революция, от самозабравили се диктатори с мания за величие като Наполеон избил милиони, бягат и от религиозна и етническа нетърпимост властваща на Стария континент.

В новия свят те намират свободата за своите идеи и убеждения гарантирани от първата поправка към американската Конституция -свобода на словото и свободно създаване и разпостранение на религиозни учения. Второ те намират място, където чрез упоритост и труд можеш да реализираш мечтите си,нещо невъзможно на Стария континент.Вековните държави в Европа със своите аристокрации, църковни и държавни структури закостенели през вековете не допускат изявата на личността и нейното развитие и себедоказване. В Америка е обратно липсва тази държавно – чиновническа-църковна йерархия,която пречи на изявата на свободния човешки дух.

В Америка човек е сам срещу природата, така както го е майка родила, така както бог е създал земята. Сам срещу неовладяната девствена природа. Може ли да си представим тази картина, когато първите заселници стъпват на този свободен от човешката глупост /олигархия, кастови държавни структури/ континент.

В Америка си дават среща всички европейски народи,-англичани, ирландци, французи, поляци, италианци, немци и т.н. и не само европейци африканци, азиатци. Един приятел,който се върна наскоро от Америка заяви че американска нация няма, а събиране на всички световни народи на едно място. Но той се лъже, защо тези народи не се събраха в Русия. Идеята за свобода и икономически  просперитет е маята, която прави сплавта едно цяло. /патриотичния подем след атентатите от 11.09.2001г доказа наличието на американска нация./.

На другия полюс е Русия ,каквото казах за САЩ с обратен знак в пълна степен важи за Русия.Последната е създадена като една типично средновековна държава,подобно на средновековна България начело си тя имала някакъв владетел-княз, цар, император,шеф на политбюро на КПСС или нещо подобно. На тази личност принадлежало всичко, цялата държава, живота на всеки поданик в империята. Тази личност /Петър Велики,Екатерина Велика, Ленин,Сталин/ има в ръцете си изпълнителната власт /чиновничество,полиция/, законодателна власт – той издава законите, съдебна власт – той обявява кой да бъде обесен, разстрелян, заточен.

Нищо ново под слънцето и тази империя на злото по нищо не се различава от тези които са съществували преди и по нейно време. От Римската през Византийската и Отоманската всички ги постига една съдба. Но тази се различава от всички останали по своето превъзходство спрямо своите посестрими. Тази империя бе най-дълга в своето съществуване,най-голяма по територия и трето бе най-жестока и безчовечна от всички. Последните два факта спомогнаха за първия.

Някой би заявил че Древния Рим е съществувал по-дълго,но имайки предвид че последния е бил заобиколен от слабо развити племена,а Русия е имала примера на високо развити държави демокрации и въпреки всичко системата оцеля и действаше до неодавна.

Силата и дълголетието на Руската империя се дължи на огромните територии които завладява.Подобно на всяка империя тя съществува като постоянно се захранва с нови територии и народи.След като е покорила поредния народ тя се насочва към следващияи така докато не се получи засечка. Това ясно личи и от нашата история от разширяването и колапса на Отоманската империя. Русия върви по същия път покоряването на народ след народ налагането на източнотоправославие, унищожаването на мюсюлманската, будиската и всякаква друга култура и религия.

Възмущавам се много когато псевдо журналисти и историци в България говорят преживели сме три империи ще преживеем и американската. Това че Америка е голяма и силна държава  не значи че е империя. Тези простаци по принцип не знаят какво е това империя,в съзнанието им е нещо голямо и заплашително. Това е държава състояща се от много народи, в която властва един народ и култура над всички останали. Това в Америка го няма, разпада е невъзможен. Там народите, религиите и културите са равнопоставени те са във взаимен досег и обмен. САЩ са стабилна демократична държава, каквито не са били империите по-горе, и такава ще си останат напук на многото лъже пророци.А режима на Милошевич  макар и стабилен привидно му се вижда края.

И в Америка живеят много народи, но те свободно са направили този избор, а не под дулото на оръжията. Още повече че тези народи в Америка не са компактно обособени в Тексас испаноговорящи, Калифорния –китайци, Масачузетц – италианци, напротив те са разпръснати из цялата територия на САЩ. В Съветската империя –литовци, естонци, грузинци, азери обитаваха точно определена територия, въпреки насилствените разселвания на Сталин.

Както в САЩ така и в Русия човека превзема огромни девствени територии. Но преселника от Стария континент строи пристанища, градове, жп.линии, експлоатира полезни изкопаеми, прави ферми в Новия свят. Руския завоевател тръгва да овладява един нов континент с помощта на меча и оръжието. И днес района на Сибир си остава един от най-слабо развитите райони в света въпреки несметните си богатства.Някои би казал, че Сибир е много на север, но и Канада е на север и има суров климат,но явно обществено-политическата система е друга. Благодарение на политиката на строителство, а не на завоевание свободния човек в Америка изгражда небостъргачи, магистрали, мостове, развива най-мощната промишленост в света.

Надали има друга държава през последните векове,която да е водила повече войни от Русия – империята поглъща всеки народ до който достигне.  Положението на завоюван народ определено бе предвидено и за българите след Руско-турската война война от 1877-1878г. Водена от своите панславянски чувства майка Русия искаше да обедини всички славяни и източноправославни под своя скиптър, под своята опека, естествено на тези аспирации се противопоставяха с право останалите Велики сили.

Според широко разпространеното мнение в България Русия имала високо развита култура,прелестите на Санкт Петербург и Москва били смайващи. Пушкин,Достоевски били най-велики на света и т.н. Според мен освен тези два града крепящи се на богатствата идващи от многобройните колонии в Русия надали има какво друго да се види. В империята подобно на Древния Рим и Санкт Петербург /през царско време/ и Москва/през съветско/ са изградени от експлоатацията на населението във вътрешността и от многобройните поробени народи. Подобно на блясъка на всяка една империя и блясъка на Москва и Санкт Петербург е измамен, изграден върху мизерията и изостаналостта на Провинцията.

Не съм съгласен,че Русия е имала някакви значими постижения в културата и науката, като изключим няколко писатели, поети, учени /Ломоносов,Менделеев/, които се побират на пръстите на двете ми ръце, остава една черна дупка. За тази огромна страна по население, територия, икономически потенциал това е прекалено малко.Но това е разбираемо робската душа на руския крепостен селянин не е способен на подвизи на полето на мисълта и разума. В Русия както и България много условно може да се говори за градско население/извън Москва и Санкт Петербург/ в западния смисъл на думата.

Културата на 20 век е естествено културата на най-развитата и свободна нация в света-американската. Няма област в световната култура, в която САЩ да не са номер едно през този век. Най-големите писатели които българина днес свободно чете купувайки ги от площад „Славейков”. Най-големите композитори, артисти, режисьори. Най-слушаната музика с най-добрите изпълнители.Най-голямото разнообразие от видове музика – от джаз и кънтри до соул, поп, рок музика водят началото си от САЩ.Най-много галерии и музей с най-богати колекции. Най-много театри и кина, най-развитата киноиндустрия с най-качествените филми. Най-големите учени от физиката и химията до биологията и астрономията, най-много нобелови лауреати. Най-много открития в областта на медицината, микробиологията, компютрите, астронавтиката са постижения на американци. Най-голямото човешко постижение на 20 век по избор: овладяването на атома или стъпването на човек на Луната е американско дело.

          Края на 20 век даде своята присъда за категоричното американско превъзходство над останалия свят във всички области на живота.Но много българи продължават да живеят с някакви заблуди и стереотипи, не разбирайки проблема на руското,а и на българското общество – липсата на достатъчно свобода. Те все още не разбират покварата от фалшивите ценности довела до разпада на империята на злото.

 ДЕМОКРАЦИИТЕ НЕНАВИЖДАТ ВОЙНАТА

Общоизвестен факт е че Демокрациите ненавиждат войната,поради вътрешния си плурализъм те са по нестабилни и неспособни да водят война.Това ясно пролича във виетнамския конфликт – бурните протести в САЩ показаха,че над 200 милионна  Америка не можа да понесе смъртта на 50 хиляди свои синове,докато далеч по-малък Северен Виетнам успя да понесе многократно по-големи загуби. Не оценяването на човешкия живот основен признак на тоталитарните режими.

Милошевич разчиташе че времето работи в негова полза. С времето антивоенните настроения във Демокрациите се засилват и водят до отказ от войната или търсене на компромисно решение.Това е първата съвременна война,в която западното обществено мнение не се огъна под възможността негови синове да умират в защита на далечен и непознат народ.Българското общество се огъна макар от него да не се изискваше да предоставя своите синове в защита на един страдащ от насилие народ, а само един въздушен коридор.

 АМЕРИКАНСКАТА МОЩ:

Величието на САЩ личи от следния факт : Япония и Германия са продукт на Американската политика. След втората световна война Япония и Германия са окупирани от американски войски/дай боже на всеки такава окупация/.В тях е наложен американския модел на общество.Зачитане на човешките права и свободи,зачитане на другомислещия,на човека изповядващ друга религия или от друг етнос. В нова Япония и нова Германия е наложен американския модел свободна пазарна икономика, икономика на конкуренцията, в която оцеляват най-добрите, неконкурентните икономически структури фалират, а не се субсидират. В резултат днес двете държави следват САЩ по промишлено производство.За японеца единствената високо развита държава е САЩ според социологическо проучване, за българина високо развити държави са Гърция,Португалия,Испания и все държави които според японеца са назад в развитието си. Явно критерия за развитост на всяко общество е различен и обикновено това е собственото икономическо положение.

70%  от колумбийците в едно социологическо проучване са съгласни на американско военно присъствие за гарантиране на споразумението на колумбийската държава със партизаните в страната. Това е чист отказ от национален суверенитет. Колумбийците разбират, че размириците в страната може да се справи само външна сила и в лицето на САЩ виждат тази сила, която може да гарантира реда в страната без да ги пороби.

В1

КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА ?АМЕРИКАНСКАТА МОЩ!

Попадна ми някяква препечатка на в-к”Монд” във в-к ”24 часа”, в която бе написано че в трезорите на Централните банки по света се пазят 35 хиляди тона злато. Управлението на Федералния резерв в САЩ съхранява 8 138 тона злато, следва Великобритания с 715 тона, Япония-754 тона, Китай-397. Ако Русия не бе продавала поради кризата в страната 507 тона злато. Не случайно седалището на най-важните световни институции е в САЩ –МВФ, СБ, ООН и т.н. Най сериозния донор на тези организации е отново САЩ. Парите отиват там където имат най-голяма сигурност, там където икономическите условия са най-добри, а златото там където има сигурност във физическия смисъл на думата. Никой не би съхранявал златото си в държава управлявана от комунисти или авторитарен управник, защото могат да речат да конфискуват частната собственост. Това в САЩ е невъзможно – частната собственост е неприкосновена, конституционно гарантирана. Затова и хората си държат парите и ценностите в Американски банки и недвижими имоти.

Друг любопитен факт е големината на армията. Прочетох, че американска армия се състои от 1,5 милиона души професионална армия и 700 000 – 800 000 непрофесионални войници от Гражданската гвардия или нещо подобно. Не съм сигурен в достоверността на информацията,но надали се различава сериозно от действителността. Въпроса не е само в числеността, но и в средствата които се влагат за качествено въоръжение и екипировка. Според тази информация, въпреки намалението на разходите за отбрана при Клинтън, отколкото при Буш /за Буш баща става въпрос/, бюджетите на следващите 10-15 държави за отбрана взети заедно не покриват американския.

Възпирането на Империята на злото по време на студената война бе изключително дело на американския данъкоплатец, а не на западноевропееца. И днес Западна Европа отделя 1%-2% от бюджета си за отбрана срещу 4%-5% на САЩ. Ако Америка не бе принудена да отделя тези огромни средства,които само американската икономика може да си позволи,то днес САЩ биха били не просто пред Япония и Западна Европа по икономическо развитие и жизнен стандарт, а на светлинни години пред тях.

Много се възмущавам, когато днес 10 години след 10 ноември чувам по радиото, гледам по телевизията,чета по вестниците за „империализма на Америка. САЩ са единствената държава от т.нар. Велики сили-Великобритания, Франция, Русия, Германия, Япония, Китай, Италия, Испания, която не е била империя. САЩ се създава от бащите-основатели като държава призвана да се бори за свободата на подтиснатите и угнетените и да бъде подслон и убежище за онеправданите. Единствената колония която САЩ са имали е Филипините и то за кратък период между двете световни войни. Но още по време на втората световна война САЩ вземат решение да дадат независимост на тази своя единствена колония. След края на втората световна война САЩ са тези които оказват сериозен натиск върху правителствата на Великобритания и Франция да дадат независимост на техните колонии, а не смешните в повечето случай съпротивителни движения в Африка и Азия. Този факт обтяга отношенията с последните, особено с Франция на империалиста Де Гол. САЩ наивно вярват, че веднъж получили независимост народите на Африка и Азия ще изберат свободата и демокрацията т.е. пътя на Америка. Те наивно вярват, че в тези политически недорасли народи от Африка и Азия САЩ ще намерят свои политически съюзник и приятел срещу тоталитарния комунистически блок. Но се оказа точно обратното Тези народи бяха обхванати от еднолични диктаторски режими, вследствие липсата на политическа култура и демократичен опит. Новопоявилите се държави се оказват много по-близко по политически режим и разбирания до комунистическия блок. Америка е жертва на собствения си наивитет. Разпадането на колониалната система не помага,а нанася удар върху Демокрацията в световен мащаб. От дистанцията на времето определено може да се каже че тези народи биха се чувствали по-добре ако бяха останали част от европейския си център. Неминуемо политическата система на колониална Франция и Великобритания щеше да се демократизира и колониите да добият равноправие с метрополията. Това  е така, защото не може да има дълго време демокрация в центъра и подтисничество в периферията.

Антиколониализма на водената от САЩ политика може да се види и по-рано в историята,когато между европейските държави възниква борба за испанското наследство т.е. кои колко да вземе от Латинска Америка след залеза на Испания като Велика сила. Благодарение на американската доктрина „Америка на Америките” и на силата на британския кралски флот Латинска Америка не е колонизирана. Парадоксално, но единствената Велика сила, която се отказва да води колониална политика, дефакто днес има по-голямо влияние върху световните процеси от която и да е колониална сила в миналото. Чрез силата на икономиката, парите цели континенти и дори бивши велики сили са подвластни на САЩ. Това само потвърждава, че най-трудолюбивия народ е американския,че само свободния човек може да твори и създава прогрес.Американското влияние и богатство основано върху парите се гради не от експлоатацията на други народи /защото САЩ нямат колонии/, а върху трудът на свободния предприемач,на свободния човек знаещ,че работи за себе си за своето бъдеще.

САЩ:

„съществували са и други републики, но никоя от тях не била съзнателно изградена за да брани идеята за свобода.Населението на никоя друга страна не е решавало да се запъти към нов континент и да опитоми неговата първобитност в името на свободата и общото благоденствие.”

 Хенри Кисинджър в „Дипломацията”

Аз бих казал не населението на една определена страна,а хора от цял свят, от всички континенти са се запътили към страната на свободата, към обетованата земя,за да създадат един умален вариант на бъдещата световна държава.

АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ:

Укрепвайки независимостта си младата американска държава се опитва да се разграничи от Европа. Новият свят се опитва да избегне грешките на Стария свят, да се извиси над него и да бъде негов морален съдник. Томас Джеферсън определя Наполеоновите войни като битка между сухопътния тиран /Франция/ и океанския тиран /Англия/. Новата държава осъжда тиранията на европейския колониализъм. За разлика от военната експанзия на европейските колониални империи, американската експанзия не е военна, а миграционна. Заселниците на новия континент бягащи от европейската тирания, непрекъснато се увеличават Те търсят нови земи и тръгват към слабонаселения Запад. Заселника харесва дадена местност установява се със семейството си става фермер, култивира земята, отглежда животни. Това води до конфликт със местните първобитни племена, които нападат селищата на заселниците убиват ги вземат им скалповете. От тогава е и конституционното право за носене на оръжие за самозащита. Но този конфликт е бил неизбежен днес в цивилизования свят, в нито една западна държава не биха тръгнали да избиват емигрантите, които искат да се заселят да живеят в нея, макар да не бъдат ентусиазирани от този факт. Равнището на културно развитие на индианските племена напълно оправдава тяхното поведение, на тях е невъзможно да им се обясни, че тази планета е на всички и всеки човек е свободен да живее там където иска. /Последното трябва да се обясни днес на западните общества особено тези в Европа/.

Чрез далновидната политика на закупуване на Луизиана от Франция и Аляска от Русия младата Американска държава успява да уголеми многократно територията си.

Съгласете се че, ако турчин от Истанбул купи земя в Шуменско, не е цивилизовано да избиеш неговото семейство и да му вземеш скалпа, защото виждаш някаква заплаха за българщината в Лудогорието. България непрекъснато намалява поради емиграционни и демографски процеси от 8 милиона на 7 милиона насаление, докато съседна Турция расте. Истанбул от 4 млн преди време днес е над 10 млн. Пустеещи земи не може да има така, че е напълно възможно турци да закупят земи у нас и да се преселят да живеят в Кърджали, Пловдив, Бургас. Това завоевание не е насилствено и няма да е за 500 години, а завинаги. Но това естествен процес на оттегляне на етническа група от определена територия /в случая на българите на Запад/ и заселването и от друга. Много народи са изчезнали от лицето на земята /траките/, но земята не е останала обезлюдена, идвали са други които са населявали и извличали нейните блага. Оцелявали са винаги тези народи, които са успявали да се пригодят към Новия световен ред през определена епоха.

САЩ не водят война срещу индианските племена както се опитваха да ни внушат комунистическите историци, индианските племена водят война срещу европейските заселници на американския континент. Ако приемем, че Америка е водила война то тя е отбранителна.

Американското общество по онова време приема ставащото на американския континент като вътрешна работа, защото смята отношенията за междуетнически между по цивилизованата част от обществото на американския континент и неговите по изостанали в културно развитие събратя.

СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ и ДЕМОКРАЦИЯ:

Всички победи на САЩ са победи на американската икономика, на пазарната икономика съчетана с икономическата предприемчивост на свободния човек, а не победи на американската военна сила. Американските самолетоносачи са американските компании Форд, Дженеръл Мотърс, Майкрософт и т.н. Колкото по-силни са те толкова по-силна е Америка, толкова по-силна е световната демокрация. САЩ не трябва да се опитват да налагат само със сила принципите на Демокрацията. Тези принципи ще бъдат осъзнати и избрани от всеки един човек на Земята, ако е свободен да ги осъзнае. Свободния човек е мислещо същество, способно да разграничи доброто от злото.

Войната в Югославия не успя да свали Милошевич, непрекъснатите удари в Ирак не свалят Садам Хюсейн, изолацията на Куба не помръдва режима на Кастро. Сръбския, иракския, кубинския народ могат да бъдат докарани до просешка тояга. САЩ имат сили за това, но това няма да свали диктаторите. Нищетата е най-благоприятна почва за суеверията и насаждане на омраза. Така тези режими имат с кого да оправдаят незавидното положение в страните си. Бедния народ е непросветен народ. Историята винаги доказва, революциите винаги стават в период на духовен подем. За да може на тези народи да им просветне да се запали в тях несекващия огън на свободата,тези народи трябва да станат богати. САЩ незабавно трябва да премахнат всички ограничения в търговията си с Куба, Ирак, Иран, Северна корея, Либия, Сирия и т.н. независимо дали от отсрещната страна ще има реципрочна мярка. /единственото условие трябва да бъде отказ от надпреварата във въоръжаването със САЩ, отказ от разработването на оръжия за масово поразяване, срещу американска гаранция за ненамеса във вътрешните им работи/. САЩ трябва да дадат привилигирован статут на безмитен внос от тези държави в търговията им с Америка.Това което не успяха да свършат американските оръжия ще свършат американските компании.Те ще поставят в зависимост тези режима и ще доведат до тяхното сваляне. Режимите няма да има с кого да оправдаят неблагополучията у дома, няма да има срещу кого да насочват омразата на народа си. Хората ще се питат: „Как те са наши врагове  след като ни помагат, търгуват с нас, инвестират у нас”. Колкото по богат става народа толкова по просветен, жаден за нещо ново и непознато. Този стремеж ще разруши устойте на тези режими.

ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА ПРОПАСТ:

Както е тръгнал светът пропастта в развитието между отделните държави ще се задълбочава, след 50 години ще има държави като САЩ, които ще организират космически туризъм с хотели на Луната и държави като Северна Корея, които ще се върнат в първобитно общинния строй, където хората ще ядат диворастящи растения и ще събират плодове за изхранването си. Днес светът не е на една степен на историческо развитие. Арабския и Африканския свят е може би на 150-200 години назад в развитието си, тези държави все още нямат изградена национална държава. Етапа на образуване на национална държава все още не е изживян. Тези държави много скоро получиха независимостта си, едва след втората световна война и днес са все още в етапа на обособяване и изграждане на идентичността си, а не в процеса на интеграция характерен за Западноевропейските общества.

Латинска Америка ,Япония,Китай и Югоизточна Азия също са назад в цивилизационното си развитие поради слабите интеграционни процеси и липсата или нестабилността на демокрацията.

Държава  с най-големи амплитуди в това отношение безспорно е Русия. В нея има региони като Москва и Санкт Петербург,които по –степен на икономическо и културно развитие са на нивото на Източна Европа, а може би и по напред и съответно региони като Чечня, Дагестан, Сибир, Далечния изток, където крепостното селячество и родовите отношения са факт. За какво освен за крепостничество можем да говорим при преизбирането с над 90% на някои руски губернатори.

За някои от тези народи при благоприятно стечение на обстоятелствата /демократично управление и западна подкрепа/ могат да прескочат столетия и десетилетия в своето историческо развитие.

ПОДХОДИ КЪМ АВТОРИТАРНИТЕ РЕЖИМИ:

Теорията че: “революциите стават тогава когато народът е укрилен от определени надежди, очаквания, а не когато е най-подтиснат и угнетен има ярък пример в историята на Османската империя. През ерата на Танзимата /след 1839г/ в Османската империя се започват реформи. Те прокламират равенство на всички етноси и религии в империята. Равноправието между християни и мюсюлмани остава на книга, но реформите дават резултат в Икономиката. Благосъстоянието на християнското население се повишава, развиват се търговските връзки в рамките на империята, разпростираща се на три континента. Търговския трафик по Дунав, стопанските взаимоотношения със Средна и Западна Европа се увеличават. В резултат в сред християнските народи се образува една по-благосъстоятелна прослойка от населението откриват се училища, театри,строят се църкви. Като пример за толерантно отношение към различните вероизповедания  в Късната Османска империя може да се даде Сараево, където един до друг са църква, джамия и синагога.Толерантност която е непозната за други много по-безчовечни империи като руската например. Точно в такъв период на икономически, културен, религиозен и социален подем българите завоюват своята независимост.Това не става в периода на най-големи репресии и жестокости през Средновековието.

Това идва да покаже безсмислеността на изолацията на Куба от свободния свят, ако Америка отмени забраната за контакти с тази страна вероятността от свалянето на режима на Кастро многократно се увеличава.

ВТОРАТА ПОПРАВКА:

1999 е годината в която насилието по американските улици ескалира. Много хора по света се питат това ли е американската мечта. Какво става с американското общество; прогреса и благоденствието не покварява ли американската младеж.

 Въпросите са глупави, що се отнася до стрелбите по улиците и горните въпроси. Американското общество не е в упадък, възпитанието на младежта не куца.

Убийства стават навсякъде по света,но не за всички тях се шуми в световните масмедии. Цяла Африка е раздирана от граждански и етнически конфликти, но кой му дреме за това. Ако стане убийство в САЩ, където има хиляди вестници, радио и телевизионни станции, където са съсредоточени световните гиганти в медийния бизнес напълно нормално е това събитие да бъде отразено и извън САЩ. Но ако стане масово убийство в бордеите в Бразилия, Аржентина, Бангладеш и Африка, където медиите и цененето на човешкия живот не са на висота е възможно за това събитие да не научат дори на територията на дадената държава.

Има и друг по важен момент. В САЩ има над 200 милиона единици огнестрелно оръжие в гражданите на тази страна при 280 милиона население, от които сигурно поне 80 милиона непълнолетни. Америка е може би единствената държава в света, която е издигнала притежаването на оръжие в основно и неотменимо конституционно право. Това право е предвидено наред с правото на свобода на словото и мненията, религиозните убеждения, свободата на сдруженията и събиранията. Доколко чрез свободното носене на оръжие се осигурява правото на самозащита, а не се осигурява правото на нападение от днешна гледна точка е много спорно. Но гледано в исторически план, когато е гласувана поправката заселниците идват в един неовладян от човека континент, в който липсват държавни структури, които да прилагат законите. Фермерът и неговото семейство са били подложени на непрестанните нападения от варварските индиански племена. Тогава възниква въпроса и за самозащитата. Заселника е трябвало да защити своята жена, деца, дом, да съхрани свободата и непокорния си дух.

Бащите-основатели на американската държава определено са имали и друго в предвид, с това право те са осигурили на американския народ защита срещу самата държава, срещу евентуалните опити на някой самозван управник да наруши извечните демократични принципи на американската конституция и да се провъзгласи за пожизнен президент и да се превърне в диктатор.

Почти всеки пълнолетен в САЩ има оръжие какво би станало ако американския закон важеше за целия свят. Колко държави в Африка, Азия и Латинска Америка биха отбелязали отрицателен прираст още след първата година на новото законодателство. Съмнявам се че и в България бихме останали 8 милион, знаейки как по селата се карат за едно парче земя.

Аз лично не се съмнявам в здравите морални устои на американското общество и този въпрос въобще не ме вълнува. Друго е важно в случая възможността да бъде покорена една свободомислеща страна като Америка, където всеки пълнолетен има оръжие. Някои ми развиваше теорията, че САЩ са богати защото никога на тяхна територия не е водено война, което не е вярно. Четири войни са водени на американска територия – две срещу Англия – първа световна сила през 18-19 век когато са войните, една срещу Мексико и една Гражданска.Но освен Англия никои не е могъл да достигне до тези брегове. Днес още по-малко е възможно имайки предвид, че няма флот който да се сравнява с Военноморските сили на САЩ. Но да приемем че на нападателя не му се води ядрена война и успее да преодолее ВМС на САЩ. То той би бил разбит още в първия американски град с население над 10 милиона жители. Свободолюбивия американец би воювал от всяка улица, от дома си дори. Даже да бъде разбита тази няколко милионна армия съставена от жителите на този град след като окупаторите се насочат към друго населено място градът веднага би се освободил. Такава държава не може да бъде превзета и държана в послушание. За такава невъзможна цел ще е необходима поне 300 милионна армия, нещо непостижимо. Бащите основатели с втората поправка от конституцията са превърнали американския народ в ”крепост на свободата”, а американската държава в непокорима страна.

Въпреки всичко носенето на оръжие според мен не може да бъде основно човешко право. Това е анахронизъм от миналото. Всяка конституция трябва да се осъвременява според реалностите на днешния ден. Оръжието служи за убиване. Да се доверим на хората, че те ще го използват само за самозащита е прекалено, а не за разчистване на сметки както често се оказва, е наистина голямо доверие в човека с главно Ч, на какъвто хуманизъм са способни малко нации. Американците притежават най-добрата полиция и най-добрата правосъдна система в света така, че трябва да й имат по-голямо доверие. Какво да кажат българите които имат слабо действаща полиция и бездействаща правосъдна система, а същевременно не носят така масово оръжие за самозащита. Правораздаването “око за око, зъб за зъб” трябва да остане в миналото на цивилизована Америка. От едно ограничаване на носенето на оръжие ще пострада единствено оръжейната промишленост, но това определено не е гръбнака на американската икономика за разлика от руската икономика.

НЯКОИ РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ АМЕРИКАНСКАТА И СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ:/след прочита на книга за американската историческо развитие/.

Икономическата зависимост на Юга от Севера : Издържащите се единствено от петрола петролни шейхства. Това е единственото стойностно нещо, което могат да предложат на световния пазар страните от Персийския залив. Подобна пълна икономическа зависимост имаме и в американската история на слаборазвития Юг от Севера. Победата на политическото устройство на Севера/на Запада/ над Юга, това очаква и страните от Персийския залив, но надали това ще се дължи на война.

Неминуемо в началото обединението на Европейските държави ще става под натиска на политиците  и едрия бизнес и със по-скоро пасивната съпротива на населението, но със задълбочаването на интеграционните процеси и с усещането на реалните ползи от обединението времената ще се променят и ще се прояви силно течение сред народните маси в много държави за създаването на супердържава.

В САЩ липсва дълго време организирана демократична власт, столетия те се учат на демократично управление, по-скоро експериментират в демокрацията, защото няма кой да им покаже пътя, никой не го е извървял. Днес не е така, Източна Европа и Русия имат пред себе си чуждия опит и могат много бързо за едно две десетилетия да се превърнат в истински демократични държави, нещо за което на други държави са им били нужни столетия.

 Северът се  е уповавал на свободата и индивидуализма, предприемачеството и конкуренцията, Югът – на робовладелството и колективизма, плантаторите и монополизма.

ОЩЕ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ:

/”История на американския народ” от Алън Брикли някакъв левичарски американски професор определено книгата не е нещо особено, но все пак подтиква на размисли./

Намесата на САЩ в първата световна война е голяма грешка. Никой не може да обясни от днешна гледна точка, защо една от европейските имперски коалиции е по-симптична, та се налага хиляди американци да измрат за нейните имперски намерения. Определено Удроу Уилсън е един от най-слабите американски президенти за миналия век, а и от най-глупавите. До влизането на САЩ във войната и двете имперски коалиции са били изтощени от позиционната война, от която няма изгледи да излязат. Точно американската намеса във войната накланя везните в полза на Антантата. Ако Америка бе изчакала още няколко години това патово положение да изтощи до крайност воюващите, то тогава САЩ би успяла да наложи справедлив мир – без победители, по принципите на Уилсън. Но намесата на Америка даде възможност на европейските империи -Великобритания, Франция и Италия, със своята склонност към подтисничество да наложат унизителен мир на Германия. Но в случая те унижаваха индустриализирана Германия, а не някое африканско племе. Хитлер е поне 50% рожба на Уилсъновата политика на намеса в европейските дела.

НОВАТА РЕЛИГИЯ: В основата на демокрацията е принципа – правата на един индивид се разпростират до там, където започват правата на други индивиди или всеки човек има право на свое мнение, дори то да противоречи на мнението на всички останали хора на Земята. Върху тази религия се основава съвременното западно общество, това е най-човеколюбивата религия на днешното време.

АМЕРИКАНСКИЯ ОТГОВОР: Създаването на европейската супер държава с над 500 милионно население би довело до спадането на ролята на Америка в света. Много вероятно е тогава американско-канадски отговор на евроинтеграцията. Един съюз между САЩ и Канада по подобие на ЕС би създал най-голямата по територия държава в света, притегателен магнит за членство и на Латиноамерикански държави. Надали има в света две икономики толкова интегрирани и взаимообвързани като и канадската и американската. Не знам доколко е истина но четох, че някои си бил построил къща на американо-канадската граница, в едната стая бил в САЩ, а в другата в Канада. Надали има по близки култури от американската и канадската, още повече че и двете се творят на английски. Канада в Международните отношения не е кои знае какво и ползата от такъв съюз е че ще издигне ролята на страната в международен план и благодарение на силата и мощта на САЩ ще бъде световна сила. В този съюз, който няма да има равен по територия Америка ще бъде водещ компонент. Американската валута ще е общата валута. Американските компании ще диктуват условията на общия пазар. Разходите за военни нужди и Международните ангажименти ще бъдат разпространени сред по-голям кръг данъкоплатци, което ще облекчи американски граждани и бюджета на САЩ. Съюза ще има по-голяма тежест в международните финансови институции, МВФ, Световната банка и т.н..Ако съюза заработи добре, той може да стане притегателен център за Мексико и други американски държави. Ползата за Мексико, Бразилия и Аржентина е че ще получат за национална валута  една стабилна световна парична единица. Чрез съюза латиноамериканските държави имат шанса да станат политически и икономически сили от световно значение, привличайки множество частни инвестиции и вдигайки жизнения стандарт на своето население. Така военната и политическата мощ на САЩ би минала под международен контрол, което би намалило опасенията на много държави  от САЩ, но обединена Америка би имала невероятна мощ,  ако успее да бъде единна.

АМЕРИКАНСКИТЕ ИНТЕРЕСИ:/1999год./

Когато САЩ се намесиха в Косово републиканците в Сената възнегодуваха срещу политиката на Клинтън, питайки недоумяващо къде са интересите на Америка в Косово, защо САЩ се бъркат там. Моят отговор е следния: Вярно господа републиканци в Косово няма петрол като в Кувейт, но над един милион албанци бяха депортирани от родните си места заради прищявката на един диктатор в европейска държава. Американските интереси са да се спазват човешките права навсякъде по света /особено в Европа/. И там където това не става Америка няма друг избор освен да се намеси. Иначе би изневерила на принципите си в името но които бе създадена. Намеса трябва да има стига, тя да не предизвика трета световна война.

МОРАЛ,РЕЛИГИЯ,СЕКС:

Защо Доналд Тръмп сменя всяка година жените си и то сред топ моделите. Отговора е прост, защото е милиардер в зелено. Нима и най-моралния мъж на планетата, ако стане милиардер или известна личност като Бил Клинтън не би се възползвал от случая да има и още жени освен своята съпруга /още повече че Хилари не е нищо особено като жена/. Трябва да е най-големия глупак на планета, това ще е отговора на над 70% от запитаните в световен мащаб или поне в Европа и Америка. Преди един век отговора може би бил коренно противоположен, но времената се менят.

Морала не може да върви срещу човешките нужди и човешката същност. Не може да е морално нещо което прави човек нещастен. Сексуалните задръжки са противоестествени и следва че са неморални.

За всеки човек морала е различен, подобно на различните общества. От гледна точка на Доналд Тръмп и Бил Клинтън поведението им е морално и те така са щастливи. А това е най-важното в краткия човешки живот, а не какво ще каже църквата и обществото.

От гледна точка на обществото сексуалната разюзданост е неморална, но може ли за това някой да накаже Тръмп. На земята никои. Неморалното от обществена гледна точка още не е равносилно на престъпно деяние. В Наказателния Кодекс на никоя цивилизована държава изневярата или честата подмяна на съпруги, съпрузи не са обявени за престъпен фактически състав. Възможно ли е Доналд Тръмп и да бъде наказан от нежната половина на човечеството. Съмнявам се, че може всички жени да обявят бойкот на милиардера Тръмп, заради това че си играе с тях. Все ще се намери някоя лековерна душица топ-модел, която ще наруши женското единство и ще се подлъже от парите или надеждата, че тя ще е тази която ще опитоми този буен жребец.

От небето наказание също не може да очаква, защото на всички нормални трезвомислещи същества е ясно, че такова животно БОГ няма и друг живот освен единствения мизерен на Земята няма.

БИЛ КЛИНТЪН:

За 8 години в Белия дом Клинтън доказа, че няма ясна визия за американската външна политика. Но след войната в Косово един безспорен успех на американската политика, рейтинга на Клинтън не се повиши въпреки победата. След победата на Буш в Кувейт рейтинга на американския президент скочи до небесата, тогава американската армия даде 144 убити и няколко хиляди на нейните съюзници. В Кувейт и Америка имаше улични фиести, а в Ирак оплакваха своите убити от войната и между половин и 1 милион убити от завършилата малко преди това война с Иран. Клинтън постигна впечатляваща победа в Косовската война участваха над 20 държави пряко и поне още толкова непряко. САЩ дадоха двама починали при тренировъчен полет на хеликоптер, от сръбска страна се говореше за около 500 убити военни и около 1000 цивилни. Вместо да се радват че техния президент с разум и търпение постигна победа без да прибегне до използването на сухопътни сили, когато жертвите със сигурност щяха да са десетки хиляди американците не обърнаха особено внимание на този конфликт. Ако перифразираме фразата “неведоми са пътищата господни”, то неведоми са пътищата към електоралната любов. Определено Клинтън ще остане като един от най-левите и мекушави президенти в историята на САЩ.

БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА:

Мерки:

1. Да се ударят източниците на финасиране на тези партизански бунтовнически формирования.

2.Активна пропаганда сред населението да възприеме мирни средства на борба за защита на своите интереси и подкрепа на такива мирни организации.

3. Да се ударят държавите които доставят, транспортират и произвеждат оръжие за бунтовници.

4. Притискане на легалното правителство да защитава правата на човека и правата на малцинствата, включително чрез подписването на всички известни международни договори в тази област /включително Европейската конвенция за защита правата ва човека и Европейската Конвенция за правата на малцинствата; признаване компетентността на Съда в Страсбург и от неевропейски държави/

5. Активна международна помощ, чрез изпращане на оръжие и военни части на страната на легалната власт, както и обучение на местната армия и полиция.

6. Под ”легална власт” трябва да се разбира управление дошла чрез свободни избори на власт. Примери: Русия, Испания, Великобритания, Индия, Колумбия, Филипините, Турция, Шри Ланка, Индонезия.

МОНИКА ЛЮИНСКИ:

Според някакво изследване на американски учени Бил Клинтън е американския президент с най-нисък морал в цялата история на САЩ. Морала е понятие, което е имало различно значение през вековете. През 19 век е било напълно нормално един проблем между две държави да бъде разрешен, чрез война. Днес в началото на 21 век виждането е вече различно, недоразуменията между държавите трябва да се разрешават, чрез преговори. В началото на века в пресата не е могло да се види снимка на голо женско тяло, днес това е нормален начин за увеличаване на тиража. Да не говорим че издания като “Playboy” не са били познати в миналото. Тази еволюция във времеви аспект върви към по-голяма сексуална разкрепостеност. Морала се различава не само от гледна точка на епохата, в която живее човек, но и на обществото в което живее. За мюсюлманите е нормално един мъж да има четири съпруги. За християнските общества това не е нормално. За християнските общества е нормално един мъж да има една жена и няколко любовници. Фалша и лицемерието са в основата на християнската религия.

Дали Бил Клинтън е извършил морално престъпление като е имал сексуални отношения с друга жена различна от неговата съпруга е спорен въпрос. От гледна точка на 19 век това е така, но от гледна точка на съвременността е напълно нормално. Американският президент е един от най-известните хора на планетата, което явно привлича жените. Бил Клинтън може би бил най-глупавия мъж на планетата, ако не се възползва от положението си. В крайна сметка любовта е духовно понятие и не трябва да пречи на задоволяване на човешките сексуални нужди. Любовта води до семейство, поколение, а секса до удоволствие. От гледна точка на следващия век /21 век/ аз съм сигурен, че той ще бъде реабилитиран. Със сигурност може да се твърди, че Бил Клинтън не е най-разюздания държавен глава в края на 20 век. През миналата година/1999г/ имаше сватба на африкански лидер със момиче което може да му бъде дъщеря /разлика от над 30 години/. Не са един и два случайте в целия свят на всички континенти сред всички религии, при които първите ръководители на държавите имат по няколко любовници. На скоро се разбра за извънбрачната връзка и дете на бившия френския президент Франсоа Митеран. Но тези държави нямат свобода на словото, нямат CNN.

Но от целия този скандал българите разбраха само, че Клинтън е изневерил на жена си “лошите” републиканци му искат главата. Това кой с кого го прави е личен въпрос, но лъжесвидителстването под клетва и възпрепятсването на правосъдието са състави на углавни престъпления във всяка уважаваща себе си държава. Това са тежки престъпления. Американският народ е последния, които би допуснал да го лъжат и мамят, защото е народ закърмен със свободата на словото и мисълта, закърмен със истината, която е резултат от горните свободи.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА:

На скоро бе съобщена информация за стойността на американската компания Майкрософт, оценена на 500 милирда долара, толкова колкото БВП на 8-та икономика в света – Испания. Не знам колко е БВП на континента Африка но сигурно се оценява на няколко американски компании. Световната политика винаги се е влияела от мнението на световните търговски компании, но в края на 20 век това влияние е толкова голямо както никога до сега. Причините са много:

Приемането от Китай на пазарната икономика, загърбването на политиката в името на бизнеса.

Раздържавяването в Русия след падането на комунизма. Желанието на така наречените руски олигарси за интеграция в световния бизнес. Не случайно, в повечето руски нефтени фирми западното участие е значително и непрекъснато расте. Това е огромна пречка пред бъдещо желание на руската власт за одържавяване на тези компании. Това не може да стане без разрив в отношенията на Русия със САЩ и Европа./Такова одържавяване стана и разрив в отношенията със Запада също/.

Появата на единен Западноевропейски пазар с единна валута и общ митнически пазар в цяла Европа е друга причина за мощен тласък на световната икономика. Това спомага за консолидация на бизнеса и поява на огромни гиганти влиянието, на които не е върху правителства от Африка, Азия и Латинска Америка, а върху правителствата на развитите западно европейски държави. Ако в дадена сфера на икономиката се появи френско-немски гигант с филиали в останалите европейски държави, то конфликт в тази икономическа сфера между Германия и Франция е невъзможен, ако се появи то бързо ще бъде потушен. По вероятно е двете правителства да водят обща политика в тази икономическа сфера, да въведат общо регулиране  и синхрон в действията на двете администрации. Няма по-голям привърженик на евроинтеграцията и световната интеграция от бизнеса. Когато тези икономически връзки се задълбочат и в други сфери за вековни врагове като Франция и Германия ще е невъзможно влизането в какъвто и да е конфликт. Този пример е универсален и може да се приложи и за други държави – САЩ и Китай, ЕС и Русия, Турция и Гърция.

Четвърта причина даваща тласък на световната глобализация и просперитет са преговорите в рамките на СТО за улесняване на достъпа до вътрешните пазари, чрез премахването на митата. В един момент понятието вътрешен пазар ще е изпразнено от съдържание, такъв просто няма да има. Чрез отварянето на пазарите по-конкурентните компании с по-конкурентни стоки ще завладеят пазара, а неконкурентните стоки и компании ще отпаднат от пазара. Резултата ще е разрастване на транснационалните компании и по-голямо тяхно влияние върху световната политика. Последното ще е за доброто на човечеството, защото бизнеса не търпи конфликти, войни. Какво би станало, ако между САЩ и Китай избухне конвенционална война, вследствие на китайска интервенция в Тайван и американска защита на острова. Резултатът ще е пълен блокаж на търговията между двете световни икономики, милиони безработни, фалит на хиляди компании, поради неосъществен търговски оборот. За бизнеса това са милиарди долари загуби, които той не би позволил. Ако перафразираме фразата на Айзенхауер, „че това, което е добро за Дженъръл Мотърс е добро и за Америка.”, то с пълна увереност можем да кажем, че „това което е добро за световните компании е добро и за човечеството”. Защото те носят ред, сигурност, потушаване на конфликти, разбиване на граници, контакти между хората и просперитет.

Някой веднага би казал, че военната промишленост в САЩ има интерес от войни. Америка никога не е била военизирана държава. Военизирана държава със сигурност беше бившия СССР сега Русия, Северна Корея, Куба, Ирак и други държави. В Русия цялата икономика беше на военни релси. Поради което имаше недостиг на основни стоки за бита. В Русия военнопромишления комплекс имаше сили да доведе страната до война, в едно гражданско общество каквото е американското военната промишленост не е основна сила на икономиката, за разлика от Русия, която не изнася нищо друго, освен суровини и оръжие. За Американското общество не е важно само военната промишленост да желае една война, а трябва и подкрепата на обществото и медиите.

ПРОГРЕС:

Човечеството е преминало през няколко етапа на обществено –политическо устройство: 1/родово-общинен 2/робовладелски 3/феодален 4/капиталистическата демокрация. Вече няколко века последната се бори за своето утвърждаване  в световен мащаб.Денят в който това ще стане е скоро и ние ще сме съвременници на това събитие. Трябва да се радваме, че ще наблюдаваме прехода на човечеството в нов етап, нова епоха  от неговото развитие /свят без диктатори/. Демокрацията се сблъска с различен вид тоталитаризъм – империализъм, фашизъм, комунизъм, ислямски фундаментализъм, но от всички сблъсъци излизаше по-силна и по-уверена, излизаше като победител. Макар победата да не е все още окончателна, колелото на историята не може да се върне назад.

Най-сериозното постижение на човечеството за хилядолетното човешко развитие не е нито откриването на електричеството, нито създаването на атомната бомба, нито стъпването на Луната, нито конструирането на телефона, автомобила, радиото, телевизора или компютъра. Нито едно от тези постижения на съвременна Америка. Най-сериозното постижение на човечеството за хилядолетната му история е многопартийната, плуралистична, представителна демокрация дело на 13 бивши британски колонии, създали преди два века САЩ. Тази форма на обществено политическо устройство е предпоставка за прогреса на всяко едно общество.Тя е предпоставка за откритията и постиженията, изброени по-горе.

МНОГОПАРТИЙНА – това означава,че обществото има много групи от интереси които търсят изява и взаимно се конкурират за народното доверие, а не монопол на една управляваща каста.

ПЛУРАЛИСТИЧНА – демократичното общество никога не е единно; даже по въпроса дали трябва да се живее; дали трябва да се обича; дали трябва да има мир или война; И това е добре, защото само в такова общество може да се отсее доброто от злото, хубавото от лошото. Общество, в което няма две мнения по даден въпрос никога не може да определи дали господстващото мнение е правилно, справедливо. Само така човек може да разбере, че е жив и съществува.

ПРЕДСТАВИТЕЛНА – ИЗБОРИТЕ КАТО ПРОЦЕДУРА СА СЪЩНОСТТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА. Възможността на човек да избере най-достойните свои съграждани за свои водачи е велико достижение на човечеството. Но не по-малко достижение е възможността да ги свали по мирен, безкръвен начин, без сътресения в обществото, когато те са се оказали негодни за водачи на нацията. Последното като възможност не е съществувало нито при средновековната абсолютна монархия, нито при днешните авторитарни и тоталитарни режими.

ДЕМОКРАЦИЯТА – ВЛАСТ НА НАРОДА, или всичко казано преди това.

АМЕРИКАНСКОТО ТРУДОЛЮБИЕ:

Мнозинството американци са протестанти. Може би най-качествения клон на християнската религия. По времето на Реформацията Мартин Лутер въздига в култ една позабравена фраза „Който не работи не трябва да яде”. В протестанската общност всеки труд е почтен, всеки работоспособен трябва да работи. Помощ от общината могат да получат само немощните, просяците трябва да се прогонват. От протестанското възпитание идва и пословичното трудолюбие на американеца, направило тази нация номер едно в света. До Протестанството християнската култура не противопоставя труда на безделието, като противопоставяне на добродетел и порок.

СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ = УБИЙСТВО

На 10 и 11 август 2000 год. в Тексас за пореден път бяха изпълнени две смъртни присъди, една от които на човек със съмнения за психически отклонения, ако трябва да вярваме на медиите. Ако това е факт то е падение за американското правосъдие. ”Състрадателния” консерватор Буш – младши сложи подписа си под поредното убийство на човек от страна на държавата. Бъдещия може би президент на САЩ досега се е подписал под над 150 убийства извършени от държавата. Аз се гордея, че българския президент Петър Стоянов няма заслуга за смъртта на нито един човек пък бил той и убиец. Не смятам, че най-подходящата президентска двойка се състои от президент на съвестта, на който лежат 150 убийства и вицепрезидент, които се обявява против ограничаването на носенето на оръжие т.е. единия насърчава хората да се избиват, да си разчистват сметките извън съдебната зала, а другия им подписва смъртната присъда т.е. билета за рая или ада.

УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ:

Ноември 2000г. – казусът с изборите в Америка за президент е забележителен с факта, че показа здравите устои на Демокрацията в тази Велика страна. Всичко което се случваше беше в рамките на “Законността” с главна буква, всичко ставаше пред най – подценяваната от всички власти, но може би най-важната в съвременното демократично общество – съдебната власт. Нито в Ню Йорк, нито в Чикаго, нито в Лос Анджелис имаше многохилядни митинги в подкрепа на този или онзи кандидат, нямаше никакви опити да се наложи някакво силово политическо решение. Целия народ вярващ в силата на закона и своята съдебна власт, спокойно изчака кандидатите за президент да си изяснят отношенията в съда. Забележителен е и друг факт високата политическа култура на населението и високата избирателна активност. Този народ, който не е свикнал да се реди на опашки, подобно на нас българите, търпеливо чакаше на километрични опашки за да гласува, а в последствие хиляди доброволци се лишиха от свободното си време по празниците и участваха в преброяването на гласовете, още един пример за висока гражданска култура. От тези избори ще остане и една реплика на президента Клинтън, че сега никой американец не може да каже, че от неговия глас независи нищо. Според мен на хора, които не са дорасли за Демокрацията и не упражнят основното си гражнаско право – да избират своите ръководители, с тях трябва да се постъпва както в Аржентина – да им се забрани в следващите 4 години да заемат държавна служба. Според мен такива хора нямат право да се оплакват, нямат право на протест за следващите 4 години, докато трае това управление, защото те не са гласували нито “за” нито “против”  тези управници т.е. било им е безразлично кой ще ги управлява.

ДЕМОКРАЦИЯ В ДЕЙСТВИЕ:

Според 35% от американците няма никакъв проблем от факта, че нямат президент т.е. според 1/3 могат и без държавен глава да се оправят. Каква роля играе президента в живота на обикновения американец в сравнение с други държави – почти никаква. Ако вземем за пример диктаторски режими, при които живота на обикновения човек изцяло е в ръцете на лидера, то гражданина на САЩ е в най-голяма степен независим. Той сам взима решения за своя живот и ги изпълнява ”малката и незабележима американска държава”, не играе съществена роля в неговия живот. Как биха реагирали иракските граждани без своя любим ръководител Садам Хюсейн, ами биха се чувствали изоставени и объркани подобно на малки деца, за 99% от тях, това кой ще заеме поста на бъдещ самодържец би било централен въпрос от жизнена важност. Спомнете си само как в Сирия народа плачеше за бащицата Хавез Асад, народа бе оставен на произвола на съдбата, нямаше кой да се грижи за него.

На американците не им пука кой ще е техния президент, защото те сами градят живота си, а не разчитат на някой друг да им уреди техния живот, не е такова положението в България. За българина каква ще е личността на управника е изключително важно, несъразмерно важно. Това е така защото българина не вярва в принципите, в правилата, а в хората. Вярва в добрия цар /писано е половин година преди идването на царя/, добрия управник, който с магическа пръчка ще оправи нещата. Българинът като повечето азиатски народи не вярва в принципа за “управлението на закона, а не на хора”. Личността винаги е играла по съществена роля от идеите и принципите на програмата за управление на съответния кандидат. Америка вярва в правилата утвърдени в продължение на векове и се движи по тях, тя не отдава толкова значение на лидера. Обратно руснаци и българи вярват например, че “добрия” Путин ще върне силата и мощта на Русия, но нещо което е забъркано в продължение на 80 години не може да се оправи от един човек пък бил и то гений. Там където не е имало правила на играта, законност, закони еднакви за всички. Там се вярва в месии.

За 79% от американците Буш би бил легитимен президент както и  за 82% от същите тези американци и Гор би бил легитимен президент т.е. Америка приема и двамата за бъдещи президенти. Въпреки напрегнатата предизборна борба страната е единна и няма това разделение за което говори некадърника Чавдар Киселинчев по БНР, откъде ги намират тези простаци, които ежедневно вещаят разпад на щатите. Ако се погледнат какво са говорили и писали преди 5, 10 или 20 години ще видят, че нищо не се е сбъднало от прогонозите на самозваните анализатори. На запад канят хора да анализират политически събития след като видят преди това как са прогонозирали и какво от това се е сбъднало.

ДЕМОКРАЦИЯТА Е ПРОЦЕС, А НЕ СЪСТОЯНИЕ:

В САЩ се произведоха избори, от гледна точка на мажоритарния принцип те са несправедливи, но от Конституционна гледна точка са напълно демократични. В някакъв италиански вестник публикуваха някаква карикатура как сръбски наблюдател проверява честността и демократичността на американските избори. Извода е, че демокрацията е процес, непрестанно доказване, защитаване и усъвършенстване, а не постижение, след което можем да кажем – ние сме демократични и толкоз. В продължение на 200 години в Америка са се провеждали избори след които демокрацията непрекъснато е усъвършенствана, но като страна държаща на традициите процедурата се е запазила непроменена. Тази процедура се оказа безвъзвратно остаряла. Не е нормално кандидата за президент спечелил 200 000 гласа повече в национален мащаб да не стане президент. Това е в разрез с основния принцип на демокрацията – мажоритарния принцип. Всичко остарява, в едни случай като с виното става по-хубаво, но в други това не е така. Не е хубава и другата крайност, през няколко години да се гласуват нови изборни закони т.е. преди всеки избори всяко мнозинство се стреми така да направи такъв закон, че да е максимално изгоден за самото управляващо мнозинство. В САЩ избирателната система е на възраст от над 200 години, правени са над 700 опита за изменение на непрекия избор на президент и всичките са завършили без успех. Как е в България? Правителството на Виденов си гласува свои закон за местните избори през 1995 год, за да ги спечели и ги спечели. СДС готви нов закон за парламентарните избори през 2001 год. и закон за партиите – е това определено не е демокрация. Според някои защитници на непрекия избор на американски президент така се защитават интересите на малките щати, не знам какви интереси се защитават но определено не се защитават интересите на обикновените хора. Реформата би трябвало да е към пряк вот за държавен глава.

Интересен факт, на който българските медии не обърнаха внимание е че на 7.11.2000 год в Америка се  избираха 500 000 свободни места на изборни длъжности от училищни настоятели, съдии, прокурори, шерифи, губернатори до конгресмени и Президент.

Бяха проведени много референдуми на обществено значими теми като смъртното наказание. Любопитен факт е, че избирателите в щата Алабама гласуваха против отмяна на закон забраняващ отмяна на браковете между различни раси, останал от едно време. Ако знаеше това Васко Кръпката нямаше да напише: ”искам да съм негър в щата Алабама”. Този факт доказва, че демокрацията е процес, а не застинало положение и всяко едно поколение трябва да бъде обучено на нея.

МАЛКАТА ПАЗАРНА ДЪРЖАВА:

It is not government money, it is your money /това не са правителствени пари това са вашите пари/. Това бе отговора на Джордж Буш на искането за Ал Гор за по-голяма държава, за изземване на повече доходи от хората и тяхното уж справедливо разпределение от „добрата” държава към бедните. Буш издигна обратната теза за незабележимата държава. Той чисто и просто заяви, че Белия дом под негово ръководство няма да провежда никаква икономическа и социална политика, ще остави американците сами да определят социалната и икономическата политика на САЩ, а не „крадеца” наречен държава  – присвоил си по неясни причини правото да секвестира дохода на хората и печалбата на фирмите. В социологическите проучвания във Франция 59% от запитаните биха гласували за Гор, което потвърждава виждането на американския професор Стив Ханке че икономиката на европейските държави е прекалено социалистическа. Американците като индивидуалисти по душа биха гласували в по голяма степен за „незабележима“ държава, която се занимава основно с три дейности: 1.отбрана 2.вътрешна сигурност и 3.правосъдие. Това не е СССР, в които имаше Министерство на всеки елемент от Менделеевата таблица, както и за всички възможни горивни изкопаеми – министерство на петрола, на газта, на въглищата и т.н.,както и министерства за всеки отрасъл от промишлеността – текстил, хранителна промишленост, металургия /отделно министерство на черната и на цветната металургия/. Такава държава – мастодонт не може да просъществува повече от 70 години. На скоро в Ирак /по времето на Садам Хюсеин/ ходи българска делегация за възстановяване на икономическите връзки, оказа се че това е невъзможно поради голямата централизация на икономическата дейност в Ирак в ръцете на държавата. Единствения шанс за търговия е между Министерства, а не и между бизнесмени, поради липса на съответен съконтрахент в Ирак.

Санкциите на ООН не разклащат режима на Садам, а напротив укрепват го, защото спират възможността за замогване на частника в Ирак, а богатия човек е независим за разлика от бедния. Повече богати хора в Ирак по-слаб режим. Спомням си за един виц описващ какво е това социализъм. “Западен и източен немец се срещат. Западният немец пита какво е това социализъм, източния отговаря: Ами това е нещо написано от един немец, прочетено от един руснак в Швейцария и приложено в неговата родина през октомври, но се празнува през ноември. Чакай много объркано стана – казал западния немец. Е това е социализма – отвърнал източния.” Не че демокрацията е проста система, но икономическата свобода при нея е много по-голяма от която и да е тоталитарна или авторитарна държава. Икономическите принципи на пазарната икономика са прости, за разлика от неразбираемите икономически основи на държавната икономика при социализма. Докато съществуват такива държави – мастодонти в Европа, то ЕС няма да е конкурентен на “малката и незабележима” от към намесата в икономиката – американска държава

От друга страна по много други въпроси Буш си прилича с нашите комунисти. По въпроси като смъртното наказание, браковете между хомосексуалисти, контрола върху огнестрелното оръжие. Въпроси по които и нашите комунисти имат подобни на неговите възгледи, защото и двете политически партии – републиканската в Америка и социалистическата в България защитават интересите на най-консервативната и възрастна част от обществото. Но що се отнася по въпроса за частната собственост, възгледите им са коренно противоположни. Нашите комунисти са за силна държавна намеса в икономиката и за повече държавна собственост, Буш е за нормална частна икономика без излишно държавно регулиране. Ако трябва да има преразпределителни процеси от страна на държавата то това според мен трябва да са само за три групи хора: 1.инвалиди 2.деца без родители 3.възрастни хора без близки. За останалите хора има кой да се грижи или могат сами да се издържат. Прилика между нашите комунисти и Буш има и в интровертната политика, която следват /което не се оказа вярно по отношение на политиката на Буш/. Буш предлага изтегляне от Балканите и по – ограничена намеса на Америка по света. Нашите комунисти подобно на британските консерватори постоянно критикуват кабинета в подмазвачество към Брюксел. Интересен факт е, че на Запад предимно десни партии са евроскептични, а на Изток предимно леви.

МАНТАЛИТЕТ:

/българин живеещ в Чикаго – за разликата между американеца и българина, по националното радио/

”За българина съдбата се управлява от шанса, за американеца съдбата се управлява от избора т.е. от теб самия, а не от провидението. Американеца казва: ”ако дадеш на един човек риба, той ще преживее деня, ако го научиш да лови риба, той ще изживее живота си.”

МАНТАЛИТЕТ:

Много американци не знаят кой им е вицепрезидента/съмнявам се и че много българи знаят вицето на П.Стоянов/, по думите на един български журналист. Българите знаят какво става в Белия дом по-добре от самите американци. /спорно твърдение/ За американците света се затваря до съседната улица, квартала, най-много града в който живеят. Причината не е интелектуалния потенциал на хората, а факта че от американската държава независи живота на хората в такава степен, както в България или другаде по света. Нормално ли е в Северна Корея 5 годишни хлапета да знаят кой е Ким Ир Сен, а да не знаят нито един от геройте на “Уолт Дисни”. Какво е положението на българина, той знае кой е президента му, кои са министрите и част от депутатите. Той се интересува какви закони се гласуват в Парламента и седи нашия човек и гледа на телевизията какви закони се гласуват и си казва, ако гласуват този закон може би нещо ще се промени в страната. Мине време почеше се по главата нашият човек и си каже , ”ами нищо не се промени” и продължава да стои в своето застинало мъртвешко положение, очаквайки някой да дойде на бял кон и да ни оправи бакийте.

ОБРАЗОВАНИЕ:

На 2.11.2000 год. ще отбележа и едно събитие от лично естество –издържах с 6 /отличен /изпита по публично правни науки. По важното е това което чух от изпитващия ”Знаете ли колега, че Вие сте първия за тези четири дни изпити, който ми казва точната година на създаването на американската федерална конституция – 1787 год, досега чувах всякакви години, но нито една вярна”. Факт, който не ме изненадва, имайки предвид че за  мен българското образование е на светлинни години зад американското. Може ли по Конституционно право в най-реномирания университет в страната  да не се изучава Конституцията на всички конституции, най-старата действаща в момента.

ОЦЕНКИ:

В края на годината/2000 год/ различни агенции определяха кое е най – важното събитие за годината. Асошиейтед прес определи президентските избори в САЩ, подобно на много западни медии. Според българите събитие на годината е потъването на подводницата “Курск”, което идва да докаже за пореден път, че българите гледат повече в източна посока, отколкото на Запад. Българите винаги повече са се интересували какво става в Москва, отколкото от столицата управляваща света. Това се вижда и от факта, колко български медии имат кореспонденти в Москва и съответно във Вашингтон. Във Вашингтон нито една медия печатна или електронна няма кореспондент. Това потвърждава теорията на Хънтингтън за цивилизациите ядра, притегателен център за  държавите от съответната цивилизация. Но и в България се наблюдава процес на преориентация, ако не към Вашингтон, то поне към Брюксел и Берлин. По отношение на второто събитие и в България и по света са единодушни, че е падането на Милошевич.

СВЕТОГЛЕД:

/Ноемв.2000 год./ Либийския лидер Муамар Кадафи призова Буш и Гор да си поделят властта – президенското и вицепрезиденско място, за да избегнат Гражданска война в щатите. Това е доказателство за пореден път, че мисленето на човек от една авторитарна държава е различно от мисленето на демократ. Американеца сигурно се смее на такива разсъждения за гражданска „война”, но за човек от една държава в Африка и Азия, в които липсват демократични традиции  и политически проблеми се решават с военни средства, а не с конституционни съдебни средства такава заплаха от гражданска война е реална. Чисто и просто такова е мисленето на хората, живели в различни системи.

УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ:

Както и очаквах след няколко седмици на съдебни спорове пред няколко съдебни инстанции американците решиха кой да е следващия им президент както и можеше да се очаква от хора културни и възпитани, всички те уважиха решението на висшата съдебна инстанция в САЩ. Ал Гор и неговите привърженици призоваха нацията да застане зад своя 43 президент Джордж Буш. Но това можеше да се очаква от хора възпитани още от малки към спазване на закона и уважение към институциите, които го прилагат към безприкословно приемане на едно съдебно решение хубаво или лошо, за някоя от страните. То е издадено от съд и трябва да се спазва. Многобройните политически критици на американската демокрация, които се навъдиха у нас и не само у нас, нека си зададат въпроса какво би се случило в техните страни, ако 500 гласа деляха някои от кандидатите за президент от властта. В България има 6 млн. Избиратели, толкова гласуваха във Флорида, представете си, че някои в България вземе 2 912 500 гласа, а другия кандидат 2 912 000 т.е. 500 гласа разлика, то определено щеше да има обжалвания, преброявания, митинги, стачки и обвинения във фалшификации. Един щеше да приеме решението на КС, друг ще твърди че КС е назначен от политическият противник и не му признава решението. Поради това ще изкара своите привърженици на улицата, а народа нали е балама ще излезе да защитава личните интереси на своя кандидат, другия кандидат ще го последва и ето ти гражданска война т.е. Нигерия. Американците като цивилизовани хора решиха, че и двамата кандидати се борят за своя личен интерес да бъдат президенти и ги оставиха да решат спора си в съда. Никой американец не си остави бизнеса и да излезе на улицата със сила да решава нещо, което в зрелите, демократични, цивилизованите държави се решава пред съд. По този повод ми идва друга аналогия в главата. Ако в България един бизнесмен даде заем на друг и той не му го върне първия не отива в съда, а залага бомба под колата на неизрядния длъжник за сплашване. Типична реакция за народ от третия свят, а не за народ кандидат за членство в ЕС. Лошите пророци, които предричаха, че новия президент ще бъде слаб, поради факта, че е избран от Върховния съд на САЩ, а не от народа според тях бяха опровергани много скоро. Загубилия кандидат Алберт Гор призова всички американци да застанат зад новия президент. Това даде сила и мощ каквато само една Демокрация може да даде на своя президент, защото това е истинско единство, а не фалшиво единение на нацията в тоталитарна Куба, Ирак или Китай. Единството в тоталитарните системи е ефимерно, повърхностно, лъжливо /това ясно пролича при падането на режима на Садам. Няколко месеца след като бе избран със 100% от гласовете за президент, Багдад падна без бой, защото малко са лудите, които искат да мрат за един диктатор обикновено повече са те/ лудите – защитници на диктатори /в демократичния свят/. Истинско единство може да бъде постигнато в демократично общество между равноправни субекти, каквито са представителите на демократи и републиканци кандидати за президент. И когато след тежка предизборна кампания единия се признае за победен и призове  нацията да застане зад своя нов държавен глава се получава онази стоманено – титанова сплав, които всички фалшиви декларации на ЦК на Политбюро на КПСС за единство на социалистическото общество не могат да постигнат.

УРОК ПО ЦИВИЛИЗОВАНО ДЕМОКРАТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ:

Публикувам изявленията на Ал Гор и Джордж Буш след края на изборната сага,препечатени от в-к “Труд”-15 дек.2000 год.

АЛ  ГОР:

“ Добър вечер, току що разговарях с Джордж Буш и го поздравих, че става 43-ият президент на САЩ. Обещах му, че този път няма да оттегля поздравленията си. /след избора има традиция загубилия кандидат да поздравява победителя за избора му/.

Предложих му да се срещнем най-скоро, за да заличим раните на разединението, зейнали в предизборната кампания и битката през която минахме. Преди близо половин век сенатор Стивън Дълес казал на Ейбрахам Линкълн, който го победил в изборната надпревара: ”Партизанщината трябва да отстъпи пред патриотизма. С вас съм господин президент, и Бог да ви благослови.”

В същия дух казвам на избрания за президент Буш, че трябва да оставим на страна яростната партизанщина и нека Бог благослови управлението му на страната. Нито той, нито аз очаквахме пътя да е толкова дълъг и труден. И никой от нас не искаше да стане така. Но се случи и свърши и го уредихме както трябва, чрез уважаемите институции на нашата демокрация.

Върховния съд на САЩ си каза думата. Нека няма съмнение: въпреки, че категорично не съм съгласен с решението на съда аз го приемам. Приемам този окончателен изход, който ще бъде ратифициран идния понеделник в изибирателната колегия. Тази вечер в името на единството на народа и силата на нашата демокрация се оттеглям от състезанието.

Приемам безусловно и своята отговорност, ще почитам новия президент и ще му помагам всячески, за да обединим американците и да изпълним целите на нашата Декларация за независимост, потвърдени и защитени от Конституцията ни.

ДЖОРДЖ БУШ:

“Добър вечер, сънародници американци, радвам се че имам възможността да говоря пред вас.

Г-н председател, г-н замесник-губернатор, приятели, уважаеми гости.

Страната ни преживява дълъг и труден период, след като крайния резултат от изборите се забави повече, отколкото можехме да си представим. Вицепрезидента Гор и аз вложихме сърцата и надеждите си  в нашите  кампании. Изпитахме едни и същи емоции.

Разбирам колко труден е този момент за вицепрезидента Горр и за неговото семейство. Той служи достойно на страната като конгресмен, сенатор и вицепрезидент.

Тази вечер ми се обади най-любезно вицепрезидентът. Разбрахме се да се видим в началото на идната седмица във Вашингтон и заедно да направим всичко възможно, за да излекуваме страната  от това крайно оспорвано съревнование.

Тази вечер искам да благодаря на всички доброволци и сътрудници в кампанията ми, които работиха толкова усилено. Поздравявам вицепрезидента и неговите съмишленици за проявения дух. Със съпругата ми Лора желаем всичко най-добро на вицепрезидента, на сенатор Либърман и на техните семейства. Благодарим им, че успяхме да уредим изборните си различия по мирен път. Благодаря и на американския народ за честта да му служа като Президент. Благодаря на съпругата и дъщерите ни за тяхната любов. Лора бе активна губернаторша на Тексас и ще е прекрасна първа дама на Америка.

Горд съм, че Дик Чейни е до мен и Америка ще се гордее с такъв вицепрезидент. Реших да говоря тук в камарата на представителите на Тексас, защото въпреки мнозинството на демократите в нея двете партии работиха задружно, водени от идеята да постигнат най-доброто за хората. Нацията ни трябва да се издигне над разединението. Американците имат общи надежди, цели и ценности, които са далеч по важни от политическите различия. Заедно ще запазим социалното осигуряване, заедно ще укрепим медицинското обслужване, заедно ще следваме външна политика, вярна на нашите ценности и на нашите приятели. И ще имаме армия, способна да се справи с всяко предизвикателство и да надделее над всеки противник.

СВЕТОВНО ПРАВИТЕЛСТВО:

 В началото на януари 2001 год. се появи ново световно правителство, пардон на САЩ, но имайки предвид мултиетническия и мултирасовия характер на последното то наистина е такова. Няма правителство на друга държава, което да е толкова разнообразно в това отношение. Екипът на Буш е интернационален – латиноамериаканци, афроамериканци, арабин и азиатец /японец/ и разбира се представители на европейските заселници в Новия свят. Само българин или руснак няма, но по-добре иначе провалът му е сигурен.

ХЕНРИ ФОРД:

През 20-те год. в Италия има само 250 хиляди автомобила, в най-развитата европейска страна Англия техния брой през 1929 год. е 1 милион, докато в САЩ през 1928 год. има 30 милиона автомобила в населението. В средата на 20-те год. в САЩ всеки пети има автомобил. Постижения което Англия достига 40 години по-късно. Покупателната способност на английската надница е пет пъти по-малка от американската през 20-те години. Докато в САЩ обикновения човек може да си позволи автомобил, то в най-развитата европейска държава Англия само представителите на средната класа са имали това удоволствие. /данните са от документалент филм  по БНТ за събитията на 20 век/.

АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА:

Вчера Буш се срещна с президента на Бразилия /31.04.2001 год./. Повече от 4 месеца след изборите в САЩ Джордж Буш не намира време за среща със своя руски колега, въпреки желанието на последния за такава. Това надменно поведение е проява на особена недалновидност. Срещите с ръководители, от които нищо независи като този на Бразилия или премиера на Израел са безмислени, освен да се демонстрират чувства и съюзнически отношения.

Някакъв смисъл имат единствено срещите с Тони Блеър, Герхард Шрьодер, с мексиканския президент и канадския премиер. Направо бях потресен като видях Буш и китайския вицепрезидент да си отправят шеги. Това е поредното доказателство, че САЩ отдават предпочитание на търговските отношения пред Демокрацията. Не може да се дава предпочитание на отношенията с тоталитарен Китай пред отношенията с демократична Русия. Това е лош сигнал към руското общество, което може да го тласне към някакъв авторитаризъм. Китай трябва да бъде в пълна изолация. Вместо Русия да е пред членство в СТО, то тоталитарен Китай е пред такова членство. Надменната и изолаторска политика спрямо Русия може да доведе до връщане на власт в страната на комунистите на Зюганов или националистите на Жириновски. През  2002 год. НАТО ще приеме нови членове това ще засили чувството в Русия, че не я вземат на сериозно  и се опитват да я изолират. Следващата стъпка е избирането на националист като Жириновски за президент, които започва да гради някакви оси с Техеран и Пекин.

Затова на Руското общество трябва да бъде зададена нова национална цел  – членство в НАТО. Така членството на източноевропейските държави в НАТО няма да се смята като заплаха за Русия, а като продължение на руските национални интереси. За обикновения руснак с покварено съзнание в следствие на продължително пиянство и изключително милитаризирано мислене наследено от комунистическо време е напълно възможно да приеме за национална цел – членство във военен съюз. Войната в Чечения го доказа, където военната победа бе всичко за руснаците. Военния успех бе достатъчен за да бъде избран Путин за президент. Икономическата програма на Путин нямаше никакво значение. За нормалния човек в нормалните държави само по-добрия живот може да бъде национална цел. Напротив руснаците са готови да жертват жизнения си стандарт за по-силна армия. Затова по-добре да имаш такава държава за съюзник отколкото за съперник. С този аргумент трябва да се убеждава и американското общество да приеме руско членство в НАТО. Членството на Русия в НАТО би гарантирало необратимостта на демократичните реформи в Русия, защото само една демократична държава може да бъде член на тази организация, а Русия станала един път член няма да иска да бъде изключена. Единствения недостатък е, че по-трудно ще се стига до общи позиции в НАТО, ако остане принципа на единодушието при взимане на решения. От един център който взимаше решения в НАТО /Вашингтон/, ще се появят три /Русия,САЩ и ЕС/. Но с времето различията ще стават по-малки, а общите позиции в следствие на търговските, културните и транспортни връзки повече. Различия ще има само когато на НАТО ще се налага да заема активна позиция по налагането на мира. Не вярвам да възникнат търкания по въпроса – кога страна-членка от съюза е нападната и другите страни – членки трябва да изпълнят съюзническите си ангажименти. При отбранителни действия съюза ще е единен, при нападателни действия ще е разединен. Във войната в Косово НАТО бе разединено по въпроса дали да се предприемат сухопътни действия.

СЪЮЗНИЦИ:

След срещата на Буш в Мексико с мексиканския президент следващия ръководител, с който се срещна Буш и който пръв бе приет в Белия дом бе канадския премиер. Последния изрази недоволството, че е нарушена традицията първата среща на новоизбран американски президент да бъде с канадски премиер. Тази ревност е хубав признак и доказателство за близките отношения между канадци и американци. Тези два английско говорящи народа са определено едно цяло и не мога да разбера какво спира интеграцията и на политическо равнище в рамките на общо държавно формирование. Те даже нямат обща граница по между си. Първата премахната граница в света. Те имат обща хокейна и баскетбола лига. Малко са канадците и американците, които не са посещавали съседната държава. За много от тях това не е съседна държава, а съседен щат. Дано традиционните първи срещи на американски президент с ръководителите на двете съседни държави да прераснат в нещо повече, например в интеграционни процеси от типа на тези в ЕС.

АМЕРИКАНСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА:

Първото посещение на Буш, след избирането му бе в Мексико. Изключително правилен ход, с което доказа, че е наясно кои са приоритетите на американската външна политика, за разлика от администрацията на Клинтън и Гор, която действаше доста хаотично в Международен план. Мексико и Канада трябва да са приоритет за американската външна политика, ако САЩ искат да запазят водещата си роля в света след разширяването на ЕС с нови 13 и повече държави. Един от коментарите по СNN бе, че следващата стъпка в задълбочаването на отношенията им е доларизация на мексиканската икономика. Според мен на по-късен етап трябва да се разреши на мексиканците да гласуват за Президент и Конгрес на САЩ, което ще превърне Мексико в 51-та държава в северно – американския съюз от държави. Така Мексико ще има най-силната валута, икономика, армия и жизнен стандарт в света, за какво повече може да мечтае един народ.

КИТАЙ – САЩ

През април 2001 год. стана инцидент между китайски и американски самолет, който може да има трайни последици за отношенията между двете страни, а и за международните отношения. Ако този инцидент доведе до нова студена война, то тя би имала две отличителни черти:

1.Липса на военен паритет между двете страни. Военното превъзходство на САЩ е тотално. Ако Китай тръгне на военна надпревара, то тя би довела китайското население до състоянието на просешка тояга т.е. до равнището на сомалийци, етиопци и корейците от севера. Единствената сила, която може да осъществи  една успешна военна надпревара във въоръжаването със САЩ е ЕС, но той няма такива намерения/поне за сега/.

2.Втората особеност е активната търговия между САЩ и Китай достигаща 100 млр.$ за 2000 год, каквато липсваше между САЩ и СССР. Това трябва да е причина за по-умерена позиция на двете страни. Случая отново доказа наглостта на комунистическите режими по света, вместо да поднесат извинения на американската страна за действията на своя пилот-фанатик, предизвикал катастрофа в международното въздушно пространство. Няма отговор на въпроса кой разрешава на китайските изтребители да ескортират чужди самолети в международни води в Южно китайско море. Малко след инцидента СNN съобщи за готвено посещение на Буш в Индия. Трудно е да се каже дали това е предварително планирано посещение или добре обмислен ход точно по време на разгара на кризата да се посети един стар враг на Китай. Дано САЩ и ЕС са разбрали важността на Индия – най-многолюдната демокрация в света и най-старата демокрация в Азия. Каквито и недостатъци да има индийската демокрация най-вече в спазването на правата на мюсюлманското малцинство, то тя е демокрация, а Китай е тоталитарна държава. Европа и САЩ трябва приоритетно да развиват отношенията си с Индия и Русия, защото при всичките си условности демокрацията там е факт, а в Китай не е. Отношенията с Китай винаги трябва да са на заден план и никога не трябва да са приоритет, поне докато положението с политическия плурализъм в страната е такова.

РЕЗУЛТАТ:

Китайците бързо,бързо освободиха американския екипаж, с което определено ме изненадаха. Явно американските компании са заели сериозни позиции в  китайската икономика.

ЕКОЛОГИЯ:

През март-април 2001 год. САЩ решиха да се оттеглят от още един международен договор за намаляване на вредните емисии от газове в околната среда. – наречен Договора от Киото. Определено не съм запознат с този договор и за какво се отнася той. Но знам, че това оттегляне на САЩ от договора даде възможност на французите този път да се изявят като екоактивисти. Не мога да кажа дали администрацията на Буш е права, но мога да кажа че е права в едно – не е нормално страна по договора да са само високоразвити държави, но не и развиващи се. САЩ естествено са най-големия замърсител на околната среда, след като икономиката им представлява 1/3 от световната икономика. Не е нормално да се обвинява Америка, която харчи годишно милиарди за пречиствателни станции, рекултивация на гори, катализатори за коли, нови технологии в промишлеността, който намаляват енергоемкостта. Същевременно държави като България, Китай и Русия, на които наименованието “пречиствателна станция“ е непознато не търпят критика. Хиляди предприятия по времето на комунизма бяха построени в жилищни райони без спазване на елементарни екологични изисквания, колите са без катализатори и се движат с оловен бензин.

Някъде четох че 42% от замърсяването на въздуха идва от транспорта. По този повод се сещам за един филм по Discovery за възраждането на дирижаблите като превозно средство. Технологиите били напреднали толкова за да гарантират пълна безопасност на този вид транспорт. Такъв транспорт няма да е толкова бърз, като самолетите, но ще е по евтин и по-екологично чист. Превоза на 100 тонни товари с 200-300 км/ч  между два града по въздушна магистрала представляваща права линия може да е много по ефективно от превоза с тир на 20 тона товар със скорост 100 км/ч по лъкатушеща претоварена пътна артерия. За разлика от самолетите за дирижаблите няма нужда да се строят специални летища, те би трябвало да могат да се приземяват на достатъчно широка зелена поляна. Това може да направи дирижабъла конкурентен на автомобилния и жп-транспорт. Тук се сещам и за една чута наскоро идея, ако не се лъжа французи създали кола която се движи със сгъстен въздух задвижващ буталата в двигателя. Последната могла според създателите си да измине с едно зареждане със сгъстен въздух до 200 км  със скорост 70-80 км/ч,ако това е факт за мен това е революция. В ОПЕК биха получили сърдечен удар.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ:

През миналата седмица /пролетта на 2001 год./имаше доста интересни неща. В Квебек Канада бе подписан договор за свободна търговия между 34 американски държави. Зоната за свободна търговия обхваща около 800 милиона жители от Аляска и Канада до Чили и Аржентина. Зона с БНП от около 11 трилиона долара. Това е най-голямата икономическа общност, но и политическа общност, защото в договора е записано, че не могат да членуват държави с недемократични устройства. Със създаването й САЩ искат да запазят лидерската позиция в световната икономика, заплашена от  600 милионен обединен ЕС.

Същевременно NASA съобщи за създаването на първия самолет, който ще може да излиза в околоземна орбита. Създаването на самолетите от серията “Х” ще затвърди лидерството на САЩ в така важния космическо авиационния бранш./в последствие опитите със самолета бяха неуспешни/

По СNN някакъв от маргиналните групи антиглобалисти, заяви че американската икономическа общност ще увеличи силата на големите компании да влияят на малките държави, например Коста Рика. Макар да няма нищо лошо в това, защото по-добре бизнеса да управлява политиците отколкото политиците бизнеса, за да не се случва това единствения шанс е малките държави да станат щат на САЩ т.е. държавите да се обединят. Никоя голяма компания не може да нарежда на страна с 800 млн. население и 11 трилиона БВП, простираща се на два континента.

Същевременно в-к “Труд” в малките си колонки публикува следната информация. “39 убити и над 250 ранени при сблъсъци в етиопската столица Адис Абеба. От няколко дни студенти протестират за академични  и политически права и срещу полицейските своеволия. Силите на реда открили огън след като камъни полетели срещу държавни учреждения.” Интересно е че не чух реакция на западни ръководители по повод на този произвол. Но кой ли го интересува какво става в Африка. Ако ще един милион да изчезнат за една секунда, на никой няма да му направи впечатление. Тези събития са пълно опровержение на фантасмагориите на С.Хънтигтън, че свободата и демокрацията са характерни за Западната култура, а не за човешките същества като цяло. Тепърва много народи ще преоткриват “т.нар.” от някои „западни ценности“, а това са всъщност общочовешки ценности.

СВЕТЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ ПОБЪРКА:

Тоя свят се е побъркал трайно и безвъзвратно. В началото на май 2001 год. бе направен избор от ОС на ООН, за членове на комисията по правата на човека на ООН. Западът има право на трима свои представители избрани от ОС на ООН. САЩ са членове на този орган от самото му създаване. Резултатите са потресаващи, изумителни. Франция, Швеция и Австрия са държавите, които бяха избрани, САЩ отпаднаха. Франция, която обича да прави разкол в демократичния лагер, контактувайки активно с различни диктаторски режими – Ирак, Сирия, Иран, Либия събра най-много над 50 гласа. Тази държава роди най-кървавия режим в света – този на жирондинци и якобинци т.е. на Френската революция. Франция роди един от най-големите изверги на ХVІІІ и ХІХ век, страдащ от мания за световно господство и отговорен за смъртта на милиони европейци, включително французи – Наполеон. Диктатор стоящ редом до Хитлер и Сталин. През ХХ век Франция носи огромна отговорност за две световни войни редом с Германия. Жертви на тези войни станаха десетки милиони. Но ако на германците след Втората световна война им бе показано, къде им е мястото, то на французите още не им е ясно, че то не е в голямата политика. Като награда за приноса им в опита за унищожение на човешката цивилизация и за колаборционизма им с диктаторски режими по света на французите бе дадена честта да представляват Запада в Комисията по правата на човека на ООН.

Изключително срамен за мен е факта, че страна в която има пронацистко и расистко управление може да събере 32 гласа срещу 29 на САЩ. Значи 32 държави гласуваха за наследниците на Хитлер в Австрия /негова родина впрочем/, които са част от управляващата коалиция. Дерзайте евреи, поляци и руснаци, явно за поне 32 държави Втора световна война не е имало, след като могат да предпочетат Хитлер пред най-свободната и демократична държава в света. Третия представител на Запада е Швеция. Швеция въобще не ми се коментира, само ще напомня характерното и поведение през ХХ век, а то е неутралитет. И когато светът се бореше с Хитлер и през Студената война Швеция заемаше неутрална позиция между тоталитаризма и демокрацията. Не знам как тази държава ще защитава човешките права по света с мекушавата си и не ангажираща позиция. Може ли да се прави и грам сравнение между силата и мощта, с която САЩ защитават ценностите на демокрацията по света и силата, с която Швеция я прави.

АТЕНТАТИТЕ В САЩ:

ПСИХОПАТИ  И  ПАТРИОТИ:

Докато бях в казармата се случиха атентатите в САЩ и войната в Афганистан. Още си спомням радостта в очите на някои вече уволнени лейтенантчета от моето поделение, че САЩ са били ударени. И ние ще ставаме членове на НАТО. Моята радост не бе по-малка когато ги видях цивилни завинаги. Но това са теми, по които по добре да не се отклоняваме.

Резултата от терористичните актове е изключителната патриотична вълна обзела американския народ. В едно от многото си изявления американския президент заяви: “Показахме огромна любов към страната си и уважение и търпимост към всички наши съотечественици. Бях поразен, че в много градове, когато жените от християнско и юдейско изповедание разбраха, че жените мюсюлманки се страхуват сами да излязат от къщи започнаха да ги придружават навсякъде. Това показа на света истинската природа на Америка.”

Патриотизма на моменти минаваше в национализъм, но за кратко. Именно това сплотяване на американската нация и заставането и зад нейния лидер даде шанс за тази огромна американска активност на дипломатическия и военен фронт. Активност, която след Афганистан има шанс да продължи и срещу други режими. Тук режимите ги деля на три:

1. Държави с антиамерикански режими: /Куба,Либия/,

2. Държави приютяващи терористични групи./Сомалия, Пакистан, Филипините, Саудитска арабия, Йемен/

3. Държави с антиамерикански режими разработващи оръжия за масово унищожение./Ирак,Иран и Северна Корея/.

Срещу третата група решителните военни действия са наложителни и то преди режимите да са се сдобили с оръжия за масово поразяване.

 Срещу първите две мерките трябва да са икономически, но не санкции, а напротив зона за свободна търговия. Винаги съм казвал, че американските самолетоносачи са Дженъръл Мотърс, Форд, Майкрософт, Глобалната интернет мрежа, в която английския е основен език. Само инвестиции на мултинационални компании могат в една тоталитарна държава да я променят по мирен начин без външна военна намеса.          Причините за атентатите  и лошото отношение на арабите  към САЩ бяха най-точно определени от Осам Бед Ладен:

1. Присъствието на американски войски в светите места в Саудитска арабия

2.Периодичните удари по Ирак в продължение на  10 години.

3.Нежеланието на новата американска администрация да поддържа неутрално положение в израело – арабския конфликт. Грешка на Буш е че не продължи политиката на предшественика си за създаване на Палестинска държава.

Но основната причина за саможертвата на терористите е религиозния фанатизъм, дължащ се на Вярата в отвъдния живот тази основна черта на юдейската, християнската и мюсюлманската религия са в основата на всички прояви на религиозен фанатизъм. Религиите трябва да бъдат унищожени, за да има мир на Земята. Отвъден живот няма. Подчертаваната християнска религиозност на президента Буш само наливаше допълнително масло в огъня през целия конфликт. Дай Боже един ден начело на Америка да видим жена, черна, лесбийка и атеиска.

Как могат да бъдат отстранени причините за арабската омраза към САЩ. Свалянето на режима на Садам Хюсеин би отстранило две от тях. Би обезсмислило наличието на американски войски в Саудитска арабия т.е. в светите места. Тези войски могат да се прехвърлят в Кувейт и Ирак. Иран ще бъде обграден от държави под американско влияние – Турция, Ирак, Афганистан, държавите от Персийския залив. /така и стана/.

Най-важен си остава проблема със създаването на Палестинска държава. Народ, който си връзва на кръста експлозиви и ги взривява рано или късно ще постигне своите цели. Това е неизбежно колкото по-бързо го разбере тъпия военен начело на Израел и американския президент толкова по-добре и за двете държави. Арабските държави имаха хубава инициатива – настаняването на сини каски между палестинци и евреи. В тяхно лице палестинците ще видят свои защитник и ще намалят терористичната активност, а когато я има израелския отговор ще бъде затруднен от присъствието на сините каски, а това ще вдигне имиджа на последните в очите на палестинците и ще ги успокои допълнително. Така се създава благоприятна обстановка за мирни преговори. Всеки народ трябва да има право на самопределение независимо дали са палестинци, кюрди, чеченци, сърби, албанци, ирландци, тибетци и т.н.

Войната в Афганистан подобно на иракската/1991 год./ и югославската войни доказа, че САЩ са на светлинни години по напред във военно отношение от останалия свят. Тази война окончателно оформи водене на нов тип военни действия. Докато до ХХ век основна роля играеха сухопътните сили, то  ХХІ век ще е първия в който военновъздушните сили ще са гръбнака на една армия. Танкът като символ на сухопътните сили все повече ще се измества от хеликоптера и самолета. В територия като афганистанската където инфраструктурата е унищожена транспортирането на американски части не ставаше с БТР или някакви сухопътни средства, а с хеликоптери, още повече високите 5 000 метра планини на Афганистан са достъпни само по този начин. Транспортирането по въздуха е много по-бързо и навременно. Хеликоптерите са по-бързи и маневрени и от най-бързите танкове, поради което са по трудни мишени. Огневата мощ на един хеликоптер е много по голяма от този на един танк. Възможността на водача на хеликоптера да наблюдава от високо цялото бойно поле е много по-голяма от тази на танкиста. При сравнение между танка и самолета, то сухопътното оръжие е напълно безпомощно срещу самолета и обратно танкът е идеална мишена за летящата машина. Инвестициите във военновъздушните сили ще са ключови за всяка съвременна армия, ако тя иска да победи в една война.

Тактиката, която бе приложена в Афганистан въоръжаване на вътрешната опозиция, която действа по суша и въздушна подкрепа от американска страна може и трябва да бъде приложена и за свалянето на други човеконенавистни режими, като този в Ирак.

ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА БУШ

Вече все повече съжалявам за Бил Клинтън като държавен глава. Настоящия американски президент Джорд Буш не стига че подкрепя един луд човек Ариел Шарон и води неадекватна политика по израело-палестинския конфликт, но и икономическата му политика е под всякаква критика. Нацията, която най-страстно пропагандира достойнствата на свободната търговия е направо срамно, че е сред първите, ограничили свободната търговия. САЩ въведоха 30% мито върху вноса на стомана в страната. Позор, пълен и окончателен. Как не ги е срам. С какви очи сега ще искат ЕС да премахне субсидиите на селското си стопанство, след като те дават такъв лош личен пример.

Точно САЩ ли са  за оплакване ; Какво да каже малка България, на която се налага да премахва митнически бариери и неконкурентната й икономика рухва пред вноса на по-евтините и качествени западни стоки. Какво да кажат африканските, азиатските и латиноамериканските държави със слаби икономики. Вместо последните да въведат някаква минимална защита за родните икономики от вноса на по-развити икономики. Вместо САЩ, ЕС и Япония да спрат изключително вредните субсидии за селското си стопанство, да отворят пазарите си за текстилното производство от Африка, Азия, Латинска Америка. Единствения правилен начин за борба с бедността в световен мащаб е свободната търговия, но не само в области в които развитите западни държави са силни, а и в области като селско стопанство и текстил, където е силата на бедните държави. Свободната търговия е много по правилен начин за борба с бедността отколкото даването на заеми на корумпирани африкански правителства, които незнаят какво да ги правят освен да ги прехвърлят в личните си банкови сметки в Швейцария. Така няма да се облагодетелстват корумпирани управляващи, а частния бизнес, които ще може да изнася и така да укрепне, за да бъде фактор в собствената си страна. Буш трябва да го е срам от този груб протекционизъм наподобяващ френската мания по земеделските субсидии. Разбирам да се наложат мита за вноса на стомана от Русия и Украйна, където производителите не плащат за газ, за ток и това си е скрита субсидия от страна на държавата даваща възможност за дъмпингови цени, но защо от целия свят. Думите “мита” и “субсидии” един път завинаги трябва да бъдат заличени от речника на всички езици и най-вече на английски, езика на бизнеса.

Много ми са интересни противниците на глобализацията. Един път тези младежи протестират срещу бедността и мизерията в Третия свят, говорят за гладуващите африкански деца,неграмотните латиноамерикански деца и за всичко е виновен богатия Запад. Разбира се. После същите тези субекти се прехвърлят на друг протест организиран от френските фермери, които също се борят против глобализацията в лицето на ЕС, но за по-големи субсидии за техните стомаси. Субсидиите за селското стопанство и борбата с бедността в Третия свят са две взаимоизключващи се неща. Как могат аржентинските фермери да изнасят в пренаситения със субсидирани стоки земеделски пазар на ЕС.

Като положителен резултат от премахването на земеделските субсидии, европейските потребители ще купуват много по-евтини стоки.

Проблемът не е само в безотговорната митническа политика на световния лидер, защото Буш не е само лидер на Америка. За последствията от действията си той трябва да мисли по-глобално, а не егоцентрично т.е. американоцентрично. Проблемът е в цялата икономическа политика на Буш и най-вече в бюджета, който предложи. От една страна намали данъците, с което намали приходите в бюджета, от друга увеличи разходите заради военната програма. По-големите военни разходи може и да са оправдани, макар че американската армия и сега може да се справи със всяка заплаха. Но по-големите разходи значат по-голяма държава, повече държавни поръчки, повече възможност за корупция. По-голямата държава е по-неефективна държава. По-големия бюджет и по-голямата бюрократична машина дават възможност за по-голямо ограничаване на човешките права, макар Америка да е последната държава в света, в която това е възможно. Такава недалновидна икономическа политика може да наруши финансовата стабилност. Но аз съм сигурен, че в икономическия екип на президента има достатъчно подготвени икономисти, за да не подронят икономическата почва на американския долар./от днешна гледна точка 26.06.2003 год. Може и да съм се лъгал/. По този повод вестник Finacial Times написа :”Много неща няма да са същите след 11.09.2001 год, някои неща обаче не се променят. Правителствата могат да намаляват данъците и да увеличават разходите в краткосрочен период. Те не могат да правят твърде дълго време и двете неща.”/цитата е от препечатка във в-к “Капитал”/

България, Балканите и Глобализацията

ВОЙНАТА В ЮГОСЛАВИЯ

В столетията преди нас в хилядолетията преди нас са се водели най-много и най-различни войни  всички те си приличат по едно те са войни за територии и природни богатства. Дори религиозните войни през Средновековието м/у Католицизма и Протестанството, Западния свят и Османската империя, Кръстоносните походи по-рано не са войни за идеи и ценности, а за територии. Едва в края на второто хилядолетие след Христа сме свидетели на първата война в историята на човечеството за ценности и в името на ценности.

Много пъти си задавах въпроса защо тази война е толкова неразбираема за българския народ, то коя ли война е разбираема, но българите не неосъзнават и още не могат да осъзнаят защо Западният свят води тази война със нашите съседи от Югославия. И отговора е много прост –чисто и просто българите не са закърмени със същите ценности на които се крепи Западната цивилизация:

СВОБОДА – вече 10 год. след 10.11.89г българина се чувства неловко като свободен човек,все едно е непълнолетно дете недорасло да бъде самостоятелно .Българинът непрекъснато очаква нещо от държавата /преди от партията /,държавата да му намери работа,държавата да му пласира залежалата стока ,държавата да определи цените на залежалата селско стопанска продукция,държавата това ,държавата онова.Този все още непълнолетен българин,не е свикнал да бъде свободен човек да взима решенията за своята съдба ,той очаква непрекъснато нещо от майката закрилница – държава.

На запад не е така – хората са “пълнолетни “ готови самостоятелно да взимат решения и да ги изпълняват. Те сами си търсят работа ,намират свободни пазари за своята продукция. Пазара  /търсенето и предлагането/ определя цената на стоката,а не някои друг /правителството/.

РАВЕНСТВОТО – този принцип българското и западното общество го разбират по различен начин. За българина равенството е равенството в социално изражение, за западняка равенството е равенство в правата. Половин век социализъм са довели до уравновиловката ,че всички трябва да са еднакво бедни или еднакво богати независимо ,че един работи повече от друг или има повече знания и отговорности.

Нормалното равенство е въплатено в чл.6 от БК”Всички хора са равни пред закона “, и ал.2 “не се допуска дискриминация или привилегии на полов, расов, етнически, образователен, религиозен или какъвто и да е друг признак”. Този принцип е въплатен във всички Конституции в Европа. Но и той като принципа за свободата не действа на Балканите. Приватизацията на Балканите я печелят винаги наши хора, на чиновнически места се уреждат пак връзкари, а не знаещи и можещи хора. Народите са нетолерантни към различния, малцинствата навсякъде са дискриминирани и унижавани.

Не мога да се съглася че българина е толерантен. В какво се изразява тази толерантност може би във Възродителния процес, които по нищо не се различава от етническите чистки на Слободан Милошевич и който беше съпроводен със същите ужасяващи престъпления. 10 год. след  10.11.89г все още нищо не е осветлено  и все още няма нито един осъден пряк извършител или лице дало заповеди за престъпленията срещу българските турци.И това ако не е срам и позор за цивилизована нация за каквато се смятаме.Това което ни спаси от въздушни удари на НАТО и сухопътна интервенция на Турция е все още съществуващия тогава Варшавски договор,СССР,КПСС. /Ето защо членството във военен съюз като НАТО  е толкова важно за страната/.

Отношението към другото голямо малцинство е също показателно.Ромите са първите които се съкращават в предприятията. Резултата е висока безработица сред тях и голяма престъпност. Допълнителен проблем е и ниското образование което спомага за невъзможността да си намерят работа.

Положението на запад също не е цветущо отрицателното отношение към емигрантите  е силно развито, но проучванията в Германия показват че дискриминацията в източната част е много по силна от западната част на обединена Германия, което е резултат на 45 год. Комунистическо промиване на мозъците.

По тези три принципа СВОБОДА,РАВЕНСТВО,ЗАЧИТАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА България и Запада стоят на светлинни години един от друг. Но това не може и да бъде по друг начин,от цялата си 13 вековна история моята родина е живяла във време на демокрация има няма 60 год. От 1878г – до 1934г и то със условности  и 10 год. След 1989г. И то със условности.Имайки предвид ,че миналия демократичен опит е забравен , то нашата демокрация е едно 10 год. малолетно дете.Докато една Англия, САЩ, донякъде Франция са вековни демокрации. За начало на английската демокрация се взема периода от около 1770 год, когато Правителството започва да се избира от Парламента, а не да се назначава от краля.Може би още 10г трябва да минат за да може нашата демокрация да излезе от пубертета и да започнат да се спазват поне част от принципите на демокрацията.

Ето защо българина не може да разбере защо се води войната в Югославия,напротив той много добре би разбрал и би възприел тази война ,ако може да си отговори на въпроса “защо”.Той би разбрал, ако в Югославия имаше петрол,злато ,диаманти ,ако това бе война за територия стратегически местности,проливи или каквото и да е,но не и ценности.Това му се вижда нещо имагинерно, нереално,което не може да се пипне,нещо което не се яде.Човешките права за българина са лозунг, а не принцип приложим на практика.Той поставя начело националния суверенитет,даже когато зад него се прикриват диктаторски режими,които унижават и унищожават собствените си граждани ,над човешките права.Ето тук съществената разлика между западните общества и източните/в частност българското/Но светът през последното половин хилядолетие се управлява от Западния свят и няма изгледи това да се промени .

Ценностите на Западните общества ще надделеят и ще застанат в центъра на ново законодателство поставящо защитата на човешките права над държавата и нейното правителство .

Самата ОНН е създадена след втората война като съюз от държави. Днес имаме и друг съюз-ЕС, който е по скоро съюз на граждани,на частноправни субекти на ФЛ и ЮЛ, отколкото на правителства и държави.

Войната в Югославия е първата война която се водеше само по въздуха, това е първата война, която благодарение на съвременните достижения на свободния свят беше спечелена без сухопътни действия и без нито една войнишка жертва от страна на свободния свят.

Тази война показа едновременно величието и падението на Цивилизацията. Спечелването на войната стана благодарение на съвременните достижения на свободния свят но тези постижения са факт именно, защото този свят е свободен. Една недемократична държава не може да постигне това развитие на техниката поради ограниченията на духа, на свободомислието, на човешката мисъл и предприемчивост.

Единственото което могат да постигнат тоталитарните режими е да откраднат технологии. /пример:СССР от САЩ- атомната бомба,Китай от САЩ – разработки за балистични ядрени ракети/.

Впечатляващи са отговорите на самите американци в едно допитване през 1999 год. На какво се дължи величието на Америка :1.Конституцията 2.Периодичните избори на ново управление 3.Свободното предприемачество. И в трите неща са въплатени  свободния човешки дух,възможността да твориш, сам да взимаш решения и да ги изпълняваш./а не да чакаш всичко на готово като българите някои друг – държавата , партията, бащицата/ любимия вожд/, ЕС – да им свърши работата./ Ако българите бяха запитани за величието на собствената си държава сигурен съм че щяха да персонализират нещата и да изброяват Левски, Ботев, цар Симеон Велики и т.н..

Победата стана факт благодарение на съвременните постижение на Америка: компютри,сателити,космическите изследвания област в която руснаците са били винаги втори / нещо което българите не знаят /.Стъпването на човек на Луната –най-голямото човешко достижение е американско дело.Докато руснаците пращат Гагарин  за час и половина на около 300 км височина, то американците изминават 300 000 км до друго небесно тяло, кацат без да имат подготвена площадка затова, излитат при същите условия,  изминават отново 300 000 км обратно, нещо което руснаците въпреки опитите си не успяха./

В тази война НАТО не даде нито една човешка жертва по време на военни действия, включително пленените трима американски войници бяха върнати от сърбите.Това ни дава да разберем доколко свободния свят цени живота на всеки свои войник./Тук се сещам за заповедта на Сталин зад всяка фронтова линия да бъдат разположени части на НКВД ,които да разстрелват отстъпващите свои войски/.Но демократичния свят показа и двоен аршин. Единствено Тони Блеър оцени живота на един албанец за равен на живота на един английски войник.Всички останали лидери,вкл. Американския президент направиха отстъпление от ценностите  в името на които поведоха тази война.Бил Клинтън недопусна един американец да умре ,но за сметка на това умряха няколко хиляди албанци оставени сами в ръцете на сръбските военни и полувоенни части, докато някои спокойно си пускаха бомби от 10 000 м височина.Това може да е проява на страх ,но това е и неподготвеност да се защитават принципите ,които са основа на твоето общество .Когато водиш битка за петрол в Персийския залив /войната за Кувейт/ си готов да хвърлиш американски войници ,но не и когато трябва да се биеш само за ценности.Но причините може би са комплексни в Америка и Европа на власт бяха леви правителства  със силна пацифистка насоченост,самият Клинтън е участвал в антивоенни протести по време на Виетнамската война .Грешно е мнението в България ,че левите правителства на Запад ще си идат точно заради войната в Югославия.Аз бих се радвал това да стане факт ,защото ако на власт бяха Рейгън ,Тачър,Кол сухопътна интервенция бе неизбежна и за Милошевич вече щяхме да говорим в минало време./когато писах това все още бе на власт/.

ВОЙНАТА В ЮГОСЛАВИЯ И РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1878 ГОД.

БОРЦИ ЗА СВОБОДА ИЛИ ТЕРОРИСТИ!

В българския печат се изказват мнения,че намесата на НАТО в Югославия е окупация, напротив това е освобождение на един поробен народ. Освобождение на албанския народ от сръбско робство. Окупация бихме имали ако присъствието на НАТО бе нежелано от местното население, а то приема натовските освободители с хляб и сол. Какво бихме казали за Руско-турската освободителна война-не е ли тя окупационна,не е ли руската войска окупационна от гледна точка на османската империя.

Преди време в турско село бяха открити  паметници на трима български турци убити от живковия режим. Паметника им бе свален, заложили бомба, от която загинали невинни хора. Аз бих попитал Ботев и Левски не са ли терористи от гледна точка на Османската империя. Това да слезеш с двеста въоръжени мъже на козлодуйския бряг не е ли тероризъм срещу законноустановения държавен ред от повече от пет века. За българските турци тези мъже, на които бе свален паметника са борци за свобода. Те са били принудени да прибегнат до тези мерки в следствие на подтисничеството на живковия режим. Те са били поставени в ъгъла, за тях въпроса е бил на живот и смърт, а когато човек е превърнат в животно, той действа първосигнално.

АОК от гледна точка на режима в Белград е терористична организация, а от гледна точка на албанците е освободителна армия. ПКК от гледна точка на Анкара е терористична организация,а от гледна точка на част от кюрдите е организация бореща се за техните права.

Каква е функцията на паметника, да иде човек и да поднесе цветя,да изрази своята признателност към хората или събитието. Според мен щом има лица,които да изразяват признателност към други починали лица,то на последните винаги трябва да им се издигне паметник. Никъде не е казано че цялата нация или цялото население на съответното селище трябва да почита този паметник, но трябва да го зачита, ако говорим че има търпимост между хората от различни етнически  етноси и политически партии у нас.

БАЛКАНСКИ ИСТОРИИ:

Гледайки и слушайки какво става днес на Балканите /1999г/ за пореден път можем да се убедим че историята се повтаря и че хората обикновено не се учат от нея. Насилието над сърбите след края на Косовската криза е разбираемо. Връщайки се по родната си места, в опожарените си къщи и избити роднини, отмъстителната човешка реакция е естествена,лошото е че от нея страдат невинни. Виновните са в Белград, там се изтегли и сръбската армия окупаторка.

Насилието срещу сърбите в Косово има аналогия в насилието над турците в България след Освобождението през 1878 год. В получилото се безвластие след оттеглянето на турската администрация се появяват множество мародерски банди безчинстващи над мирното турско население. В резултат масово изселване на турско население в земите на Османската империя. Днес положението е сто процента идентично. Албанския народ доживя своето освобождение от сръбско владичество с помощта на НАТО, която ще остане в съзнанието на албанския народ армия-освободителка, подобно на руската в българското съзнание.

По времето на Стамболов и след него в България се предприемат мерки за разформироването на тези банди-„Закон за съдене на разбойниците”.До началото на 20 век българската власт не може да се справи с паралелната власт на разбойническите групировки тероризиращи населението.Да се надяваме ,че на НАТО ще са му необходими по-малко от 20 години затова.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ТУРЦИЯ и ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ:

Ще направя паралел между две събития – войната в Югославия и Земетресението в Турция. Войната започна с един див ужас в нашите медии, който непрекъснато ескалираше. Основния припев беше “избиват братята сърби – как може така”. За българските медии беше подробност, че “братята“ сърби поддържат един режим, който водеше нацистка, расистка политика на чиста нация. Това бе подробност за българските медии. Войната свърши. Официалните данни на Белград сочеха 1 500 убити военни и цивилни. Българския народ показа своите славянофилски, топли чувства към един народ, които не го заслужава.

Земетресението в Турция, както и войната бе новина номер едно за СNN. Америка и целия свят изрази болка и състрадание със пострадалите от това природно бедствие. В България медиите запазиха присъствие на духа. За тях това събитие като че ли не ставаше на българската граница, а на другия край на света. След първите два дни жертвите минаха няколко хиляди души, а не след един месец бомбардировки. Между събитията от другия край на света радиото и телевизията съобщаваха, че имало някакво земетресение в Турция. Вестниците не пуснаха извънредни броеве, а щяха да спечелят от разпространението им в смесените  райони. Върха на наглостта бе “спокойно няма български граждани пострадали от земетресението.” Това бе съобщение на Външно министерство широко тиражирано от националните медии. Как може да се твърди, че няма пострадали български граждани и това да не прави впечатление на никои в първите дни след като поне 600 000-700 000 български турци депортирани от Живков живеят в района на земетресението, поне половината от тях имат двойно гражданство. В България има поне още толкова от това малцинство и почти всеки има роднина преселил се в Турция след етническата чистка  от 1989 година. Мога да си представя притеснението от неизвестността, от липсата на информация за техните близки, добре ли са; как са; живи ли са. За българските медии най-важния въпрос бе как  българската химическа и строителна индустрия може да се възползва от положението, колко бавна била реакцията на турските власти и колко некадърно е строено. Демек сами сте си виновни.

Американския посланик веднага изчисли 34 американски граждани с мюсюлманско вероизповедание регистрирани в Измит и около 4 000 в Истанбул и че няма пострадали сред тях. Американското правителство се интересува за всички свои граждани по света независимо дали са християни, мюсюлмани, будисти и т.н.

Затова  едни нации са велики ,а населението на България непрекъснато ще намалява с емиграцията на младите,с изселването на турци и роми,отхвърлени от мнозинството.

Българския народ отказа състрадание и съчувствие на един народ пострадал от природно бедствие само защото са мюсюлмани и оказа такова на православен народ, който не го заслужаваше.

БАЛКАНСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Най-важния балкански съсед на България е Турция. Най-голямата по територия и население страна-съсед на България, най-големия  пазар за българските стоки/от съседните/. Страна с огромно влияние сред мюсюлманския свят. С нея нямаме проблеми както с Гърция за КПП и АЕЦ, с Румъния за моста над Дунав /вече не е проблем/, със Сърбия за малцинствата и за разлика от македонците турците са изключително приятелски настроени към нас. На македонците в продължение на 45 години им е набивано в главите от сръбската пропаганда че ние сме ги клали по време на втората световна война. На нас пък 45 години съветската пропаганда ни набиваше в главите колко ужасни са били турците по време на 5 века османско владичество. Но сина не може да отговаря за това какво са правили дядо му, прадядо и прапрадядо му. Трябва да се гледа в бъдещето, а миналото ни е нужно доколкото да знаем грешките и да не ги повтаряме.

СРАВНЕНИЕ БЪЛГАРИЯ – ТУРЦИЯ:

По време на правителствената криза в Турция от 1999 год. за временен министър-председател бе спряган кюрд-министър в правителството на Месут Йелмаз. Интересно кога в България и Гърция ще видим турчин министър /В България от 2002г/, в Румъния –унгарец, в Югославия-албанец, още повече да бъде спряган за премиер. Това е доказателство, че малцинствата в Турция имат не по-малки права от тези в балканските си съседи.

ЕТНИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ

Турците в страната са изключително миролюбив народ в разрез със създадените исторически представи.Това са много обременени хора.На тях още от малки им е втълпявано, че са виновни за нещо, че са клали, убивали, че едва ли не всички беди и нещастия на България са тяхно дело. Изостаналостта от Европа, мизерията е дело на 500 години турско робство. Това е един наплашен човек, който очаква винаги да бъде обвинен, че е виновен за даден проблем. Това го затваря и го изолира от обществото и властта. Като всеки човек на село, каквито са повечето е стеснителен, незнаещ и незащитаващ правата си. Той не се чувства част от тази държава. Тази държавна администрация, която управлява не е негова, там той не е представен. Ромите и турците не са интегрирани в обществото защото те нямат достъп до всички проявления на това общество и държава. В България няма достъп на малцинствата до полицията, армията, съдебната власт, висшата администрация. Да е виждал някои в България ром или турчин полицай, офицер от армията, в прокуратурата, в съда. Как ще искаме да бъдат част от тази държава след като държавните структури са затворени за тях. Това капсулира малцинствата. Естествено има и обективни причини като ниската образованост сред голяма част от малцинствата за да заемат висши длъжности, но едва ли само това е причината.

Ще разкажа един случай който преживях във влака от София за Враца. В купето почти всички бяхме със запазени места имаше две свободни места на които седнаха момче и хубаво русо момиче. Но дойде един циганин със запазено място, на което бе седнало момичето и за да не стои момичето момчето отстъпи място на циганина. Момичето разбирайки че ще седи до ром веднага стана и момчето зае мястото и. Този случай не направи никакво впечатление в купето освен на мен и циганина. Едни четяха вестници, други люпеха семки. Циганина като видя компанията в която се намираше, а всички бяха добре облечени българи запали цигара поседя пет минути стана и покани момичето да седне.

В тоя момент мен ме бе срам че съм българин. През целия път си мислех как са ме учили, че българина бил толерантен към малцинствата, каква лъжа и заблуда. Една от многото химери с които ще трябва да се разделим след 1989 год. Безразличието не е толерантност както го разбират някои. Но развенчаването на митовете е за доброто на този народ, затова и пиша тези редове.

СВЕТОВНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ:

На скоро четох че Румъния въвежда системата от складови записи за търговия със зърно.В България по препоръка на МВФ за улеснение на търговци и производители също се въвежда търговията със складови записи,която действа с успех от десетилетия в САЩ. В Гърция от 1999 год. за първи път се въвежда обща национална матура след завършване на средно образование. В България във връзка с реформата в образованието и синхронизирането с европейското законодателство такава матура се въвежда от 2003г./която бе отложена за 2004 год./В страната се въвежда някакъв модел на здравно осигурителна каса които действа с успех в Германия и Западна Европа. По край земетресението в Турция се разбра че СБ натиска южната ни съседка да приватизира неефективния си държавен сектор.

   Всичко това идва да покаже че процесите в световен мащаб са идентични и държавите вървят в една посока копирайки това което са постигнали по-напредналите от тях.

СКЪСВАНЕ С МИНАЛОТО става трудно. Доказателство за това е че все още много хора в България почитат диктатори като Тодор Живков и Георги Димитров. Последният изби над 30 000 българи по заповед от Москва, за което все още из страната има улици наречени на негово име. Всичко което бе създала свободна България за 70 години независимост след 5 века чуждо владичество – лекари, учители, архитекти, юристи, професори, доценти, кметове, министри, депутати, търговци и фабриканти бе подложено на поголовна сеч от съветското протеже Георги Димитров. Надали има по черна фигура в най-новата история на страната. Но така е с всеки народ преживял управление на диктатори. /с изключение на американския, който не е имал това “щастие”/. Нима в Италия няма италианци които почитат Мусолини, в Германия-Хитлер, в Русия- Сталин, в Испания-Франко. Но колкото един народ се отдалечава от времето на диктаторския режим толкова истината лъсва на яве. Още повече, че оценката за дадено управление се прави  не само от народа на съответния диктатор, а от целокупното човечество. Носталгията на един народ няма да попречи на световната история да сложи безмилостната присъда, основавайки се на фактите. Отношението на хората е нормално – за тях 15-20 години дори половината или целия им живот е преминал при управлението на даден режим. По това време те са живеели, сключили брак, имали деца, за тях това си остава най-доброто време, още повече че самия режим пропагандира това, а и те не са имали досег до нещо различно. Да отрекат това  време за тези хора означава да отрекат себе си и собственото си съществуване. Днес сръбския народ също не може да отрече своите мечти за голямата южна славянска държава –Югославия под сръбско ръководство, но присъдата на историята е дадена и тя е безмилостна.

Ако попитаме какво е времето днес един норвежец или финландец би казал – днес е 20 градуса хубаво, лятно, топло време. Отговора на българин или грък би бил – 20 градуса хладно, есенно време т.е. всеки човек се нагажда според условията. Той свиква не само с това което природата му предложи като условия на живот, но според това което и държавното управление предложи като жизнен стандарт и свобода на живот. Ако българин получава 500$ заплата /за1999 год./, то той самия и обществото ще го смятат за много богат, докато за американеца това е мизерна заплата. Всичко е въпрос на нагласа и приспособяване към средата, в която човек се намира. Но човек винаги се стреми към най-доброто затова всеки диктаторски режим е подложен на смъртна заплаха. Всяко ново поколение се стреми към нещо ново, непознато то не се примирява със статуквото.

РЕФОРМАТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ:

Погрешно е мнението в България че ВУЗ трябва да се ограничат поради некачественото образование.Това в никакъв случай не трябва да става с административни мерки.А по пътя на естествения подбор.Това учебно заведение което предлага качествено образование ще оцелее, защото ще има кандидати за него, това което не предлага качествено образование рано или късно ще фалира, защото никой не е луд да дава пари за лист хартия наречен диплома. Може ли някои да ми каже как по административен път ще се определи кои университети да се закрият и кои да останат, пак ли близките отношения на този или онзи депутат или министър с определен университет ще определя бъдещето на висшето образование.

Грешно е мнението че висшистите в България били много, напротив те са около 15% от населението, докато в развитите държави процента минава 25%. Когато встъпваше във властта американският президент Бил Клинтън обяви, че ще се опита да даде възможност на всеки американец завършил средно образование да завърши и висше и по-точно висшето образование да стане естествено продължение в жизнения цикъл на човек, както основното и средното образование. В днешното индустриализирано, компютъризирано общество владеенето на две и повече висши образования, на два и повече езика е предимство за успех в голямата конкуренция на трудовия пазар.

Антиобразователната истерия в пресата въпреки добрите си намерения не води до ползи за обществото, защото не това е пътя с диктаторски мерки да се подобри качеството на висшето образование,единствено пазарни,демократични средства на конкуренцията ще повишат качеството на българското образование, което си остава изключително ниско, въпреки ширещото се обратно мнение. Никой не кара родителите насила да дават децата си да учат непривлекателни специалности в лошо реномирани ВУЗ, това е въпрос на личен избор/на децата и родителите/. Държавата не може и не трябва да им отнема този избор напротив трябва да им предостави възможност да избират. Така както всеки американец има право да избира между хилядите университети в САЩ, така всеки българин трябва да има това право. Знанието е прогрес, макар и лошокачествено, остаряло знание или поднесено с остарели учебни методи.

САЩ, СВЕТА, БЪЛГАРИЯ:

Във вътрешен план американския президент Бил Клинтън ще остане като успешен държавник, защото американската икономика върви добре, но в Международен план това надали ще е така. Най-вече поради нерешителността и мекушавостта му спрямо различни режими /Китай, Югославия ,Ирак/. Последния случай е нежеланието му да изпрати войски за защита на населението на Източен Тимор от кланетата на индонезийските военни и паравоенни части. Положението в Източен Тимор е същото като в Косово. Едно управление върши издевателства над едно малцинство. Неразбираем за западното обществено мнение е двойния стандарт в случая. Явно в Азия нарушаването на човешките права  се приема много по безболезнено отколкото в Европа. Недостатък в случая е липсата и на азиатско НАТО или липсата на страни членки на НАТО в Азия. Ако демократични държави като Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея бяха членки на НАТО то индонезийските власти надали биха се държали така нагло. Но нагло е и отношението на администрацията на Клинтън, изразявайки загриженост за населението на Източен Тимор, но и същевременно и загриженост за демократичното управление в Индонезия – явно икономическите интереси в най-голямата мюсюлманска държава надделяха /160 млиниона население, сега може и да са повече/.

Но въпреки това Америка си остава единствената защитничка на човешките права по света. От големите държави нито Русия, нито Китай, нито Индия въпреки че са азиатски държави  не реагираха на издевателствата и кланетата в Източен Тимор. Единствено САЩ и ЕС заплашиха с ответни мерки /макар и не военни/. САЩ спряха военното сътрудничество с Индонезия, МВФ замрази кредити за страната.

Добре, че индонезийския президент Хабиби се оказа с повече ум в главата от югославския президент Милошевич и допусна международни сили водени от Австралия да гарантират мира в Източен Тимор. Така той се показа като истински държавник.

Пишейки тези редове се сещам и за  истерията в българския печат относно слабата образованост на обикновения американец, който виждате ли не знаел къде е България и Балканите, а същевременно ги бомбардира. Какво можем да кажем за слабо образования обикновен българин, които не знае къде е Източен Тимор, а за моя голяма изненада и такава голяма държава като Индонезия. Още по причудливо звучат обясненията на родната преса ”Източен Тимор се намира в източната част на остров Тимор” в-к “Стандарт”. Значението на тези малки държави България и Източен Тимор е почти едно и също така че е нормално обикновения американец да не знае къде се намират, но приказки за малоумници са това след като ние знаем къде се намират САЩ, чрез медиите и филмите, то ние сме по умни от тях. Нормално е хората на тази планета да са чували нещо за най-големите държави на тази планета и е нормално населението на големите държави да не знае къде се намират всички малки държави по света. Но от населението на големите държави американците пътуват най-много по света, та съм убеден, че те имат най-добра представа за най-много на брой държави.

Пишейки за образоваността на хората се сещам за една дискусия по националното радио в която бяха изнесени данни че по ниво на средното образование България е на 15, 16 място в света, а САЩ на 35 място. И от тук опасения от американизация на българското средно образование т.е. спадане на нивото му. Тази класация имам чувството, че българи са я правили, защото ако бе оповестена в Китай, Полша, Индонезия, сто на сто и тези държави щяха да се сложат в челото на класацията. Не мога да си обясня, защо една не много възрастна жена в „Пощата” ме молеше да и сметна мижавата пенсия от 100 лева, която е получила. Не мога да си обясня защо най-добрите предприемачи, мениджъри са в САЩ, защо всеки американец знае какво е компютър и може да борави с него, защо този високо образован народ в България мизерства и не може да върже двата края, а този глупав американец се е уредил така добре. Нещо не се връзва. Ако някои си мисли че българското средно образование са няколкото деца от елитните софийски и пловдивски гимназии, които ги готвят цяла година за да спечелят някои медал на международна олимпиада по математика дълбоко се лъже.

Каква полза за българските млади хора, че изучават висша математика и физика в училищата, докато това се изучава в Америка в университетите. С какво те са по подготвени за живота от техните американски събратя,с нищо. Някой, който чете тези редове да си спомня нещо от това което е учил в училище по математика, физика, химия освен събиране, изваждане, умножение и деление. Американското образование  е строго профилирано, то занимава ученика с това, с което той мисли да се занимава в бъдеще. То не пълни главите на децата с глупости, които се оказват напълно излишни. Нашето образование и средно и висше ражда роботи които единствено запаметяват и възпроизвеждат, без да разсъждават, а тяхното образование стимулира креативността и творческата натура.

Още един безсмислен спор владее дълго обществото във връзка с издаването на най-различни учебници по един и същ предмет. Това е напълно нормално. Ненормалното положение бе по времето на комунистическата държава, когато Министерството на образованието спускаше един учебник по история за 10 клас за цялата страна. Трябва да има многообразие, а учителите да избират кой учебник  е най-подходящия, така пазара сам ще отсее качествените от лошите учебници, като конкуренцията на повечето учебници ще издига качеството на новоиздаваните. Демократичното общество не може да бъде единно, то не е и нужно. Трябва да има многообразие от учебни програми  и от учебници, които не е нужно да бъдат одобрявани от Министерство на образованието. Самата пазарна икономика, конкуренцията между училищата ще отсее качественото преподаване, качествените учебници и програми. Това най-ясно ще проличи на бъдещите национални държавни матури където ще си проличи учениците от кое училище как са се представили. Училищата, на които учениците са се представили най-зле т.е. учебните програми, учителите и учебниците, по които са учили са калпави ще бъдат закрити, защото никои няма да запише детето си в тях.

ДЕМОКРАЦИЯТА:

 Демократичното общество не може да бъде единно, то не е и нужно. Тези десетина думи би трябвало да научи всеки човек, който се мисли за демократ. В демократичното общество не може да има само едно мнение по даден въпрос, винаги ще има най-малко две мнения. Това, че обществото не е единно по повечето дискутирани въпроси, които го вълнуват е добре. Това е признак, че демокрацията функционира. Тези които мечтая за деня, когато всички представители на партии в парламента ще се хванат за ръце и ще се прегърнат, те не знаят за какво мечтаят. Мечтаят за погребението на демокрацията. Това ще бъде рождения ден на комунизма, фашизма или някакъв друг тоталитаризъм. Как можем да установим, че това е правилното гледище след като няма опозиционно виждане по въпроса. Как можем да знаем кое е добро след като не знаем кое е зло. Обществото е лишено от правото на преценка коя позиция да избере след като по въпроса има само едно мнение.

Но все пак е добре обществото да се обедини около определени национални приоритети. Така все пак по-лесно се върви напред. Целите на нацията в повечето случай са целите на спечелилата изборите политическа сила. Ако те са се оказали погрешни след 4 години целите се сменят, чрез избори от нова политическа сила, ако това не се е случило по-рано под натиска на медиите и обществото.

Въпреки всичко разделението в България не е така остро както се опитват да го представят. В Чили на 11 септември  годишнина от преврата на Аугусто Пиночет бяха дадени 2 жертви и много ранени. В България 9 септември не води до насилие между привърженици и противници на тези събития. Това е признак за значителна политическа култура липсваща в Латинска Америка, Азия и Африка. Да не забравяме, че от Освобождението 1878 год. до 1934 год. сме имали демократично плуралистично общество, а от 1934 год. до 1948 год. полудемократично. Нещо което не са имали повечето държави на горните континенти.

ПРОГНОЗА:

С отварянето на Хърватия към света, след победата на лявоцентриската коалиция на парламентарните избори, тежестта на България и Румъния ще намалява. За Югославия сега пример няма да са демокрациите на бедността, а просперираща Хърватска. /една не сбъднала се прогноза поне що се отнася до влиянието на България и Румъния/.

ВИЦ: Попитали радио Ереван,защо арменец още не полетял в Космоса. Радиото отговорило, защото грузинците ще пукнат от завист, арменците от гордост и целия Кавказ ще остане на азерите. Тоя виц важи за всеки конфликтен район, включително и за Балканите.

БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА: След скандалите за корупция в Германия и Израел четох някъде статия от Стефан Продев ,,на къде сме тръгнали към покварена Европа, разтърсвана от скандали”. Той със сигурност би ни препоръчал да се запътим към Китай, Ирак, Куба където скандали за корупция няма, там няма никакви скандали, което определено е голямо “достойнство” за тези общества. Силата на демокрацията е в скандалите, колкото са по – силни,толкова по-сигурно е че я има /демокрацията/.

РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ:

Издигането на ролята на България като първостепенен политически фактор на Балканите определено не може да стане за сметка на Гърция, Турция и Румъния. Това може да стане само за сметка единствено на Югославия. За целта България трябва да признае независимостта на Косово. Косово откъсва от Югославия територия от около 1/5 от територията на България и над 2 милиона население. Това е голяма териториална, икономическа и най-вече демографска загуба за Югославия. Вместо България да е от първите, които да признае свободната воля на хората в Косово, то българските политици както винаги грешно разбират националните ни интереси и държат на единна Югославия. Без Косово и Черна гора Югославия се маргинализира. България става първостепенна славянска държава на Балканите по-голяма от Сърбия, Хърватска, Черна гора, Македония. Неминуемо тогава ще се наблюдава завой на руската външната политика от Белград към София. Много странно е как политическия елит в България защитава не българския национален интерес, а сръбския интерес за Косово като част от Сърбия.

Дали от българския елит въобще зависи нещо? Дали Америка може да наложи на 2 милиона албанци съюз със Сърбия? САЩ определено нямат намерение да наложат този съюз, а нямат и сили 40 хиляди войници не могат да действат против волята на 2 милиона албанци. Ако те извършат действия на принуда, то те ще компрометират Европа и САЩ като освободители. Ако България се смята за демократична държава, зачитаща правата на човека и свободната воля на хората тя просто трябва да признае независимо Косово и Черна гора още повече, че това е в неин национален интерес. Ако Косово се присъедини към Албания за България няма никаква заплаха. Колкото и голяма да е Албания никога не може да бъде конкурент на България, освен в престъпността. Голяма Албания била опасност за Македония. Ами изкуствените държави по принцип нямат бъдеще. Хората населяващи дадена област, чрез референдум са свободни да се отделят от цялото. Явно сегашната българска политика за “ефекта на домино” е внушена отвън. Западът има интерес от малки държави на Балканите, защото така те са по контролируеми. Интересно защо българското външно министерство непрестанно говори за нарушаване на правата на българското малцинство в Югославия, а не забелязва за подобно нарушаване на правата на много по многобройната ни общност в Македония или на българите в северна Гърция. Явно Югославия е удобна мишена в момента, а въпросът за човешките права е конюктурно поставен в случая. По късно през следващите години на огромните български малцинства в Молдова и Украйна бе забранено да изучават майчиния си език, но не последва сериозна реакция от българска страна. В продължения на десетилетия българското малцинство в северна Гърция е подложено на усилено елинизиране и претопяване. Но Гърция не е низвергната Югославия, а е член на ЕС и НАТО и затова трябва да сме добри и послушни с тях. Защо толкова години Гърция пречи на откриването на нови КПП, за да не свърже българите от Родопите с тези от Егейска Македония. Не е ли срамно, че по цялата българо – гръцка граница има само едно КПП, въпреки че това е най-голямата ни сухопътна граница. Докато с други съседи имаме цяла дузина КПП.

БЪЛГАРИЯ И СЪРБИЯ-РАЗЛИКИ:

От Освобождението до днес Сърбия върви по възходяща линия всички национални цели и идеали на страната се сбъдват.За разлика от нея България със своя национален идеал търпи крах през 1912 год, 1918 год. и 1944 год. Това отрезви българите и те разбраха че са зависими от света и не могат да си скрият главата в пясъка подобно на щраус и да не се съобразяват с реалностите. Сърбите в следствие на това успешно развитие, на сбъднали се национални идеали са по – големи националисти от нас. Техния национализъм е по-позитивен, по-градивен от нашия и затова има по-голяма подкрепа. Българският национализъм е краен, наситен с омраза, ненавист, чувство за малоценност и недооцененост в следствие на 4-те национални катастрофи през този век и затова има малка подкрепа сред българите.

ДВОЕН СТАНДАРТ:

Мадлин Олбрайт заяви в албанския парламент /началото на 2000г/, че международната общност няма да допусне преначертаване на границите на Балканите, няма да допусне Велика Албания, Велика Хърватия и Велика Сърбия. За едни народи е позволено да се обединят в една държава – Германия, а на други не е. Границите на Балканите пак се определят от Великите сили, което води до нови конфликти. Какво по естествено всички албанци да живеят в една държава, същото се отнася и за сърбите, и хърватите. Създава се двоен стандарт на германците им бе позволено да се обединят, а балканските народи не могат по мирен, демократичен път, чрез референдум да определят съдбата си. Това води до регионални конфликти. Но когато друг определя съдбата на Велика сила /Германия след първата световна война/ това води до глобален, световен конфликт. Сърбите от Босна имат право да се присъединят към Сърбия и това ще има отрицателен ефект върху режима на Милошевич, защото народа му ще види, че Международната общност не е злонамерена спрямо сръбския народ, напротив помага му да се обедини. От тук свалянето на режима е въпрос на време.

ГРЪЦКОТО ВИСОКОМЕРИЕ:

Гърция и хората там трябва да са наясно, че нито една държава в света не може да иска от друга суверенна страна да си смени името, защото видиш ли първите си го били патентовали. Правото на един народ да определи името на собствената си държава е суверенно и ненакърнимо. Другото  е проява на гръцки империализъм. Вместо гръцкото общество да се радва, че така ще има три гръцки държави в ООН Кипър, самата Гърция и Държавата с гръцкото име Македония, те вдигат вой до небето, че били ограбени. Ако най-богатата държава на Балканите е ограбена какво да кажем ние бедните роднини – България и Македония.

ПОЗОР:

За цялата история на Третата българска държава от Освобождението до днес за повече от сто и двадесет години в българското правителство не са влизали роми и български турци. Срам и позор за държавата. Това правителства на българския етнос ли са или на България. /писано в началото на 2000год/./Правителството на Симеон от 2001 год. е първото, което включи български турчин като министър/.

БЪЛГАРИЯ, ЛИБИЯ И ЛИВАН:

Антиарабската истерия в България продължава с пълна сила /юни 1999г/ правят се митинги пред либийското посолство, бдения, молебени. Либия е обвинена, че не допуска до процеса български адвокат, което било недемократично. Според либийските закони в джамахирията адвокат може да е само арабски гражданин, постоянно живеещ в Либия. Това значи, че гражданин на една от 22-те арабски държави алжирец, египтянин, ливанец и т.н. може да е защитник на нашите медици, ако живее постоянно в Либия. Поставена под сериозен Международен натиск поради активността на българската дипломация /впрочем постянно обвинявана в бездействие/ Либия се съгласи да допусне български адвокат, ако България докаже наличие на взаимност т.е. ако и пред български съд адвокат на либийци може да бъде либийски адвокат. Естествено според българското законодателство това е невъзможно, само български гражданин може да е адвокат в България.

Единната реакция на арабските посланици в България на антилибийската истерия доказа за пореден път, че арабската нация се възприема като единно цяло и само управляващите авторитарни режими са пречката пред нейното обединение.

Българското обществено мнение не само не е убедено в демократичността на процеса, но то е против самото водене на процеса. То приема невиновността на своите сънародници априори, без процес. Вина може да се докаже само в един процес. Процес се води именно  за това. Нормално е да се протестира едва след края на процеса, когато ще се види каква е присъдата какви са мотивите, възоснова на какви доказателства е постановена присъдата. Но българското общество протестира предварително за по-сигурно, че ще бъде чуто.

Във връзка с развихрилата се антиарабска истерия в България около либийския случай се повдигна в медиите още един частен случай. Някаква българка се оженила за ливанец родили им се две деца, но се скарали и разделели. Позната история. Бащата взел едното от децата качил го на самолет и хайде в Ливан, където завел дело за родителските права и над другото дете. В България истерията бе страшна, на пресата това и трябваше за да подлудне. Големи заглавия ”Отвлечено е българче”, не дете а българче. Развиха се грандиозни конспирации за международна престъпна организация, която разфасова деца за органи. Всички в купон се възмущаваха как на летище София граничните служби не са задържали бащата и детето.

Нямали кой да обясни на тези тъпи журналисти, че баща не може да отвлече детето си. Още повече, че то напълно доброволно е тръгнало с баща си за Ливан. Майката “мъченица” според българската преса се възмущава, заедно със журналистите, защо Външно министерство не иска да поеме разходите от 600$ за ливански адвокат по заведеното частно дело. Аз съм решително против държавата да харчи парите на данъкоплатците по частни случай не засягащи държавата и обществото. Аз за разлика от пресата не съм сигурен кой крив и кой прав в случая. Още по-малко съм сигурен кой може да осигури по-добър живот и по-добро бъдеще на детето – майката, която не може да си позволи самолетен билет до Ливан или бащата. Мен слабо ме интересува за разлика от пресата въпроса дали децата ще са християнчета или мюсюлманчета. Важно е те да са щастливи, осигурени, живеещи в свободна, независима и демократична държава, каквато Ливан за съжаление не е.

ГРЪЦКИЯ ТЕРОРИЗЪМ/ПО НАПРЕД ХРОНОЛОГИЧЕСКИ/:

Америка се извини на Гърция за предложените от конгреса на САЩ санкции срещу Гърция заради бездействието на последната в борбата и с тероризма. Наглата гръцка върхушка отговори, че “неприема твърдения, които не отговарят на действителната обстановка”. На следващия ден лявата терористична организация “17 ноември” уби британския военен аташе в Атина, баща на три деца. В момента Гърция е държавата с най – голямата организирана престъпност и корупция на Балканите. В България  и Румъния има престъпност по мащаби може би по-големи от тази в Гърция, но това е дребна кокошкарска престъпност, битова престъпност. В България след 1989 год. не са още убили човек по политически причини, че не си е върнал кредита – да, но за политика – не. Докато в Гърция политическите убийства са ежедневие и това не прави на никой впечатление. Огромните европейски субсидии които разпределя политическата класа в Атина допълнителна я корумпират и я правят неспособна да действа. В Турция също има доста терористични групировки и силна организирана престъпност, но там поне правителството се бори с тях, за разлика от Гърция. /След членството на България в ЕС от 2007 год. евро субсидиите увеличиха корупцията в страната до невиждани размери./

ПРОДАЖБАТА НА БУЛБАНК:/есента на 1999г или 2000г/

Около продажбата на най-голямата българска банка на консорциум от италианската “Уникредито” и немския застрахователн гигант “Алианц” пак се заформи поредния скандал.Може ли най-голямата българска банка да стане клон на чужда банка, има ли държава която да няма държавни банки. Известна водеща в радиото/Лили Маринкова/ изпадна в ужас как можем да останем без държавни банки, има ли друга такава държава като България??? ­­Ужас държавата се разпада. Погром.

Искам да я успокоя – има такава държава, най-великата държава, държава №1 за всички времена, държавата, в която всичко принадлежи на хората – САЩ. В Америка няма държавни банки и затова тази държава просперира и върви напред. Проблема на българския народ не е цената, на която стават приватизационните сделки в страната, а липсата на убеденост от нуждата на този така необходим икономически процес наречен приватизация. Българският народ още не убеден, че всичко трябва да принадлежи на хората т.е. да бъде частно. Собствеността не може да принадлежи на едно аморфно образование наречено държава, зад която не може да се определи кой стои. Земята, горите, водите, полезните изкопаеми, пристанищата, летищата, жп линиите, атомните централи, всички банки и застрахователни дружества, абсолютно всичко трябва да принадлежи на хората, защото те са заитересовани да стопанисват добре собствеността си. Някои би казал, но “Алианц” и “Уникредито” хора ли са. Не са но те имат хиляди акционери, но те не са българи. Не са, но никои не пречи на българите да станат акционери, в която и да е световна компания и така ще имат не само част от българската собственост и икономика, но и от немската, италианската, американската  и въобще световната икономика.

КАЗАРМА:

Президентът, когото толкова уважавах ми падна в очите. Той върна закона за въоръжените сили в парламента за ново разглеждане с аргумента че има дискриминация между висшисти, които ще служат 6 месеца в казармата и другите които ще служат 9 месеца. Затова всички трябвало да служат по 9 месеца. Хубаво, а защо всички да не служат по 6 месеца или въобще да не служат както е в нормалните държави. Това бреме, това робство, това варварско отделяне на младежите от техните близки и вкарването им в “затвори”, където им тикат по едно желязо заредено с патрони и ги учат да убиват себеподобни. Учат ги как да бъдат мижитурки, част от сивата маса със шинели, робски същества, а не свободни и независими хора. Така поне е в българската армия. Този варварски, непаричен, натурален данък все още съществува в много държави по света, но не и в образеца за държавно и обществено устройство – САЩ. След Виетнам американското общество разбра, че не си струва хвърлянето на 18 годишни голобради момчета в огъня. Още повече, че те са войници по задължение, а не по собствена воля. Никой не ги е питал дали искат да се бият за една псевдоценност наречена държава, зад която в повечето случай по света се крие една управляваща каста, страхуваща се за властта си и дошла на власт без одобрението на народа. Единствената държава, която си заслужава да се мре за нея е Америка, защото САЩ не са просто една от многото държави, а държава – символ на демокрацията, свободата и човешките права.

          Според българския президент различното времетраене на военната служба ще забави реформите в българската армия, а от там и членството ни в НАТО. Кой го интересува членството ни в НАТО. Мен не ми дреме. За мен е важно колко от живота си ще трябва да жертвам в полза на дракона-държава. Не ние трябва да се натиска ме за НАТО, а Запада има по-голям интерес, ако иска да разшири влиянието си и да гарантира сигурността си от Изток. България няма врагове и един неутралитет би гарантирал в голяма степен сигурността й. /от днешна гледна точка 27.01.03 год. съм по прекалил с емоциите що се отнася до важността на членството ни в НАТО. Определено то е от огромна важност за бъдещето на страната/

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА ПРЕЗ 1999г:

Земетресенията през 1999 година освен нещастия, смърт и разрушения донесоха и едно положително явление – подобряване на отношенията между страните – Гърция и Турция, ЕС и Турция, Китай и Тайван. Последните без малко да влязат във война докато след земетресението започнаха активно сътрудничество, което допринесе и за по-голяма интеграция в Югоизточна Азия. Явно страните от региона по примера на Европа и арабския свят след земетресението  в Турция решиха да демонстрират и те по-голяма солидарност. Определено ще е постижение за едно земетресение, ако съчувствието и състраданието доведе до преговори за обединение и демократизиране на единен Китай /определено това се оказа прекалено голямо предизвикателство за едно земетресение/.

ТУРЦИЯ:/1999год./

Земетресението в Турция показа важността на последната за световната политика.Важност както за САЩ така и за ЕС и Русия.Турция бе предната база на демокрацията в два свята – комунизма и исляма. Турция и Норвегия са единствените държави членки на НАТО, които имаха обща граница с бившия СССР. Тя е близо до богатия на петрол район на Персийския залив и като такава е предна база на САЩ в района. Добрите отношения с Израел спомагат за разбиване на единния мюсюлмански фронт срещу еврейската държава, което се подкрепя от САЩ. Като бивш център на Отоманската империя Турция е „пътеводен фар” за развитието на арабските и мюсюлманските държави. Турция е с огромно влияние в новите мюсюлмански държави възникнали след разпада на СССР. САЩ имат интерес да поощряват турското влияние като противовес на руското и иранско влияние в тях. По тези причини след Израел, Турция е най-важната страна в за САЩ. След постигането на мир в Близкия Изток Турция ще стане №1 в американската външна политика /войната в Ирак доказа че Турция не е чак толкова важен американски съюзник и САЩ могат да минат без нея/.

82 държави са оказали помощ на Турция след земетресението разтърсило страната. Турция винаги е била гранична зона на два свята, два континента, две култури – християнската и мюсюлманската. Турция е изключително важна държава за ЕС, ако ЕС иска да напусне границите на Европа, да не се ограничи в рамките на християнския свят, да бъде реален конкурент на САЩ за световно влияние, то приемането на европейско-азиатска мюсюлманска Турция е изключително важна стъпка. Приемането на Турция в ЕС ще и отреди мястото на една от държавите с най-голяма територия и втората по население държава след Германия. Като вземем под внимание отрицателния прираст в Германия, то това второ място няма да е за дълго. Демократична мюсюлманска Турция е преден пост, клин в закостенелия мюсюлмански свят, носител не толкова на авторитарния мюсюлмански светоглед за политическо устройство, колкото на европейския и американски модел за демократично политическо устройство. Турция винаги се е чувствала „чужда сред свои”, заради демократичния си политически режим обиколена от авторитарни и тоталитарни мюсюлмански политически режими. Но не може да се каже, че се е чувства и „своя сред чужди”. Демократична и мюсюлманска страна, тя винаги е била посрещана резервирано от Европа поради опърничавостта на Гърция и християнския фундаментализъм в Германия и Франция. ърция е страна която се мисли за демократична, но не признава престъпленията на военния режим в Кипър срещу мюсюлманската общност, в защита на която бе и турската интервенция. Интервенция, която по нищо не се различава от тази в Косово само, че света не бе узрял да я приеме и да и даде Международен характер.

Турция е важна за Русия, защото може да помогне за помирението на християни и мюсюлмани в самата Русия. Отхвърлянето на Турция от ЕС ще навреди най-вече на самия ЕС, който въпреки опитите на Франция и донякъде на Германия, никога няма да бъде равностоен партньор на САЩ в световната политика, а само младши партньор – без Турция.

БАЛКАНСКИ ВЕЧЕРИНКИ:

През януари 2000 година се състоя среща на Балканските премиери в Хисаря и бе обсъден недействащия Пакт за стабилност. Всички балкански лидери в куп все се оплакваха как били излъгани от Европа, как тя им била обещала, че ще налее милиарди в икономиката и инфраструктурата на региона, а това не станало. Един от най-шумните бе босненския премиер. Каква наглост, какво безсрамие не стига, че ЕС е дал над пет, шест милиарда долара за тия 10 години на граждански войни в Босна, но неблагодарниците са недоволни. Като им е малко да си ги изработят, но на готово всеки може да получава пари. Примера на Босна за България и Румъния: можем в продължение на една петилетка да спретнем по – една гражданска война, а после Европа е задължена да ни оправи разрушените градове, пътища предприятия. Откъде, накъде. Но ЕС е виновен, защото няма правилна политика към страните от Балканския регион. Това са народи, които са свикнали още от времето на Османската империя да ги държат изкъсо. Изводът е: суверенитета на тези държави трябва да бъде ограничен. Тези народи са далеч от цивилизованото отношение по между си, как може да претендират нещо след като незнаят да се държат подобаващо, по човешки към другия, към различния по етнос и религия. Новосъздаващата се европейска армия не трябва да се разполага в Германия, Франция и Белгия, а именно в Балканските държави, за да чувстват балканските правителства кой командва парада. Икономическата им независимост трябва да им бъде отнета, чрез заместване на слабите балкански валути с еврото. Тогава ще имат основание да се молят за помощ и да я получават. Уважение и зачитане може да иска човек, който може да уважава и зачита, балканските народи не са от тези. Войната в Косово бе манна небесна за балканските народи /с изключение на албанците и сърбите/. Войната привлече вниманието на света към тях. Тя е тази, която ги вкара от третия свят в първия свят. Заради войната България, Румъния и Турция бяха поканени за преговори за членство в ЕС. Народите им насила ще бъдат направени богати, културни, образовани и толерантни. Те дефакто бяха осиновени от богат роднина. Но самите те не осъзнават колко важен факт е войната за тяхното бъдеще. Преди войната границата на Европа минаваше по граничната бразда на Угария с Югославия и Румъния, след Хелзинки европейките граници са вече между Турция и нейните съседи – Армения, Грузия, Ирак, Иран и Сирия. Балканските народи не си дават сметка колко народи от Африка и Азия си мечтаят да са на тяхно място или на тях да им спретнат една такава война, след която перспективите за насилствен просперитет да са налице. Насилствен просперитет, защото ЕС няма да се умори да налива пари в Балканите въпреки нежеланието на Балканските правителства да спазват елементарна фискална дисциплена, да спрат субсидиите за губещите предприятия и въпреки нежеланието на балканските народи да си сътрудничат по между си. /Пример: Турция и Гърция, Югославия и Албания, Югославия и Хърватско/. Няма държава – членка на ЕС, която да е бедна. Историята го доказа – Испания, Гърция, Португалия и Ирландия увеличиха жизнения си стандарт след членство в съюза. Съюз от равноправни членове отдали доброволно част от националния си суверените в името на общото благо.

НАГЛОСТ И ЛИЦЕМЕРИЕ:

През летните месеци на 2000 год. Станаха много горски и полски пожари. В края на август един калпав министър /Праматарски/ обяви, че България ще иска парични компенсации за пожарите от САЩ и ЕС. Егаси наглото племе сме. Не мога да разбера на какво основание ще искаме компенсации може би НАТО ни е виновен за пожарите или в лицето на Брюксел и Вашингтон управляващите виждат нова дойна крава. Някои пита ли данъкоплатците в западните държави искат ли да компенсират българските пожари. Утре може пък правителството на САЩ да поиска от България ние да компенсираме пожарите в Западните американски щати. Интересно защо не искаме компенсации от любимите на нашите комунисти Китай, Ирак, Северна Корея. Утре по примера на България и Етиопия ще поиска от САЩ компенсации за провала на реколтата, поради голямата суша. Срам и позор за цялата нация никога няма да станем като Полша, Чехия и Унгария. Тези държави имат чувство за чест и достойнство, каквото нашите управляващи нямат. А заради такива некадърни министри ти идва да подадеш молба за отказ от българско гражданство.

ПАРАНОЯ:

Имам чувството че света е обхванат от някаква параноя. В България бе убита ватманка на трамвай. Ватманите в столицата започнаха стачка против несигурността им на работното място. Всички очакваха, че убийците са някакви борчета от сенчестите структури, а то се оказа че убиеца е ватман. По селата положението е същото, ако се извърши някоя кражба винят ромите, обикновено най-активните обвинители са истинските крадци – българи. Но параноята за търсене на външен враг не е само българско явление. В Русия този проблем се наблюдава около потъването на подводницата „Курск”; кой е виновен, ами американците са я потопили, кой друг. И простите хорица в България и Русия вярват, какво им остава, не могат да възкресят мъртвите. Параноя се наблюдава и на Запад през 2000г. Често явление бяха самолетните катастрофи. Почти при всички западните медии виждаха дългата ръка на ислямски терористи. Така бе и при катастрофата на египетския Боинг до Ню Йорк, френския Конкорд, Еърбъса в Персийския залив. Възниква въпроса защо терористите ще избиват араби, които са 99% от пътниците на в Еърбъса. Според американски официални лица в записа на черната кутия на Боинга се чува един от пилотите да изрича мюсюлманска молитва и се прави извода, че това е фанатик – камикадзе.

Мисля, че случая е по – прост когато самолета лети с бясна скорост на долу какво му остава на човек, освен да каже една молитва. Обикновено когато се прави терористичен акт се поема отговорността от една терористична организация и се съобщава по какъв повод е направен, иначе има опасност никои да не разбере за него и да се отдаде случилото се на технически причини. В западния печат се изказа по вероятното виждане, че самолетните компании през последните години са предпочитали да инвестират в меки и удобни седалки, а не в сигурността на самолета, което и според мен е по правилната причина за самолетните катастрофи.

ПИСМО ДО ЦАРЯ:/май 2000 год. – една година преди завръщането му/

Ваше величество реших да Ви пиша по повод на една моя хубава идея с надеждата, че може би и Вие ще я оцените. В писмото ще засегна и въпроси от политическата обстановка в страната и това как аз виждам нейното бъдеще.

Ваше величество преди около 40 години един Велик американски президент бе казал: ”Не питай какво Америка може да направи за теб,а кажи какво ти можеш да направиш за Америка”. Какво направихте Вие за България през своя живот сравнено с другите короновани особи като испанския крал, определено не сте направили много. Като малък, когато баща Ви е починал и вие сте заели опразненото от него място определено не сте могли да направите нещо, вместо вас решенията е вземал регентски съвет. По късно по време на съветската окупация, когато сте били далеч от България и да сте искали да направите нещо пак не сте могли кой знае какво да сторите срещу натрапеното тоталитарно управление. Най-много да сте помогнали на някои български емигрант да си уреди живота далеч от родината.

Ваше величество какво направихте за родината през последните 10 години, когато отново свободата изгря на българския небосклон, когато можете да пътувате в страната, когато възстановиха българския ви паспорти и можете отново да се чувствате пълноценен български гражданин? На този въпрос Ви оставям Вие да си отговорите. Аз разбирам, че сте прекарали по-голямата част от живота си в Испания. Страна, която бележи икономически прогрес и възход. Държава със спокоен живот. Неприятно е да се върнеш и заселиш в мизерстваща, балканска държава, но някои го правят. На стари години се връщат в родния си край, напускат града и се връщат в къщата на техния баща, дядо в малкото градче или село. Не знам за Испания, но поне за България това е характерно. Вашите деца са вече големи хора, за което Вие като баща „дал им хляба в ръцете” можете само да се гордеете. За тях е без значение дали от Америка и Англия ще пътуват до Мадрид или София, още повече че има къде да се върнете след като бе възстановена собствеността на бащините ви имоти. За тези дворци, хижи, паркове трябва да се грижи някой.

Ваше величество какво направихте за нова България през тези 10 години? Вие бихте отговорили, че никои от лидерите на държавата не ви е поканил да се върнете, а още повече да е предложил възстановяване на царство България. Ваше величество никой няма да ни поднесе властта на тепсия, не очаквайте такъв подарък от български политик. Българският политик не мисли кое е по-добре за държавата, а кое е по-добре за него самия. За него не е добре да дели властта с друг.

Положението в държавата е трагично, никой не вярва на никого. Хората не вярват нито на управляващите, нито на опозицията. Никога за тези 10 години безверието не е било толкова силно. За мен сега е момента, трябва да се върнете и да поставите въпроса директно – република или монархия, като изложите вашите виждания за едното и за другото. Трябва да се поиска след 6 месечна дискусия да се проведе референдум. Така следващото НС трябва да бъде ВНС за промяна на Конституцията. Това при успешен референдум.

Но трагедии не трябва да се правят и при отрицателен отговор. Живота продължава, но не трябва да се забравя мисълта на Кенеди “кажи какво ти си направил за родината си”. Аз бих перафразирал въпроса, като какъв Вие бихте били най-полезен на България. Ако Вие бяхте лекар и започнете работа в българска болница, надали ще сте много полезен на страната. Ако бяхте учител и заработите в българско училище, положението е същото. Ако станете чиновник в някое министерство или служител в българска частна компания също няма да допринесете кой знае колко за благото на България.

Ако загубим един референдум/за монархия/, то Вие ще бъдете полезен на държавата като заживеете в нея и започнете да се занимавате с политика. В социологическите проучвания около 30% от анкетираните имат положително отношение към Вас без да присъствате в медиите и въпреки голямото недоверие в обществото. Достатъчно е 10% от гласовете да вземе политическа формация оглавявана от вас за да стане трета политическа сила. Последните избори доказаха, че хората търсят алтернатива на всички политически партии, но не са я намерили, защото разпиляха гласовете между много малки и неизвестни формации. СДС загуби в сини крепости Варна, Стара Загора и Габрово. БСП загуби в Северозападна България. ДПС загуби в етнически район като Кърджали. Хората търсят алтернатива, но не могат да я намерят. Явно като Прометей трябва да запалите огъня и да посочите пътя, по който ще ги водите подобно на Моисей. Имате огромен шанс за политическа кариера, имайки предвид митичния ореол около личността ви. Ореол който не притежава нито един български политик. Постепенно с времето той ще изчезне, но за момента той е достатъчен за начален тласък в политиката. /последните две изречения бяха потвърдени от историята/.

Един ден, когато трябва да си идете от този свят и направите равносметка на жизнения си път, няма ли да съжалявата, че въпроса за република или монархия не бе поставен и не научихте какво е мнението на народа? Няма ли да съжалявате, че въпреки евентуалния неуспех да се възстанови Царство България не сте участвали в това славно и трудно време по възстановяване на българската държавност след 45 години съветска окупация. Няма ли да съжалявате, че не сте един от строителите на съвременна България /аз на ваше място бих съжалямал, ако имах вашето влияние/, още повече че перспективите са добри след поканата за преговори за членство в ЕС. Нещо което народа не вижда, но и евреите са били слепи докато не се е появил Моисей.

Между другото съм вярващ атеист и като такъв ми е болно, като виждам все по често как този народ търси разрешение на икономическата и морална разруха в религията. И по точно търси спасение в Бога, а не в собствените си сили. Тук имате още един сериозен ход, имайки предвид, че вашата личност е харизматична, чиста и неопетнена. Но това влече и голяма отговорност пред обществото. Между двете световни войни немския народ е бил в подобно положение инфлация, икономическа разруха и намира своя Бог – Хитлер. Страх ме е че личност като Жорж Ганчев, Красимир Каракачанов или някаква подобна балканска мижитурка може да застане начело на народното недоволство от политическата класа и демокрацията и се превърне в българския Милошевич и изкара за всичко виновни малцинствата /роми,турци/. Естествено ние не живеем през 30-те години на 20 век, а в неговия край, когато САЩ, ЕС, НАТО, Съвета на Европа не биха допуснали този краен за развитието на България вариант. Но не трябва да се забравя, че народното недоволство ескалира с много бързи темпове.

Ваше Величество, ако искате да изпълните мисълта на Кенеди със съдържание да сте полезен на България, то трябва да влезете директно в политическия и обществен живот на родината си:

1/Установете се да живеете в България.

2/Постановете въпроса, които не може да се отлага – въпроса за референдум

3/Ако референдума е неуспешен – впуснете се в политиката.

Ето какво предложих на едно заседание на Столичната организация на ФЦБ. Последната да стане инициатор на следния законопроект в Парламента. Той се вписва напълно в идеята на премиера за привличане на българите живеещи в чужбина за каузата на България по света. Нужно е вашето съгласие без него закона е безсмислен.

Законопроекта за създаване на институцията “Посланик на България по света”.

Чл.1 Посланика на България по света представлява българската държава в международните отношения. Той има право да сключва международни договорни с държави и международни организации след консултации с компетентни държавни органи.

Чл.2 Държавни органи и държавни служители са длъжни да предоставят всякаква информация на Посланика, независимо дали е държавна или служебна тайна.

Чл.3 За главен преговарящ с ЕС се избира Посланика на България по света.

Чл.4.На всеки 6 месеца Главния преговарящ с ЕС дава отчет пред НС заа развоя на преговорите.

Чл.5 За посланик на България се избира Симеон ІІ Български

Чл.6 Длъжноста се заема на обществени начала.

Чрез този закон Вие влизате директно в политиката, като не си отрязвате пътя нито към Президенството, нито към трона. Чрез тази институция можете да влияете на българското обществено мнение. Инструментите за това са: възможността да се сключват договори; възможността за достъп до всякаква информация достъпна само на висши държавници; в преговорите с ЕС може да сте истински полезен на България с връзките и авторитета си. С това, че не сте на държавна издръжка ще спечелите народното доверие. Чрез обръщенията на 6 месеца към депутатите ще наподобите баща  ви, които е откривал сесиите на НС.

С УВАЖЕНИЕ:М.М.

/Писмото е изпратено чрез г-н Христо Куртев лидер на ФЦБ/

ФАШИЗЪМ:

Винаги съм смятал че в СДС има крайни националисти с профашиски възгледи. В дебата за паметниците на българите спасили 50 000 евреи депутата от СДС Дянко Марков заяви, “че депортацията на вражеско население /еврейте/ не е военно престъпление”. Срам и позор за нацията ни. Този факт не е направил впечатление на никой в Парламента след въпросният господин са се изказали още около 30 депутати от всички парламентарни групи и нито един не е осъдил това изявление. Това е още по-голям срам и позор. Пресата на другия ден също не реагира, споменава се между другото, че имало и такива изказвания.

Този народ бил толерантен и спасил евреите си? Явно поколение с поколение не си приличат и е напълно възможно наученото от едно поколение да бъде забравено от друго. Но ако се придържаме към фактите то заслугата за тяхното спасение е най-вече на царя, който е имал последната решаваща дума. След два, три дни вследствие реакцията на посланици и български евреи МС и ръководството на СДС, започнаха да се разграничават от реакцията на своя депутат, без да го споменават поименно, което е още по неразбираемо за мен. След тези изявления всички в пресата взеха да се питат какво е станало, какви са тези изявления. Значи българите били спасили евреите си, същите тези българи които в социологично проучване 71% се обявяват против участие на ДПС във властта, а не техния цар, който по ирония на съдбата е с 50% немска и 50% френско-италианска кръв.

БАЛКАНСКА ГЛУПОСТ:

Гръцки съд осъди 4-ма турски моряци на общо  около 1400 години затвор за трафик на хора, ако трябва да вярвам на българските медии.На гърците явно им хлопа дъската, това е общоизвестен факт поне на всички европейци. Гърците по явен начин демонстрираха своето презрение към турците. През пролетта на 2000 година т.е. няколко месеца преди това италиански съд пусна със условни присъди български моряци за трафика на няколко хиляди емигранти в Италия с кораб. Ако някой си мисли, че тези хилядолетни присъди за измислено престъпление като желанието хората да живеят на избраното от тях място ще спрат емиграцията от Ирак и Афганистан дълбоко се лъже.

СКАНДАЛИ:

Във връзка със скандала за подслушването на Главния прокурор, за пореден път бе нарушена Конституцията – чл.30 ал.4 “Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или привличането му като обвиняем”. По случая бе задържан някакъв полковник, зам.-началник на една от многобройните тайни служби в страната. В продължение на 3 дни на този човек не му бе разрешен достъп до адвокат, като бе държан над разрешените 72 часа по закон, а протоколите от разпитите в последствие не бяха дадени веднага на адвокатите. Питам се дали ако бе подслушван някои ром от “Столипиново”, а не Главния прокурор щяха да се нарушават така правата на хората. Как можем да се зъбим на Либия след като в България е възможно да подслушват Главния прокурор и да се възпрепятсва достъпа на хората до адвокат. За каква демокрация въобще говорим и ние ще ставаме членки на ЕС и НАТО.

БЪЛГАРСКА ЛУДОСТ:

В края на юли 2000 год. на посещение в Либия замина българска парламентарна делегация. Либийците естествено били много лошо настроени от антилибийската кампания вихреща се в българските медии и от липсата на съчувствие към тяхната трагедия. Председателя на НС Й.Соколов заяви, че му били представени публикации в българския печат, в които се изказва съжаление, че нямаме самолетоносачи да ги изпратиме срещу Либия. Същите тези вестници само преди година обрисуваха българите като изключително миролюбив народ и се чудеха как може ние миролюбците да дадем въздушно пространство на агресора – НАТО да бомбардира братята сърби, избиващи албанците по това време. А днес във в-к “24 часа”, ако не се лъжа бе публикувано мнение на читател, което предлага да изпратим спецчасти да атакуват затвора в Бенгази и да освободят българите. Това се предлага като сериозна алтернатива на дипломатическите ходове предприети от правителството и последното се обвинява, че прекалено угажда на либийците. Явно прекалено много холивудски продукции гледат читателите на “24 часа”. Сигурно читателят е гледал “Редник Джейн” с Деми Мур, но нали Европа ни натиска да гледаме повече европейско кино – там такива рамбовски истории няма. Добре ще е рамбовеца готов да вкара България във война, да наблегне на сълзливите латиноамерикански сапунки, така популярни в България, и красноречиво показващи равнището на мислене на българина.

РОДООТСТЪПНИЧЕСТВО:

По-голямо падение и по-големи безродници няма в целия свят от нашите комунисти. Същите тези които през 40-те се опитаха да дебългаризират 1/10 от от българския народ, карайки го насила да се пише част от една измислена нация – македонската. Днес тези безродници подписват писмо с искане за сваляне на паметната плоча в Израел на цар Борис ІІІ – спасителя на 50 000 български евреи. Надали има по-голямо антидържавно, антибългарско дело от тези действия на нашите боядисани комунисти. Действия, които могат само да ги наредят редом до поп Кръстьо. Цар Борис ІІІ е бил български държавник, той е олицетворявал държавата и нацията. По този начин нашите комунисти плюят по собствената си държава. Борис е имал и недостатъци, защото е бил диктатор, въвел авторитарно управление през последните 9 години от 26 годишното си царуване. Но тази 9 годишна диктатура определено не е била кървава. Да не забравяме, че по това време цяла Европа освен добрата стара Англия се е управлявяла от диктаторски режими, включително кървави режими като /Германия, Италия, Русия, Испания и др./ Твърдението на комунистите, че българския цар не е спасил българските евреи, а това било дело на българския народ е направо смешно. Ако това е вярно то значи, че България е била Демокрация и решенията са се взимали от народа, а не от “омразния монархофашистки рижим”, кое е вярно сега. И двете твърдения не могат да са верни. България е била диктатура, нито едно решение не могло да се вземе без съгласието на царя или въпреки неговата воля. Подписката на 40 депутати начело с зам.председателя на НС Димитър Пешев, застъпничеството на българската православна църква и на различни обществени организации, на лекари, на юристи, на културни дейци в полза на евреите е грандиозно дело което за съжаление българите не осъзнават. През цялата ни 13 вековна история няма по величаво дело на този народ. Ако погледнем историята на І и ІІ българско царство ще видим някакви пунически войни между варварски племена, при което първо ние избиваме съседите и се разширяваме, а после те ни го връщат тъпкано и се свиваме. Нищо запомнящо се, освен създаването на славянската писменост от двама гърци по поръчка на гръцката държава с цел разпространение на християнството сред диваците. Векове по–късно българите заедно със своя цар успяват да спасят 50 000 човешки живота, за което според много историци Борис плаща със живота си, както и заради нежеланието си да изпрати български войници на Източния фронт, с което спасява живота на още поне 150 000 българи, но загубва своя. Не знам колко хора са казали “НЕ” на Хитлер, но целия протест в страната на интелектуалния елит и на обикновените хора не би значел нищо, ако царят на българите не го бе изказал. Едно твърдо и решително “НЕ”.

Самият факт, че в обществото има дискусия, в медиите, в Парламента има дискусия ”за” или “против” депортацията на евреите е доказателство за наличието на някакъв плурализъм, какъвто няма да има само няколко години след смърта на Царя, след окупирането на страната от съветските пълчища. Същите тези 40 депутати защитили 50 000 човека от сигурна смърт са пратени в затвора, а част от тях убити от българските комунисти, лакеи на империята на злото.

Но българският цар успява да спаси 50 000 напълно непознати на него хора, които той не е виждал и няма да види. Истината за това славно дело 50 години бе крита от комунистите. Днес техните наследници, идиоти на N-та степен, писаха писма до сцепване на евреите, хвърляха помия върху царя, докато хората се принудиха да махнат паметната плоча на българския цар, българския патриарх и зам-председателя на НС Димитър Пешев в Израел /после плочите бяха върнати с изключение на тази на царя/. Както се казва в поговорката: “каквото сам си направиш никой друг не може да ти го направи”. Ние българите сме си виновни, че избираме такива некадърници в Парламента. Свалиха плочите днес пак никой не знае за този подвиг, комунистите пак могат да разпространяват лъжата как “полунелегалния” Янко /той се крие, ама никой го не търси/ е спасил българските евреи. Ако трябва да сме честни освен нашите комунисти искането за свалянето на плочата на царя е направено и от наследници на македонските и гръцки еврей 11 000 от които заминават за лагерите с подписа на българския цар, тогава Вардарска и Егейска Македония са дадени за управление на България, но със значително немско военно присъствие. Това е историята в един момент спасяваш 50 000 от смъртта, а в друг пращаш 11 000 в лагерите на смъртта. Могъл ли е да се противопостави българския цар, изправен ли е бил до стената, днес определено никой не знае, а и историците още не са достатъчно безпристрастни, за да оценяват тези събития. Ние не можем да се сърдим на македонските и гръцки еврейски организации. Ние можем само да скърбим и да се питаме къде бяха македонското и гръцко общество, когато депортираха техните евреи към газовите камери, натъпкани като животни във вагони, защото българите бяха по улиците и площадите протестирайки в тяхна защита, защото днес оказва се пак ние сме виновни и паметници на хора с безспорни заслуги се свалят. Ами по-добре да не питаме къде бяха европейските общества на Франция, Германия, Италия, защото може да не ни приемат в ЕС като задаваме много въпроси. Колко християнски църкви ще се похвалят че са се застъпили в защита на евреите подобно на БПЦ. Нима римо – католическата църква през цялото си вековно съществуване не е преследвала евреите и нима тя не е причина за появата на антисемитизма във фашиската идеология. Нима антисемитизма не е характерна черта на руснака, нима милиони евреи не бяха избити по царско и съветско време в Русия, подобно на Германия и Испания. Знам, че този подвиг не може да бъде забравен и той ще се изучава не само в българските училища, но и в европейските учебници по история и това ще е минутката на България.

В центъра на София има паметник на Александър ІІ – руския цар Освободител от турско владичество. Същия тоя цар е избил десетки хиляди поляци в едно полско въстание за свобода от руско владичество. Нашите комунисти как не са се сетили да поискат свалянето на тоя паметник да се пита човек. Цар Борис е бил доста миролюбив, а режима му доста либерален, докато руските царе са били истински деспоти и кръвопийци. И на този голям български държавник паметник в центъра на нашата столица все още няма.

В цялата тази история в края на юли 2000 год. върхът на сладоледа го сътвориха българските журналисти правейки нелепо сравнение между разрушаването на мавзолея и свалянето на паметните плочи в Израел. Да се сравнява делото по спасяването на 50 000 човешки живота с делото по създаване на култ към личността, към бого-човека, по налагането на съветския режим в България и избиването за тази цел на над 30 000 човека – цвета на нацията е най-малкото конщунствено. Как на някои българин не му е хрумнало да пише до Берлин и Москва да си издигнат паметник на Хитлер и Сталин на тези “големи държавници”, а защо не и на двамата във всяка столица. Така Путин и Шрьодер откриват паметник на двамата “велики държавници” как се ръкуват първо в Москва, после в Берлин. Паметник на немско – руската дружба. Това звучи абсурдно, подобно на абсурдните сравнения на българските журналисти.

“ЕДИН ХУБАВ ДЕН ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ”:

Днес 2 октомври 2000 год. бяха излъчени първите новини на турски език по българската национална телевизия.

ЛУДОСТ:

Според социологическо проучване 67% от българите ако можеха да избират къде да се родят щяха пак да изберат България, тия хора са НЕНОРМАЛНИ с големи букви, а Западът се страхува от емиграция.

ЧУВСТВА:

Няколко минути преди полунощ е на 5 октомври 2000 год. пак плача и преживявам 10.01.97 год, само че сръбския 10.01. и пак слушам Дарик радио. Колко си приличат процесите в Източна Европа и по-точно на Балканите, тези в България от 1997 год. и в Сърбия от 2000 год. Приликата е като две капки вода. Протести на студентите, блокада на ключови жп линии, стачки в ключова въглищна мина, атака срещу Парламента и неговото подпалване, стачка в Телевизията. Но протестите в Сърбия надминаха българските, полицията се присъедини към народа, опозицията превзе медиите и Парламента истинска революция, но мирна все пак сме в Европа, а не в Индонезия или Нигерия. Пак няма да се спи цяла нощ. Пак си спомням шествието на студентите на 10.01.97 год, което тръгна от университета около 9 часа сутринта и опаса Парламента, после около 10 часа присъединяването на шествието от НДК, снежни топки, бой с полицията и така до 17 часа, когато си заминах за провинцията. Прибрах се в провинциалния град и като че ли бях в друга държава, никой нищо не знаеше и не се интересуваше, какво става в столицата. Добре, че Дарик радио се хващаше и там, та до 4 часа сутринта слушах какво става около Парламента.

СТАРИ МУЦУНИ:

На 26 октомври 2000 год. по телевизия “7 дни” Петя Буюклиева реве, че няма закон за защита на родната култура, защото тя горката е останала без пари и не може да реализира “таланта” си, защото народа купува чалга, а не нейните песни. За какво претендира така наречената певица, за цензура, да се ограничават хората в свободния им избор, да им се казва какво да купуват, какви песни да слушат. Тази няма да я бъде. Отгледаната в парникова среда култура по времето на комунизма, когато западни филми нямаше по кината, а се гледаха само руски или български, когато се издаваха само родни автори, а на Славейков нямаше това изобилие от западни автори, когато имаше две, три придворни певици на небосклона на българската естрада безвъзвратно остана в миналото. Сега няма две, три певици, а хиляди които се борят да пробият в шоубизнеса. И това, че Буюклиева пее демодирани песни, които не могат да се конкурират със музиката от Запад, която вече слушаме свободно и със родния фолк, който въпреки дискриминацията си пробива път, е виновна не държавата, а самата Петя Буюклиева, която не може да се приспособи към принципите на свободния пазар и конкуренция. България върви напред в свободна България няма място за измислени певици, писатели, които плачат че никой не иска да им издава глупостите, некадърни поети, ”татови” актриси и режисьори. В свободна България няма място за “татова “интелигенция.

ДРАМА:

Трагедиите в тая сбъркана държава нямат край./окт.2000г/.След края на едно от най-безличните столични дербита между Левски и ЦСКА, завършило 1:1 бе убит човек. Не е дерби, ако след мача агитките не си организират някой бой, за да си премерят силите. Нищо не подозиращ младеж седящ в някакво заведение бе ударен случайно в гърба от бомбичка и рано си отиде от този свят. Покъртителни са думи на майката на убития младеж ”не мога да понеса тази мъка, преди 20 дни изпратих мъжа си, а сега и сина си.” Не пожелавам на никой такава съдба. Какви ли не коментари чух и прочетох, не можах да се запозная със всички, защото учех за изпити, но тези които видях не стигат до сърцевината на проблема, не можеха да дадат правилен отговор на какво се дължи това освирепяване на агитките. Отговора се крие в едно друго събитие което мина незабелязано. Родния ми град осъмна с плакати против новините по турски език по националната телевизия. Как може турска реч да осквернява, да замърсява националния ефир се питаше в тях. Тези които са разпечатали листовките са същите тези гологлави момченца в агитките веещи знамена с пречупени кръстове и скандиращи :“циганите на сапун“. Традиционната нетолерантност на българина, на източноправославната вяра, тук е проблем на всички балкански народи – българи, сърби, гърци и т.н. И в Америка хората ходят на спортни събития, на бейзбол, на американски фтбол по десетки хиляди, но хората ходят да се забавляват, да гледат истински дербита, а не уговорени мачове. Тези сбивания са типично явление за европейски, азиатски, африкански и латиноамерикански народи. Но не и в държавата – еталон, където от малки децата се учат на толерантност към различния, да почитат и вярват в реда и закона, установен от свободно избрани представители на народа в името на общото благо.

ЧУЖДИ ИНВЕСТИЦИИ:

Интересни явления наблюдавам в “българските” медии. Някакви самозвани медийни експерти побързаха да обвинят кабелните телевизии и bTV, че ни залива с евтини американски продукции и кабелните телевизии взеха да ми дават още по – скапани руски и френски филми, откъде ги измъкнаха не знам, но взеха, че след няколко месеца се осъзнаха виждайки как им пада рейтинга и прекратиха тази авантюра. От гръцката “Нова телевизия” взех да научавам всяка вечер каква активна дейност развива у нас гръцкия посланик, после обявиха, че ще ни пуснат да гледеме някакъв тъп гръцки сериал /ноември 2000 год./Преди около година в немските вестници “24 часа” и “Труд” не минаваше и брой, в който да няма снимка на Герхард Шрьодер или Йошка Фишер. Вацовите подлистници ни информираха за такива маловажни събития от живота на Германия, за които и самите германци не знаят, а от друга страна събития от световна величина не намираха място на страниците на тези жълти вестници. Не стига това, ами през седмица се появяваше по една антифренска статия, да ни покаже, че миналото така лесно не се забравя. Изцяло на Вацовите вестници е вината по раздухването на антифренската истерия по въпроса за визите през 1999 год. ”Стандарт”, който бе купен от Майкъл Чорни, се оказа че има кореспонденти в Украйна и Израел и  редовно препечатва статии от руската преса плюс това има във всеки брой по една страница за Русия. С нетърпение очаквам телевизията на Мърдок да започне да излъчва новини да се надяваме че ще научаваме повече новини от Америка и Австралия, както това се случва с Русия, Германия и Гърция. /като цяло има прогрес от 1999 год. по отношение на това че националността на собственика на една медия по малко влияе, на медииното отразяване на съответната държава/.

ТРАГЕДИЯ:

По времето, когато в Близкия изток диваците/евреи и палестинци/ се бият в България пак се случи една голяма лична трагедия, незабелязана от медиите. 75 иракски кюрди навлезли от Турция в Гърция и от там по погрешка в България. Голяма грешка. Проблема не е, че гърците не искат да си ги вземат, както е според споразумението за реадмисия. Прекалено много искаме грък да спазва закон или договор. Проблема е, че наш граничар застреля 15 годишно иракско момче в опит да заловят групата. Това дете е напуснало успешно Северен Ирак, избягало е от един античовешки режим, преминало е успешно през зоната на бойни действия между Турция и ПКК и да дойде в България да го убият. Интересна е реакцията на тези наплашени хора – оставили момчето, покрили го с клони и продължили да бягат. Чак след два дни чичото на момчето съобщил за случилото се и лобното му място намиращо се на хиляди километри от дома било открито. Групата искала да иде в Америка. На това дете мечтата му няма да стане факт, ще остане да лежи в чужда земя, на място където никой няма да сложи и едно цвете на гроба му, сред пущинака на Родопите, сред безлюдните мюсюлмански села жертва на етническото прочистване на правешкия диктатор. Според МВР министъра щяло да има следствие. Аз съм сигурен какво ще е заключението – законна употреба на оръжие с цел предотвратяване на нарушение на държавната граница. Само се питам, докога ще сме срам и позор за цивилизовония свят, към който се стремим, докога охраната на границите ще е работа на армията, а не на полицията както е в цивилизована Европа. Докога по границите ни ще се разхождат военни с автомати калашников и кучета, които ще стрелят по невъоръжени хора тръгнали да търсят щастието си. Докога по границата ни ще има телени мрежи и минни полета. ДОКОГА.

Европа ни заявява, че не премахва визовия режим с България поради слабата охрана на българските граници. Това е несериозно. /визивия режим бе отменен в последствие/. Това е толкоз смешно и комично, че е направо трагично. Незнам защо не си признаят, че ги е страх от бедния и безработен българин да не нахлуе като хуните и да им вземе работните места. Не знам защо трябва да ни лъжат. Съмнявам се, че в Европа има по – добре охранявани граници от българските. Колкото и да се опитват в Европа да спрат свободното движение на хора това е невъзможно. Милиони са хората в Ирак, Афганистан, Китай, Индия, които са готови да рискуват живота си, за да се доберат до обетованата земя в Европа, Северна Америка, Австралия по – добре да свикват, защото друг път няма. Техните държави ще стават все по разноезични и многоетнически.

Според Конституцията на РБългария, която би трябвало да действа на територията на тая скапана държава, никой не може да бъде задържан повече от 72 часа без правно основание. Тези 75 човека са държани вече седмица в някакво гранично поделение без да им е повдигнато обвинение, без да имат достъп до адвокат, с една дума скапана държава.

ИДЕИ:

ЧЛ.208НК – докога намерано съкровище няма да принадлежи на откривателя си, а ще принадлежи на държавата. Защо с закон не се разрешат частните колекции на исторически паметници и частни музей. Неможе всичко в тая скапана държава да и принадлежи, трябва нещо да остане и за хората. Подземните богатства по Конституция са на държавата, а не на собственика на земята. Интересно, ако в парцела земя на село бликне нефт, на какво основание държавата ще дойде и ще каже това е мое не е на дядо ти.

ПЛУРАЛИЗЪМ:

Андрей Райчев по БНР в предаването “Неделя 150” каза някои умни неща /12 Ноември 2000 год./. В социалистическото общество имаше две предавания – “Панорама” и “Всяка Неделя”, събиращи 40 %, 50% рейтинг, за който всеки американски журналист може да завижда, имаше два вестника ”Работническо дело” и “Труд”. Първия като орган на компартията достигаше тираж от 1 милион бройки в 8 милионна България /интересен контраст с 20 000 тираж на “Дума” днес/. Неговия извод е, че в демократичното общество има разпад на аудиторията, сега има множество вестници, радиа, телевизии. Бих казал, че има и разпад на мненията т.е. има плурализъм. Освен това по комунистическо време се издаваха книгите само на една тясна група от придворни автори плюс съветската литература. Днес книжния пазар е много по-богат, но в печата постоянно се тиражират сълзливите оплаквания на придворните на бай Тошо автори, които не могат да издават книгите си, защото никой не ги чете и постоянно говорят за защита на родната книга. Същото е положението и в музикалния бизнес, днес народа не е ограничен както по комунистическо време, когато можеше да си купи единствено плочите на Лили Иванова и Ала Пугачова, разнообразието днес е огромно, българина може да си купи всякаква музика от всички континенти от Мадона и Бритни Спиърс до латино, испанска, италианска, турска, гръцка музика, създадоха се нови музикални течения като “фолка”. Появиха се стотици нови изпълнители във всички жанрове, но пак се чуват гласове за защита на българската музика от българската музика????!!!! ”Фолка“ не бил българска музика, а просташка и кръчмарска музика. Това за мен е най-голямото доказателство, че е българска музиката, защото българите са прости хора обичащи кръчмите. Придворните певци и при стария и при новия режим искат да се забрани част от българската идентичност и култура, за да имат те отново място под слънцето. Но това е невъзможно в музикалния бизнес, важат пазарните правила, оцелява това за което има търсене. Само ограничени хора или на които е платено могат да твърдят, че днес културния живот на България е по – ограничен от комунистическо време. Само ограничени хора могат да се борят против пазарните принципи в културата тези принципи направиха американската култура номер едно в света.

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ СКАНДАЛИ:

След 1997 год. за тези 3 год. управление на СДС в страната станаха някои скандали с министри, за които се искаха техните оставки. Случая в Ловеч, при който външния министър пред синия актив заяви, че местните журналисти трябва да бъдат нахранени, за да не пишат против управляващите и случая с правосъдния министър, който на семинар в Боровец се опита да забрани на фотограф да го снима, при което може би го е ударил. И двата случая са скандални не е допустимо да се купуват или бият журналисти, но като цяло българската преса подходи изключително едностранчиво при отразяването на фактите.

Чл.32 ал.2 от Конституцията „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случай“.

          В Ловеч незаконно бе подслушван и записван външния министър от журналист работещ за опозиционен вестник. Когато се оказа, че се подслушва Главния прокурор медиите реагираха изключително остро и заподозряха правителството за тези незаконни действия. Изводите са два:

          1.Щом в демократична и свободна България може да се подслушват външния министър и главния прокурор какво да кажем за обикновените хора. 

2. Изключително не обективната реакция на медиите. В случая с главния прокурор те осъдиха случващото се, но не направиха това при подслушването на външния министър от журналисти. Вярно изказването да се „нахранят журналистите” е скандално, но това бе едно изречение извадено от контекста на 40 минутен разговор.

Случая с министъра на правосъдието е още по-скандален. Българите не могат да се научат да уважават личната сфера и права на човека. Както никой не може да влезе в къщата ти и да вземе твоята кола, така и никой против волята ти не може да записва твоя глас или да снима твоя образ. Иначе как Памела Андерсън може да получава няколко милиона за няколко снимки. Министъра на Правосъдието определено не е Памела, но и той е човек и има право на личен живот. В опита да свали фотоапарата министъра бута последния и той ожулва челото на фотографа. Реакцията на пишещото братство не закъсня :”Убийци”, „Оставка”, Бият”, „малтретират ни”, декларация на съюза на журналистите с искане за оставка на министри и т.н. Имат ли журналистите морал и кой може да ги контролира тях самите. Повечето данни на издателите в последно време показват спад на читателите. Някой го отдават на обедняването на хората, аз го отдавам на бързото пожълтяване на пресата. Сещам се за едно интервю на един англичанин, който заяви че в Англия ясно може да се разграничи сериозната от жълтата преса, а според него в България няма такава граница. Според мен също. Когато потъна подводницата Курск „24 часа” излезе на следващия ден със пренебрежително заглавие: „На руснаците им потънаха гемиите”. В следващ брой в този тиражен вестник на цяла страница се мъдри статия за НЛО в някакво българско село. Или за влиянието на слънчевата активност върху икономическите и политическите процеси в световен мащаб. Същевременно с малки букви в ъгъла е скрита информация за сблъсъците на християни и мюсюлмани в Нигерия или за 500 000 избити в Руанда или за някоя осъдителна присъда на Европейския съд в Страсбург. Типично за българската преса е отразяването на слухове или позоваването на слухове. И когато на следващия ден тази статия от първата буква до последната бъде опровергана този вестник няма доблестта да публикува опровержение, с което да се извини на читателите си, че ги е подвел.

В същата седмица, в която се разиграваше драмата с бутнатия фотограф от министъра на правосъдието имаше друга важна новина, която не бе отразена подобаващо. Оказа се, че опозиционна политическа партия бе поискала от Европа да не отменя визите за български граждани, защото това щяло да се тълкува като актив на сегашните управляващи, а не на бъдещите. Комунистите за пореден път доказаха, че са национални предатели, но никой не обърна внимание на този факт, защото всички се питаха ощитан ли е фото – журналиста или не. В тоя момент журналистите бяха заети със самите тях, колко са неоправдани, как са цензурирани и малтретирани, а проблемите на деня отсъстваха.

МОНОПОЛ:

По нова година ми се наложи да пусна колет отидох до Пощата и ужас – огромна опашка, попълване на един лист с хиляди данни и некултурно обслужване. Всичко това за изпращането на 1 кг колет. Срам и позор, кога в тази държава монополите ще бъдат разбити, кога ще имаме частни пощи, конкуриращи държавния монополист, кога ще имаме конкуренция в телекомуникациите, ЖП транспорта, енергетиката и в колко още сектори на нашата икономика липсва всякаква конкуренция, а искаме от ЕС да ни признае за пазарна икономика.

НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ:

По времето когато в България се вихреше истерия на тема “колко сме лоши като слагаме визи за руснаците“, “каква подлога е това правителство на Запада”, “как можем да обиждаме така братушките”, въобще голям рев по Русия, какъвто не е имало от 120 години. По същото време стана побоя на някакъв журналист в Ямбол. От доста време в страната не бе бит журналист, така че имаше резонанс в медиите. Когато в болницата го запитаха, за коя публикация предполага, че е побоя и той не знаеше. “Те са толкоз много и по толкова различни теми” беше в общи линии отговора. Явно по много хора е плюл и се е опитал да омаскари. Но засегнатия от публикацията вместо да действа по европейски и да внесе жалба в съда за клевата е действал по балкански и е платил на няколко човека и те го потрошили от бой. Интересното в случая, че извършителите се оказаха трима руснаци, единия с българско гражданство и тримата  представители на руска престъпна организация действаща в Бургас. Всичко това се случва в най-големия пик на проруска и антиправителствена пропаганда. На следващия ден в-к “Стандарт”, собственост на Миша Чорни публикува съобщение за случая с побоя в няколко реда в една от колонките на вестника, където човек я го прочел я не, а на следващата страница интервю с шефа на дружеството за приятелство между България и Русия Захари Захариев – основния мотив на интервюто бе – колко сме лоши ние, а колко са добри руснаците, въобще интервю в садомазо стил. И след това обективно отразяване на събитията да се чуди човек, защо ядат бой някои журналисти. Нито журналистите, нито икономиката, нито управлението ни е като хората. По този повод се сетих за един виц на Слави Трифонов по повод връщането на сталинския химн в Русия /все едно да върнат в Германия Хитлеристката символика/. Шефа на Соса Соlа се обажда на Путин: много хубаво, че си връщате червеното знаме, не може ли върху червения фон да сложим две бели вълнички, а по средата да напишем Соса Соlа, ние ще си платим – казал шефа на концерна. Путин помислил и се обадил на премиера Касянов: Касянов кога ни свършва договора с Аqvаfresh.“

В този дух след  като си имаме такива национални предатели не виждам, за какво ни е това знаме, бяло, зелено, червено. По-добре да предложим на търг за пет години, срещу прилично възнаграждение национален флаг да ни е флаг на някои концерн. Така ще имаме най-популярното знаме в света  след американското и британското. И когато някой азиатец обяснява на своето дете, че това е реклама на Соса Соlа ще добавя и знамето на България. Поне 100 милиона можем да вземем за националния флаг за пет години. Само си представям след няколко години като ни приемат в НАТО, редом до американския, френския и британския флаг се вее знамето на Соса Соlа, пардом на България. С тези милиони можем поне малко да вдигнем пенсиите на мизирстващите пенсионери, които ще бъдат най-големите противници на това национално “предателство”. След пет години ще изберем друг концерн, за да не ставаме “колония“ на една компания, към новия концерн “Даймлер -Крайслер” или “Microsoft” можем да поставим като условие да изнесе част от производството си в България. Тези идеи наистина са подходящи към някоя островна държава, но не и към войнствените националисти на Балканите.

МНЕНИЕ:

”Мисля че 2000 год. е първата, в която българина осъзна, че доходите му зависят от количеството на положения труд. До преди пет години, това не бе така, независимо колко работиш заплащането бе едно и също.”/мнение на политолог  по националното радио/.

ГЛУПОСТИ:

Според Нешка Робева още не сме се научили да бъдем нация, защото даже когато няма пари трябва да работим за държавата. Скоро не бях чувал по – просташко изказване. /8 дек.2000 год./. Предполагам, че американците са се научили да бъдат нация за 200 години /за разлика от нас за 120 години свободно съществуване/, но няма американец, който да не би се изсмял на изказване, че трябва да работи без пари за държавата т.е. за чест и слава. Една нация е велика защото дава възможност на хората да печелят и забогатяват, а не да робуват на държавата, както е в Русия и България.

ИЗТОК-ЗАПАД:

В края на ноември 2002 год. Европа се излъга и пусна българите да пътуват свободно в рамките на Европа. Радост нечувана. Тук там в печата се появи и по някоя хубава дума за българското правителство след повече от година. Една седмица на радост, възторг и неверие, че сме вече равноправни европейски граждани. Дотук добре. Но през втората седмица русофилската преса се съвзе и взе да плюе безразборно по властта, за какво – щели сме да въведем визи за руснаците. Какъв е извода на малоумните журналисти – за какво ни е да пътуваме без визи в Европа, след като трябва да въведем визи за руснаците. Тази привързаност към водкаджиите не мога да я разбера. Това за пореден път доказа, че сме 16-та република на СССР. Ако можех още 1945 година бих сложил визи за руснаците. Тези изроди почерниха нашата хубава земя. Мисля,че с въвеждането на визите за руснаци затваряме един 50 годишен период на руско присъствие в България, а с влизането в шенгенското пространство пред България се появиха нови хоризонти. Не случайно младите хора емигрират в Европа, а не в Сибир, младите искат да видят Париж, Рим, Берлин, Лондон  и Мадрид и т.н.,а не Новосибирск, Омск, Владивосток, Якутск. Последните градове могат да се видят и в България. Въпреки скандалите за корупция, огромната мизерия, безработица, достигаща на места до 50% според последното социологическо проучване едва 6% от младежите биха подкрепили БСП, което ми вдъхва увереност, че връщане назад няма да има. Слагането на визи за руснаците ще има и една много положителна последица, а тя е намаляване на престъпността в страната, значителна част, от която е внос от Русия и страните от ОНД.

ДЕМОКРАЦИЯ И СЕКСЪТ:

Въпросът за сексуалната ориентация на българските политици през последните седмици отново е актуален. Не един опозиционен депутат, журналист, водещ на сатитирично предаване се подиграват с председателя на Парламента, обвинявайки го в хомосексуализъм. Но така и не се намери истински журналист, който да му зададе директно въпроса на шефа на парламента за неговата сексуална ориентация, а и той търпи подигравките, без да даде някакъв отговор. Този случай е доказателство най-малкото за две неща: 1.все още има теми табу за българското общество, по което си приличаме с мюсюлманските общества и 2.така широко рекламираната толерантност на българина може и да се отнася до етнически и религиозни малцинства, но не и до сексуалната ориентация. Въпреки всичко постижение за обществото е възможността председателя на българския парламент да е хомосексуалист, което е доказателство, че Демокрацията е пуснала някакви корени в българското общество, защото в други държави такива хора ги вкарват в затворите, а не ги избират за шефове на Парламента. Въпреки всичко аз не съм сигурен, ако Йордан Соколов публично обяви, че е с хомосексуална ориентация би могъл да спечели мажоритарни избори.

НЕГРАМОТНОСТ:

За пореден път т.нар. журналисти ме смайват със своята неграмотност – бъркат ВКС /Върховен касационен съд/ с КС /Конституционен съд/ – все едно да объркаш МС с НС. И това го правят журналисти от националното радио. Ето колко липсва предмет по гражданско образование в средните училища.

БАЛКАНСКИ НРАВИ:

По същото време когато в САЩ бе разрешена политическата криза в Румъния се проведе втория тур на президентските избори, местното фашистче загуби с резултат 70% на 30% от гласовете, въпреки огромната разлика. Тудор обяви, че непризнава резултатите, защото имало манипулации и фалшификации и ще се жалва в Страсбург. Споменавам този факт, защото не става въпрос за разлика от 500 гласа, а за двойно повече гласове получени от единия кандидат спрямо гласовете на другия, но балканския манталитет на северните ни съседи си казва думата. Чувството за чест и достойнство не е характерна черта за балканските политици. Да заемеш принципна позиция, да поздравиш спечелилия кандидат и да му пожелаеш успех в управлението на страната е поведение непознато за балканския политик.

ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС?

В далечната 1787 год. Томас Джеферсън един от бащите основатели на американската държава и трети нейн президент е заявил :“Ако оставеха на мен да решавам, дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, аз без колебание бих предпочел второто”. Макар че несподелям напълно тази анархистична позиция, то явно чешкото общество напълно е съгласно с американския президент, съдейки по подкрепата му за стачката на журналистите от чешката обществена телевизия. В Чехия обществото успя да се противопостави на решение взето от двете основни политически партии. В България се съмнявам, че българското гражданско общество може да се противопостави на решение взето от двете основни партии от БСП и СДС заедно. /изборите през 2001 год. донякъде ме опровергаха/, макар че е трудно да си представим, че те могат да постигнат съгласие по някакъв въпрос. Ако това се случи аз се съмнявам, че обществото е в състояние да наложи друго решение. Събитията в Чехия показват че 11 години след 1989 год. политиците в България, Чехия, Полша, Русия и т.е. в цяла източна Европа оказват влияние и натиск върху медиите. Проблем, който на Запад и основно в Америка са преодолени отдавна. /в Западна Европа и основно в Италия и Германия, както показва случая с Кирх-медия, при който бяха допуснати само немски инвеститори като кандидати за покупката и, и случая с Берлускони, който се оказа че притежава и националните частни и националните обществени канали показва че има проблеми и в Западна Европа със свободата на словото. Тук може да се добави и необективното отразяване на войната в Ирак от френските медии, довело до абсурда 30-40% от французите да са на страната на диктатора Садам Хюсейн/.

 Случайте с обществената телевизия в Чехия и НТВ в Русия, доказват че отделните източноевропейски държави са горе долу на едно равнище по отношение на свободата на словото, за разлика от по-разпространеното мнение на Запад, че Чехия, Полша и Унгария са по-напред от Русия в този процес. Погрешна представа. Западните медии не отразиха задълбочено случая в Чехия, не направиха заключение за липса на свобода на словото в тази държава, за разлика от преекспонирането на случая Гусински ,задлъжнял с милиони към руската държава и други фирми като “Газпром”. Във всяка друга нормална държава дълговете се плащат или се събират принудително. Нормално също би било след поемането на контрола на НТВ от страна на руската държава телевизията да бъде продадена на руски или чуждестранен инвеститор на търг, защото не е работа на държавата да се занимава с телевизионен бизнес. Що се отнася до проблема с политическия контрол над бившите държавни медии в източна Европа, то той ще бъде решен, когато те бъдет приватизирани т.е. станат частни. Обществените медии измислени от западната юридическа и политическа мисъл е кострукция без бъдеще,опит да бъде запазен контрола на държавата и политическата класа над обществото. Обществените медии били нужни, за да се обръща внимание на въпроси които не са атрактивни за частните медии. Щом дадени въпроси не са актрактивни за частна медия, то те не са интересни и за обществото. Ако живеехме преди 10 години аз безрезервно щях да застана зад чешките журналисти, днес опарил се душевно от журналистическата наглост и надменност и най-вече необективност, стоя зад чешките политици. Не може журналистите да казват кой да ги управлява, журналистите никой не ги е избирал, за разлика от народните представители, за които народа е дал своя глас. Ако позволим на журналистите да избират кой да им е директор има опастност да се образува едно затворено кастово общество от 2000 човека, които да управляват общественото мнение, да се образува Партокрация, която не се избира от народа.

Във връзка със събитията в Чехия и в България се създаде стачна обстановка по повод избора на генерален директор на БНР. Един след друг журналистите от националното радио започнаха да се питат какъв ли директор ще им избере НСРТ. В национален ефир журналистите започнаха непрестанно да се оплакват от политически натиск, как им се пречело да работят, как им запушвали устата, колко ги било страх, колко били лоши управниците. Това по 24 часа в денонощието, без да се засягат почти никакви други теми от общестеният живот. И на никой не му прави впечатление че цялата тази психологическа вътрешна изповед на журналистите от БНР става в национален ефир. Когато НСРТ под натиска на журналистическата гилдия и засилващите се оплаквания на журналистите от Националното радио предложи самите журналисти да предложат кандидатура за директор, те отказаха да издигнат свои кандидат?! Това е ключов момент, гражданинът умее да поема и носи отговорност. Различните журналистически съюзи така и не можаха да се обединят около една кандидатура и да видим дали тогава НСРТ ще я отхвърли. Журналистите започнаха да се оплакват, че се опитват да им прехвърлят отговорността за избора на тях. Тази липса на позиция е характерна за едно незряло гражданско общество или въобще за липса на такова.

Това се потвърди и от друг факт. По време на скандала с обеднения уран в Косово. Тогава официалните власти показвайки изследвания на почва, въздух и т.н. твърдяха, че няма радиация, а медиите изказваха обратното твърдение, без да се опитват да аргументират това си виждане. Важният извод е че нямаше граждански институции и организации, които да дадат независими изследвания, на които обществото да повярва. За мен най-голямото доказателство, че няма радиактивно заразяване е предложението на министъра на околната среда, самите журналисти да изберат независими физици-специалисти и да вземат проба  от вода и почвата, в който и край на България и Министерството ще им предостави безплатно модерна апаратура за да направят своите изследвания. Отговор нямаше или беше подобен на този с избора на директор на радиото.

Според мен нищо некостваше на богати вестници като “Труд” и “24часа” да сформират един екип и да направят тези изследвания, за да успокоят обществото. Но по-лесно беше да всичко да остане в мъгла и да има възможност за политически спекулации, да има възможност за вечна критикарска позиция. Както повечето въпроси от този преходен период и този остана без завършек, без да му е сложена точка. Тази критикарска позиция без да се поема отговорност е типична за едно незряло гражданско общество.

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО:

Винаги преди избори в България започват дискусии относно Възродителния процес. През януари 2001 год. по БНТ бе излъчен документален филм на Татяна Вагсберг показващ престъпленията на комунистическия режим. Филмът отново възбуди дискусии, но центъра на дискусиите не бе дали това което се показва е истина и как трябва да бъде оценено, а защо филма е показан точно сега, не е ли  с цел да разбие съюза между БСП и ДПС. Централния въпрос за оценка на миналото отново бе оставен на заден план. Естествено е че целта на управляващите е че чрез филма да разбият този нетрадиционен съюз между подтисници и подтискани. Но по-важното е че 11 години след 1989 год. и 16 години след 1984 -1985год. не са намерени извършителите на убийствата показани във филма и още няма тикнати хора в затвора.

Колко години трябва да минат за да възтържествува справедливостта и престъпниците от комунистическата репресивна система да получат заслуженото. През януари 2001 год. цялото общество бе потресено от убийството на  6 годишно дете от някакъв педофил, а по време на Възродителния процес бяха убити десетки хора между които и 6-месечно бебе, което не е направило на никой нищо през своето кратко съществуване на тази земя и за които престъпления не е осъден нито един полицай или военен, макар участниците в този процес да са публично известни в смесените райони и спокойно се разхождат между хората. БСП все още оценява Възродителния процес като груба политическа грешка, а не като престъпление против човечеството /14.01.2001 год. Румен Овчаров пред “Неделя 150”/. Груба политическа грешка може да бъде забавянето на приемането от НС на закон за комасацията на земеделските земи, а лишаването от живот на хора се нарича убийство от Наказателният Кодекс. Ако Румен Овчаров е така добре и с икономиката, както и с правото горко и на тая държава.

Но върха на наглостта бе изказването на прокурор от Върховна касационна прокуратура във връзка с делото за Възродителния процес -нямало запазен документ на БКП, с който е взето решение за започването на Възродителния процес. Като чух това не можех да повярвам на ушите си, имах чувството че сънувам. Ако Карла Дел Понте чуеше тези обяснения сигурно никога няма да осъди Милошевич. Решение за Възродителния процес може и да няма запазено, но Възродителен процес имаше, доказателства за системна държавна политика на етническо прочистване и убийства на етническа основа дал Господ. Обясненията, че повечето от пострадалите се били изселили в Турция и не могли да бъдат доведени за свидетели са несериозни, ако имаше истинско желание в Държавните органи убийците да бъдат вкарани в затвора, ако ще и в Австралия да бяха тези свидетели ще ги доведат. Няма невъзможни неща всичко е въпрос на желание.

Във връзка с излъчения филм най-добрия политик на България Ахмед Доган заяви, че политиката на етническо прочистване е политика на българското държава през целия 20 век. СДС веднага побърза да се възмути като обвини Доган, че иска да прехвърли вината от БКП и ДС на върху цялото общество и така да оправдае съюза си с БСП. За мен СДС за пореден път са неадекватни по отношевие на вътрешнополитическата ситуация. На 14.01.2001 год в Неделя 150 някакъв син депутат заяви патетично: ”нима германския народ е виновен  за престъпленията на ГНСП и Гестапо, нима руския народ е виновен за престъпленията на КПСС и НКВД т.е. и българския народ не е виновен за престъпленията на БКП и ДС. Според този син депутат в Гестапо, НКВД и ДС са служили африканци, а не немци, руснаци и българи. Не бяха ли немци, тези които докараха Хитлер на власт чрез избори, не бяха ли руснаци тези които избиха милиони евреи, украинци, чеченци, казахи, литовци. Не  бяха ли българи тези които правеха многохилядни демонстрации по българските градове в подкрепа на БКП и против родоостъпниците през 1989 год. Колко българи се обявиха открито против режима на диктатора Живков броят се на пръсти, това е унизително малко при 8 млн. население. Напълно прав е Доган че няма невинни, цялото общество е виновно и е съучастник в престъпната политика на БКП.

Не е ли прав Доган, че политиката на прочистване е характерна през целия 20 век? Като цяло нашата история е пълна с бели петна. Нашите историци като всички балкански историци обичат да подчертават страданията на собствения си народ, но не обръщат внимание или подценяват страданията на другите етноси. Малко българи знаят за страданията на турското население по време на руско – турската война. Между 1878 год. и 1912 год от България се изселват около 350 000 мюсюлмани, това е огромно число за 2 милионото населени на страната. Имотите естествено са разграбени от българите. Между 1913 год. и 1934 год. годишно се изселват по 10-20 хиляди човека на година. По време на едноличното управление на цар Борис ІІІ процеса на етническо прочистване е прекратен. След насилствената колективизация през периода 1950-1951 год се изселват още 150 000 мюсюлмани. През 1968 год. след българо-турска спогодба са изселени още 70 000 турци. Така, че България е намаляла с около 2 милиона, ако вземем и потомството на тези хора. /”Турция”,автор Вера Мутафчиева,стр.26,издателство “Отворено общество 1998 год/

НРАВИ:

Аз съм потресен от това, което гледах на новогодишната програма, имам чувството че се връщаме във времето на комунизма. Не можах да позная на Нова година, в коя държава се намирам – САЩ, Англия или България. Някаква английска реч от екрана, любимата музика на народа “фолка” отново липсваше от екрана на телевизора, пак музикалните “звезди“ на властта, по точно на всяка власт. Пак ни пускат правилната музика за слушане, пак ни казват, коя музика е “пошла” и коя ”високоинтелигентна”. Докога ще бъде така, вместо да пускат музиката, която слуша народа от националното радио и телевизия ни заливат с английска реч. Ако по време комунистическия ре